№ 6063
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20251100509518 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. 9518/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ДИЙЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* от гр.София срещу решение №12982 от 02.07.2025 г по
гр.дело №5727/2025 г на СРС , 52 състав ; с което по искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1,2,3 КТ е отменено уволнението на П. С. С. ЕГН ********** от гр.Бургас със заповед за
прекратяване на трудов договор от 22.11.2024 г ;
П. С. С. е възстановен на длъжността „Frontend/Фронтенд инженер“ в „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД ;
„ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на П. С. С. сумата от 125 440,20 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за
периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба- 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
сумата от 3403,14 лева разноски пред СРС ;
„ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на Софийски районен съд, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 5617,61 лева, представляваща съдебни разноски.
Въззивникът ВСС доводи за неправилност на решението на СРС . Действително ищецът е
работил в полза на дружеството V7 . Практически е невъзможно и не е нужно работодателят
да може да преценява квалификацията и опита на всеки свой служител , защото той може да
няма непосредствена връзка с всеки от тях . В случая е събрана и анализирана информация
1
от лицето Б.Г. , който е бил овластен от дружеството V7 да упражнява текущ надзор
/мониторинг/ , а самата заповед за уволнение е издадена от работодателя . Б.Г. е бил пряк
ръководител на П. С. , като Г. е съгласувал оценката си със С.Е. . Налице са противоречия в
мотивите на СРС дали информацията от дружеството V7 е била възприета преди или след
издаване на заповедта за уволнение . Не трябва да се кредитират обясненията на ищеца
относно качествата на Б.Г. да го оценява и за липса на действителна оценка на качествата му
от работодателя .Неправилна е констатацията на първоинстанционния съд , че в заповедта за
уволнение са използвани твърде общи и неясни термини за липса на комуникативност ,
ефективност и пр. Това са реални дефицити в работата на ищеца. В длъжностната
характеристика е зададена „обща рамка на трудовите задължения“ , а ищецът не е
възразявал , работил е и е получавал трудово възнаграждение . Липсата на качества е
достатъчно добре описана и мотивирана в заповедта за уволнение . Неправилно СРС не е
кредитирал приложения към констативни протоколи , които не са оспорени от ищеца. От
кореспонденцията между ищеца и Б.Г. е видна трайна липса на качества и умения на С..
Действително заплатата на С. е била увеличена , но това е станало през 2023 г – повече от
година преди уволнението , както и този факт е без правно значение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Оценката
за липса на качества в случая не е направена от самия работодател . В случая е събрана
информация само от лицето Б.Г. , а иначе С. е оценяван положително от другите хора , с
които е работил . Уволнението целенасочено е извършено преди стандартната процедура по
оценка . По делото липсват доказателства в какви взаимоотношения е бил Б.Г. с ответника и
дружеството V7 . Ответникът не е имал регистрация като предприятие осигуряващо
временна работа . Дружеството V7 е получавало услуги от ответника не е имало
правомощия да се меси в трудовото правоотношение на ищеца , включително и да
упражнява текущ контрол . В протокол от 15.11.2024 г работодателят „просто копира“
констатации на Б.Г. , а няма собствени констатации и анализ . План за подобряване на
представянето не е връчван от работодателя , не е имало срещи с представител на
работодателя и ищецът не е информиран , че този план касае трудовото му правоотношение
. Има индикации , че протоколът и заповедта изобщо не са изготвени от работодателя , а
констатациите за липса на качества са антидатирани . Изцяло е подменена ролята на
ответника като работодател , а адв.И. В. няма представа за какво се говори в документите ,
на които се основава уволнението . Лицето Б.Г. „няма капацитета“ да оценява качествата на
ищеца , както и няма съответните правомощия . Доказателствената тежест да установи
законност на уволнението респ.липса на качества , е на ответника . В случая в заповедта и в
протокола към нея не са посочени и установени липсващите качества на ищеца , а
„заключенията „ са абстрактни и бланкетни , без ясна връзка с твърдяна липса на качества .
Не е ясно каква е очакваната ефективност и техническа „експертиза“ на ищеца . Ответникът
не е доказал какво е било естеството на работа на ищеца и как то се съотнася към
т.нар.липса на качества .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.07.2025 г и
2
е обжалвано в срок на 16.07.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е заемал длъжност
„Frontend/Фронтенд инженер“, която съобразно т.2.1. от частта „Подробни условия за
наемане на работа“ е посочен НКПД на длъжността-2512 6004, съответстваща на
„Разработчик, софтуер“ от Класификатора, Трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено със заповед от 22.11.2024 г.
Пред СРС са представени : Трудов договор от 30.03.2022 г.; Допълнително споразумение от
20.10.2023 г.; Информация от НСИ за инфлацията за 2023 г. и Извадка от Националната
класификация на професиите и длъжностите за 2011 г.(НКПД-2011) за „251 Разработчици на
софтуер и софтуерни приложения и анализатори“ , заповед за прекратяване на трудов
договор от 22.11.2024 г , протокол на работодателя от 15.11.2024 г.; констативен протокол от
22.10.2024 г. от среща със служителя П. С., ведно с Приложение №7(„Изявление с подробен
обзор на качествата, които един фронтенд-инженер трябва да притежава“) и Констативен
протокол от 08.11.2024 г. от среща със служителя П. С., с Приложение №2-План за
подобряване на представянето(PIP-Performance Improvement Plan); Предложение за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и
Известие за доставка от системата на Еконт.
Пред СРС са представени пълномощно от 06.09.2023 г., с нотариална заверка на подписа от
07.09.2023 г. и приложен апостил от 08.09.2023 г. с превод на български език и
Потвърждаване от управителя на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 26.02.2025 г., на действия
извършени от представител ; Доклад шестмесечен за оценка-31.01.2023 г.; Доклад
шестмесечен за оценка-м.07.2023 г. ; Доклад шестмесечен за оценка-м.03.2024 г.; Препоръки
от LinkedIn и Извлечение/Скрийншот от системата Leapsome app.
Пред СРС са представени основен договор за услуги с професионален работодател, сключен
между „Група Дийл“ и „Ви Севън Лимитид“(V7) и Приложение А (работно задание) от
17.03.2022 г ;стенограма от видеоконферентен разговор между Б.Г. и П. С. в платформата
Zoom и Извадка от чат-кореспонденция между Б.Г. и П. С. в платформата Slack. По делото
са приложени Молба от 11.12.2024 г. на С.Е. и Б.Г. до управителя на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД за приемане на доказателства, представени с Констативния протокол от срещи,
проведени през м.10.2024 г. и Молба от 11.12.2024 г. на С.Е. и Б.Г. до управителя на „ДИЙЛ
3
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за приемане на доказателства, представени с Констативния протокол от
среща, проведена на 07.11.2024 г. Представени са по делото Актуално състояние ЕЕТЗ на П.
С. С. от 17.06.2025 г. и Служебна бележка от Агенция по заетостта(изх.№ 60-01-11-
12626/17.06.2025 г.
Според приетата пред СРС съдебно–счетоводната експертиза претендираното обезщетение
по чл.225 КТ за периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г. е в размер на 125 440,20 лева.
От правна страна СРС е приел , че в доказателствена тежест на работодателя е да
установи , че заповедта за уволнение да е издадена от компетентен орган на работодателя,
ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения, поради липса на
професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на негово
безвиновно поведение - обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и
заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретни качества на служителя,
липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.
Според СРС неоснователно е възражението на ищеца , че процесната заповед за уволнение
е подписана от лицето И. В. без представителна власт . От представеното по делото
пълномощно от 06.09.2023 г., с нотариална заверка на подписа от 07.09.2023 г. и приложен
апостил от 08.09.2023 г. с превод на български език се установява , че към момента
(22.11.2024 г.) на постановяване на процесната заповед И. В., в качеството си на
пълномощник е притежавал необходимата представителна власт – според от т.1 от
пълномощното той има право „да сключва, изменя и прекратява(без значение от конкретното
основание) всякакви трудови договори от името на дружеството“.
Според СРС правното основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е безвиновно
основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя.
Елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или
служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по
трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за
уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на
определени качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или
служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно (в този смисъл
са Решение № 150/11.06.2015 г. по гражданско дело № 5166/2014 г., на III ГО при ВКС;
Решение № 54/21.02.2012 г. на по гражданско дело № 865/2011 г., на III ГО при ВКС;
Решение № 425/ 18.10.2011 г. по гражданско дело № 1966/2010 г., на IV ГО при ВКС).
Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата на
професионални или личностни качества, като липсата се изразява в недостиг на тези
качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената
работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя. Това налага
в съдебното производство да бъде установена по убедителен начин от работодателя
обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи в
сравнително продължителен период от време. Необходимо е в заповедта за уволнение
работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени
4
качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на
посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се
извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в
заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя
незаконността й. От значение за законността на уволнението е посочването в заповедта за
уволнение на конкретни факти и данни, относими към възложената работа на работника или
служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за
законността на уволнението, като провери съществуването на фактите от действителността,
както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма (в тази насока е
Решение № 150/11.06.2015 г. по гражданско дело № 5166/2014 г. на III ГО при ВКС).
Според СРС от представения по делото Основен договор (Договора) за услуги с
професионален работодател, сключен между „Група Дийл“ и „Ви Севън Лимитид“ (V7) се
установява, че клиента „Ви Севън Лимитид“(V7) и ищеца „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
член на групата „Дийл“ може да сключат по време на срока на договора едно или повече
работни задания за предоставяне услугите на Дийл, вследствие на което е сключеното
Работно задание Приложение А от 17.03.2022 г. Съобразно т.6.1. и т.7.1. от Договора, група
„Дийл“ ангажира консултанта като служител, съгласно работното задание и възлага на
консултанта да извърши услугите, поискани от клиента в работното задание.
Според СРС в изпълнение на Договора и Работно задание- Приложение А е и сключения
Трудов договор от 30.03.2022 г., между консултанта П. С. С.- ищец по делото и ответника
„ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като член на групата „Дийл“. Липсата на качества за ефективно
изпълнение на работата е обективен факт, за чието обективиране работодателят следва да
посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода си, като закона не предвижда
специален ред, по който следва да бъде установена. Наличието на посочени обстоятелства -
дава възможност от една страна на работника или служителя да организира защитата си, а от
друга страна осигурява възможност за съда да осъществи контрол на работодателската
преценка при оспорване на уволнението. В съдебната практика (Решение № 169/31.05.2010 г.
по гражданско дело № 728/09 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 266/26.09.2011 г. по
гражданско дело № 711/11 г. на III ГО при ВКС; Решение № 542/ 12.10.2010 г. по гражданско
дело № 1208/09 г. на IV ГО при ВКС) се приема, че посочването на обстоятелствата може да
стане по два начина. Първиятда бъдат изложени в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, а вторият - да не се изброяват в заповедта, а в други документи/например
докладни записки, доклади и други/, към които заповедта да препраща и които да са от
естество, че да са станали достояние на работника или служителя. Независимо кой начин
работодателят ще предпочете - заповедта за уволнение се счита мотивирана и в двата
случая.
Според СРС в конкретния случай като основание на процесната заповед за уволнение е
Протокол от 15.11.2024 г., подписан от И. В., като пълномощник на управителя на „ДИЙЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. От своя страна Протокола от 15.11.2024 г. е изготвен въз основа на
5
Констативен протокол от 22.10.2024 г. от срещи (на 15.10.2024 г. и на 21.10.2024 г.) на
служителя П. С. с Б.Г.-технически ръководител във V7 и Констативен протокол от
08.11.2024 г. от среща (на 07.11.2024 г.) на служителя П. С. с Б.Г.-технически ръководител
във V7. Съобразно т.7.1.(i) от Договора, клиентът(V7) носи цялата отговорност за
ежедневния надзор на консултанта(на ищеца) и следи за спазване на всички приложими
закони, правила и разпоредби във връзка с получаването на услугите на Дийл по настоящия
договор от съответния консултант(iv).
Според СРС в гореспоменатите Констативни протоколи се установява, че възприятието за
липса на качества у ищеца П. С. е направено от Б.Г., но по делото не са представени
доказателства, че последния е имал представителна власт от клиента (V7), във връзка с
упражняване на горецитираните правомощия, т.е. да осъществява ежедневния надзор върху
консултанта-ищец. От друга страна не е налице делегиране на работодателски правомощия в
полза на клиента (V7), респ. да решава въпроси, свързани с прекратяването(и в частност
поради липса на качества за ефективно изпълнение на длъжността) на трудовото
правоотношение със служител на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В случая не е налице
делегиране на работодателска власт на трето лице, а става дума за предоставяне на
услуги от страна на Дийл на неговия клиент-V7, т.е. от престиране на работната сила от
страна на ищеца, като служител на ответника в полза на контрагент (V7) на последния.
Крайната оценка за липсата на качества у служителя не може да бъде направена от
външно за работодателя лице. Ответникът като работодател на П. С. е длъжен да направи
собствени констатации относно конкретни обстоятелства, индикиращи за липса на
необходими за длъжността качества и съответно да изгради собствени изводи за трайна
липса на такива. В настоящият случай заключения на работодателя няма и такива изцяло
отсъстват, а вместо това съдържанието на Констативните протоколи(изготвени от трето
лице-Б.Г.) е директно и изцяло копирано в Протокола, подписан от И. В.-пълномощник
на управителя на „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което е основание за процесната Заповед за
прекратяване на трудовия договор. В тази връзка преценката за липсата на качества у П. С. е
направена от външно(трето лице) за работодателя лице, каквото е Б.Г.. Отделно
въпросните Констативни протоколи са подписани от Б.Г. на 11.12.2024 г., а Протокола е от
15.11.2024 г. (издаден е около 4 седмици преди това), а процесната Заповед е изготвена и
подписана на 22.11.2024 г. (около 3 седмици преди това). В тази връзка работодателят, ако
би взел информацията, подадена от V7, то той би могъл да вземе предвид информация,
която му е предоставена преди, а не след извършване на прекратяване на трудовото
правоотношение с процесната Заповед.
Според СРС от обясненията дадени от самия ищец на съдебното заседание на 09.04.2025 г.
се установява , че при започване на работата разговори относно задълженията си е имал със
служител на V7 (Б.Г.), а самия работодател не е водил разговори с него и съответно не е
поставил изискване за качества, които впоследствие да оценява и дали ищеца е имал или не
такива качества. В тази връзка П. С. твърди , че първата среща с работодателя му е била на
22.11.2024 г., на която дата е издадена и процесната Заповед. С. твърди , че Б.Г. не е
6
фронтенд инженер (обстоятелство, което не е оспорено от ответника) и в тази връзка няма
капацитета да оцени качествата му , тъй като не е експерт в тази област.
Според СРС в Приложение 1 към Трудов договор от 30.03.2022 г. е инкорпорирана
Длъжностна характеристика, в която бланкетно и общо са посочени задълженията за
длъжността „фронтенд-инженер“, без да са конкретизирани и без да са посочени конкретни
трудови функции и отговорности, обосноваващи необходимостта от конкретни качества у
служителя. Обосновано и логично е да се посочи, че за да заеме съответната длъжност,
служителят следва да владее програмни езици и технологии, като например Javascript,
TypeScript, React, VueJS или други подобни. В процесната Заповед и Протокола от 15.11.2024
г. са използвани общи думи и фрази с неясно съдържание, като „асинхронна
комуникация“; „техническа експертиза“; „тенденция на опониране“; „ефективност“;
„внедряване“; „интеграция“; „технически подходи“, съдържанието на които остава неясно,
както е и неизяснено с какви възложени на ищеца трудови задължения са свързани и липса
на какви качества разкриват. Представените по делото писмени доказателства-Приложение
№7 към Констативен протокол от срещи проведени на 15.10.2024 г. и на 21.10.2024 г.,
представляващо изявление с подробен обзор на качествата, които един фронтенд-
инженер трябва да притежава и Приложение №2 към Констативен протокол от среща
проведена на 07.11.2024 г. не са нито подписани, нито датирани, т.е. не е ясно от кого
изхождат и кога са съставени и не е ясно на кого са тези изявления, като в тази връзка
настоящият съдебен състав не следва да ги кредитира.
Според СРС съобразно Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело №
4/2017 г., на ОСГК при ВКС, липсата на качества трябва да се проявява трайно във времето.
Това е константното и безпротиворечиво разбиране на съдебната практика, съгласно която
„липсата на качества е обективно и трайно състояние, което има проявления през един
сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства. В тази насока са Решение № 96/ 27.07.2020 г. по гражданско дело №
3201/2019 г., на III ГО при ВКС; Решение № 150/11.06.2015 г. по гражданско дело №
5166/2014 г., на III ГО при ВКС; Решение № 291/02.04.2014 г. по гражданско дело №
2823/2013 г., на III ГО при ВКС. Дори и да се приеме, че липсващите качества са били
надлежно установени от работодателя и доведени до знанието на служителя, и те се
съотнасяха към установени с длъжностната характеристика задължения на служителя
(какъвто не е случаят), не е налице трайност и проявление на липсващи качества в
продължителен период от време и в поредица от работни задачи.
Според СРС ответникът-работодател прави опити да изважда аргументи от „някаква
откъслечна комуникация, частни случаи, без да се коментира цялостната работа по дадена
задача „. Протоколът от 15.11.2024 г. се отнася към частни случаи, без да се анализира
цялостната работа на ищеца по съответния проект. Самият ответник твърди, че оценяването
на качествата на служителя-ищец се е случило за период от около един месец – от датата на
връчване на т.нар. План за подобрение на представянето (15 октомври 2024 г.) до датата на
Заповедта (22 ноември 2024 г.). От представените по делото писмени доказателства-Доклад
7
шестмесечен за оценка31.01.2023 г.; Доклад шестмесечен за оценка-м.07.2023 г. и Доклад
шестмесечен за оценкам.03.2024 г., както и от отзивите на колегите на ищеца, дадени в
професионалната социална мрежа LinkedIn се установява, че представянето на П. С. е
оценено високо от колегите му, чиито мнения изобщо не са взети предвид при
освобождаването на ищеца. Нещо повече, такава висока оценка е дадена дори и от Б.Г. –
авторът на Констативните протоколи. Не са изтъкнати проблеми (включително от Б.Г.),
които да са свързани по някакъв начин с посоченото в Заповедта от 22.11.2024 г. и Протокола
от 15.11.2024 г.. От Допълнително споразумение от 20.10.2023 г. към Трудовия договор от
30.03.2022 г. е видно, че годишното основно трудово възнаграждение на служителя е
увеличено на 249 484,06 лева, спрямо уговореното в т.12 от Трудовия договор от 30.03.2022
г. годишно възнаграждение от 231 665 лева. Логически обосновано и правно оправдано е ,
че ако П. С. не се е справял с работата си едва ли работодателят би му увеличил трудовото
възнаграждение. Ответникът е обосновал това увеличение със 7.7 %, с оглед на
инфлационните процеси в страната. От приложената по делото официална информация от
Националния статистически институт, съгласно която инфлацията за 2023 г. е 4.7 %, т.е.,
увеличението на заплатата на ищеца надхвърля инфлацията. Още повече, че
работодателяответник не е представил доказателства, че заплатата на всички служители е
била повишена с поне 7.7 %.
Според СРС работодателят-ответник не е доказал при пълно и главно доказване
законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание
чл.328, ал.1, т.5 КТ, респ. липсата на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата, поради което исковете са основателни .
Решението на СРС е правилно , като мотивине му се споделят и от настоящия съд, при
следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Следва да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че в случая е налице
формална и на практика липсваща САМОСТОЯТЕЛНА преценка за липса на качества на
ищеца от страна на работодателя му „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вярно е , че с оглед
особеностите на случая и „преотстъпването“ на ищеца реално да работи в полза на
дружеството V7 , текущият контрол и конкретните задачи са били извършвани от служители
на това дружество , а не пряко от работодателя . С това не отпадат задълженията на
работодателя да извърши лична преценка за наличие на съответните качества у ищеца , а
нито ответникът , нито още по-малко ищецът са обвързани от констатации и твърдения на
трето лице , било то и ръководен служител на дружеството V7 .
В случая същественото и решаващото за изхода на спора /уважаване на исковете/ е
обстоятелството , че ответникът не е провел пълно и главно доказване , че уволнението е
законно - не е представил достатъчно обективни и уведителни доказателства за наличие на
основанието за уволнение – липса на качества у ищеца. В тази връзка не е толкова
съществено дали лицето Б.Г. е било формален или неформален пряк ръководител на ищеца ,
дали Г. е имал право да упражнява текущ контрол , дали оценката на Г. е съгласувана със С.Е.
, как и кога мнението на Г. е достигнало до работодателя и пр.
8
Още в исковата молба ищецът е оспорил , че му липсват качества за изпълнение на работата
като „Frontend/Фронтенд инженер“ в „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Дори да се приеме , че
процесната заповед е надлежно мотивирана с посочване /макар и доста общо/ на
липсващите качества на ищеца , то всяко от конкретните проявления на „липса на качества“
подлежи на доказване от ответника . Цитиране на мнения , преценки и протоколи на
лицето Б.Г. не обвързват ответника , още по-малко съда . Тези мнения и преценки съвсем
легитимно са оспорени от ищеца , който твърди , че не той , а Б.Г. няма необходимата
квалификация , съответно не иска и/или не може реално и ефективно да оцени работата му.
При тези данни ответникът е следвало да ангажира съответните доказателства –
свидетелски показания на лицето Б.Г. или на други лица познаващи работата на С. и особено
съдебно-техническа експертиза , чрез които да се установи дали наистина ищецът е показал
липса на качества , невъзможност да се усъвършенства и квалифицира , има личностни
дефицити при комуникация и пр.
Нищо подобно не е сторено от ответника , който във въззивната си жалба прави опит да
прехвърли доказателствената тежест на ищеца С. , като последният да установява , че има
качества за длъжността . Въззивникът неоснователно твърди , че не са оспорени
констатациите на Г. /при положение , че са оспорени още в исковата молба , а и впоследствие
/ , както и че ищецът следвало да доказва , че Г. е без съответната квалификация . В тази
връзка трябва да се посочи , че е възможно да е възникнала лична несъвместимост между
ищеца и Б.Г. или да има други причини , поради които Г. не харесва работата на ищеца и/или
не иска да работи с него . Но само по себе си това не би означавало , че е налице липса на
качества на ищеца да изпълнява работата си . Отделно КТ не допуска трудово
правоотношение да бъде поставено „под условие“ ищецът да бъде оценяван положително от
трети на правотношението лица , нито страните са уговорили , че ищецът ще работи само и
единствено в полза на дружеството V7 . Винаги е било допустимо на ищеца да се възложат
и други задачи според длъжностната му характеристика , които не касаят въпросното трето
лице и текущ контрол от Б.Г. .
Както се посочи , доколкото работата на ищеца е сложна и специфична / в областта на
компютърното инженерство и софтуера/ наложително е било ищецът да докаже твърденията
си със съдебно-техническа експертиза. Съдът няма специални знания на вещо лице , поради
което по делото не е доказано твърдението на въззивника , че от кореспонденцията между
ищеца и Б.Г. е видна трайна липса на качества и умения на С. . Само задълбочена проверка
от вещо лице на въпросната кореспонденция , а и на цялостната работа на ищеца , може да
установи да е налице обективна липса на качества или незаконно позоваване на това
основание за уволнение с цел да се прекрати трудовото правоотношение на С. .
Налага се изводът , че уволнението е зазаконно , исковете правилно са уважени и решението
на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноските на въззиваемата страна пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12982 от 02.07.2025 г по гр.дело №5727/2025 г на СРС , 52
състав
ОСЪЖДА „ДИЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* от гр.София да заплати на П. С. С.
ЕГН ********** от гр.Бургас сумата от 5085,14 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 09.10.2025 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10