Решение по дело №7257/2014 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 978/ 09.06.2015 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                       ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и пети май                                          две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав

                                                                           Районен съдия: Асен Радев

 

                               при секретаря М.Димова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7257 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

                                    Производството е образувано по обективно съединените искове на „Ай Си Си Консулт” ЕООД, за осъждане на „Си Инвест” ЕООД да заплати на ищцовото дружество следните суми:

                             - 16250 лв. – част от главница в размер на 65000 лв., дължима по договор за заем от 01.09.2008 год., 211.80 лв. – част от договорна лихва в размер на 847.17 лв., начислена върху главницата за периода от 10.11.2008 год. до 01.01.2009 год., 9739 лв. – част от договорна лихва в размер на 38957.26 лв., начислена върху главницата за периода от 02.01.2009 год. до 30.12.2013 год., 1080.98 лв. – част от мораторна лихва в размер на 4323.91 лв., начислена върху главницата за периода от 30.12.2013 год. до 25.08.2014 год.,

                             - 5000 лв. – част от главница в размер на 20000 лв., дължима по договор за заем от 19.01.2009 год., 2967.12 лв. – част от договорна лихва в размер на 11868.49 лв., начислена върху главницата за периода от 20.01.2009 год. до 30.12.2013 год., 332.61 лв. – част от мораторна лихва в размер на 1330.43 лв., начислена върху главницата за периода от 30.12.2013 год. до 25.08.2014 год.,

                             - 9250 лв. – част от главница в размер на 37000 лв., дължима по договор за заем от 20.03.2010 год., 1915.65 лв. – част от договорна лихва в размер на 7662.58 лв., начислена върху част от главницата – 17000 лв. за периода от 31.03.2010 год. до 31.12.2013 год., 1931.51 лв. – част от договорна лихва в размер на 7726.03 лв., начислена върху част от главницата - 20000 за периода от 13.10.2010 год. до 31.12.2013 год., 615.32 лв. – част от мораторна лихва в размер на 2461.30 лв., начислена върху главницата за периода от 31.12.2013 год. до 25.08.2014 год.,

                                    както и законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете, за която се твърди да е 05.09.2014 год., до окончателното плащане.

                             Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.79, ал.1 и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.286, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на „Ай Си Си Консулт” ЕООД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                             Процесуалният представител на ответното „Си Инвест” ЕООД оспорва претенциите, като моли за отвърлянето им. Излага мотивирани възражения, в т.ч. и за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите.

                    Анализът на събраните по делото доказателства води до извода за установеност на следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:

                    На 01.09.2008 год. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответното заем от 65000 лв., а последното се е задължило да върне същия до 31.12.2009 год., както и да заплати годишна лихва в размер на 9% върху ползваната част от заемната сума, за периода на ползването й. С анекс от 05.01.2009 год., страните са уговорили изменение в размера на дължимата възнаградителна лихва – от 9% на 12 %, както и продължаване срока на договора, респ. крайния срок за издължаване на заемната сума – 31.12.2013 год.

                    Заемната сума е предоставена от ищеца – заемодател на ответника – заемател с два банкови превода - от 15.10.2008 год. за 35000 лв. и от 10.11.2008 год. за 30000 лв., за всеки от които едноличният собственик на капитала на „Ай Си Си Консулт” ЕООД е вземал решение.

                    На 19.01.2009 год. между „Ай Си Си Консулт” ЕООД и „Си Инвест” ЕООД /тогава ООД/ е сключен втори договор за паричен заем, по който ищцовото дружество, отново като заемодател, се е задължило да предостави на ответното заем от 20000 лв., срещу задължението на последното да върне заема до 31.07.2010 год., както и да заплати годишна лихва в размер на 9% върху ползваната част от заемната сума, за периода на ползването й. С анекс от 30.12.2009 год., страните са уговорили изменение в размера на дължимата възнаградителна лихва – от 9% на 12 %, както и продължаване срока на договора, респ. крайния срок за издължаване на заемната сума – 30.12.2013 год.

                    И тази заемна сума е предоставена от ищеца – заемодател на ответника – заемател. Това е сторено с банков превод от 20.01.2009 год., за който едноличният собственик на капитала на „Ай Си Си Консулт” ЕООД е взел решение.

                    Освен горните два договора, на 20.03.2010 год. страните са сключили трети договор за паричен заем, по който ищцовото дружество отново се е задължило да предостави на ответното „Си Инвест” ЕООД заем от 37000 лв., а последното се е задължило да върне същия до 30.10.2011 год., както и да заплати годишна лихва в размер на 9% върху ползваната част от заемната сума, за периода на ползването й. И на този договор, с анекс от 30.12.2010 год., срокът е продължен до 31.12.2013 год., като е увеличен размера на възнаградителната лихва на 12 %.

                    С банкови преводи от 19.03.2010 год. за 2000 лв., от 31.03.2010 год. за 5000 лв. и от 31.03.2010 год. за 15000 лв. и съгласно решения на едноличния собственик на капитала, „Ай Си Си Консулт” ЕООД е предоставило на „Си Инвест” ЕООД общо договорената заемна сума.

                    В счетоводствата на двете дружества са налични кореспондиращи /насрещно съответстващи си/ счетоводни записвания, които според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, при „Ай Си Си Консулт” ЕООД са по сметка 498 – Други дебитори – „Си Инвест” ООД, за периода от 01.01.2008 год. и за сума в общ размер на 122000 лв., представляваща сбор от сумите, предоставяни с описаните по - горе банкови преводи по трите договора. При „Си Инвест” ЕООД  записванията са по сметка 499 – Други кредитори – „Ай Си Си Консулт” ЕООД, за сумата от 122000 лв. – сбор от сумите по отделните шест банкови превода. Вещото лице, изготвило заключението, е пресметнало и размера на натрупаните договорна и мораторна лихви.    

                    Така изяснената фактическа обстановка формира у настоящия състав до убеждението за основателност на предявените искове, с изключение на иска за заплащане на частично претендираната договорна лихва по договора за кредит от 01.09.2008 год. за периода от 10.11.2008 год. до 01.01.2009 год.

                    Страните са били обвързани от трите договора за заем. Този извод не се повлиява нито от възражението на ответната страна за наличие или липса на решения на едноличния собственик, нито от евентуалното им антидатиране. Още повече, че в конкретния случай подобни възражения би могла да релевира ищцовата страна – заемодател. Същото се отнася и за възражението относно авторството на договорите за заем, респ. на анексите, касателно подписа за управителя на „Аи Си Си консулт” ЕООД, още повече, че те се представят тъкмо от ищцовата страна, която би имала интерес да прави подобно възражение.

                    Договорите са били сключени при изрично предвидената с чл.241 от ЗЗД възможност, като заемодателят се е задължил да даде в заем на заемателя уговорените парични суми. Заемните суми са предоставени изцяло и в изпълнение на сключените договори за заем. С оглед възражението на ответната страна се налага този фактически извод да бъде доразвит с допълнителни доводи, базирани на доказателствата. Процесните суми са преведени от „Ай Си Си Консулт” ЕООД по сметка на „Си Инвест” ООД именно по договорите за заем, което освен от отнасянето им от страна на ответника в сметка „Кредитори” и записването с дати, съответни на датите на банковите преводи, се установява и от липсата на данни в счетоводствата на двете дружества за други отношения между тях /явни/. Съдът кредитира изцяло счетоводните записвания у ответното „Си Инвест” ЕООД, които отнесени по този начин, представляват признание на неизгоден факт/обстоятелство, а именно – че това дружество е получило въпросните суми и дължи връщането им на кредитора „Ай Си Си Консулт” ЕООД. Верността на това записване се потвърждава от кореспондиращото насрещно записване в счетоводството на кредитора, както и от индициите за такива плащания, съдържащи се в наличните банкови извлечения.

                     И понеже уговорените от страните падежи са настъпили, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, ответното дружество дължи връщане на предоставените в заем суми. Следователно частичните искове за главници по трите договора за заем са основателни за предявените си размери.

                     С договорите, изменени със съответните анекси, е предвидена дължимост на договорни лихви, размерите на които вещото лице е определило и които надвишават размерите на частичните претенции по чл.240, ал.2 от ЗЗД. Възражението за изтекла в полза на длъжника - ответник погасителна давност, съгл. чл.111, б.В от ЗЗД, е основателно за договорната лихва по договора от 01.09.2008 год. в размер на 847.17 лв., претендирана за периода от 10.11.2008 год. до 01.01.2009 год., доколкото цялото вземане касае период, обхванат от изтеклата кратка погасителна давност. Поради това, тази частична претенция е неоснователна. По отношение на останалите претенции за договорни лихви, възражението е резонно за периодите от начални дати за дължимост на тези лихви, до 11.09.2011 год. /11.09.2014 год. е датата, на която фактически са предявени исковете, съгласно чл.125 от ГПК/. Но тъй като за незасегнатите от давността периоди, размерите на договорните лихви, изчислени от съда по реда на чл.162 от ГПК, надхвърлят претендираните частични размери, това не се отразява на основателността на тези претенции. То би дало своето отражение в случай, че се претендират пълните им размери или такива, надхвърлящи непогасените по давност части от вземанията за лихви. Пак поради изложеното дотук, възражението на ответната страна за началния момент, от който се дължи договорна лихва в размер на 12 %, не рефлектира върху така формирания краен извод. Още повече, че изчисленията са по алгоритъм и изходни данни от съдебно – счетоводната експертиза, в т.ч. и при начална дата на дължимост на 12% договорна лихва, но не както се претендира с исковата молба, а от датата на всеки от анексите.

                    Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и относно вземанията за мораторна лихва, предвид началната дата, от която насетне те се претендират. По отношение на тези вземания е неоснователно и възражението за липса на покана, тъй като в договорите за заем са уговорени крайни срокове за връщане на заетите суми – ответното дружество, по силата на правилото “Dies interpellat pro homine” /падежът кани вместо човека/, е изпаднало в забава от деня, следващ тези дати – от 01.01.2014 год. Размерите на вземанията за мораторни лихви, изчислени за исковите периоди /от деня, следващ съответния падеж/, надхвърлят размерите на частичните претенции, поради което последните, при липса на доказателства за издължаване на главниците и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни.

                    Дължима е и законната лихва, начиная от датата предявяване на исковете, до окончателното плащане. Предявяването им, съгласно чл.125 от ГПК, е станало на 11.09.2014 год., видно от входящия щемпел, поради като за периода от 05.09.2014 год. до 10.09.2014 год. тази претенция е неснователна.

                    На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват деловодни разноски. Съобразно уважената част от исковете, разноските за ищеца са в размер на 3990 лв. Ответната страна също има право на разноски, според отхвърлената част от исковете, но липсват доказателства за да е понесла такива.     

                    Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

                    ОСЪЖДА „Си Инвест” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж/к „Лазур”, бл.97, ет.6, ап.2, представлявано от Стефка Спасова, да заплати на „Ай Си Си консулт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Шести септември”№ 33, ет.1, представлявано от Иванка Саралиева, следните суми:

                                      - 16250 лв. /шестнадесет хиляди двеста и петдесет лева/ – част от главница в размер на 65000 лв., дължима по договор за заем от 01.09.2008 год., 9739 лв. /девет хиляди седемстотин тридесет и девет лева/ – част от договорна лихва в размер на 38957.26 лв., начислена върху главницата за периода от 02.01.2009 год. до 30.12.2013 год., 1080.98 лв. /хиляда и осемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ – част от мораторна лихва в размер на 4323.91 лв., начислена върху главницата за периода от 30.12.2013 год. до 25.08.2014 год.;

                              - 5000 лв. /пет хиляди лева/ – част от главница в размер на 20000 лв., дължима по договор за заем от 19.01.2009 год., 2967.12 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ – част от договорна лихва в размер на 11868.49 лв., начислена върху главницата за периода от 20.01.2009 год. до 30.12.2013 год., 332.61 лв. /триста тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки/ – част от мораторна лихва в размер на 1330.43 лв., начислена върху главницата за периода от 30.12.2013 год. до 25.08.2014 год.;

                              - 9250 лв. /девет хиляди двеста и петдесет лева/ – част от главница в размер на 37000 лв., дължима по договор за заем от 20.03.2010 год., 1915.65 лв. /хиляда деветстотин и петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ – част от договорна лихва в размер на 7662.58 лв., начислена върху част от главницата – 17000 лв. за периода от 31.03.2010 год. до 31.12.2013 год., 1931.51 лв. /хиляда деветстотин тридесет и един лева и петдесет и една стотинки/ - част от договорна лихва в размер на 7726.03 лв., начислена върху част от главницата - 20000 за периода от 13.10.2010 год. до 31.12.2013 год., 615.32 лв. /шестстотин и петнадесет лева и тридесет и две стотинки/ – част от мораторна лихва в размер на 2461.30 лв., начислена върху главницата за периода от 31.12.2013 год. до 25.08.2014 год.;

                             - законната лихва върху всяка от частично предявените главници, за периода от 11.09.2014 год. до окончателното им изплащане.

 

                                      ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ай Си Си консулт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Шести септември”№ 33, ет.1, представлявано от Иванка Саралиева, за осъждане на  „Си Инвест” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж/к „Лазур”, бл.97, ет.6, ап.2, представлявано от Стефка Спасова, да заплати сумата 211.80 лв. – част от договорна лихва в размер на 847.17 лв., начислена върху главницата за периода от 10.11.2008 год. до 01.01.2009 год., като погасен по давност, както и за заплащане на законната лихва върху частично предявените размери на главниците, за периода от 05.09.2014 год. до 10.09.2014 год., като неоснователен.

                    ОСЪЖДА „Си Инвест” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж/к „Лазур”, бл.97, ет.6, ап.2, представлявано от Стефка Спасова, да заплати на „Ай Си Си консулт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Шести септември”№ 33, ет.1, представлявано от Иванка Саралиева, деловодни разноски в размер на 3990 лв. /три хиляди деветстотин и деветдесет лева/. 

                    Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                     

 

                                                                            Съдия:.........................

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Д.