Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 25.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря:
Ива Атанасова
и с
участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 406 по описа за 2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на
МВР – гр.Стара Загора против Решение №260126 от 26.10.2020г., постановено по а.н.д
№1852/2020г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №20-1228-000175
от 07.02.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Стара Загора,
сектор „Пътна полиция“. С жалбата се претендира, че решението на РС –
Стара Загора е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се,
че неправилно е прието от районния съд, че в наказателното постановление липсва
очертана фактическа обстановка. Твърди се, че има описание на нарушителя, на
мястото, както и че на пешеходната пътека е имало стъпила пешеходка, което е
достатъчно ясно, за да се установи факта на нарушението. Моли се съда да
постанови решение, с което да отмени Решение
№260126 от 26.10.2020г., постановено по а.н.д №1852/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация А.В.Й., в приложено по делото възражение, излага съображения за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа,
че решението на РС – Стара Загора е правилно
и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на А.В.Й. ***, против
Наказателно постановление №20-1228-000175
от 07.02.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Стара Загора,
сектор „Пътна полиция“, с което въз основа на АУАН №20-175/15.01.2020г., на
основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Й. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 15.01.2020г.,
около 15:00 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Христо Ботев до №124, посока
изток-запад, Й. управлява собствения си лек автомобил „Ауди“ А6 с рег.№******,
като не осигурява предимство на стъпилата на пешеходната пътека пешеходка, не
намалява скоростта и не спира. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата
на чл.119, т.1 от ЗДвП.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е отменил посоченото наказателно
постановление. Посочено е, че в санкционния акт липсва очертана фактическа
обстановка, а само е изложено словесното съдържание на текста, който се сочи,
че е нарушен. Прието е, че никъде в издаденото наказателно постановление не е
посочено, че жалбоподателят не е пропуснал пресичащ пешеходец, който е стъпил
на пешеходната пътека и/или пресича пътното платно на посоченото място, като не
става ясно дали жалбоподателят е преминал преди пешеходеца, принуждавайки да го
изчака или е преминал след като пешеходецът вече е пресякъл траекторията му на
движение. Изложени са съображения, че тези обстоятелства не са намерили място и
не са отразени в наказателното постановление, като по този начин не е ясно
каква фактическа обстановка е имал предвид наказващият орган. Обосновано е, че
липсата на елемент от обективната страна на деянието в случая неминуемо води до
липса на нарушение по посочения за нарушен текст от ЗДвП. Въз основа това
въззивният съд е приел, че санкционния акт е незаконосъобразен, поради издаването
му в несъответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело
до възпрепятстване на адекватното упражняване на правото на защита от страна на
санкционираното лице и го е отменил на формално основание, без да разглежда
спора по същество.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, че
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
при издаване на санкционния акт. Текста на посочената за нарушена разпоредба на
чл.119 от ЗДвП гласи, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Мотивната част
на процесното наказателно постановление съдържа всички съставомерни елементи на
тази законова разпоредба. В нея е отразено, че на посочените дата и място, при
управление на лек автомобил, ответника по касация в настоящото производство не
е осигурил предимство на стъпилата на пешеходната пътека пешеходка, като не е намалил
скоростта и не е спрял. С така извършеното описание на нарушението са посочени
всички елементи от обективната страна на деянието. Не е налице соченото от
районния съд нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. За да е ограничено правото на защита
следва да е налице неяснота при описанието на нарушението, при което да не
могат да се разберат времевите и пространствените му параметри. В случая фактите от обстоятелствената
част на наказателното постановление са изчерпателно отразени, с недвусмислено и
конкретно описание на нарушението, поради което се налага изводът, че
жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди, че е извършил.
С оглед на изложеното се следва да се приеме, че изводите
на съда за нарушение на правото на защита на санкционираното лице, поради
издаване на санкционния акт при неспазване на изискванията на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, са неправилни. Отменяйки наказателното постановление само на
процесуално основание, съдът не е обсъдил въпроса има ли извършено
административно нарушение. Липсата на мотиви по същество води
до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното
решение относно съответствието му с материалния закон и затова винаги
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо
след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.)
в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административно-процесуалния кодекс. При прилагането
на чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН, по направените
разноски за воденето на делото пред касационната инстанция ще се произнесе
въззивният съд при новото разглеждане на делото.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№260126 от 26.10.2020г., постановено по а.н.д №1852/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.