№ 184
гр. гр.Несебър, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „*********” ЕООД, срещу наказателно постановление
№ 02-2300161 от 15.06.2023г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което
на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лв.
Жалбоподателят излага съображения в насока, че трудов договор бил оформен по указания на
проверяващите служители на ДИТ Бургас. Обръща внимание, че от проверяващите не е взет
предвид договор за възлагане на работа. От съда се иска да отмени НП.
Ответната страна в производството - дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
нарушението е доказано. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.04.2023г., около 13:00 часа, от служители в ДИТ Бургас, сред които св. И. Д. –
инспектор, била извършена проверка на строителен обект „******“ от ЗП в УПИ IV – общ. ******
по плана на ж-к „*****“ гр. Несебър. При проверката се констатирало, че строежът се извършва от
„*********“ ЕООД, като на място бил установен А.Я.М., който извършвал дейност по
подравняване на терен – обратен насип. На М. била предоставена за попълване декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, в която той вписал, че няма сключен писмен трудов договор,
изпълнява длъжността „работник“, с работно време от 12:00 до 13:00 часа и уговорено
възнаграждение от 20 лв. Декларацията била попълнена от него на 25.04.2023г. в 13:00 часа. На
1
управителя на работодателя била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която се изискали
документи, свързани с работещите в обекта. В дадения срок бил представен трудов договор № 23
от 25.04.2023г., сключен между „*********“ ЕООД и А. М. и връчен на М. екземпляр от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, регистриран в НАП на 25.04.2023г. в 13:57:05 часа. При така
събраните данни св. Д. съставил „*********“ ЕООД АУАН № 02-2300161 от 05.05.2023г. за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За цялостните резултатите от проверката бил съставен протокол
за извършена проверка № ПР2315581 от 05.05.2023г. Видно от справка на л. 53 от делото
трудовият договор между жалбоподателя и М. бил прекратен на 29.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 02-2300161 от 05.05.2023г., призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, справка
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 КТ, трудов договор № 23 от 25.04.2023г.,
справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, протокол за извършена
проверка № ПР2315581 от 05.05.2023г., уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, свидетелските показания
на актосъставителя Д. и частично – св. Г.. От посочените доказателства се установява в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги
кредитира. Не може да се кредитира като имащ отношение към процесния случай, представеният
за пръв път в съдебно заседание договор за възлагане на работа от 18.04.2023г. (на л. 46 от делото),
тъй като същият няма достоверна дата. Въпреки твърденията в жалбата договорът не е
предоставен на проверяващите по време на проверката на място, не е представен и по време на
проверката на документи (въпреки че такава възможност е дадена на жалбоподателя), нито при
съставяне на АУАН, като не е представен и към подадената до съда жалба. Очевидно такъв
договор не е бил известен и на счетоводителя, водещ счетоводството на дружеството, тъй като от
показанията на св. Г. става ясно, че същата била потърсена единствено за оформяне на трудов
договор с лицето А. М., но (макар да е водила счетоводството на дружеството и гражданските
договори също да подлежат на счетоводен отчет) на свидетелката не е бил известен договорът за
възлагане на работа. Освен това във вида, представен по делото, не може да се приеме, че е
наличен валиден договор, тъй като в съдържанието му липсват съществени елементи на договора –
не е посочено възнаграждение, нито време на извършване на работата. По отношение на тези два
елемента в договора е отразено, че работата ще се извърши и възнаграждението ще се определи
след изрично конкретно възлагане от възложителя (чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от договора), но по
делото не са представени доказателства такова възлагане да е осъществено за процесната дата
25.04.2023г. Показанията на св. Г. не могат да се кредитират в частта, в която се твърди, че
трудовият договор е съставен „под давлението“ на проверяващите, тъй като в тази част се
преповтарят твърденията на жалбоподателя и самата свидетелка изрично посочва, че не е очевидец
на тези събития, а единствено посочва това, което й е заявено от управителя на дружеството
жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП със заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ) в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
2
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която
разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1. Сред документите по ал. 1 са екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От фактическа страна по делото
се установява, че А. М. е бил допуснат от работодателя си „*********“ ЕООД до работа на
25.04.2023г. в 13:00 часа. Наред с това безспорно се установява, че трудов договор с А. М. е
сключен на 25.04.2023г., а уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено от органите на
НАП на 25.04.2023г. в 13:57:05 часа. Налага се извод, че от фактическа страна по делото е
доказано, че на посочената в НП дата А. М. е бил допуснат до работа и осъществявал трудови
функции в процесния обект, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Т.е. по делото се доказва формалното извършване на вмененото с
обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда задължение за
работодателя в тридневен срок от сключване на трудов договор да го регистрира в НАП.
Дружеството – жалбоподател е спазило този тридневен срок, но в случая НП е издадено не за
нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, а за неизпълнение на задължението на работодателя да не
допуска до работа служител преди да са му връчени съответните документи. В законоустановения
тридневен срок работодателят следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация
не е осъществена и не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не следва да
допуска работника да полага труд.
В случая на 25.04.2023г. в 13:00 часа работодателят не е получил уведомление, заверено по
надлежния ред, което да връчи на работника – същото е заверено в 13:57 часа на същата дата. Ето
защо дружеството безспорно е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Не се
приемат доводите на жалбоподателя, че договорът е съставен по указания на проверяващите,
които са го „подвели“. От една страна – при престиране на работна сила отношението следва да се
уреди като трудово и с оглед попълнената от А. М. декларация са налице всички елементи на
трудовото правоотношение. От друга страна – в правомощието на контролите органи е да обявят
едно правоотношение (макар и да не е оформено надлежно) като трудово – арг. от чл. 405а, ал. 1
от КТ. Ето защо контролните органи разполагат с достатъчно правомощия и липсва необходимост
за тях да „мотивират“ даден търговец да уреди отношенията с определено лице като трудови.
Преценката е изцяло на съответния работодател, като в случая (както се установява и от
показанията на св. Г.) управителят на дружеството-жалбоподател е имал възможност за независима
преценка по въпроса как да уреди правоотношението с лицето А. М., като се е допитал и до
счетоводител и е получил съвет от св. Г. да не оформя трудов договор. Въпреки това управителят
на дружеството-жалбоподател е решил да сключи трудов договор, който е продължил действието
за срок от над 1 месец, поради което се налага извод, че договорът е сключен по волята на
работодателя, който е уредил отношенията като трудови. Това е било и логично в конкретния
случай, тъй като видно от представения в съдебно заседание граждански договор, той не съдържа
част от съществени елементи на един граждански договор и няма данни за конкретни възлагания
на работа въз основа на него. В същото време, в собственоръчно попълнена декларация
работникът е декларирал съществени за трудовото правоотношение елементи като
3
възнаграждение, работно време, длъжност, а фактът, че е отразил липсата на трудов договор е
логичен с оглед установеното, че такъв е регистриран (очевидно и връчен) на работника след
проверката.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата е неприложима с оглед специалната разпоредба
на чл. 415в КТ – арг. от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. по тълк.дело № 7/2010г. по
описа на I и II колегия на ВАС. От своя страна и разпоредбата на чл. 415в КТ е неприложима, с
оглед изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ за приложението й към нарушението по чл. 63, ал. 2
от КТ.
За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда
наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил
на жалбоподателя санкция в изключително близък до минималния размер, а именно: 1600 лв.,
която отговаря на тежестта на нарушението и не следва да бъде изменяна от съдебния състав.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ
Бургас и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението (вр. чл. 37 от ЗПП) за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата
и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение
в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към
което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл.
2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300161 от 15.06.2023г. на директора
на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „*********” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. ********, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ,
за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА „*********” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
********, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5