№ 7
гр. Б., 16.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810102321 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К. – ред.пр., се явява лично.
Съдът удостоверява самоличността на молителката Т. А. К. с представената
лична карта № *, издадена на * година от МВР-София област.
Връща личната карта на молителката.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М. – ред.пр., се явява лично и с адвокат С. Ц. от САК,
който представя пълномощно.
Съдът удостоверява самоличността на ответника М. М. М., с представената
лична карта № *, издадена на * година от МВР.
Връща личните карти на страните.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ц.: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на делото,
за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпило писмо вх. № 253 от 13.01.2025 година от Началника
на РУ-Б., с която изпращат преписка № *-*/2024 година по описа на РУ-Б. по подаден
сигнал от Т. А. К..
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Няма да представям други доказателства, само това
което съм представила. Водя двама свидетели, които чакат отвън. Това са майка ми и
1
сестра ми. Да се приеме преписката. Не съм съгласна да се страхувам да изляза навън
заради заплахи, че ще бъда убита.
АДВ.Ц.: Оспорваме молбата. Считаме, че описаните обстоятелства не отговарят
на фактическите обстоятелства и действителността, поради това ние за да оборим
твърденията на молителката водим двама свидетели, които ще моля да допуснете. Не
възразявам да се приеме преписката.
Съдът след като изслуша страните
О П Р Е Д Е Л И:
Предявява окончателен доклад по делото така, както е отразен в Разпореждане
№ 1683 от 12.12.2024 година.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Нямам възражение по доклада и разпределението на
доказателствената тежест.
АДВ.Ц.: Нямам възражение по доклада и разпределението на доказателствената
тежест.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към молбата писмени доказателства, както следва:
оригинал на декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Т. А. К. от 12.12.2024 година,
справка НБД за Т. А. К. от 12.12.2024 година, справка НБД за М. М. М. от 12.12.2024
година.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо вх. № 253 от 13.01.2025 година от Началника на РУ-Б., с която
изпращат копие от преписка № *-*/2024 година по описа на РУ-Б. по подаден сигнал
от Т. А. К., включваща: докладна записка от ПИ Драгомила Григорова, писмо УРИ
246 000-*/12.12.2024 година на БРС, копие от разпореждане № 1683/12.12.2024 година
по гр.дело № 2321/2024 година по описа на РС-Б., копие от доклад за посетен сигнал
за домашно насилие № 246Р-12798 от 12.12.2024 година, копие от въпросник при
случай на домашно насилие, въпросник за оценка на риска, формуляр за оценка, копие
от декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Т. А. К., копие
от сведение от Т. А. К., копие от сведение от И. А. К., копие от сведение от Ц. И. К.,
копие от протокол за предупреждение от 12.12.2024 година, копие от обяснение от М.
М. М..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените от страните свидетели.
Свидетелите влизат в съдебната зала.
Съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Ц. И. К. – на 53 г., майка съм на Т. К., а М. М. ми е зет, неосъждана.
И. А. К. – на 28 г., сестра съм на Т. К., неосъждана.
В. И. М. - на 48 г., без родство със страните, осъждан.
М. М. М. - на 16 г., син съм на Т. К. и на М. М., неосъждан.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Обещават да говорят истината, след което свидетелите И. К., Васил М. и М. М.
се отстраниха от залата до разпита им.
В залата остава свидетелят Ц. И. К.
СВИДЕТЕЛЯТ Ц. И. К.: Аз съм майка на молителката Т. К. и желая да
свидетелствам по делото. На 17.11.2024 година аз си бях в къщи, но Т. ми звъни по
телефона и ми казва ела да си спреш внука, защото прави скандали, иска да ме бие и
ме обижда. Момчето е правило скандал и след това е отишло и е викнало баща си.
Бащата идва с този, който е отвън свидетел и с още хора, които седяха отстрани. Аз
отидох и казах: „Всичко свърши. Няма смисъл да правите скандали. М.чо ти бабо си
се прибирай.“. Нищо друго не съм направила. М. каза: „Искам да бия курвата. Аз теб
ще те заколя.“. Каза го на Т.. След като казах, че всичко е приключило те си тръгнаха.
До 17.03.2024 година Т. и М. живееха заедно като съпрузи. Те са близо 16 години
заедно. Тя не ми е казвала целия си живот, но е имало моменти, в които горе-долу е
споделяла нещо с мен, но е била заплашвана от него. Беше август месец в началото, аз
отидох да видя децата, защото той не ги пуска. Те са ми внуци, мен ме боли за тези
деца. Като отидох и викам: „Тя няма да се върне вече при тебе. Тя е решила да бъде с
друг човек и няма смисъл.“ и той взема т ами рече тогава така: „Десет години да
минат, аз ще я намеря и ще я заколя.“. Аз ходих в неговия дом да видя децата. На
17.11. това, което се случи е на ул. „К. У.“ в Б.. Аз живея на номер 13, а малко по-
надолу е номер 6. Това се случи на улицата. На улицата бях аз, имаше и комшии
отсреща пир тях. Едната се казва В., другият е Т.. Имаше и други хора, но аз в
паниката не съм видяла. И. и тя дойде. И внукът ми М. беше там. М. и Ц. живеят при
баща си в Б.. Откакто се разделиха той гледа децата и той се грижи за тях. Не знам
защо отиде той да се бие, М., явно заради нея. Аз казвам, че е приключил бракът им,
да не правят скандали. Това съм искала да кажа, нищо друго не съм правила. Внукът
ми е застанал пред вратника и е викал излез да се разбера с теб, но я е обиждал
едновременно с това. Рече и: „Излез курво да те бия“. Когато той го казваше това баща
му не беше там. Той после се върна да извика баща си. От март месец натам, момчето
,с което в момента тя живее Х. К. и Т. избягаха в Германия. Живяха там три месеца и
си се върнаха. Живяха в Д. при вуйчо на Х. и след това си дойдоха. Тогава, когато
дойдоха те дойдоха за малко при майката на момчето. Когато дойдоха внукът ми
научи, че те са там и отиде и направи скандала. Знам, че дъщеря ми е търсила децата,
но те не я искат. Не искат да разговарят с нея. Обиждали са, особено М.чо много я е
обиждал, докато с Ц. по не сме имали комуникация, нито тя, нито аз с нея. Х. има две
деца. И той напусна семейството си. Те бяха приятелски семейства на Х. и на дъщеря
ми и то много близки. Х. и М. са едни до други, не ги дели точно една ограда, а една
половина от къщата. Тя къщата е нещо като близнак и живеят през една къща да
речем. В момента дъщеря ми живее на ул. „К. У.“ № 6, като там живее бабата на Х.. Не
3
знаех, че дъщеря ми има намерение да напусне семейството. Имала съм някакви
съмнения и той много добре знае /поглежда ответникът М. М./ как в спалнята един
ден му казах спрете с тези приятелски семейства, защото ще дойде един ден, в който
ще съжаляваш. Това момче ще ти вземе жената. Аз съм имала съмнения без да знам,
че тя прави нещо, но от моя гледна точка е било така, защото аз съм забелязала нещо,
което не е редно. Те се гледат. Те са били влюбени от една година близо. И аз виждам,
че те се гледат и му казвам М. внимавай, че той ще ти вземе жената, но той не ме
послуша. Той каза, че това не може да стане, защото той е негов брат. Той е имал този
човек за негов брат. Той остана да се грижи за децата. Аз исках да взема и двете деца
да ги гледам, но той не даде достъп. Може би децата бяха и манипулирани, говореше
им се на децата и до ден-днешен децата не искат да ни видят. Те са много
разочаровани от постъпката на майка си. Виждам тяхната болка, но какво да направя.
От тогава не съм имала комуникация много с М., но от логично мислене било му е
болно от раздялата. Когато на 17.11. М. дойде имаше хора, които бяха въоръжени, но
не бяха мои роднини. Не съм много видяла. Видях само майката на момчето, че беше
изкарала едно секирче, майката на Х., но тя в защита, защото мислеше, че ще убият
нейния син и жената като всяка майка застана отпред, но никой не е посягал, никой не
се е репчил, никой и дума не е казал. При М. нямаше нищо, не бяха въоръжени. Не
съм видяла хора с мечове, защото аз в паниката отидох направо отпред и започнах да
разговарям с М.чо да се оттегли. Не знам някой да е заплашвал М. и да го е псувал,
когато е бил сам. За М.чо първо Т. ми казва, че той е отишъл и ми казва по телефона:
„Ела да спреш внука си, защото е дошъл сам на вратника да ми се репчи.“. Аз докато
отидох до там те вече се бяха събрали хора, те бяха насреща и аз директно отидох
отпред да кажа на М. изтегли се, защото всичко приключи. Т. е чула само как М. пищи
по нея, но дали са се срещали тя ще каже. Не знам дали М.чо се е срещнал с майка, си
като е отишъл. Говорили са си по телефона М.чо и Т.. Визуален контакт са имали за
пръв път ,след като тя си тръгна. Той искаше да разговаря с нея. За тези години, в
които живеят заедно М. не е бил агресивен нито спрямо мен, нито спрямо околните.
Даже като почна да разказва живота си, след като го махна него аз просто не можех да
повярвам, че той е способен на такова нещо, на такива заплахи, защото аз по принцип
не мога да се оплача от него. Не знам да е бил агресивен спрямо майка си, спрямо
децата си. Може да се е карал с майка си, но да е и бил агресивен не знам. И спрямо
мен не е бил агресивен, никога.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Нямам въпроси.
АДВ.Ц.: Нямам повече въпроси.
В залата влиза свидетелят И. А. К..
СВИДЕТЕЛЯТ И. АЛЬОШЕНА К.: Аз съм сестра на Т. и желая да
свидетелствам по делото. На 17.11.2024 година аз си бях в къщи, събудих се, защото
разбрах, че сестра ми е тук и в същия момент, в който излязох на улицата видях, че
стават проблеми. От едната страна М. идваше с неговите хора, от другата страна беше
сестра ми, даже тя не беше излязла. Оттам станаха разправиите, на които бях свидетел
на тях. Когато аз отидох племенникът ми беше отпред с баща си. Съответно те
започнаха да искат Т., искаха да разговарят с нея и да крещят и да викат.
Единственото, което помня от всичкото това, което се случи беше, че М. я напсува и
тя му каза: „Прибери си детето, защото детето ти е пуснато тук отпред да се бие.“.
Проблемите и разправиите бяха спрямо Т.. Тя после излезе отвън. Когато излезе те
започнаха да се карат един с друг - Т. и М.. Т. му каза да прибере детето а той я
псуваше вулгарно, неудобно ми е да казвам с точните думи и съответно се караха.
4
Може и да е казал още нещо, но аз тогава не чух, защото в случая гледах М. къде се
намира за да не станат проблеми с него. Моята страна беше към него, защото ми е
племенник. Дошли са М. и М. и хората с него, защото Т. е тук и те искат Т.. Това, че тя
е избягала с друг мъж, това съответно не е ОК за тях и М.чо, първо той е отишъл там,
доколкото знам от хората, първо той е отишъл на вратата, като е разбрал, че майка му
е там, отишъл е и съответно после е казал баща ми ще дойде и са дошли за да станат
проблеми, защото М.чо го боли, защото майка му го е оставила заради друг мъж.
Чувала съм от хора, че М. е казал, че ще я убие, че и десет години да минат ще и
отреже главата и т.н. Лично аз не съм го чувала. Аз съм поддържала връзка с М. след
това нещо. На мен лично не го е казвал, на майка ми го е казвал. Поддържала съм
връзка с М. след като Т. и М. се разделиха, винаги уважително сме си говорили, никога
не сме имали проблеми един с друг като зет и балдъза, това не мога да го отрека и да
излъжа, но като цяло заплахите към сестра ми са били системни, защото не може да
преодолее факта, че е с друг мъж. На 17.11.2024 година сестра ми се чувстваше много
разстроена, това със сигурност беше така. Заплахите, които е отправил М. аз лично не
съм чула, чух само, че я псува. След като си тръгнаха Т. сподели с мен, че я е страх да
излезе, защото не знае какво ще се случи с нея. Страх я е от М., защото не знае ако е
сама дали няма да я пребие, да я заколи, които са били заплахи системни. Явно с тези
проблеми, с тези неща за които е дошъл там явно има смисъл да се страхува тя от това
нещо. Там откъдето идва М. и където е сестра ми разстоянието е една улица, 500-600
метра някъде. Това става към 13:30 часа на обяд, в Б.. Аз в началото нищо не знаех.
Когато те са избягали, аз това нещо не го знаех, нито после след време знаех къде се
намират и какво се случва, защото сестра ми я беше страх да се свърже, с който е и да
е от нас. Минаха може би 2-3 месеца и след това вече разбрахме къде е, какво се
случва. Тя се свърза с нас, обади ми се да не се притеснявам. Разбрахме, че е с
момчето, с което е избягала, че се чувства добре и че я е страх да се върне в Б., защото
знае какво ще се случи. Когато ми се обади на мен лично беше в с. Д.. Не мога да
отговаря дали е пребивавала на друго място през това време. Подочувах къде е била,
но не вярвах, защото аз лично нямах контакт с нея, защото и бях обидена и след три
месеца се свързах с моята сестра и разговаряхме за нещата, които се случват. Аз и бях
обидена, защото постъпи малко така, че децата са настроени да не ни искат и точно
това ме обиди, не друго. Тя си е преценила, тя не е малка и е решила с кой иска да
бъде. Единствено това ме е обидило, че ни лиши от присъствието на децата. Това е
моят проблем и затова съм тук днес. За децата не мога да кажа, че е имало агресия от
страна на М.. Била съм един-единствен път свидетел на ситуация, в която М. посегна
на сестра ми пред мен и се скарахме с него. Аз преди това не вярвах на сестра ми като
ми разказваше, че М. и е посягал, но след това, което стана пред очите ми тогава вече
и повярвах. Това беше преди три-четири години. Този човек, с който живее сега Т. са
ни съседи, живеем на една улица, познаваме се, от една махала сме, комшии сем. Той
има семейство. И деца и съпруга. Разбира се, че сестра ми е проявявала грижи към
децата. Той също ги изостави тях. Сестра ми искаше да се свърже с децата след
раздялата, но нямаше как. Тя ми казваше, че не може да се свърже с тях, защото я е
страх, че те вече не я искат. Това не знам трябва да я питате нея. Децата и заявиха
преди делото, че не я искат. Преди това не, защото само чувахме приказки, в които те
казваха, че не ни искат. Аз съм искала да се свържа с тях, майка ми и баща ми ходиха,
говориха, те казаха, че ще дойдат, после вечерта не дойдоха. И като цяло децата ме
подминават и не ме искат. Обвиняват ни за всичко, което се е случило и нас. За децата
от раздялата се грижи М.. Никой не му помага, но ние искахме да му помагаме. Тези
деца и Ц. и М. са пораснали у нас. Моите племенници сме помагали и сме ги гледали
5
докато Т. и М. са били семейство. Моето семейство винаги сме ги гледали и в един
момент, в който Т. изостави М. и си тръгва той пое отговорността за децата, но ние не
сме му отказали да му помогнем. Напротив, ние искаме да му помогнем, ние искаме да
ги гледаме децата, но те не ни искат по никакъв начин. Нито аз, нито майка ми, нито
баща ми имаме вина за това, което се случи. Аз разбирам децата и на тях не им е
лесно. Зад мен имаше хора въоръжени с нещо и това Беше сигурно само за да
сплашат М.. Не съм видяла М. да държи нищо. Племенникът ми не съм видяла, но
знам, че М. ходи с нож в джоба. С М. имаше и други хора, но не ги забелязах. Не съм
ги гледала кой какво носи. Не мога да си спомня кой какво е носил, защото ме
интересуваше само М. и никой друг. Аз застанах и въобще не съм гледала настрани и
не съм гледала нищо кой с какво е. Това ми беше мътно. Застанах пред М. за да не го
закача никой. М. се държеше много злобно настроен, развика се на баба си, на майка
ми. Искаше майка му да излезе, да говори с нея, ежеше се. В случая аз излезнах и му
казах: „Не е правилно, не викай, не крещи, успокой се, ти в случая си детето и трябва
да си по-назад. Сестра ми не беше там. Той просто искаше сестра ми да е там. Те бяха
всички там, сестра ми после излиза. След като М. започна да настоява майка му да
излезе и тя излиза и съответно М. и Т. започват да се карат.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Нямам въпроси.
АДВ.Ц.: Нямам други въпроси към свидетеля.
В залата влиза свидетелят В. И. М..
СВИДЕТЕЛЯТ В. И. М.: Живея на ул. „М.“ № 20 в Б.. С Т. и М. сме приятели.
Аз съм присъствал на 17.11.2024 година на случка между М. и Т.. Една неделя
сутринта ми се обажда приятелят ми Иван да отидем да му заколим прасето и аз му
казах, че ще звънна на М. да отидем да му помогнем и да заколим прасето.. Отидохме,
заклахме прасето и някъде към 10-10:30 часа дойде синът му на М.. Беше уплашен и
вика на баща си „Ела да видиш, ходих да видя майка ми, защото разбрах, че е дошла и
те ми скочиха на бой.“. Той го попита кой му е скочил и той каза, че е родата на втория
й съпруг, където е. Той ми рече да отидем да видим защо скачат на момчето на бой.
Тръгнахме аз, А., М. и М., четирима човека. Това става въпрос на 300-400 метра.
Таман взимаме завоя и пред съпруга и в къщата бяха излезли отпред и ни чакаха със
секири, с ножове, със саби, с такива работи. Насъбра се бая народ и явно ако не беше
този народ щяха да посегнат на него ли, на сина му ли и се развикаха много Т. беше
отред на вратата. М. беше по-назад, Т. само каза: „Дръпнете Ицо и ги пребийте и
двамата.“, за сина си и за М., това съм чул. Не тръгнаха да ни бият. Просто самите
хора ни дръпнаха и ни отдалечиха и аз дръпнах М. и му викам да си тръгваме, че
хората са подготвени за бой. Тръгнахме си и повече не сме се разправяли нищо. Не е
идвала полиция докато бяхме там. Става въпрос за 5-10 минути. Над 20 години сме
приятелски семейства с Т. и М.. Ходили сме си на гости, яли сме, пили сме, на
рождени дни сме били с децата. От тяхна страна, от наша страна. Познавам ги като
семейство. М. не е агресивен човек. Не съм виждал такива работи. Нямам представа.
Това си е между тях си. М. никога с никой не се е скарал в махалата. Не е казал на
някой някоя дума, да е упрекнал, да е напсувал винаги е бил с всеки приятел. Аз бях
на работа и те се бяха събрали в двора Т., мъжът й, вторият й мъж и на втория й мъж
жена му. Това беше у М.. Беше преди 10-ина месеци. Беше студено и влязохме у М.
вътре да пием. Аз се бях доста напил и се прибрах и чух на сутринта от М., че Т. е
избягала с друг. Не са я търсили. Той потърси баща й и майка й просто да питат,
защото тя си беше изключила телефона и момчето, с което изчезна също си беше
изключил телефона и той потърси майка й и баща й да разбере какво се е случило.
6
Даже и майка й идваше у М., но какво са си говорили не знам. След една седмица се
разбра, че Т. е избягала и са се оженили с Х. и каза повече да не я търсят. Когато на
17.11. отидохме с момчето ние не носехме нищо със себе си, просто отидохме да
видим какво се е случило с момчето. Тай каза, че е отишъл да я види майка си, защото
не я е виждал от доста време. Явно там са му скочили други хора ли, нямам на
представа, беше уплашен и дойде и каза, че са му посягали да го бият, но там е бил
приятел на М. и го е дръпнал. Той звънна на баща си и дойде при нас. Беше уплашен.
Мисля, че М. само каза: „Кажете и да излезе“ за да пита защо са посягали на момчето,
а тя беше на вратата в двора. Много народ викаше и не мога да си спомня дали е имал
реплики М. към близките. Т. излезе и викаше „Пребийте ги.“. След този случай почти
всеки ден след работа се виждаме с М. след работа. Той не е казвал нищо за Т., че е
недоволен. Казва, че не иска повече да има работа с нея. Не съм чул заплахи от страна
на М. към Т..
АДВ.Ц.: Нямам други въпроси към свидетеля.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Нямам повече въпроси.
В залата влиза свидетелят М. М. М..
СВИДЕТЕЛЯТ М. М. М.: Аз съм син на страните и желая да свидетелствам по
делото. Майка ми и баща ми са разделени от 10-11 месеца. Аз живея при тате със
сестра ми. Майка ми живее с друг мъж, който познавам . На 17.11.2024 година аз исках
да я видя и моите приятели знаеха. Те са я видели, че си е дошла, тя беше в Д. и ми
звъннаха да ми кажат, че е тук. Аз отивам натам да говоря с нея, не съм я виждал 10
месеца и да и търся сметка защо не ме е потърсила и накрая те ме посрещат на вратата
със саби и с ножове и тръгват да ме нападат. Майка ми се скри вътре. Аз не съм
разговарял с нея. Със сабите и с ножовете бяха приятелят й Х., майка му и баща му. Аз
не съм я обиждал. Аз отидох да и търся сметка защо не ме е потърсила, обаче тя се
прибра вътре. Те тръгнаха да ме нападат и аз отидох да извикам тате. Обясних му за
какво става въпрос и той дойде. Баща ми беше при един негов приятел, помагаха му
да колят прасето. Ние таман тръгваме натам и те пак ни посрещат със секири и с
ножове, а никой не е отишъл да се бие. Върнахме се за да видим за какво става
въпрос, защо ми тръгват без причина. Аз исках да говоря с нея. Тръгнахме аз, тате
чичо „Чупи“, това е Васил и Альоша. Майка ми излезе после и започна да псува тате.
Тате каза да излезе и тя излезе и почна да го псува с всякакви обиди. После комшиите
ни дръпнаха и ние си тръгнахме. Това беше цялата история. Не съм присъствал на
насилие от баща ми спрямо майка ми. Баща ми спрямо нас се е държал перфектно. Не
е имало нещо по-екстремно като отношение спрямо нас. Когато майка ми ни напусна
това беше изненада за всички. Този мъж, с който тя живее живееше до нас. Той имаше
семейство, деца. Събирахме се заедно и поддържаха връзка двете семейства.
Последния месец забелязах, че ние като заспиваме тя си измисля причина, че си е
забравила зарядното в Х. и аз я заварих там, защото я нямаше в стаята, тръгнах и я
виждам как влиза вътре. Тя каза, че си е забравила зарядното, обаче зарядното е вътре
у нас в кухнята. Самите и танци бяха малко по-привлекателни. И започнах да
забелязвам. Баща ми се държеше перфектно, супер с майка ми. Нито и е посягал, нито
я е обиждал. Тя напоследък търсеше причина да се кара с него. Например защо си е
оставил там якето, за дребни работи, но тате не и забелязваше, тя започваше да пищи и
тате излиза от къщата и това е. 10 месеца не ме е потърсила и не ме е питала кой ме е
гледал. Тате през тези 10 месеца едва-едва смогваше да ни гледа и аз от зор тръгнах на
работа с един мои близки да му помагам да не го оставям сам. Баба, майката на баща
7
ми му помага. В началото искаха родителите на майка ми да ни помагат, но аз не
искам от тяхна страна, защото те комуникират с нея. Майка ми ме изостави, сестра ми
изостави без да знаем за какво става въпрос. Става сутринта и я няма и затова имам
такова отношение. Започнахме да я търсим да и звъним, но тя си е изключила
телефона. Направихме си съмнения в приятеля й, този Х. и на него звъннахме и на
него е изключен телефона. След няколко дин тя се е свързала с родителите си и е
казала, че живее с него и да не я търсим. Когато дойдох на 17.11. на двора бяха Х.,
баща му и другото момче, но не му знам името. Аз попитах „Къде е майка ми да
говоря с нея?“.
АДВ.Ц.: Нямам други въпроси към свидетеля.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Нямам въпроси към свидетеля.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Поддържам си молбата и единственото ми желание
е М. да не ме заплашва, да не ме обижда да не чувам обидни думи. Имахме случай в
„Кауфланд“ срещнахме се случайно и двете страни на разстояние, никакви заплахи
след като е получил заповедта. Не искам да лежи по затворите, защото той
действително гледа децата ми. Децата изобщо не ме искат. Последно разговарях с М. и
той ми заяви, че не ме мрази, майка съм му, но няма как, защото го е срам от
постъпката ми. Аз не искам този човек да бъде осъждан, защото той ми гледа децата, а
те не ме искат.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М.: За мен темата Т. е приключила каквото е било е
било. Само искам да кажа, че дочувам от близки след време да не реши да дойде там
да живее защото децата. Не е добре майка им да живее отсреща, а те не си говорят, не
си комуникират.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Ние ходим на хората по къщите от 10 месеца
заради децата и заради него да не го боли. Аз съм го наранила с най-добрия му
приятел. Признавам грешката си. Той обещава. За всичките тези години. Не искам да
ги влача по съдилища. Момчето си има дом, в който е живял с бившата си съпруга.
Тези оръжия са защото лицето заяви, че е дошъл да отреже главата на курвата.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М.: Единствено ме притеснява, че тя ще живее до нас.
Не аз ще реагирам, децата ми.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Те са настроени от него, аз Ц. не съм я виждала. Те
са най потърпевши от това нещо. Моят грях е към тях.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М.: Не ми е казвано, че парите са идвали от нея. Идваха
наистина и искаха да помогнат. Аз не ги спирам. Децата не искат д говорят с тях.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Момчето, с което живея плаче всеки ден с мен и ми
дава телефона да се обадя на децата си. Последния път се видях с М. в къщата на баща
ми.
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М.: Тези деца са мои и нейни. Много хора са настроени
срещу Х., хора, които ме уважават. Нейни братовчеди са агресивно настроени и не
искам да кажат, че аз съм направил нещо.
МОЛИТЕЛКАТА Т. А. К.: Моля да спрем делото по взаимно съгласие
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М.: Съгласен съм да се спре делото по взаимно
съгласие.
АДВ.Ц.: Аз оставям на М. да вземе решение.
8
ОТВЕТНИКЪТ М. М. М.: Съгласен съм да се спре делото по взаимно
съгласие.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК СПИРА производството по гр. дело
№2321/2024 година по описа на РС-Б. поради общо съгласие на страните, изразено в
днешното съдебно заседание от всяка една от тях.
УКАЗВА на страните, че ако в шестмесечен срок от днес нито една от тях не
подаде молба за възобновяване на производството по делото, същото ще бъде
прекратено и заповедта за незабавна защита ще бъде обезсилена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд-София в едноседмичен срок от днес за страните.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11:30 часа.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
Секретар: _______________________
9