П Р О Т О К О Л

 

 

ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ

 

 

ГР. СЛИВНИЦА  28.01.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, І състав, в публично съдебно заседание на 28.1.2019 г., в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретар: Мария Иванова и с участието на Петьо Лешинов разследващ полицай при РУ Сливница и прокурор Георги Дамянов,       сложи за разглеждане

ЧНД №  33                     по описа за                  2020 г.        докладвано

от съдията ГЕРГИНСКА 

 

Производството е по реда на чл. 223 от НПК

 

На именното повикване в 14:40 часа се явиха:

 

Явява се разследващ полицай Петьо Лешинов, водещ разследването по Досъдебно производство № 25/2019 г. по описа на РУ Сливница при ОДМВР - София.

Явява се прокурор Дамянов.

Явява се свидетелката А. АЛЕКСАНРОВНА Б..

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО В ДНЕШНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ:

Разследващ полицай Лешинов: Да се даде ход на делото.

Прокурор Дамянов: Да се даде ход на делото.

Свидетелката А. Алексанровна Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид обстоятелството, че водещият разследването по Досъдебно производство № 25/2020 г. по описа на РУ - Сливница и свидетелят, който следва да се разпита при условията на чл. 223 от НПК се явяват в днешно съдебно заседание счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ

        

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилото искане за разпит на свидетеля пред съдия по реда на чл. 223 от НК.

Разследващ полицай Лешинов: Поддържам така направеното искане за разпит на свидетел по реда на чл. 223 от НПК.

СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:

А. АЛЕКСАНРОВНА Б., ЛЧН: **********, родена на *** г. Приморск, Р Украйна, украинска гражданка, постоянно пребиваваща в Р България, с постоянен адрес:***, владееща говоримо и писмено български език, настоящ адрес:***, под наем.

 

Съдът разясни на свидетеля разпоредбите на чл.74, 75, 84-88, 119, 121, 122, 227 ал.2 и 281 от НПК, както и наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК.

Свидетелката А. Алексанровна Б.: Ясни са ми задълженията. Обещавам да кажа истината.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А. АЛЕКСАНРОВНА Б.

Гл. разследващ полицай Лешинов: Разкажете под формата свободен разказ какво се случи на 26.01.2020 г.

Свидетелката А. Алексанровна Б.: Моят съжител Даниел Милчев ме удря. Съжителстваме не от много време, но сме познати от 1 /една/ година. От септември месец някъде съжителстваме заедно, когато се върнах от Украйна и започнахме да живеем заедно. Около 5 /пет/ месеца сме заедно, като имам предвид, че в жилището, в което живея в гр. Божурище той има лични вещи, дрехи, вечеряме заедно, когато той е в гр. Божурище, нощуваме. Искам да уточня, че той за мен е като мъж, но повече казвам, че ми е приятел ,защото нямаме брак. Пазаруваме заедно за вкъщи. Последните месеци аз нямах възможност да плащам наема и той го плащаше. Плащаме заедно сметките Аз нямам голяма финансова възможност за сега, защото не работя. Той има намерение да продължи да живее с мен.

В четвъртък се скарахме и аз отидох при приятелка. Не се прибрах вкъщи. Той се обаждаше по телефона ми. Ревнуваше. В петък се прибрах, но него го нямаше вкъщи, беше си изнесъл своите неща, а моите неща беше събрал на пода и залял с белина. Чаршафи, дрехи, беше ми счупил очилата. След като заварих това у дома излязох до магазина и срещнах свои познати, едно семейство и отидох у тях на гости, и отново не се прибрах. Събрахме се компания и не исках да се прибирам, защото ме беше страх. Почувствах страх, след като видях всичко това вкъщи, освен това той ми се обаждаше по телефона, псуваше ме, изпрати ми много съобщение, в които ме заплашваше. Пишеше „Курво, ще те пребия!“. Следващо съобщение беше: „Обичам те! Ела при мен. Аз съм на Диканя. Взимай такси, аз ще платя.“. В събота се прибрах рано. Него го нямаше. Телефонът ми беше изключен, защото ми беше взел зарядното.

В събота, като си намерих вещите така, ги изпрах. Той се прибра в събота по обяд. Пак започна да внася своите дрехи, телевизор. Всичко върна на своите места. Той ми каза: „Ела да ми помагаш да разтоварим колата!“, аз му отговорих, че не съм я товарила за да я разтоварвам. Сам всичко разтовари и подреждаше всичко по местата.

Имахме разговор в събота къде съм била и аз му разказах къде съм била от четвъртък до петък. Като разпит приех този разговор. Той каза, че не ми вярва и, че е сигурен, че му изневерявам. Той беше под влияние на алкохол и с малко агресивно поведение. Той без да ме псува не разговаря с мен. Нарича ме „Курва! Долен боклук!“, казвам  му, че не заслужавам това отношение. Може да се каже, че в събота изяснявахме отношенията си.

В неделя някъде към 11 часа отиде до магазина, но преди това започна да ме разпитва отново. Попита ме отново къде съм била и вече започна да ми казва, че  не ми вярва и започна да ме заплашва. Казваше, че ще извика някакви негови приятели – мутри, които ще пребият и тези хора, при които бях и мен.

Каза, че ми дава време да помисля и отиде до магазина. Някъде около 30 минути се забави. Когато се върна от магазина, си беше купил за себе си пиене, но и храна за нас, и прах за пране. Беше купил уиски „100 гайди“, само такова пие. Не обядвахме, той си има своя маса. Той се разхождаше постоянно. Сложи една чаша да пие и мезе в кухнята. Започна да пие веднага от алкохола. Сипа си в чашата около 150 гр. и започна да пие по глътка, по глътка. Уискито беше от 700 мл. Стъклена бутилка. Златист етикет с нещо черно.

И пак започна същият разговор. Караше ме да го заведа при хората, при които бях на гости, за да се разправя с тях. Казах му че няма да стане и няма да проблеми на другите хора. Не виждам нищо нередно да съм направила, че съм отишла на гости при по положение, че той се изнесе и ме остави. Тогава той започна да ме удря. Почна да ми удря юмруци в главата, по ръцете, в главата, на всякъде. Молех го да не прави така. Той ме ритна в /сочи двете си бедра/. Много ме удряше. Аз седях на дивана когато той започна да ме бие. Първоначално се опитвах да си предпазя лицето. Той не ми даваше да се измъкна. До дивана има кръгла маса. В едни момент малко се успокои. Аз станах, казах му, че исках да пия вода. Пуших на терасата. През всичкото време външната врата беше заключена и ключовете бях в него, в него беше и телефона ми. Телефона ми е с номер **********. Исках да изляза, защото видях, че няма да ме остави, защото видях, че продължава да пие, а и това не е за първи път. Мина известно време /не мога да се ориентирам за точно време/, нямаше от къде да погледна за час. Той продължаваше да пие от уискито. Пак започна, като ми каза: „Кажи ми истината!“, отговорих, че съм му казала всичко. Той настояваше да разбере, изневерявала ли съм му и с кого.

Той предполага, че семейството, при което бях на гости са цигани и той смята, че е имало секс с всички. Щом съм останала там да спя, значи съм правила секс с всички. Той не разбира въпреки, че му обяснявах, че те са семейство и съм останала там, защото е станало късно. Той не ми вярваше и започна да ме удря отново. В този момент си сипваше уиски тръгна към мен със шишето. видях, че е по-малко от половината количеството в него и замахна с шишето да ме удари. Аз си вдигнах ръцете си да предпазя лицето си и ме удари в лявата ръка, в областта на китката. Шишето не се счупи. Остави шишето и дойде с чаша.

 През цялото време седях на дивана, не ми даваше да стана от него. Дойде с налятата чаша и пак започна да ме разпитва. Казва: „Кажи ми истината”, повторих: „Всичко съм ти казала!”. Тогата той ми лисна в лицето чашата с уиски, която държеше. Уискито попадна в лицето ми. След това той отиде в другата стая, за да си сипе уиски. В този момент аз излязох отново на терасата. Беше още светло. Изпуших цигара. Отидох до банята и измих лицето си. Той малко се успокои.  Настана примирие. Каза ми да отида да се изкъпя. Свалих дрехите си, които бяха залети с уиски. Изкъпах се. Когато излязох  от банята, той беше сложил да вари яйца за вечеря. Ние имаме един халат за баня и аз така се поразходих. Мислех, че всичко се е успокоило. Той ми каза да му освободя халата, за да отиде и той да се изкъпе. Облякох чисти дрехи. Доварих яйцата, а той влезе в банята. 

Когато излезе от банята седна на леглото и започна да плаче. Казваше: „Ти не разбираш колко зле ми беше тези два дни“. Казах му, че трябва аз да плача, а не той. Той плаче винаги когото се напие. Облече се. Мислех, че ще облече дрехи за вкъщи, но той се облече с дрехи, с които излиза навън. Реших, че ще излезе някъде. Не е искал да правим секс.

След като се облече той започна: „Ти сега ще ме заведеш там, където си била!“ аз отговорих, че няма да правя проблеми на хората и няма да го водя там. Тогава той започна да ме удря. Аз бях на диванчето, той беше се обул и с обувките ме риташе.  Биеше ме с юмруци по главата и по тялото, и с краката ме натискаше върху дивана. После отиде до кухнята и се върна с нож. Държеше го с дясната ръка, с острието към мен и започна да замахва към мен. Натисна ме по веднъж, без да употребява сила, като замахва просто с натиск острието, на всяка една от ръцете ми /сочи областта му рамо и лакът/. Много се изплаших. Започнах да крещя. Да му се моля, в името на детето да спре.  Крещях за помощ. Пищях, просто исках някой да ме чуе. Той взе възглавницата и ми затисна лицето, за да не крещя. Имаше момент, в който не можех да си поема въздух исках да се освободя от захвата му. Започнах да го бутам. Успях да се извъртя, за да не ми е възглавницата на устата. Успях да се измъкна и изскочих на терасата. Той беше след мен и помня, че още държеше ножа в ръка. Сборичкахме се на терасата, тогава ножа беше още в него, посегна ми, аз го спрях и имам порязване на ръката в областта на палеца на лявата ръка. Казах му: „Дани имам кръв, спри!“. Тонът ми беше невисок. Умолявах го да спре в името на детето. Малко се успокои в този момент.

В боричкането бяхме съборили пердето в стаята. Накара ме да го закача. Заключи вратата на терасата и всички ключове бяха в него. Отидох да измия кръвта от ръката си. Върнах се, не мога да си спомня какво точно стана, но отново започна да ме удря. Удряше ме в главата. Спука ми главата някак, защото започна да ми тече кръв. Потече ми кръв от носа. Нанесе ми няколко удара в лицето. През цялото време аз го молех да спре. Отново отидох в банята и със студена вода започнах да се мия. Взех лед от хладилника. Отидох към едно малко помещение преди банята, в което имаме мивка, сложих си леда в областта на главата. Стоях над мивката. Дойде при мен и отново ме пита: „Ще ми кажеш ли истината?“, казах му да спре да ме бие. През цялото време му говорех да спре. Казах, му че не е трябвало да излизам в четвъртък, извинявах се, молих се. Той започна пак да ме удря, изпуснах леда и отидох в банята и се заключих там. Той изключи тока на банята. Първоначално настана тишина, но за кратко. След което той ми включи тока. Измих се на душа, измих кръвта. Пих вода. Аз започнах да тропам в банята, исках да ме чуе някой. Тогава той ми каза, че ще разбие вратата и ще влезе, да спра да тропам. Аз спрях. Разбрах, че никой няма да ме чуе. Излязох от банята. До като бях в банята чух, че пусна пералня. Разбрах, че е моето яке, защото започнаха да тропат металните части от якето. Когато излязох от банята, той беше легнал. Облякох си друго яке, защото видях, че има още едно шише уиски „100 гайди“, пълно. Преди това бях видяла, че първото шише почти е свършило.  Като видях, че има още алкохол, знаех че той няма да заспи, ако има още алкохол. Винаги така прави.

Започнах да се разхождам из квартирата, той лежеше. Започнах да наблюдавам прозорците, защото исках да избягам. Трябваше да изчакам, защото той лежеше на леглото, а прозореца е над него. Трябваше да изчакам да отиде до тоалетна, за да мога да избягам. Той отиде до тоалетната, отворих прозореца и изскочих от прозореца. Квартирата се намира на 1- я етаж от къща. На метър височина е прозореца.

Тръгнах в посока спирката. Излязох и видях автобуса да идва. Спрях го качих и се в него и отидох до полицейското управление гр. Божурище. Там светеше, но нямаше никой. Позвъних, но никой не отвори. Видях патрулен автомобил, който мина по булеварда, но не можах да ги спря. Върнах се до казиното в центъра. Видях патрулен автомобил на VIP -охранителна фирма. Попитах ги дали могат да се свържат с полицията. Казах им, че съм видяла патрулната кола, но не съм успяла да ги спра. Казаха ми да седна на пейката и да изчакам, но аз им казах, че ще отида някъде на тъмно, защото се страхувах, че той ще ме търси. Те само тръгнаха, когато патрула се връщаше обратно. Спряха патрулната кола и обясниха къде съм и полицаите дойдоха при мен. Полицаите ме качиха в колата, обясних им ситуацията казах им, че ме е бил. Дадоха ми салфетка, защото ми течеше кръв от ръката. Отидохме до адреса. Нямаше му колата. С полицаите отидохме до вкъщи, но къщата беше заключена. Имаме само един ключ, който беше в него.

Полицаите ме попитаха дали има къде да пренощувам  и сутринта да отида в полицията. В този момент видях съседи, които също са наематели в къщата зад нас, да се прибират. Отидох да ги попитах дали мога да остана при тях, те казаха че няма проблем. Върнах се и казах на полицаите, че ще пренощувам при тях. На съседите си знам само малките имена. Синът се казва Вальо, а майката Анелия. Сутринта отидох в полицията.

Аз живея с Даниел Димитрова Милчев. Той ме преби. Той е на 40 години.

Имаше и предходен случай, в който пак ме удари и бутна детето ми с крак, когато тя искаше да ме защити. Случи се в същото жилище. Извиках полиция. Те извикаха бърза помощ. Закараха ме в болница и детето също. Тя нямаше наранявания. Не констатираха нищо страшно при мен, само ми беше разбил носа. Закараха ме в болница „ Света А.“***, но не знам къде се намира тази болница. Полицията го предупреди.

Даниел започна да ме моли да си оттегля жалбата. Обещаваше, че няма да се повтори. От полицията ми обясниха, че мога да отида до Сливница в съда и да получа ограничение, но аз му простих и се отказах, за което съжалявам сега.

 Случвало се е да ме бута и удря. Беше много пъти, не мога да посоча. Псувните бяха ежедневие. Без повод, с повод. С повод и без повод. Ограничава правата ми. Дразни го да гледам руска телевизия. Не ми разрешава. Не ми дава да пуша. Мога да пуша само там, където той ми разрешава. Ако има шум се дразни. В последно време всичко го дразни. Започна много да се дразни, от както се записах да уча в гр. Пловдив. Обижда ме. Тъпа съм, не мога нищо готвя. Преди всичко беше добре, сега всичко го ядосва.

В последния месец има проблеми с бизнеса си и с бившата си жена.

Голям скандал и проблем е да ми звънне колега по телефона.

Комплексар е. Мисля, че е несигурен човек. Страх ме е да ми звънне телефона, защото ще си въобрази какво ли не. Дразня го, ако си пусна нещо на телефона и си сложа слушалки, защото не си говоря с него. Дразни го и когато си говоря с него.

Аз имам дете, което е в Украйна, на 11 г. казва се Вера. Учи там, баба й я гледа, аз я взимам само на ваканциите.

От терасата не мога да изляза, защото е остъклена. Не може да се излезе.

От тераса може да се излезе, но както казах трябва да се мине през врата, която беше заключена. Има врата, от която може да се излезе от терасата директно на двора, но беше заключена. 

 

Това продължи от обяд до към 19 часа някъде. Аз нямам часовник.

Не мога да определя. В първият момент, в който попитах колко е часа, бях вече у съседите ми. Беше минало около час и половина според мен и те ми показаха телефон и беше 21,04 ч.

 

Разследващ полицай Лешинов: Нямам други въпроси.

 

След изготвяне на протокола същият беше предявен на страните, които заявиха, че нямат искания, бележки и възражения по него.

Разпитът приключи в 15:58 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:58 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЕКРЕТАР: