Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 23 март, Две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 951/2020 г. по
описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощника адв.З.Й.Ц. от САК,
с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Х.Е.Ж.
с ЕГН ********** *** за общата сума от 512,94
лв. представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от следните
договори: Договор за мобилни услуги № *********/02.01.2018г., договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 16.02.2018г., Договор за
мобилни услуги № *********/11.08.2018г. и допълнително споразумение към него,
като всяко задължение е индивидуализирано по размер и основание в издадени
фактури №№ ********** от 18.08.2018г., ********** от 18.09.2018г., **********
от 18.10.2018г. и ********** от 18.12.2018г., както следва: 173,41 лв. главница
за неплатени мобилни услуги по горепосочените договори, 57,63 лв. главница за
лизингови вноски по договор за лизинг от 16.02.2018г. и 281,20 лв.
представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г. (виж пощенското клеймо) до
окончателното изплащане на сумата и направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника Х.Е.Ж. *** не живее на посоченият адрес, а по данни на
призовкаря Пламен Пешунов, същият е в затвора в Р.И..
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че постоянният и настоящ
адрес на Х.Е.Ж. с ЕГН ********** ***.
Съдът е изискал справка от ДТД на НАП-В. за
регистрирани трудови договори на лицето Х.Е.Ж. с ЕГН **********, от която е
видно, че същият има прекратен трудов
договор 01.10.2018г. с „Чистота Искър“ ЕООД-С., като до настоящият момент няма
други регистрирани такива на територията на Р.България.
Поради това съдът е процедирал да се призове ответника
на посоченият адрес в гр. Б.С., обл.В.,
ул.“Цар Асен“ № 92 вх.А ет.1, чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. Същото е залепено на входната врата на жилището на постоянен адрес *** на
08.12.2020г., видно от върнатото
уведомление, като в законоустановеният срок, ответникът не се явил да получи
съдебните книжа.
С разпореждане постановено в з.з. на 02.02.2021г.
съдът е допуснал правна помощ на ответника Х.Е.Ж. с ЕГН ********** ***,
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в
исковия процес по гр.д.№ 951/2020г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 19.02.2021г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.М.Ц.М. от ВрАК за особен
представител на ответника Х.Е.Ж. с ЕГН ********** ***, призован по реда на
чл.47 от ГПК, която да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 951/2020г. по
описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са
изпратени на адв.М.М. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК,
както и препис от определението с което е назначена.
Същата в законоустановеният срок е депозирала писмен
отговор, с който оспорила исковите претенции на ищеца по основание и размер,
като изложила подробни съображения. Оспорва истинността на всички представени с
исковата молба писмени доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е ч.гр.д.№ 421/2020г. на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 421/2020г. на РС-Б.С. срещу
длъжника Х.Е.Ж. с ЕГН ********** *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 213/08.06.2020г. за общата сума от 512,94 лв.
представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от следните
договори: Договор за мобилни услуги № *********/02.01.2018г., договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 16.02.2018г., Договор за
мобилни услуги № *********/11.08.2018г. и допълнително споразумение към него,
като всяко задължение е индивидуализирано по размер и основание в издадени
фактури №№ ********** от 18.08.2018г., ********** от 18.09.2018г., **********
от 18.10.2018г. и ********** от 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г.
(виж пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. с ДДС адвокатски хонорар.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 13.08.2020 г. е указано да
предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между Х.Е.Ж. и
мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от №
********* от 02.01.2018 г., като му е предоставен мобилен номер **********,
със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл.
ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС.
Сключен е и Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 16.02.2018г., съгласно който на Х.Е.Ж. са предоставени
номер ********** и мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black.
С договора за лизинг е
договорена обща цена лизинговата вещ от 97.97 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
една първоначална лизингова вноска в размер на 20.00 лв. с вкл. ДДС, платима
към датата на сключване на договора, както и на 23 месечни лизингови вноски в
размер на 3.39 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Сключен е и договор за мобилни услуги № ********* от
11.08.2018 г., съгласно който на
ответника е предоставен мобилен
номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 1.99 лв. с вкл. ДДС
или 1.66 лв. без вкл. ДДС.
Сключено е между страните допълнително споразумение №
********* от 11.08.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер
**********, съобразно което влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 44.99 лв. с вкл. ДДС или 37.49 лв. без вкл. ДДС.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
поради което за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита,
обективирана в петитумната част на исковата молба/виж уточнителна и.м. от
12.11.2020г.-л.38 от делото/ за общата сума от 512,24 лв., представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.08.2018 г., фактура №
**********/18.09.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г. и фактура № **********/18.12.2018
г., претендирана като сбор от следните задължения:
1) 173,41 лв.
- главница за незаплатени мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни
такси и други услуги) за периода 18.07.2018 г. – 17.10.2018 г., от които: 13,72 лв., дължима по Договор за
мобилни услуги № *********/02.01.2018г.(за мобилен № **********), 152,37 лв. дължима по Договор за
мобилни услуги № *********/16.02.2018г., изм. с Допълнително споразумение №
*********/11.08.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен №
**********) и 7,32 лв. дължима по
Договор за мобилни услуги № *********/11.08.2018г.(за мобилен № **********).
2) 57,63 лв.
- главница за лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.02.2018 г. (за мобилен
телефонен апарат NOKIA 2 Black), от която: 10.17
лв. - незаплатени падежирали лизингови вноски за периода 18.07.2018 г. –
17.10.2018 г. и 47,46 лв. –
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 18.11.2018 г. – 16.01.2020 г.;
3) 281,20 лв.
- задължения за неустойки, поради предсрочното прекратяване на договорите по
вина или по инициатива на потребителя, от която: 52,47 лв., дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от
02.01.2018 г. (за мобилен номер **********) и 228,73 лв., дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от
16.02.2018 г. изм.с Допълнително споразумение № *********/11.08.2018г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен № **********), ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.06.2020г. (виж пощенското клеймо) до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските в двете производства.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано с
горецитираните фактури.
Съгласно чл.26
от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл.
196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил договорите на Х.Е.Ж.
на 07.11.2018г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от Договорите за мобилни услуги, като
начислил в горецитираните фактури неустойка за предсрочно прекратяване на
сключените абонаменти.
Предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след
11.01.2018 г., размерът на дължимите неустойки е определен в съответствие с
условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между
Комисия за защита на потребителите и „Т.Б." ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и
гр.д.№ 16476/2014г. по описа на СГС, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Съгласно посочения документ вземанията за неустойки
следва да се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай
че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой).
Ищеца твърди, че ответника Ж. в качеството си на
потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Дължимите, съгласно сключените
договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора,
е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалните договори на Х.Ж..
Съгласно сключените договори за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към тях. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца
моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ответника Х.Ж. дължи на ищеца „Т.Б." ЕАД, общата сума
от 512,94 лв. представляваща
неизпълнени парични задължения, произтичащи от следните договори: Договор за
мобилни услуги № *********/02.01.2018г., договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 16.02.2018г., Договор за мобилни услуги №
*********/11.08.2018г. и допълнително споразумение към него, като всяко
задължение е индивидуализирано по размер и основание в издадени фактури №№
********** от 18.08.2018г., ********** от 18.09.2018г., ********** от
18.10.2018г. и ********** от 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г. (виж
пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 213/08.06.2020г. по ч.гр.дело № 421/2020г. по описа на Районен съд
гр. Б.С..
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С
депозирано писмено становище заявява, че поддържа предявените искове.
Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В законовопределения срок назначеният на ответника Х.Ж.,
особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който взел
становище за неоснователност на предявените искове и който поддържа в с.з.
Изразил становище да не се допуска ССчЕ и СГЕ, тъй
като втората експертиза няма как да бъде осъществена практически, поради
отсъствие на ответника и няма как да се вземе сравнителен материал от лицето, а
особеният представител няма връзка с него.
Особеният представител на ответника не знае дали
същият е подписал Договора за мобилни услуги, декларация-съгласие и
приложенията, но само изразил предположения за неподписването му, поради факта,
че не на всяка страница има негов подпис, което води до съмнение, че не е
подписал изцяло всички документи по договора.
Относно съдържанието на договора, не знае дали
ответника е имал възможността да се запознае със съдържанието, тъй като липсва
подпис на всяка страница от договора.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
От събраните по делото доказателства безспорно следва,
че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на
сключените между тях Договор за мобилни услуги № *********/02.01.2018г.,
договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 16.02.2018г.,
Договор за мобилни услуги № *********/11.08.2018г. и допълнително споразумение
към него, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги
на ответника срещу дължима от
последният цена съгласно уговорения
абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е предоставил посочените
услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са
уредени от сключеният между тях договори, от които са произтекли насрещните
права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че
ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в
срок на предоставените услуги.
От представените преписи от Договор за мобилни услуги
№ *********/02.01.2018г., договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 16.02.2018г., Договор за мобилни услуги № *********/11.08.2018г. и
допълнително споразумение към него, се изяснява и съдържанието на съответните
отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови
условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и
разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от
неизпълнението им.
Със сключване на процесните договори страните са поели
насрещни задължения, като основното задължение на Х.Е.Ж. е именно заплащането
на уговорената месечна абонаментна такса, което произтича пряко от договорите.
Ползваните от абоната услуги, които не са включени в месечния абонамент,
подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния
оператор, в случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.
При сключване на договор при общи условия с
потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора, със
сключването му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да се
запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите по
договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като се е
възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят
надлежно доказа това обстоятелство чрез представената
„Декларация-съгласие" към договора за мобилни услуги.(л.11 от делото).
Ответникът е изразил съгласие с общите условия и е удостоверил, че е получил,
запознал се е и приема общите условия на дружеството-ищец в Декларация-съгласие
от 26.02.2018г., приета и неоспорена от страна на същия.
Освен това в изпълнение на изискванията на чл. 235,
ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите условия на дружеството
са публикувани на неговата интернет-страница, като това задължение е насочено
към предоставяне на постоянна възможност за лицата, спрямо които те се
прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди, така и след
пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни
услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален
договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за неуредените в
съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна
част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се
счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях
от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите.
При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането им се извършва на база фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. Съобразно уговореното между страните в т. 5 от Договор за
мобилни услуги № *********/02.01.2018г., договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 16.02.2018г., Договор за мобилни услуги №
*********/11.08.2018г. и допълнително споразумение към него, фактурата за
предоставения номер се издава на 18-то число от текущия месец. Видно от
приложените към исковата молба фактури ответникът не изпълнил надлежно свои
ликвидни и изискуеми парични задължения, начислени му във фактури №№ **********
от 18.08.2018г., ********** от 18.09.2018г., ********** от 18.10.2018г. и
********** от 18.12.2018г.
Съгласно чл. 27 от приложимите към процесния период
Общи условия на „Т.Б.„ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., посл. изм. на 30.04.2016 г.)
плащането на посочената във всяка една от фактурите сума се извършва в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като
в чл. 26 от същите общи условия е посочено, че неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Неоснователно е възражението
на особеният представител на ответника, че същият не бил подписал всички
документи по процесните договори за мобилни услуги, тъй като в с.з. заяви, че
не знае дали ответника е подписал
Договора за мобилни услуги, декларация-съгласие и приложенията, а само изразява
предположение. Освен това е изразил становище в с.з. за недопускане на СГЕ,
която не може да бъде изпълнена, поради отсъствие на ответника и няма как да се
вземе сравнителен материал от лицето, а особеният представител няма връзка с
него.
Съдебният акт не може да почива на предположения
наведени от едната страна, а на доказателства, събрани в исковият процес по
надлежният по ред по ГПК, които в настоящият случай във връзка с направеното
възражение от особеният представител на ответника не са събрани поради
отсъствие на ответника.
Следователно Х.Е.Ж. и към настоящия момент не е
изпълнил изискуемите и ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по
процесиите фактури, начислени на основание сключените договори за мобилни
услуги, формирани като сбор от задълженията по фактури №№№ ********** от
18.08.2018г., ********** от 18.09.2018г., ********** от 18.10.2018г. и
********** от 18.12.2018г.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира, че абонатът е неизправна страна по договора, тъй като не е престирал на
кредитора получените от последния мобилни услуги. Касае се за парично
задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца от
дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и претендираните
за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства за заплащането на исковата претенция от 173,41 лв. за ползваните
от него мобилни услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима. Предявеният
установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да се присъди
и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство – 02.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Няма спор по делото, че ответника Х.Ж. е получил мобилно устройство по процесния
договор за лизинг, чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни
вноски, всяка от които по 3,39 лева и една първоначална вноска в размер на
20,00 лв.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за лизинг, в случай
на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят
има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и
действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми,
като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
В исковата молба ищецът посочва, че сумата от 57,63 лв. представлява сбор от
неплатени падежирали лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.02.2018 г. за
мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black в размер на 10.17 лв. за периода 18.07.2018 г. – 17.10.2018 г. и предсрочно
изискуеми лизингови вноски в размер на 47,46
лв. за периода 18.11.2018 г. – 16.01.2020 г., която не се оспори от
особеният представител на ответника.
При това положение, съдът счита, че след като не са
платени дължимите лизингови вноски в установения общ размер от 57,63 лв. по погасителния план по
договора за лизинг, предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва
да бъде уважен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение е
фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както
и дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от
оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на
всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното
устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от
съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Освен това, няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца,
нито е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с
лизингодателя - ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като, съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение за
по-големи вреди, по общия ред. Материално - правна предпоставка за
основателност на претенцията за неустойка е неизправност на страната от която
се претендира неустойката.
Установено
по делото е, че ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника, поради неплащане от страна на
последния, считано от 07.11.2018г.,
поради което ищецът основателно претендира уговорената в договорите неустойка.
Така начислените неустойки ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта без
ДДС, за която е налице едностранно предсрочно прекратяване. Предвид на това
основателен е и следващият предявен иск от ищеца по чл.92 ЗЗД за общата сума от
281,20 лв. - задължения за
неустойки, поради предсрочното прекратяване на договорите, от която: 52,47 лв., дължима по Договор за
мобилни услуги № ********* от 02.01.2018 г. (за мобилен номер **********) и 228,73 лв., дължима по Договор за
мобилни услуги № ********* от 16.02.2018 г. изм. с Допълнително споразумение №
*********/11.08.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен №
**********).
РАЗНОСКИ:
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от
385.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв.
адвокатски хонорар, както и 785.00 лв. разноски в исковото производство,
от които: 125.00 лв. заплатена държавна
такса, 360.00 лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен
представител, съгласно приложеният списък
с разноските по чл.80 от ГПК, обективиран в молба-становище вх.№
261885/22.03.2021г./л.78 от делото/.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника Павлин Е.
Евтимов следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1389/2019г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 385.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв.
адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Евтимов ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в общ
размер от 785.00
лв., от които: 125.00 лв. заплатена държавна такса, 360.00 лв. адвокатски
хонорар и 300.00 лв. за особен представител, съгласно
приложените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Е.Ж. с ЕГН
********** ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез пълномощника адв.З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес за призовки и
съобщения: гр.С., ж.к.“Гео Милев“ ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5, на основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 512,94 лв. представляваща неизпълнени
парични задължения, произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги
№ *********/02.01.2018г., договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 16.02.2018г., Договор за мобилни услуги № *********/11.08.2018г. и
допълнително споразумение към него, като всяко задължение е индивидуализирано
по размер и основание в издадени фактури №№ ********** от 18.08.2018г.,
********** от 18.09.2018г., ********** от 18.10.2018г. и ********** от
18.12.2018г., както следва: 173,41 лв.
главница за неплатени мобилни услуги по горепосочените договори, 57,63 лв. главница за лизингови вноски
по договор за лизинг от 16.02.2018г. и 281,20
лв. представляваща неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г. (виж пощенското клеймо)
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в
полза на ищеца Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 213/08.06.2020г. по ч.гр.дело № 421/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА Х.Е.Ж. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощника
адв.З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр.С., ж.к.“Гео
Милев“ ул.“Александър Жендов“ № 6, ет.5,
направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 951/2020г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 785.00 лв., както
и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 421/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ размер от 385.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 421/2020г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|