№ 19
гр. Кюстендил, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520102287 по описа за 2021 година
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. София, р-н „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч марк, Бизнес център е предявило срещу Р.
С. Х., ЕГН: ********** от ************ искове да бъде признато за
установено спрямо ищеца, че ответникът с електроснабден имот, находящ се
на посочения адрес му дължи сумата от 835.16 /осемстотин и тридесет и пет и
шестнадесет/лева по фактура № **********/19.11.2019 год., дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 12.08.2019 год. до
12.11.2019 год. и сумата от 134.78 /сто тридесет и четири и седемдесет и
осем/лева, лихва върху главницата по горната фактура за периода от
03.12.2019 г. до 09.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1691/2021 г. от описа на КРС.
Претендират се и сторените в заповедното, а и в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала
писмен отговор като излага съображения за допустимост, но неоснователност
1
на заявената претенция.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа и оспорва от ответната
страна по съображенията в отговора.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество притежава
Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07 от
13.08.2004 г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) като е собственик на разпределителната мрежа на
лицензионната територия.
Не се спори, а е обявено и за ненуждаещо се от доказване (спр.
протоколно определение от 16.03.2022г.), че ответникът е потребител на ел.
енергия, доставяна от ищцовото дружество, с място на потребление
************ като се намира в облигационна обвързаност с ищеца,
регламентирана от публично известни Общи условия (приложени по делото).
Измерването на ползваното от ответника количество ел. енергия е чрез
средства за търговско измерване /СТИ/, собственост на “Чез Разпределение
България” АД съобразно Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
От представения по делото на л. 22 и 23 констативен протокол –
3028295/12.11.2019г за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия, се установява, че при направена проверка съобразно
ПИКЕЕ на 12.11.2019 г. на средството за измерване в обекта по партидата на
ответника служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в присъствието на независими свидетели –
членова на Федерацията на потребителите, са констатирали следното:
„пломбата на щита на ел. таблото е нарушена; пломбата на капачката на
клемния блок на електромера е нарушена; прекъсната е връзката между
токова и напреженова ел. измервателна верига на първи фазов елемент на
клемореда на електромера (деривационната пласина е преместена в крайно
дясно положение)“. Сочи се, че по този начин е променена правилната схема
на свързване на измервателната система като след проверката същата е
възстановена.
2
Протоколът не носи подпис за потребител.
Видно от Писмо УРИ 1058р-72/02.02.2022 г. на Министерство на
вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112“, районен център 112
– София, е че е постъпил сигнал на 12.11.2019г. за неправомерно ползване на
електрическа енергия в ***********, както следва: от телефон с номер
********** в 11,04 часа на 12.11.2019г от лице, представило се за г-н Е. Д..
С Писмо изх. № **********/02.02.2022г. на ЧЕЗ Разпределение е
потвърдено, че Р. С. Х. има валиден договор за използване на
електроразпределителната мрежа при общи условия, за обекти с абонатни
номера ********** и **********, находящи се на адрес: ***********.
Горепосоченото лице е регистрирано като титуляр преди 2000 г.
Вследствие извършената проверка е направена корекция на сметката на
абоната и въз основа на нея е начислена процесната сума.
За последната ищецът издал фактура **********/19.11.2019, ведно с
приложение към нея за сума в размер на 835,16 лв.
Поради несъгласие на абоната с резултатите от извършената проверка е
сезиран и енергиен омбудсман на ЧЕЗ в България за преразглеждане на
случая, който е счел искането за неоснователно (спр. л.34 и сл. от делото)
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Е. Д., В. В. и Десислава Д.а.
Показанията на свидетелите Д. и В. (първия служител при ищеца, а
втория – член на Федерацията на потребителите) потвърждават констатациите
от съставения протокол. Св. Д. сочи, че при извършената проверка е
установена липса на едното напрежение. Променена била цялата схема на
измервателната система, което водело до непълно отчитане на ел. енргия.
Провереното табло било с две врати, като от външната страна на таблото
всеки абонат имал достъп, а втората врата на таблото била със секретен ключ
и забранен достъп. Потвърждава също, че преместването на деривационната
пластина е механично. И св. В. твърди при проверката да е бил установен
трифазен електромер, на който светели обаче само двата индикатора.
Изразява пълно съгласие с констатациите, направени в процесния протокол.
В показанията си св. Д.а (снаха на ответницата) сочи последната да
живее в с. Коняво от 1996г. Потребелението на електрическа енергия не било
3
високо. Плащала си сметките редовно, като същите били около 50,00 лв.
месечно. Х. живеела сама, нямала техническо образование и не било
възможно тя сама да отвори таблото. В същото време имала пререкания със
съседите.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати и приети
съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа такава, изготвена от
инж. С. С. и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.
инж. К. П..
Вещото лице Й., отговаряйки на поставените й въпроси е установило, че
законната лихва по фактура № **********/19.11.2019г. на стойност 835,16 лв.
с ДДС за периода 03.12.2019г. – 09.08.2021г. възлиза на 134,78 лв. (т.е. размер
идентицен на претендирания такъв за акцесорната претенция).
Експертът инж. С. С., в представеното заключение с вх. №
9205/20.10.2022г. е извел извод, че от направените в процесния протокол
констатации за манипулация на измервателната система за обекта на
ответника, по никакъв начин не може да се обоснове това, че именно Р. Х. е
отговорна за така създаденото положение. Вещото лице счита, че
преизчисляването на на нерегламентираното количество електроенергия не е
извършено правомерно. Не е взета предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ, изискваща да се вземе 1/3 от допустимо пропусквателния ток, който
при проводник със сечение 10 кв. мм възлизал на 53 А. Така дължимата сума
следвало да бъде не процесната, а такава в размер на 297,55 лв. Потвърдено е
още, че от извършена при ищеца справка се установява, че не е сменян
електромерът на ответника с АБ № **********. В устно изложената пред
съда част експертът потвърждава изводите си за неправило извършено
изчисление на реално консумираната електрическа енергия поради това, че
входящият проводник към къщата не е 16 кв., а 6 кв. Твърди, че реално няма
отклоняване на електрическа енргия, доколкото показанията на трифазния ток
били нулеви, т.е. нямало никаква консумация, а отчетената кражба била
именно за трифазния ток.
В допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена
от в.л. К. П., последният в своето заключение потвърждава, че посоченото в
процесния констативен протокол представлява осъществен нерегламентиран
достъп, респ. промяна схемата на свързване на ел. измервателната система на
4
електромера за абоната, което е довело до пълно неотчитане на потребената
електрическа енергия по единия от общо трите му измервателни елемента.
Експертът потвърждава и правилността на използваната формула за
преизчислението, както и математическата точност на изчисленото в същата,
съответстващо и на изложеното в процесната фактура по корекцията.
Отделно, преизчислението на сметката е извършено по действащите към
момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР по Решение № Ц-
19/01.07.2019г. Изпълнено било и изискването на чл. 53, ал. 3 ПИКЕЕ, 2019г.
Сочи се още, че за 3-месечния период преди процесната проверка не е
извършвана друга такава или смяна на процесния електромер. Като е
съобразил пропускателната способност на присъединителните съоръжения в
нормативно-определената граница на собственост на ел. съоръженията по
Наредба № 6/2014г., чл. 29, ал.1 и ал. 2 и ОУ/ЧЕЗРБ-чл. 10, ал.1, е направен
извод, че количеството ел. енергия, определено в процесната Справка за
корекция, може да бъде доставено до абоната.
Приложено е и ч.гр.д. № 1691/2021 г. на КРС, по което е издадена Заповед №
381/2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на заявителя, за сумите, предмет на настоящото производство.
Заповедта е връчена на длъжника като в законоустановения за това срок
същият е оспорил вземането. Поради това заповедният съд е дал указания по
см. на чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок
по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не се обсъждат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събрания доказателствен материал, преценен обективно, както
поотделно, така и в съвкупност.
Съобразявайки установеното съдът счете, че претенцията е
допустима, а по същество и основателна. Мотивите на съда са следните:
5
Предявени са по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК искове са с правно
основаниие чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. с чл.
56 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По допустимостта:
С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на
специалните предпоставки за допустимост на настоящото производство, като
видно от материалите по приложеното ч.гр. д. № 1691 от описа на КРС за
2021 г., е налице невъзможност процесната заповед по чл. 410 от ГПК да
влезе в законна сила поради своевременно извършеното от длъжника
оспорване на вземането в светлината на чл. 414 от ГПК. Ето защо, за ищеца е
възникнал интерес от установяване на вземането си по исков път. Указанията
на съда до дружеството са съответни на предприетите действия, като е спазен
и срокът по чл. 415 от ГПК. Поради изложеното претенцията се възприема за
допустима.
По основателността:
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В случая, ответникът е бил титуляр на разкритата партида за отчитане
потреблението на електроенергия в имот, находящ се в ************ и като
такъв е потребител по смисъла на ОУ, което освен това съдът е обявил за
ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Че същият е титуляр по
процесната партида **********, доказателствата по делото безспорно
6
установиха (спр. л. 110 от делото).
Установено бе от събраните по делото доказателства и това, че за
дружеството е възникнало правото да коригира количеството пренесена ел.
енергия за процесния период. Това право на дружеството да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия в случаите на констатирано неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от
КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019г.
Тоест, в случая, процесната проверка от 12.11.2019г на средството за
търговско измерване с място на потребление *********** и за процесния
период (12.08.2019г. – 12.11.2019г.) е извършена при действието именно на
посочените нови Правила, издадени от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.
35/30.04.2019г., приети след отмяната на ПИККЕ от 2013г. с Решение на
ВАС.
В раздел ІХ на процесните ПИККЕ е уреден подробно редът за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи.
Така, установи се, от представения констативен протокол, че при
процесната проверка на измервателната система е налице промяна на схемата
за свързване по място на потребление в ***********, а именно: „пломбата на
щита на ел. таблото е нарушена; пломбата на капачката на клемния блок на
електромера е нарушена; прекъсната е връзката между токова и напреженова
ел. измервателна верига на първи фазов елемент на клемореда на електромера
(деривационната пласина е преместена в крайно дясно положение)“. Сочи се,
че по този начин е променена правилната схема на свързване на
измервателната система като след проверката същата е възстановена (в този
смисъл е представеният констативен протокол, отразеното в който
кореспондира и на събраните и приети гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Д. и В., които съдът намира за логични и
безпротиворечиви, поради което и кредитира).
Горното обосновава ангажиране отговорността на ответника по делото.
Това е така, доколкото при упражняването на правото на лицензианта за
извършване на корекция по ПИКЕЕ, не е необходимо да се доказва вина на
7
потребителя, а за упражняване на това право е достатъчно наличието на едно
обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на
ел. енергия, каквото да е налице безспорно по делото се установи.
Отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност, която е в отклонение от
общите правила на договорната отговорност и за да се ангажира същата не е
нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
конкретно въведено недобросъвестно поведение от потребителя в определен
момент. Основана е само на обективния факт на констатирано неточно
измерване или неизмерване /така решение № 118/18.09.2017 г., постановено
по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 115/20.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т.о./. Корекционната
процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за негово
виновно поведение. Поради това и въведените от ответната страна
възражения в тази насока, по-конкретно, че поради възрастта й и липсата на
техническо образование, не би могла сама да въздейства неправомерно върху
средството за техническо измерване (в този смисъл и показанията на св. Д.а),
съдът счита за ирелевантни и неотносими към вече формирания от настоящия
състав извод за основателнсот на заявената претенция. Ирелевантно в този
смисъл е и възражението на ответната страна досежно реалното ползване на
неотчетената електрическа енергия от нейна страна. Именно поради
изложеното настоящият състав не ще кредитира и заключението по
първоначално допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. С. С.. В последното не се опровергава обективния факт
на установено неизмерване/неточно измерване на средството за техническо
измерване, а се акцентира върху възможността съотв. невъзможността това да
се дължи на виновното поведение на ответницата, което както вече се изясни
не е предмет на доказване в процеса.
В действителност, както сочи и Х., процесният протокол, обективиращ
резултатите от извършената проверка, представлява частен свидетелстващ
документ, който се ползва единствено с формална доказателствена сила,
касателно неговото авторство, но не и с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Констатациите в същия обаче бяха потвърдени чрез
събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. и
В., които както съдът вече посочи, са логични, непротиворечиви и
8
съответстващи на останалия събран по делото материал.
Вярно е и това, че протоколът не е подписан от потребителя, но по
делото бе установено, че същият не е открит при извършване на проверката,
като с оглед съблюдаване на установената процедура за осъществяването й,
са присъствали двама свидетели, които не са служители при ищцовото
дружество – В. В. (последният свидетел и по настоящото дело) и Пламен
Първанов – двамата членове на Федерацията на потребителите. Същите,
заедно с представител на ищцовото дружество, са удостоверелили отразеното
в процесния протокол чрез подписите си.
При изложеното настоящият състав намира искът да бе доказан в
основанието си.
Досежно размера на претенцията, съдът намира следното: Съгласно
нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща
до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период
между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неточното измерване, като преизчисляването се извършва на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. При липса на
доказателства за извършена проверка на СТИ в периода 3 месеца преди
проверката, както е в разглеждания случай, периодът на корекцията е
ограничен нормативно до 3 месеца назад, с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от
който започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ.
неотчитането на същата. Същевременно в приложимата разпоредба на чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно -
че преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от
потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на
9
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния
мрежови оператор, т. е. установени са обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена/неточно измерена електрическа енергия, които
освобождават насрещната страна от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
Съгласно експертното заключение по изслушаната и допълнително приета
съдебно - техническа експертиза, което настоящият състав кредитира,
преизчислението на електрическата енергия е извършено при спазване на
изискванията на ПИКЕЕ в коректния тримесечен период и съобразно
приложимата формула на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Експертът потвърждава
правилността на използваната формула за преизчислението, както и
математическата точност на изчисленото в същата, съответстващо и на
изложеното в процесната фактура по корекцията. Отделно, преизчислението
на сметката е извършено по действащите към момента на корекцията цени,
утвърдени от КЕВР по Решение № Ц-19/01.07.2019г. Изпълнено било и
изискването на чл. 53, ал. 3 ПИКЕЕ, 2019г. Сочи се още, че за 3-месечния
период преди процесната проверка не е извършвана друга такава или смяна
на процесния електромер. Като е съобразил пропускателната способност на
присъединителните съоръжения в нормативно-определената граница на
собственост на ел. съоръженията по Наредба № 6/2014г., чл. 29, ал.1 и ал. 2 и
ОУ/ЧЕЗРБ-чл. 10, ал.1, е направен извод, че количеството ел. енергия,
определено в процесната Справка за корекция, може да бъде доставено до
абоната.
Само за прецизност съдът ще посочи, че не кредитира заключението в
посочената част, касателно изчислението на дължимата процесна сума по
първоначално допуснатата съдебно-техническа експертиза, от която е видно,
че е взета предвид 1/3 от допустимо пропусквателния ток при извършване на
изчисленията в отклонение от изрично предвиденото в сочената разпоредба, а
именно, че преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване.
Поради изложеното съдът намира главната претенция за основателна в
заявения й размер от 835,16 лв., поради което и ще бъде уважена.Като
10
законна последица от това, основателна се явява и претенцията за законна
лихва по см. на чл. 86 от ЗЗД, считано от депозиране на заявлението по чл.
410 от ЗЗД до окончателното й изплащане.
Досежно акцесорната претенция за сума от 134,78 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 03.12.2019г. – 09.08.2021г., съдът счита същата за
дължима именно в претендирания размер, установен и посредством
специалните познания на експерта в областта в.л. Р. Й..
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ищцовото дружество на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Направено е съответно искане, представени са и доказателства за сторени
такива в размер на 100,00 лв. заплатена държавна такса (спр. л. 69 и 79 от
делото). Ангажирани са доказателства за заплатени депозити за вещи лица и
за призоваване на свидетел, съотв. суми от 250,00 лв., 100,00 лв. и 10,00 лв.
(л. 103, 104 и 105 от делото), а така също и още общо 250,00 лв. по
допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза. Отделно, видно от
представеното по делото пълномощно, ищецът е бил представляван от
юрисконсулт. Размерът на дължимите разноски за възнаграждението му в
този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, като сумата от 100 лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и
фактическа сложност на делото.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Ето защо в
тежест на ответника следва да се възложи и сумата от 75,00 лв., от които
11
25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. присъдено юрисконсултско
възнаграждение (некоректно посочено в заповедта като адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното и на осн.чл.422 ГПк във вр. с чл.415,от с.к.,вр. с
чл.73,ал.1,т.6 от ЗЕ вр. с чл.56 ПИКЕЕ, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
С. Х., ЕГН: ********** от *********** дължи и следва да заплати на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр. София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център
сумите, както следва: 835.16 /осемстотин и тридесет и пет и шестнадесет/лева
по фактура № **********/19.11.2019 год., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 12.08.2019 год. до 12.11.2019 год. и сумата
от 134.78 /сто тридесет и четири и седемдесет и осем/лева, лихва върху
главницата по горната фактура за периода от 03.12.2019 г. до 09.08.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.08.2021г.) до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
в производството по ч.гр.д. № 1691/2021 г. от описа на КРС.
ОСЪЖДА Р. С. Х., ЕГН: ********** от *********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр. София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център,
сумата в размер на 810,00 лв. (осемстотин и десет лева), представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и такава в размер на
75,00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в производството по ч.гр.д. № 1691/2021 г. от описа на КРС
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
12
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
13