№ 12904
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110160153 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 34431/2022 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство. Ищецът твърди
да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.
Ответниците оспорват да са потребители на топлинна енергия. Излагат се
1
доводи, че ищецът не е легитимиран да предявява иск за вземането за дялово
разпределение. Оспорват да са изпаднали в забава. Правят възражение за
изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. не излага становище по
основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В случая нито от представените от ищеца писмени доказателства, нито от
извършените от последния справки при С. се установява твърдяната в
исковата молба съсобственост между ответниците по отношение на
процесния имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С.
Видно обаче от представената молба – декларация от 03.10.2002 г. до
ищеца е направено искане от Е. П. за откриване на партида за топлоснабдения
имот съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е
открил партида на Е. П. за процесния имот с абонатен № ., до която се
отнасят индивидуалните изравнителни сметки, представени и приети по
делото, както и фактурите за исковия период съгласно заключението на
приетата и неоспорена от страните експертиза. Следователно с този изричен
договор за доставка на топлинна енергия с ответницата е преустановено
действието на предходно евентуално облигационно правоотношение между
страните по спора за същия имот и дори ответниците да са съсобственици на
имота, единствено титулярът на индивидуалната партида има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ през исковия период
01.05.2019 г. - 31.04.2021 г., поради което и В. П. не се явява надлежен
ответник, поради липсата на пасивна материална легитимация.
Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на
2
облигационното отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които
действа договорът и съгласно които договорът възниква в лицето на всички
съсобственици/вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви изрична
воля да е единствена страна по договора. Това схващане намира израз в
различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите условия
при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик
е длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а
старият – заявление за закриването й. Ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него
до откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
предоставения акт за собственост или ползване. Следователно старият
собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до
момента на откриване на партида на името на новия собственик. Щом новият
собственик е волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия
случай, то отчуждителят губи това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2
от Общите условия /след откриване на партида на новия собственик
дължимите суми се събират от него/. В духа на тези разсъждения са и
останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на
волеизявяването чрез подаване на молба за промяна на партидата пред
възникването на облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от
Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да
стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица,
имащи качеството собственици по силата на наследяване/.
В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
3
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение
важи при откриването на индивидуална партида на единия от
съсобствениците, какъвто е настоящият случай.
Ето защо и предвид липсата на доказателства за промяна на
обстоятелствата декларирани от ответницата с подадената на 03.10.2002 г.
молба - декларация до ищеца, съдът намира, че потребител, респ. клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през исковия период е единствено
лицето Е. П., поради което предявените срещу ответницата В. П. претенции
следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е
бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира
същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото
разпределение в етажната собственост се е извършвало от „Т. съгласно
решение на ОС на ЕС от 28.09.2002 г. и договор от 30.09.2002 г., представени
и приети по делото.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. През
процесния период в имота на ответниците е имало 5 броя отоплителни тела, н
акоито са поставени ИРРО. Технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество
топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца. Поради неосигурен достъп ТЕ за отопление
на имота е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен
разход на сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1, а топлата вода е начислявана на база брой потребители
съгл. Чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Топлината, отдадена от сградната инсталация
е изчислявана на 20 % от общата ТЕ за отопление по чл. 63, ал. 2, т. „г“.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
4
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16-
ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за
действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за
месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 3871,88 лв., поради което съобразно
претендираната от ответницата Е. П. ½ ид.ч. от собствеността, искът срещу
нея следва да се уважи за сумата 1935,95 лева.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от 28,86
лв. съобразно претендираните от ищеца суми спрямо ответницата Е. П..
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т. и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
5
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба/заявлението – 27.06.2019 г., като се отчете
обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 22.04.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 28.02.2019 г., като
непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ считано от
01.03.2019 г., която дата предхожда процесния период – 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. Към исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
6
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на
съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди
изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура
да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо
посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в
смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на
съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
общият размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 10.06.2022 г. възлиза на 479,82 лв., респективно искът
срещу ответницата Е. П. следва да бъде уважен в цялост съобразно
претендираните от нея квоти в собствеността или за сумата 239,91 лева.
7
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора, ответницата Е. М. П. следва да заплати на ищеца
понесените от него разноски съобразно уважената част от исковете съответно
в размер на 203,69 лв. за държавни такси, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 69,03 лв.
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. 34431/2022 г. по описа на СРС, 153 с-в.
Ответниците не са сторили разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Н. К. сумата 501,26 лв. адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете в настоящото производство и 501,26 лв. – в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.
М. П., ЕГН ********** дължи на „Т., ЕИК . на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1935,95 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., аб. № ., за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
27.06.2022 г. до изплащане на вземането, 239,91 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. - 10.06.2022 г.; 28,86 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
8
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 34431/2022 г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 5,55 лв., представляваща
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 10.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т., ЕИК .
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане
на В. М. П., ЕГН ********** да заплати сумата 1935,95 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 8, находящ се в
гр. С., аб. № ., за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането, 239,91 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. - 10.06.2022 г.; 28,86 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 5,55 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 10.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 34431/2022 г. на СРС, 153
състав
ОСЪЖДА Е. М. П., ЕГН ********** да заплати на „Т., ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 203,69 лв. разноски в исковото
производство и сумата 69,03 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адвокат Н. К., гр. С. адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената срещу ответниците част от исковете в размер на 501,26 лв. за
исковото производство и 501,26 лв. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т. – „Т..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9