Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
Гр. София,
15.03.2024 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Д състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Лаловска
Мл. Съдия: Яна Борисова
при секретаря Екатерина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. дело № 11058 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 17006/07.08.2020
т. на СРС, 153 с-в, по гр. д. № 71478/2019 г. Столична
дирекция на вътрешните работи при МВР е осъдена да заплати на В.И.А., ЕГН **********,
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) вр. чл. 179, ал.
1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1 584, 05 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 01.12.2016 г. -
01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019 г., подаване
на исковата молба до погасяване на вземането, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- сумата 200 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 01.03.2017
г. - 01.12.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 495, 34 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение, като иска за главница е отхвърлен за
разликата над присъдената сума 1 584, 05 лв. до пълния предявен размер 1 5 98
лв. Ответникът е осъден за заплащане на разноски по сметка на СРС.
Срещу
решението, в установения от закона срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена
въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС е приел, че по
отношение заплащането на нощният труд на служителите в специалния ЗМВР има празнота, която
да бъде запълнена от съответните норми на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Липсата на специална норма не
може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт. Поддържа, че е налице несъвместимост между уредбата по ЗМВР и
КТ, а нощният труд на държавните служители в МВР е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Излага съображения, че отношенията между страните във връзка със
заплащане и компенсирането на извънредния труд са уредени от специалния ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, поради което и нормите на КТ и
издадените въз основа на него наредби са неприложими, както е приел СРС. Според
ответника, нормите на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР уреждат пряко
фактическия състав на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители в МВР извънреден труд, независимо от това, че уредбата им е различна
от тази в НСОРЗ. Поддържа още, че по делото не е спорно, че на ищеца са
изплатени всички дължими суми за допълнително възнаграждение. Неправилно СРС
приема, че на ищеца се дължи възнаграждение за нощен труд преобразуван с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ - 1, 143 и отработеното, извън това
преобразуване, се отчита като работа извън установеното работно време, т. е.
като извънреден труд, тъй като действащата в периода Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 год. и понастоящем не е предвидено такова преобразуване. Според
ответника НСОРЗ касае трудовите правоотношения по КТ, но не и служебните
правоотношения по ЗМВР, който се явява специален. Сочи, че съотношението между
нормалната продължителност на дневното работно време, към тази на допустимия
размер нощен труд е 1:1 и законодателното разрешение съответства на чл. 8, б. а
от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета. Излага доводи, че за МВР е разрешено
полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от други държавни служители, при
които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд. Счита, че правното положение
на служителите в МВР не е неравностойно спрямо това на тези по КТ и ЗДСл, тъй
като служителите получават допълнителни материални блага и положението им е
регламентирано в отделен закон. По тези и допълнителни съображения моли
решението да бъде изцяло отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - ищецът В.И.А., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен
отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че законосъобразно му е присъдено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
под формата на нощен труд, получено чрез преизчисляване на нощния труд в дневен
с прилагане на коефициент 1, 143.
Неоснователно се поддържа, че спрямо ищеца следва да се прилагат само нормите
на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби. Те са специални, но не
регламентират изцяло правната материя. Оспорва се аргумента на ответника, че
спрямо служителите в МВР не намират приложение правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, който
предвиждат, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часови се преобразуват в дневни с коефициента 1, 143,
тъй като това би поставило служителите в МВР в неравностойно положение. Излага множество
подробни съображения, че изводите на СРС са съобразени с материалния закон и
НСОРЗ, която намира субсидиарно приложение заедно с Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 год. в случая. Законосъобразен е извода на СРС, че при липса на
изрично правило, което да регламентира начина на превръщане на нощните часове в
дневни за служителите на МВР, при сумирано изчисляване на работното време,
следва да се приложи НСОРЗ. Позовава се на практика на съдилищата. По тези и
допълнителни съображения моли да се
потвърди решението, в частта, в която исковете са уважени. Претендира
направените разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
СРС
се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ДВ, бр. 81
от 2016 г.), вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. с
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
постановено, в оспорената част, като СРС не е допуснал нарушение на императивни
материални норми при постановяването му.
Решението
не са оспорва в частта, в която главните искове са частично отхвърлени, поради
което е влязло в сила в тази част.
В производството не е
било спорно, че страните през
процесния период 01.12.2016 г. - 01.12.2019 г. са били в служебно правоотношение,
по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „младши
експерт“ в 07 - РУ - СДВР, като за този период е работил на 12 - часови смени
(дневни и нощни) съгласно месечни графици, при сумирано изчисление на работното
време.
От
приетата пред ССчЕ за 12 - часовия режим на работа за периода 01.12.2016 г. -
01.12.2019 г. ищецът е положил нощни часове общо в размер на 1 584 часа, които
са му заплатени по 0, 25 лв. на час (общо 396 лв.) и работното време е
изчислявано сумирано на тримесечие. При сумирано изчисляване на работното време,
с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за
подневно отчитане на работното време, съобразено с методиката на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ и съгласно графиците на дежурства на ищеца за 12 - часови смени за
периода 01.12.2016 г. - 01.12.2019 г., полученият труд от преизчисляване на
нощния в дневен с коефициент 1. 143 възлиза на 226, 50 часа. Според
експертизата върху дневната му часова ставка, увеличена с 50 %,
възнаграждението за тези 226, 50 часа възлиза на 1 584, 05 лв.
СРС
е приел в атакуваното решение, че посочената сума се дължи на ищеца и е уважил
исковете за този размер.
По спорните въпроси по делото свързани с това, дали при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд
при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, въззивният състав намира следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред.
преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
– чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР
(в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).
Според
чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Следва
да се посочи, че по поставения в производството основен спорен въпрос за
отчитане на нощния труд на служителите на МВР, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Даденото в него тълкуване е задължително за прилагане за съда и следва да се съобрази,
независимо от досегашната практика на
състава по този въпрос.
Според
тълкуването на ВКС по въпроса : „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове?", ВКС е възприел становището, че „ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и
трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде
основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ”.
По
задължителен за съдилищата начин от ВКС е прието още, че ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на
часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според
ТР № 1/2023 г., „нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8 часа
дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата
"светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл.
187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват
по - голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от
МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните
функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и
чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и
редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА.
Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към
изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за
осъществяване на държавна власт, т.
е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни“.
Становището
на ВКС е, че прилагането на
НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187,
ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага -
през деня или през нощта.“
При
ЗМВР,
законодателят е
съобразил спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона. Прието е освен това, че „неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни
условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др.“
Като
се взема предвид даденото от ВКС задължително тълкуване, че работното време
на държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва, че е недопустимо към
техните правоотношения по аналогия да се приложиат ЗДСл или КТ или актовете по прилагането му, в това число НСОРЗ и
конвертирането на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143. Възраженията
на ответника в жалбата в посочения смисъл са основателни.
От
мотивите на ТР № 1/2020 от 15.0.03.2023 г. на ВКС не следва извод, че възприетото
тълкуване е неприложимо към случаите до преди изменението на ЗМВР ДВ, бр. 60 от
2020 г., какъвто е процесният, а следва да се прилага само за периода след изменението на ЗМВР. Даденото от
ВКС тълкуване на нормите на ЗМВР е принципно и не касае конкретна редакция на
закона.
След като положеният нощен труд е в рамките на
установеното работно време от 8 часа, той
не се явява
извънреден и подлежи на компенсиране чрез заплащане като нощен по тарифната
справка, определена в индивидуалните административни актове, каквито са
заповедите на Министъра на вътрешните работи.
Като
съобрази постановките в ТР № 1/2023 г. на ВКС, въззивният състав приема, че в към процесния случай не
могат да се приложат субсидиарно издадените по приложение на КТ
подзаконови
нормативни актове, какъвто е НСОРЗ, и в частност чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, според който при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Възраженията на ответника по този
въпрос, изложени в жалбата, също са основателни.
Понеже
по делото не е спорно, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд, което е изплатено на ищеца, е определен от СДВР съгласно заповедите на Министъра
на вътрешните работи, исковете по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР -
за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен с
коефициент 1, 143, са неоснователни.
Поради
неоснователност на главните искове, такива се явяват и акцесорните искове за лихви
за забава върху главния дълг по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото
крайните изводи
на двете съдебни инстанции не съвпадат,
по изложените до момента съображения, поради постановяване на ново ТР №1/2023
г. на ОСГК на ВКС по спорния въпрос, първоинстанционното решение следва да се отмени в оспорените части и исковете
за главница и лихви за забава следва да се отхвърлят.
При
промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ищеца и на съда - по чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК.
По разноските пред СГС :
Право на разноски за тази инстанция има ответника
СДВР, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. В негова полза съдът
присъжда 35, 68 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 17006/07.08.2020 т. на СРС, 153 с-в, по гр. д. № 71478/2019 г., в частта, в
която Столична дирекция на вътрешните работи при
МВР е осъдена да заплати на В.И.А., ЕГН **********, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1 584, 05 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен труд с коефициент 1. 143, за периода 01.12.2016 г. - 01.12.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019 г. - подаване на
исковата молба до погасяването, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 200 лв.
- обезщетение за забавеното плащане на допълнителното възнаграждение за периода
01.03.2017 г. - 01.12.2019 г., както и в частта, в която, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е присъдена сумата 495, 34 лв. - адвокатско
възнаграждение за ищеца, а по чл. 78, ал. 6 ГПК - разноски по сметка на СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
исковете,
предявени от В.И.А.,***
дирекция на вътрешните работи, с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ДВ,
бр. 81 от 2016 г.) вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за
заплащане на сумата 1 584, 05 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен труд с коефициент 1. 143, за периода 01.12.2016 г. -
01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019 г., подаване
на исковата молба до погасяване на задължението и с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата 200 лв. - обезщетение за забавеното плащане на
допълнителното възнаграждение за периода 01.03.2017 г. - 01.12.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.
ОСЪЖДА В.И.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, партер, чрез адв. Р.,*** дирекция на вътрешните работи, с адрес : гр. София, ул. „*********,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски за въззивната инстанция,
както следва : държавна такса в размер на 35, 68 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.