О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 185
град Бургас
, 17.01. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............ 17.01 .през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря …………….. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 68 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на Главна Дирекция“Гранична полиция“-МВР –ответник по
гр.д. № 6183/2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 3159/22.11.2019 год.
постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на М.И.П. сумата 1294,36 лв.-представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд ,преизчислен на 188,76 часа ,положен в периода 29.07.2016 г. -29.07.2019
г. ,обезщетение за забава върху главницата в размер на 164 лв.за периода от датата на
изискуемостта на всяка сума до предявяване на иска г. ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 29.07.2019 г. до окончателното плащане ,както и да заплати на ищеца
350 лв. – разноски по делото,направени от ищеца
и 281,77 лв. –за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че на ищеца
своевременно и коректно е отчетен
и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната
нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен
със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения
нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се
заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел
,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения
, регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството ,че пред процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на
работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън редовното работно време ,режим на дежурства ,време за
отдих и почивките на държавните
служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези специални
актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното
отчитане на работното време по
отношение на общия брой часове положен
труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове
препращане по аналогия към към
цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг
ред на отчитане и заплащане на нощния
труд ,положен от държавните служители от
МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като
ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то
при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се
получава коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в
исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен
труд към 8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда
на КТ и служебните правоотношения по
ЗДС,но не и в настоящия случай.Като е приел
противното ,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.
Отделно
от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на
коефициента да определи така
възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В
този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не
е налице работа извън установеното за
работниците работно време /.Неточно е разбирането ,че получените часове в
повече при преизчисляването на нощния
труд в дневен представляват извънреден
труд .
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения
си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за процесния
период по силата на чл. 187 ал. 9 ЗМВР
са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. на Министъра на вътрешните работи
,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на работното време
,дежурствата ,времето за отдих и
почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143
,но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово наложена
забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен /каквато забрана би била противоконституционна /,а като
празнота в уредбата за държавните
служители на МВР.При наличието на такава непълнота в специалната уредба следва да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата ,което
правилно е сторил първоинстанционният съд .
Сочи
се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период
.Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен
труд ,която се разделя на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени
положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се
моли за потвърждаване на решението .Посочва се съдебна практика на районните и окръжните съдилища в цялата
страна в сочения смисъл .
Като има предвид горното и на осн.чл.
267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 26.02.2020 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.