РЕШЕНИЕ
№ 537
15.02.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На петнадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година
В открито
заседание на осми февруари 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 17039 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
И.Г.Л., ЕГН **********,***, твърди, че между него и ответника Държавно
предприятие „Ръководство на въздушно движение“ - София е съществувало трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № *** от 30.05.2000 г.,
по силата на който ищецът заемал длъжността „************“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 1230лв. Заявява, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед № 28/28.09.2017 г., с налагане
на наказание „Дисциплинарно уволнение“, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Твърди, че цитираната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена без
правно основание, тъй като не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,
описани в уволнителната заповед. Посоченото нарушение е на основание чл.187,
т.2 от КТ, като оспорва да се е явил на 07.08.2017 г. в състояние, което не му
е позволявало да изпълнява възложените задачи. Същия ден била извършена
проверка за алкохол с техническо средство. Той оспорил резултата, като дал
кръвна проба и урина, която отчела наличие на етилов алкохол от 0,11 промила.
Това количество не можело да доведе до състояние, което не му позволява да
изпълнява възложените задачи. Заявява, че не е употребявал алкохол в работно
време. Това количество било остатъчно от предишния ден. В уволнителната заповед
бил посочен и текстът на чл.126, т.2 от КТ. Не се твърдяло в заповедта ищецът
да бил употребил алкохол в работно време и оставала хипотезата лицето да се е
явило в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи, което
не отговаряло на истината и на удостовереното количество наличие на етилов
алкохол от 0,11 промила, което не можело да доведе до такава невъзможност.
Твърди, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното и е в
нарушение на чл.189 от КТ. С оглед изложеното моли съда да признае за
незаконосъобразна заповедта за уволнение, да я отмени и възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение
в периода 03.10.2017г. до 03.04.2018г. в размер на 37 484,40лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В
дадения му срок ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените
искове. Не оспорва факта, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника, прекратено с процесната заповед на
посоченото правно основание. Счита заповедта за законосъобразна, издадена от
компетентен орган. Посочени са изискуемите личностни качества за заеманата
длъжност, посочени в длъжностната характеристика за заеманата от ищеца
длъжност, както и задълженията, възложени на служителя. На 07.08.2017 г. била
извършена проверка на трудовата дисциплина в Летищен център за обслужване на
въздушното движение, като било установено, че Л. се явил на работа след
употреба на алкохол и изпълнявал служебните си задължения под въздействие на
алкохол с концентрация 0,87 промила. Проверката била извършена по установения
ред в чл.18 и сл. от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на ДП РВД чрез
измерване с уред „******* ***“, годен до м.10.2017 г., като резултатите били обективирани в Протокол за проверка употребата на алкохол,
упойващи, психотропни и наркотични вещества или техни аналози от 07.08.2017 г.,
който протокол бил връчен на ищеца и той бил уведомен да се яви в
специализирано болнично заведение за изследване на кръв и урина за алкохол.
Противно на изложеното в исковата молба, ищецът подписал протокола без
забележки и не оспорил резултата от проверката с Дрегер.
Той бил изпратен на лабораторно изследване на основание чл.23, ал.2 от ПВТР. В
протокола от изследването било посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта
била 0,11 промила, но вземането на кръв станало 3 часа след извършването на проверката
с Дрегер-а. В изисканите обяснения ищецът посочил, че
е употребил алкохол по време на среща на 06.08.2017 г. и не е предполагал, че
на 07.08.2017 г. алкохолът не се е абсорбирал напълно. Ето защо, ищецът
осъществил състава на нарушението, посочено в заповедта. Счита, че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наложеното наказание предвид значимостта
на изпълняваните трудови функции и задължения по трудовото правоотношение, от
значимостта на възможните неблагоприятни последици за работодателя и
обществото, както и от обстоятелството, че при конкретната професия употребата
на алкохол се отразява неблагоприятно на извършваната работа и е от естество да
допринесе за настъпване на авиационно произшествие или да застраши
безопасността на полетите.
Ищецът
е признал в писмените си обяснения употребата на алкохол, както и в исковата
молба. Налице било и предходно такова нарушение – на 16.03.2016 г., когато
ищецът бил отстранен от работа, поради отчетена концентрация на алкохол в
кръвта от 0,48 промила, за което на същия не било наложено наказание. Моли съда
да приеме, че исковете са неоснователни и същите да бъдат отхвърлени.
Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представения трудов договор № ***/
30.05.2000г., се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор първоначално на длъжността “*********”,
а по силата на Допълнително споразумение № *** /17.06.2014 г. – на длъжността „************“
. Със Заповед
№ ***/28.09.2017 г. на *** на ответното държавно предприятие, считано от
03.10.2017г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187,
ал.1, т.2 и 10 вр. с чл.126, т.2 от КТ и чл.18, ал.1
и 2 от ПВТР на ДП РВД.
Ищецът
оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че не е извършвал
вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. От представения Отчетен доклад,
съставен от С.К. и С.Р., до *** на Летищен център за ОВД Пловдив относно
извършена планова проверка на трудовата дисциплина, се установява, че при
проверка на 07.08.2017 г. за алкохол с Дрегер *******,
годен до 10.2017 г., на служителя И.Л., апаратът отчел 0,87промила алкохол в
издишания въздух в 09,19ч. / опит № 62/ и 0,81промила в 09,21ч. / опит № 63/, а
на лицето Н.А., заемащ същата длъжност, при направена проба в 09,22ч. апаратът
отчел 0,00промила/ опит № 64/. На ищеца бил съставен Протокол за проверка
употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или техни
аналози, предвид отчетения положителен резултат 0,87 промила, като препис от
протокола му бил връчен на 07.08.2017 г. в 10,40ч., което същият удостоверил с
подписа си, като му е определен срок за явяване в специализирано болнично
заведение за изследване на кръв и урина за алкохол до два часа от връчване на
протокола. От протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина № 711/ 08.08.2017г., която
експертиза била извършена в Специализирана химическа лаборатория при **********,
се констатира наличие на 0,11 промила етилов алкохол в кръвта, а от Протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество се
установява, че кръвната проба е взета на 07.08.2017 г. в 12,30ч. На основание
чл.193, ал.1 от КТ на ищеца били изискани обяснения относно причината, поради
която се е явил на работа на 07.08.2017 г. след употреба на алкохол. Ищецът
предоставил обяснения, в които посочил, че на 06.08.2017 г. бил на среща с
негови приятели – състуденти, на която среща употребил алкохол. На 07.08.2017 г.
постъпил дневна смяна и след проверка с Дрегер се
оказало, че все още има алкохол в кръвта. При застъпване на смяна се чувствал
добре физически и психически и не допускал, че алкохолът не се е абсорбирал
напълно.
От разпита на св.С.К.К.,
заемащ длъжността „**************** „**********“ в ********, се
установи, че на 7-ми август 2017 г., след 08:30 часа, когато пристигнал на
работа, от ръководството на предприятието се взело решение да направят проверка
за алкохол на база вътрешните документи, за хората, които ще управляват
автомобили през деня. И.Г.Л. бил един от хората, които ще управляват автомобил
през деня и с техния апарат – служебния Дрегер, св.
направил проверка на лицето за алкохол в съдържанието на дъха. При влизането в
стаята установили, че Л. попълвал стандартните документации, които били
необходими през деня. св. му казал, че трябва да направят проверка и той се
съгласил. Преди започване на проверката имало стандартни процедури – поставяне
на мундщук и т.н. След като направил проверката, св. показал показанието на г-н
Л.. Той първоначално изразил доста бурно мнение, че апаратът показва грешно и
според него не е верен. Апаратът показал 0,87 при първото измерване. След като
той казал, че това измерване е грешно, направили и второ, което показало 0,81.
Съответно била направена проверка и на колегата, с когото били на смяна, като
на него показало 0,0. св. показал апарата на Л., за
да види, че на колегата му показва 0,0. С това
приключили с проверката. св. отишъл при *** и го уведомил за това, че има
положителен резултат, проба. Той се разпоредил да действат по тяхната вътрешна
процедура, т.е. трябва да се връчи протокол, с който лицето бива уведомено, че
има положителен резултат и трябва да отиде на медицински преглед, т.е. да му
бъде взета кръвна проба. св. го помолил техен колега да го закара до там,
защото дори и да не е вярно показанието, е повече от това, което е разрешено от
Закона за движение по пътищата, но той отказал, казал, че ще отиде с негов
автомобил. Бил извикан при ***, за да му се връчи протокола. При връчването на
протокола неговата реакция била малко бурна - изразил мнение, че се чувства
нормално и това, което те правят, т.е. връчването на протокола, е малко
пресилено от тяхна страна като ръководство. Това било в деня на проверката.
След два дни ищецът лично донесъл резултата от кръвната проба в запечатан плик
от медицинското заведение и заедно отишли при ***. Пред него бил разпечатан
пликът и му показали какво съдържа писмото, което идвало от здравното
заведение. Там показвало 0,11 промила и при това показание, което те му
представили и той го видял, единственото, което ищецът изразил като мнение,
било да каже „Видяхте ли, че 8 пъти е по-малко показанието от това, което е
измерил вашия вътрешен уред“. Проверката с Дрегер
била сутринта след 09:00 часа, в периода 09:00 часа – 09:15 часа, тъй като в
09:00 часа имали оперативка. Дори и да не бил верен апаратът, след като е
показал проба, св. като пряк ръководител бил длъжен да го отстрани от работа
временно и да сложи друг човек на това работно място, защото с показания за
алкохол той не би следвало за изпълнява служебните си задължения. Този ден Л.
не се върнал на работа. И.Л. бил на длъжност „**********“ в Сектор „*****“ и в
това му качество трябвало да управлява автомобил, за да извърши ежедневните си ***,
една от които била *********, която се намира по ****. Той трябвало да вземе
служебния автомобил и да извърши оглед на осветителните тела, които са по
пистата за излитане и кацане и съответно да пише дали те са годни или негодни
на територията на летището. За да достигне до летището, той преминавал през
участъци от пътната инфраструктура, т.е. извън ***, така че там се изисквало
притежаване на свидетелство за управление на МПС. Не можели да назначат такова
лице, ако то е неправоспособен водач.
Съдът
кредитира показанията на разпитания св. като логични, последователни, съответни
на събраните писмени доказателства, както и основани на преки впечатления. От
тях, както и от писмените доказателства, неоспорени от ищеца, се установява, че
на процесната дата ищецът се явил на работа с
концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,8 промила, като първоначалната
проба била направена в 09,19ч. с техническо средство – Дрегер
„*******“, преминал последваща периодична техническа
проверка на 12.04.2017 г. в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в
дъха „*******“ ООД, която установила годността му. Протоколът за проверка употребата на алкохол, упойващи,
психотропни и наркотични вещества или техни аналози бил връчен на ищеца на
07.08.2017 г. в 10,40ч., което същият удостоверил с подписа си, като му бил
определен срок за явяване в специализирано болнично заведение за изследване на
кръв и урина за алкохол до два часа от връчване на протокола. Същият се явил в
рамките на определения срок – в 12,30ч., в специализираното болнично заведение,
като химическото изследване установила 0,11 промила концентрация на алкохол в
кръвта. Всъщност между часа на първоначалното изследване – 09,19ч. и часа на
даване на кръвна проба – 12,30ч., изминал интервал над 3 часа.
Не се
възприема възражението на ищеца, че концентрацията на алкохол в кръвта му този
ден не била завишена. От показанията на техническото средство, установяващо
концентрация на алкохол в издишания въздух, както и от химическото изследване,
установяващо концентрация на алкохол в кръвта на изследваното лице, се
установява завишаване на алкохолната концентрация. Следва да се посочи, че
даването на кръв за химическо изследване от ищеца всъщност е осъществено в
период над три часа от първоначалното измерване с техническо средство, като е
допустимо в посочения период алкохолната концентрация да намалее значително.
Соченото възражение на ищеца не се възприема и поради факта, че самият ищец в
писмените си обяснения пред работодателя, в рамките на дисциплинарното
производство, посочва, че е употребил алкохол предишната вечер. Не се възприема
и възражението му, че Дрегер-ът не бил изправен, тъй
като индиция в тази в насока се явява и отрицателната
проба, дадена от колегата му, с когото бил на смяна, като изследването било
осъществено непосредствено след това на ищеца.
Ищецът е навел и възражението, че
соченото количество алкохол в кръвта му не препятства възможността му да
изпълнява възложените му трудови функции, тъй като било под минимума, установен
в Закона за движение по пътищата. Съдът не споделя наведеното възражение.
Действително, в посочения нормативен акт не е установена забрана за управление
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта под 0,5
промила. Законодателят в този случай е преценил, че макар управлението на МПС
да представлява източник на повишена опасност, то евентуално настъпилите вредни
последици са значително по – леки от тези, които биха настъпили при евентуално авиопроизшествие. Ето защо в относимите
към трудовите функции на ищеца нормативни актове / Правилник за безопасност и
здраве при работа по електробзавеждане с напрежения
до 1000 волта, Правилник за безопасност при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, Наредба №
16-116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането/
не е предвидена минимална концентрация на алкохол в кръвта, под която да е
допустимо изпълнението на трудовите задължения от служителя. Следователно,
законодателят, отчитайки спецификата на изпълняваната работа, както и повишения
риск от произшествия със значителни вредни последици, е приел, че дори
минимални количества алкохол препятстват способността на служителя да изпълнява
възложената му работа. Същите разбирания са залегнали и в Правилника за
вътрешния трудов ред, като работодателят е установил забрана за изпълнение на
служебните задължения под въздействието на алкохол. Неслучайно законодателят не
е приел като критерий субективното възприятие на служителя, а именно дали
същият се е чувствал повлиян от алкохола или не, а е приел обективен критерий,
а именно наличие на алкохол в кръвта, като е установил забрана за изпълнение на
трудовите функции от лице, което е под влияние на упойващи вещества, вкл. и
алкохол, независимо от тяхната концентрация. Съгласно дадената в т.26а от §3 от
ДР на Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата
за правоспособност на авиационния
персонал, дефиниция, "психотропни вещества" са алкохол, опиум,
канабис, седативни средства, хипнотични препарати,
кокаин, други психостимуланти, халюциногенни
вещества и разтворители, причиняващи халюцинации, летливи вещества, с
изключение на кафе и тютюн. Съгласно
чл. 16 от същия нормативен акт, притежателите на свидетелства за
правоспособност нямат право да упражняват правата си под въздействие на психотропни вещества. За значението на това
изискване говори и приетото в чл.50, ал.1, т.3 от същата наредба правило, че Главна дирекция
"Гражданска въздухоплавателна администрация" отнема свидетелство за
правоспособност или заличава квалификационен клас, когато лицето е упражнявало
правата, произтичащи от свидетелството за правоспособност, след употреба на психотропни вещества. Следователно, възприето е
разбирането, че дори минимални количества алкохол препятстват способността на
лицето, заето като част от авиационния персонал, да изпълнява трудовите си
функции, поради което и нарушението, изразило се в употреба дори на минимално
количество алкохол, се явява тежко такова, застрашаващо живота и безопасността
на самия служител, както и на авиационния състав, персонал, пътници. Предвид
факта, че авиационната дейност представлява източник на повишена опасност, с
евентуални тежки последици – материални щети, както и застрашаване и
увреждане на човешки живот, то и неизпълнението на трудовата дисциплина от
ищеца се явява изключително тежко нарушение, в какъвто смисъл не се възприема
възражението на ищеца за несъразмерност на наказанието с установеното
дисциплинарно нарушение.
От друга страна, не се възприема и
възражението на ищеца, че не е знаел, че употребата на алкохол предишната вечер
ще се отрази на пробата на следващата сутрин. При предходна проверка на
16.03.2016 г. за алкохол на ищеца, е установена концентрация на алкохол в
издишания въздух 0,48 промила, като същият е посочил, че не е знаел, че
алкохолът не се е абсорбирал от приема му предишната вечер до следващата
сутрин. За това нарушение на същия не е наложено дисциплинарно наказание, но
предвид факта, че ищецът е бил наясно, че при употреба на алкохол вечерта преди
смяната липсва пълна абсорбция до следващата сутрин, то и не се възприема
възражението му в тази насока, че не е знаел за наличие на алкохолно опиянение
към датата и часа на проверката.
Процесната уволнителна
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на нормативно
установената процедура, като заповедта е издадена в преклузивния
срок, уреден в чл.194 от КТ и съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на
чл.195 от КТ. Ето защо, съдът намира, че уволнението на соченото правно
основание се явява законосъобразно, като заповедта отговаря на законовите
изисквания за съдържание, налице е съответствие на тежестта на наказанието с
тежестта на нарушението, поради което и искът следва да се отхвърли като
неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърлят и
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ като неоснователни.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, но предвид
изхода на делото разноски не следва да му бъдат присъдени. Ответникът
претендира разноски, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК на същия следва да се
присъдят такива в размер на 150лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.Л.,
ЕГН **********,***, против Държавно предприятие „Ръководство на въздушното
движение“, с административен адрес *******************, представлявано от *******************
Г.П., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.
с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № ***/28.09.2017
г. на ******************* на
държавното предприятие, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, ал.1, т.2 и 10 вр. с чл.126, т.2 от Кодекса на труда и чл.18, ал.1 и 2 от
Правилника за вътрешния трудов ред, считано от 03.10.2017 г., е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с И.Г.Л., ЕГН **********, както и
иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както
и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 03.10.2017 г.
до 03.04.2017 г. в размер на 37 484,40лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за
заплащане на разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Г. Л., ЕГН **********,***, да заплати „Ръководство на
въздушното движение“, с административен адрес *******************,
представлявано от ******************* Г.П., сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ - разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от 22.02.2018 г., като препис от
същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ