Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 24.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 1423 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ
- СТАРА ЗАГОРА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, представлявано от пълномощника Д.К. Шошева - Б. е предявил срещу К.Н.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, иск за
установяване на вземане в размер на сумата
4 780,00 лв. (четири хиляди седемстотин и осемдесет лева) –
неплатена продажна цена, от които
2 880,00 лв. – продажна цена на 720 бр. еднодневни пуйчета, за продажбата
на които е издадена фактура №
**********/11.05.2017 г. и 1 900,00 лв. – продажна цена на 775 бр.
еднодневни пилета и 320 бр. еднодневни пуйчета, за продажбата на които е
издадена фактура № **********/08.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 17.09.2018 г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че между страните са били сключени договори за продажба, за които са
издадени фактура № **********/11.05.2017
г. и фактура № **********/08.06.2017 г., по които длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати продажната цена..
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, като твърди, че на 28.12.2018 е
заплатил сумата по фактура №
**********/11.05.2017 г., а от фактура №
**********/08.06.2017 г., е платил 350 лева. Изразява готовност за постигане на
извънсъдебно споразумение с ищеца
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. №
1058/2018 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
747/27.09.2018 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 4780,96лв. - непогасено задължение по договор покупко
продажбана пуйчета и пилета, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение, като ищецът в изпълнение на дадените от съда указания
е предявил иск за установяване на вземането си.
Ответникът
не оспорва, а и от представените фактура № **********/11.05.2017 г. и фактура №
**********/08.06.2017 г., се установява, че е закупил през месец май 2017 г. от
ищеца 720 бр. еднодневни пуйчета на стойност
2880 лева с включен ДДС, а през месец юни - 775 бр. еднодневни пилета и
320 бр. еднодневни пуйчета на обща стойност 1900,00 лева с включен ДДС
От
представената квитанция към приходен касов ордер от 28.12.2018 г. и касов бон
от същата дата се установява, че ответникът е платил на ищеца сумата от 3230,00
лева по издадените фактури.
В
съдебно заседание е представен и приходен касов ордер от 20.03.2019 г.,
придружен с касов бон, съгласно който И. е заплатил на „Земеделски институт –
Стара Загора“ и сумата от 1550,00 лева
От правна страна:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде установен и неговият
размер.
От
неоспорените от ответника фактури, представени от ищеца, съдът приема, че е
установено съществуването между страните на валидни облигационни правоотношения
във връзка с договор за доставка на пуйчета и пилета
Фактурата
представлява частен свидетелстващ документ и макар и сама по себе си тя да не
удостоверява наличието на договорни правоотношения между издателя и получателя,
тъй като няма материална доказателствена сила, нейната доказателствена стойност
следва да се преценява наред с останалите събрани по делото доказателства.
В случая последващото плащане от страна на ответника
на стойността на доставените пуйчета и пилета съдът цени като извънсъдебно
признание а факта на съществуването на тези облигационни отношения, както и на
изпълнение от страна на ищеца на задълженията по договорите за
покупко-продажба.
От представените по делото доказателства бе
установено, че ответникът е изплатил изцяло претендираната от ищеца главница,
като плащанията са осъществени на 28.12.2018 г. и на 20.03.2019 г.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да взема предвид и
фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, което означава, че той трябва
да изгради своя извод относно спорното право въз основа на всички факти,
независимо от това дали те са се осъществили преди предявяването на иска или са
настъпили след това, но преди приключването на съдебното дирене. Това е така,
защото решението на съда трябва да отразява правното положение между страните
по делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
В този смисъл преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене, а не в деня на предявяване на иска, което може
да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК, стига те да са от значение за
спорното право.
В случая бе установено, че към момента на издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК /17.09.2018 г./, а и към момента на
предявяване на иска по чл. 422 ГПК /10.12.2018 г./ вземането на ищеца е
съществувало, но към момента на приключване на съдебното дирене в исковото
производство задължението е погасено чрез плащане от страна на ответника. В
този случай така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Въпреки, че претенцията на ищеца е отхвърлена, съдът
приема, че ответникът К.И. е дал повод за завеждане на делото, поради което и
по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските, направени от ищеца по водене на делото /заповедно и
исково производство/ следва да му бъдат възложени. Това е така, тъй като
задължението е било платено едва в хода на процеса, което е станало причина
както за завеждането на заповедното производство, така и на проведеното исково
такова, предвид подадено възражение за недължимост от страна на длъжника.
Ищецът е направил разноски в исковото
производство в размер на 95,60 лв. за държавна такса, и 390 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца -
разноски в заповедното производство, включващи
заплатената държавна такса в размер на 95,60 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 390,00 лева съобразно представения договор за правна
защита и съдействие.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ - СТАРА ЗАГОРА“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, срещу К.Н.И.,
ЕГН ********** с адрес: ***, за
установяване на вземане в размер на сумата
4 780,00 лв. (четири хиляди седемстотин и осемдесет лева) –
неплатена продажна цена, от които
2 880,00 лв. – продажна цена на 720 бр. еднодневни пуйчета, за продажбата
на които е издадена фактура № **********/11.05.2017 г. и 1 900,00 лв. –
продажна цена на 775 бр. еднодневни пилета и 320 бр. еднодневни пуйчета, за
продажбата на които е издадена фактура № **********/08.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 17.09.2018 г. до окончателно изплащане на
задължението, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА К.Н.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ - СТАРА ЗАГОРА“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора сторените
разноски в заповедното и исковото производство в размер на 971,20 лв./
деветстотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/