№ 691
гр. Плевен , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500329 по описа за 2021 година
Производство по 274 ГПК във вр.чл.78 ал.7 ГПК .
С определение на Плевенски Районен съд №260810 от 02.04.2021г.,
постановено по гр.д.№312/2019г.по описа на същия съд е оставена без
уважение като неоснователна и недоказана молбата на НБПП с правно
основание чл.78 ал.7 ГПК за присъждане на сумата от 450лв.,съставляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на А. Ю. Ю.,ЕГН
***,понастоящем в затвора в гр.Плевен,ищец по гр.№312/2019г.по описа на
ПРС.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
НБПП,представлявано от председателя Н. И.,с която същото се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че съдът е назначил за
служебен защитник адвокат на разноски,платими по реда на ЗПП,а с решение
от 17.01.2020г.,постановено по гр.д.№312/2019г.по описа на ПРС частично е
уважен предявения от А. Ю. Ю. иск срещу К.Б.К.,като е посочено,че
цитираната от ПРС практика-определение на ВКС №238 от 27.10.2016г.по
гр.д.№5920/2015г.,І г.о.е нетоносима към настоящото дело,тъй като касае
случай,при който иск , предявен от лице ,получило правна помощ е
отхвърлен.Изложени са доводи , че за предоставената правна помощ с
решение №ПЛ-154-3025/2020г.на председателя на НБПП,на служебния
1
защитник адвокат Д. Д. е определено и изплатено адв.възнаграждение в
размер на 450лв.Твърди се,че в чл.78 ал.7,изр.1 от ГПК изрично е
регламентирано,че ако претенцията на лицето, получило правна помощ бъде
уважена,изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
НБПП съразмерно с уважената част от иска,а съгласно чл.27а от ЗПП лицето
на което е предоставена правна помощ възстановява на НБПП направените
разходи,съобразно крайния резултат от делото.В заключение жалбоподателят
НБПП моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на ПРС
№260810/02.04.2021г., постановено по гр.д.№312/2019г.по описа на същия
съд като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго ,с което
искането на НБПП за присъждане на направените разноски в размер на
450лв.бъде уважено.
Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания
и представените по делото доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е
допустима.Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно от приложеното гр.д.№312/2019г.по описа на ПРС е видно,че
е налице влязло в сила решение,с което на основание чл.45 ЗЗД К.Б.К. е
осъден да заплати на А. Ю. Ю. сумата 500лв.представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на осъществен психически тормоз,като за
разликата до 25 000лв.искът е отхвърлен като неоснователен.Решението е
влязло в сила на 07.08.2020г.
В производството по делото на ищеца А.Ю. е предоставена правна
помощ,адвокат Д. Д. е назначен за негов служебен защитник и е
осъществявал процесуално представителство както в производството пред
ПРС,така и пред въззивната инстанция по въззивно гр.д.№290/2020г.
Пред ПРС е постъпило писмо от Националното бюро за правна помощ , с
което е направено искане на осн.чл.189 НПК,чл.81 във вр.с чл.78 ал.7 ГПК
във вр.с чл.27а от ЗПП,в полза на НБПП да бъдат присъдени разноските за
възнаграждението за адвоката,предоставил правна помощ по делото и в полза
на НБПП да бъде издаден изпълнителен лист.Към писмото е представено
решение №ПЛ-154-3025/2020г. от 17.02.2020г.,съгласно което за
2
предоставената от адвокат Д. Д. правна помощ на А. Ю. Ю. е определено
възнаграждение в размер на 450лв.,като е поставен печат,че същото е
платено.С частната жалба е представена вносна бележка,от която е видно,че
на адвокат Д. Д. е изплатено по банков път възнаграждение в размер на
450лв.
Нормата на чл. 78, ал.7 ГПК визира две хипотези,първата - на чл. 78, ал.
7, изр. първо ГПК урежда материалното право в полза на Националното бюро
за правна помощ да иска да му бъде присъдено изплатеното от него
адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато
претенцията на ищеца, получил правна помощ бъде уважена. В тази хипотеза
противната страна ,т.е ответникът дължи на НБПП направените разноски за
адвоката, осъществил правната помощ, съразмерно с уважената част от иска.
Втората хипотеза на чл. 78, ал. 7 ГПК изр.второ касае отговорността на
получилото правна помощ лице за разноските,направени от противната
страна като участник в съдебното производство.
В случая е налице първата хипотеза на чл.78 ал.7 ,изр.първо от ГПК.На
ищеца е предоставена правна помощ и искът му частично е уважен за сумата
500лв.,а за разликата до 25 000лв.искът е отхвърлен като неоснователен.От
изплатените на адвокат Д. 450лв.за адв. възнаграждение за предоставената на
ищеца правна помощ ,ответникът К.Б.К. следва да бъде осъден да заплати на
НБПП разноски в размер на 9 лв., съразмерно с уважената част от иска.В тази
част молбата на НБПП е основателна и следва да се уважи.В останалата част
молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.Ищецът на когото е
предоставена правна помощ не възстановява на НБПП разноските за
адв.вънаграждение на адвоката,който му е осъществил правната помощ и
същото остава за сметка на НБПП. Предоставената правна помощ е по реда
на чл. 23, ал. 3 ЗПП на страна по гражданско дело, която не разполага със
средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за процесуално
представителство, но желае да бъде представлявана и интересите на
правосъдието изискват това. Така предоставената правна помощ е
безплатна,съгласно чл. 94 ГПК и е финансирана от държавата според чл. 2
ЗПП. Страната по гражданско дело, на която е предоставена правна помощ
дължи възстановяване на изразходваните средства само в случаите
определени със закон,съгласно чл. 27а ЗПП, каквато е хипотезата по чл. 97,
3
ал. 2 ГПК - когато бъде лишена от предоставената й правна помощ. В
останалите случаи, получилата правна помощ страна не дължи
възстановяване на разходваните средства, независимо от изхода на делото -
когато изходът на делото е неблагоприятен за страната, разноските се понасят
от държавата, а при благоприятен изход се заплащат от насрещната страна,
съобразно правилото на чл. 78,ал. 7 ГПК,т.е.съобразно уважената част от
иска.В този смисъл е трайно установената съдебна практикана
ВКС:определение №42 от 29.01.2019г.по гр.д.№1437/2018г. ІVг.о.;
определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о. ;
определение № 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. ІІІ г.о. ВКС;
определение № 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. І г.о. ВКС;
определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. ІІ г.о. ВКС;
определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г., ІІ г.о. ВКС.
В случая както вече бе посочено предявения от ищеца иск ,на когото е
предоставена правна помощ е частично уважен за сумата 500лв.,а в по-
голямата си част за разликата над 500лв.до 25 000лв.е отхвърлен като
неоснователен с влязлото в сила съдебно решение.Правилни и обосновани са
изводите на ПРС,че ищецът не дължи възстановяване на разноските ,
направени от НБПП за предоставената му правна помощ,която безплатна и
финансирана от държавата.Ответникът съобразно изхода на спора на
осн.чл.78 ал.7 изр.първо във вр.чл.78 ал.1 ГПК дължи заплащане на
изплатеното от НБПП адв.възнаграждение на адвоката предоставил правна
помощ на ищеца,но съразмерно с уважената част от иска в размер на 9лв.,а не
изцяло в размер на 450лв.
По изложените съображение постановеното от ПРС определение следва
да се отмени в частта,в която молбата на НБПП за присъждане на сумата
9лв.,дължима от ответника К.К. е оставена без уважение и в тази част
Окръжният съд се произнесе по същество като уважи искането.В останалата
обжалвана част за разликата над 9лв.до 450лв.искането на НБПП е
неоснователно и следва да се остави без уважение,в която част определението
на ПРС следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното ,Окръжният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение на ПРС №260810 от 02.04.2021г.,
постановено по гр.д.№312/2019г.по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която е
оставено без уважение искането на НБПП за присъждане на сумата 9лв.,част
от адв.възнаграждение в размер на 450лв.изплатено на адвокат Д. Д. от
ПАК,предоставил правна помощ на ищеца А. Ю. Ю. КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на оснв.чл.78,ал.7,изр.първо от ГПК във вр.чл.78 ал.1 ГПК
К.Б.К.,ЕГН ***,понастоящем в затвора в гр.Ловеч ДА ЗАПЛАТИ на
Национално бюро за правна помощ /НБПП/ гр.София,1421 ул.”Развигор”№1
,представлявано от председателя Н. И. разноски в размер на 9лв.,част от
адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.,изплатено на адвокат Д. Д. от
ПАК за предоставена правна помощ на ищеца А. Ю. Ю. по гр.д.
№312/2019г.по описа на ПРС,съобразно уважената част от иска.
За горепосочената сума ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на
НБПП.
ПОТВЪРЖДАВА определението на ПРС В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,в която е оставено без уважение искането на НБПП за
присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 9лв.до 450лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от връчването му на страните и на НБПП.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6