№ 32704
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110147938 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 186191/28.05.2025 г.от С. П., чрез адв Д. с искане
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се иска
в полза на адв. Д. да бъде присъден пълния претендиран размер на адвокатско
възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС. В молбата се излагат съображения във
връзка с практиката на Съда на Европейския съюз при определяне на разноските,
които следва да бъде осъдена да заплати загубилата делото страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от ответната страна, в което
се излагат съображения за неоснователност на молбата.
Подадена е и молба с вх. № 201282/09.06.2025 г. от „.....“ АД с искане за
изменение на решението в частта за разноските, като молителя в качеството му на
ищец по насрещния иск да бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 200
лева – депозит за изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли се
също така да бъде намалено присъденото в полза на адв. Д. адвокатско
възнаграждение, като се вземе предвид, че съгласно съдебната практика не се
присъжда ДДС при осъществена безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище по така депозираната молба
от насрещната страна, в което се моли да бъде оставена без уважение молбата за
изменение на решението. Сочи, че общият размер на разноски, възложени в тежест на
ищеца не следвало да надвишава вече определените такива.
Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира
следното:
Молбите по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските са
подадени от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок.
Представени са списъци на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца и неговия
1
процесуален представител, поради което молбите са допустими.
Разгледана по същество, молбата подадена от адв. Д. е неоснователна.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл
Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.
С оглед на изложените критерии при определяне размера на адвокатското
възнаграждение, дължимо на адвоката при осъществена безплатна правна помощ,
предвид ниската правна и фактическа сложеност на делото, обема на осъществената от
адвоката работа по защита правата и интересите на ищеца, съдът намира, че не са
налице основания за изменение на решението в частта относно присъденото в полза на
адв. Д. адвокатско възнаграждение.
Що се отнася до молбата, подадена от „.....“ АД, същата е частично основателна.
Действително, в постановеното по делото решение съдът е приел, че въпреки
отхвърлянето на насрещния иск, доколкото същото е сторено поради извършено
плащане в хода на производството, на ищеца по насрещния иск се дължат
извършените разноски. При определяне размера на дължимите се разноски съдът не е
взел предвид заплатения от ищеца по насрещния иск депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 200 лева, поради което решението следва да бъде изменено,
като на ищеца по насрещния иск бъде присъдена допълнително сумата в размер на 200
лева – разноски за депозит за ССчЕ.
В останалата част, съдът намира молбата за неоснователна, като съдът не намира
основание за изменение на решението относно присъденото в полза на адв. Д.
възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 186191/28.05.2025 г, подадена от С.
П., чрез адв Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като се иска в полза на адв. Д. да бъде присъден пълния претендиран
размер на адвокатско възнаграждение в размер на 990,72 лева с ДДС.
2
ИЗМЕНЯ Решение №9403/22.05.2025 г., постановено по гр.д. №47938/2024 г. по
описа на СРС в частта относно присъдените в полза на „.....“ АД разноски, като
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН:********** да заплати на „.....“ АД, ЕИК: *********
сумата в размер на 200 лева – разноски за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 201282/09.06.2025 г., подадена от
„.....“ АД в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3