№ 21308
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110126234 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. К. срещу „Макроадванс“
АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
*********/03.09.2024г., съгласно който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от
500лв. при срок за погасяване от 3 месеца. Размерът на ГЛП бил 41%, а на ГПР
49,65%. Според чл. 10, дължал и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер
от 157,50лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като бил посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за
посочване на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно,
същият бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй
като неустойката трябвало да бъде включена в него. Евентуално посочва, че клаузата
за заплащане на неустойка е нищожна, тъй като противоречат на добрите нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузите за заплащане на неустойка е нищожна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който признава иска за основателен, като счита, че не е дал повод за завеждането му.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск,
който е приет за съвместно разглеждане. Посочва, че ответникът е платил по договора
суми в общ размер от 397лв., като дължи още 103лв.
Ето защо, моли за постановяване на решение, с което ответникът по насрещния
иск да бъде осъден да му заплати сумата от 103лв.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който посочва, че искът е основателен.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Предвид че всяка от страните признава иска на насрещната, следва да бъдат
постановени решения при признание на исковете по чл. 237 ГПК, като не е необходимо
мотивирането им по същество.
По разноските:
Всяка от страните твърди, че не следва да отговаря за разноските. Съдът намира
твърденията и на двете страни за неоснователни.
Ответникът по първоначалния иск е дал повод за завеждане на делото, след като
е сключил недействителен договор и претендира вземания по него. Самото включване
в договора на клаузи, водещи до неговата недействителност по чл. 22 ЗПК, поражда
правото и интереса у потребителя да заведе иск за съдебно установяване на неговата
недействителност, за да не могат да бъдат претендирани други вземания по договора.
Ето защо, на ищеца по първоначалния иск следва да се присъдят разноски от
50лв. за държавна такса, а на процесуалния му представител 400лв. адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
По насрещния иск ищецът също има право на разноски. Цитираните от
молителя Решение по дела С-224/2019г. и С-259/2019г. на СЕС разглеждат хипотези,
различни от настоящата, с оглед на което се явяват неотносими към процесния случай.
В решението на СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се
възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми,
които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна
уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
В настоящото производство е заведен иск от ищеца за прогласяване
нищожността на договор за кредит, евентуално клауза, и насрещен иск за заплащане на
дължими суми по него. Иск за връщане на недължимо платени суми (чл. 55 ЗЗД) не е
предмет на производството. При недействителност на договора за кредит съгласно чл.
22 ЗПК, потребителят дължи чистата стойност (главницата), която е в размер на
500лв., а кредитополучателят е върнал 387лв. При тези обстоятелства, за кредитора
възниква интерес да търси присъждане на остатъка, както го е направил, а длъжникът
отговаря за разноските по общите правила на ГПК, без значение дали има качеството
потребител или не, в който смисъл е и практиката на СГС – Определение №
19933/16.10.2025г. по ч. гр. д. № 10643/2025г. и др. Ето защо, съдът намира, че
цитираната практика е неотносима към процесната хипотеза и ответникът по
насрещния иск носи отговорност за сторените от ищеца разноски в общ размер от
453лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. К., ЕГН: **********,
с адрес: ********************************, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147,
ап. 14, установителен иск по 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит *********/03.09.2024г. е недействителен.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, да заплати на М. К. К.,
ЕГН: **********, с адрес: ********************************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50,00лв. - разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, да
заплати на адв. Л. К. Б. от САК, ЕГН: **********, сумата от 400,00лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН: **********, с адрес: ************************, да
заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 и чл. 23 ЗПК сумата от 103,00лв. представляваща дължим остатък от главницата
(чистата стойност) по сключения между страните договор за потребителски кредит
*********/03.09.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 453,00лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3