№ 402
гр. Видин, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20221320100743 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която против К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, ул. ******, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 30.11.2015 г. в гр. Видин бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит № 2064090, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
/УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответникът К. В. К. в качеството му на
кредитополучател. По силата на договора, кредиторът отпуснал на кредитолучателя
потребителски кредит в общ размер на 42 000 лв., от които чиста стойност на кредита 40 000
лв. и такса за разглеждане на кредита 2000.00 лв. Кредитополучателят се задължил да
ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне ведно е
дължимите лихви. Посочена е сметката, по която се усвоява кредита. Редовната главница по
кредита се олихвява с лихва в размер на 12,50 % /дванадесет цяло и петдесет стотни/
годишно. Годишният процент на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита,
определен съгласно Закона за потребителския кредит в размер на 19,45%.
Сочи се, че след усвояване на кредита, длъжникът не е извършвал плащания,
останала непогасена сума по кредита в общ размер на 44 234.20 лв., от които: 41 360.42 лв. –
главница и 2873.78 лв. - договорна лихва. Съгласно условията по сключения договор,
ответникът се е задължил да погасява задължението си на 60 месечни вноски ежемесечно,
считано от 21.12.2015 г. Месечната вноска включва изплащане на главницата и лихвата,
като всяка е в размер на 1014.88 лв. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата
21.11.2020 г.
Излага се, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 25.07.2016 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задълженията на К. В. К., произтичащи от
Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. било изкупено от
1
ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Поддържа се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, до ответника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е ищеца „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Уведомлението е изпратено на ответника по пощата е обратна разписка на посочения от
него адрес в договора за кредит, а именно гр. ******, ул. ******. Писмото, съдържащо
уведомлението за извършената цесия било върнато в цялост, като причина за
понеполучаването му било отразено „непотьрсено“. Към исковата молба е приложено
уведомлението, изходящо от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /стар кредитор/ за
извършеното прехвърляне на процесните вземания, като се иска същото да бъде връчено на
ответника с връчване на преписа от исковата молба.
Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.
гр. д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 4855.88 лева,
представляваща частично главница за периода от 21.12.2015 г. - 21.08.2016 г., от общо
изискуема главница в размер на 41360.42 лева по Договор за потребителски паричен кредит
№ 2064090 от 30.1 1.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Релевирано е възражение за погасяване по
давност на процесните суми. Оспорено е приложеното по делото уведомление за
извършената цесия. Оспорени са подписите, положени от ответника в договора за
потребителски паричен кредит, като ответникът твърди, че същите не са положени от него.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 260/2022 г. по
описа на Районен съд – Видин, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
По ч. гр. д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - Видин е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. В.
К. да заплати на кредитора следните суми: 4855.88 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както
и разноските в размер на 97.12 лева – държавна такса. В законния срок срещу заповедта е
подадено възражение от длъжника.
След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и дадени указания на заявителя на
основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
Видно от доказателствата по делото на 30.11.2015 г. в гр. Видин бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника в качеството му на
кредитополучател. По силата на този договор кредиторът отпуснал на кредитополучателя
потребителски кредит в общ размер на 42000.00 лева, от които чистата стойност на кредита
е 40 000.00 лева и такса за разглеждане на кредита 2000.00 лева. Кредитополучателят се е
задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел, условия и да го върне,
2
ведно с дължимите лихви. Кредитът се усвоява по сметка № BG68UNCR70001522473113.
Редовната главница се олихвява с лихва в размер на 12.50 % годишно. Годишният процент
на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за
потребителския кредит е в размер на 19.45 %. След усвояване на кредита, ответникът не е
извършвал плащания, останала е непогасена сума по кредита в общ размер на 44234.20 лева,
от които 41360.42 лева – главница и 2873.78 – договорна лихва. Съгласно условията по
сключения Договор за потебителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. ответникът
се е задължил да погасява задължението си на 60 месечни вноски ежемесечно, считано от
21.12.2015 г. Месечната вноска включва изплащане на главницата и лихвата, като всяка е в
размер на 1014.88 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 21.11.2020 г.
Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е
посочило в заключението си, че кредитополучателят по Договор за потребителски паричен
кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. е усвоил сумата от 42000.00 лева безкасово, като сумата е
постъпила по негова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN
BG68UNCR70001522473113 на 30.11.2015 г., след което от сметката на кредитополучателят
кредиторът е превел 2000.00 лева за такса за разглеждане на кредит. Вещото лице е
установило от представената му справка, че ответникът е внесъл по кредита три суми, както
следва: на 21.12.2015 г. – 284.50 лева, на 04.01.2016 г. – 732.87 лева и на 21.01.2016 г. –
287.13 лева. Общо внесените по сметка на цедента суми от длъжника са 1304.50 лева, докато
по сметка на цесионера /ищеца/ длъжникът не е извършвал плащания, свързани с процесния
кредит. Вещото лице сочи, че размерът на неиздълженото задължение на ответника към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
15.02.2022 г. е 41360.42 лева – главница с настъпил падеж. Неизплатените договорни лихви
съгласно първоначалния погасителен план към 15.02.2022 г. са в размер на 14228.53 лева.
Размерът на дължимата главница за периода от 01.12.2015 г. до 21.08.2016 г. с настъпил
падеж е 4855.88 лева. Размерът на дължимата главница за периода от 21.12.2015 г. до
21.08.2016 г. също е 4855.88 лева, като сумите са равни, тъй като между 01.12.2015 г. и
21.12.2015 г. няма падежна дата по главницата на кредита.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
25.07.2016 г. и приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, задължението на ответника К. В. К., произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. е било изкупено от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, става ищеца.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД упълномощил цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведоми ответника,
за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник,
изпратил препоръчано писмо, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора
за кредит адрес, но писмото било върнато в цялост, оформено като „непотърсено".
По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания
от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до длъжника, което не е връчено,
видно от данните в тази връзка в исковата молба, в която е посочено, че уведомяването ще
се осъществи с връчването й.
3
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Възраженията на ответника за липса на надлежното му уведомяване за извършената
цесия е неоснователно по следните съображения:
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича
вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно
правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на
кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно
задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът
е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса.
Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен Договор за прехвърляне
на парични вземания /цесия/ от 25.07.2016 г. и приложенията към него, по силата на които
са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния
договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и
кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на
цесията. От този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния
договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца
права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за
изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.
99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
От приетото по делото доказателство е видно, че цедентът е изпратил на ответника
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит
адрес, което при данните в исковата молба не е получено.
Уведомлението за цесията обаче е осъществено чрез връчването исковата молба.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения
не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в
тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с договор за потребителски паричен кредит и договор
за цесия.
Предмет на делото е сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
договор за потребителски паричен кредит от 30.11.2015 г. Договорът е подписан от
4
ответника, като подписите на ответника, положени в договора са оспорени в срока по чл.
131 от ГПК, съдът е назначил съдебно-графологична експертиза, като е указал на ответника
да внесе съответния депозит. Ответникът не е внесъл в указания срок депозит за вещо лице,
съдът е отложил делото, като е дал повторна възможност на ответника да внесе депозита, но
същият отново не е изпълнил указанията на съда, поради което назначената съдебно-
графологична експертиза е заличена.
Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква задължението да
заплаща 60 месечни погасителни вноски, в размер на 1014.88 лева, като при данните по
делото /заключението на вещото лице/ е безспорно, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредита на 21.01.2016 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и
съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.
От събраните писмени доказателства, се установява, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото
задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче не е
изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок месечните вноски по
кредита.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха и
поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.
Договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12, поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.
Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите
от същия са предмет на индивидуална договорка между страните /обективиран е
индивидуален погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните
вноски, падеж и т.н./, поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим.
Към момента на сключване на процесния договор – 30.11.2015 г., е била приета
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на
морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът
5
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 12.50 % и ГПР – 19.45 %, не противоречи на
добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина не е и
неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с
установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода.
От заключението на вещото лице е видно, че ответникът е преустановил
обслужването на кредита на 21.01.2016 г. От заключението на вещото лице се установява
също, че ответникът е направил следните плащания по предоставения му кредит: за периода
от 21.12.2015 г. до 21.01.2016 г. общо вноски в размер на 1304.50 лева. Извършените от
същия плащания следва да се считат за признание дължимостта на сумите, поради което
възражението, че подписите на ответника в договора за кредит не са положени от него се
явява неоснователно.
В случая съдът констатира, че последната падежна дата по договора е 21.11.2020 г.,
т.е. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2022 г. вземането е
ликвидно и изискуемо в целия си размер, поради което възражението на ответника, че към
22.01.2016 г. е била налице предсрочна изискуемост на вземането е неоснователно по
следните съображения:
Обявяването на вземането по кредит за предсрочно изискуемо е потестативно
/преобразуващо/ право на кредитора, а не негово задължение. Обявяването на предсрочната
изискуемост изисква изрично изявление на кредитора, адресирано и получено от длъжника,
че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. С изявлението
кредиторът преобразува съществуващото облигационно отношение, поради което той
трябва да уведоми кредитополучателя, т.е. изявлението трябва да достигне до знанието на
кредитополучателя. Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при
спиране на плащанията на погасителните вноски. Наличието на обективната предпоставка е
необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право,
установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло
на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост
предпоставя осъществяването на два юридически факта – неплащането на определен брой
погасителни вноски от длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока. Предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния
факт на неизпълнение по отношение на определен брой погасителни вноски, независимо от
наличието на клауза в договора в горния смисъл доколкото настъпването й е кумулативно
обусловено и от упражняването на субективното право на кредитора. В горния смисъл е т.
18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното уговорката в договора за кредит за автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост не води до фактическото обявяване на такава от
кредитора, поради което такава уговорка не поражда правни последици между страните по
облигационното отношение. В тази връзка следва да се приеме, че по отношение
претендираното от ищеца вземане не е настъпила предсрочна изискуемост, а същото става
изискуемо с настъпване на падежа на договора. В процесния случай нито със заявлението,
подадено по реда на чл. 410 от ГПК, нито с исковата молба ищецът твърди, че той или
първоначалният кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са обявили вземанията,
произтичащи от процесния договор за паричен кредит за предсрочно изискуеми. Напротив
изрично ищецът е посочил, че претендира частично вземане за главница в размер на 4855.88
лева от общо изискуема главница в размер на 41360.42 лева на основание настъпил краен
6
срок /падеж/ на договора. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 21.11.2020
г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от задължението за главница.
Съдът счита направеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска
за неоснователно по следните съображения:
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
дава задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните
в него примери за периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са посочили
изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключение, поради което не
следва да се тълкува разширително. Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива
периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.“ При договора за
потребителски кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като нито
задължението на кредитодателя за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
кредитополучателя за връщането й е повтарящо се. Уговореното между страните връщане на
предоставената сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл.
66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа,
като се съгласява да приеме изпълнение на части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на ВКС
се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия
дълг, включително в хипотеза за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните
съдии отново в мотивите към решението са коментирали характера на вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение мотиви могат
да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и разсрочено е едно –
единствено. То не е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Напротив – изпълнението на части е допуснато по силата на даденото от кредитора съгласие
и е в интерес на длъжника.
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да тече давностния срок по
отношение на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. Давностният срок
започва да тече от падежа на договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението
трябва да се извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е предоставил на
длъжника възможност да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое
предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на
длъжника.
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане
на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 от ЗЗД.
7
При договорите с периодично или продължително действие през всеки период от
време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която
термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число. От друга
страна систематическото тълкуване на чл. 66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за
извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е
длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за
да запази правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е настъпил на
21.11.2020 г. - датата на последната месечна вноска, от която дата вземането е станало
изискуемо. Ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е
подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което е входено под. № 1123 на 15.02.2022 г., въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд – Видин. Според
изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок спира докато трае
съдебният процес относно вземането, т.е. от 15.02.2022 г. до настоящия момент давностен
срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок от 21.11.2020 г., когато е настъпила
изискуемостта до 15.02.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда е видно, че не е
изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
По разноските.
В случая с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се
явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и изхода на делото
ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 197.12 лв. /97.12 лв. - внесена държавна такса
и 100.00 лв. – възнаграждение на вещо лице/, както и тези, направени в заповедното
производство, в размер на 97.12 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, ул. ******, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”,
ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 сумата от 4855.88 лева, представляваща частично
8
главница за периода от 21.12.2015 г. - 21.08.2016 г., от общо изискуема главница в размер на
41360.42 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 15.02.2022 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - Видин в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6,
направените разноски в настоящото производство в общ размер от 197.12 лв. /97.12 лв. -
внесена държавна такса и 100.00 лв. – възнаграждение на вещо лице/.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6,
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд -
Видин в размер на 97.12 лв. за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.
№ 260/2022 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9