№ 145
гр. Бургас , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500787 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда начл.463 вр. чл.278 от ГПК.
Постъпила е жалба от взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния
директор Димитър Бориславов Бончев, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Полина Балабанова с искане за отмяна на разпределение на сума
по чл. 460 от ГПК, извършено с протокол за 11.02.2021 г. по изпълнително дело №
20168040400454 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 и район на действие БОС
В жалбата са изложени оплаквания против извършеното от ЧСИ разпределение, като
същото се счита за неправилно. Наведени са съображения, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно в нарушение на чл. 136 от ЗЗД е разпределил в полза на НАП сумата от
11 632.63 лв., представляваща част от общата сума от 12 716.63 лв., получена от публичната
продан на съсобствен на длъжника и трети лица недвижим имот, извършена по изп. д. №
20208030401169 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, запорирана в полза на взискателя, в т.ч.
и след като тази сума е вече разпределена по посоченото изп. дело по по описа на ЧСИ Таня
Маджарова. Счита, че в приложеното по делото удостоверение по чл. 191 от ДОПК,
издадено от НАП липсват нужните реквизити, индивидуализиращи белези на публичното
вземане, тъй като в него единствено е посочен неговия общ размер от 51657.04 лв., без
разбивка по пера за основанието, размера и периода на публичните задължения на
длъжника, в т.ч. не е посочено кои публични задължения са на длъжника –физическо лице и
1
кои се отнасят до длъжника в качеството му на ЕТ „Чифлика- Д.К.“, който е обявен в
несъстоятелност и последствие е заличен като търговец на основание чл. 735 от ТЗ.
Взискателят счита, че липсата на горепосочените данни в удостоверението по чл. 191 от
ДОПК прави невъзможна преценката дали публичните вземания са дължими от длъжника-
физическо лице, респ. дали са погасени по давност. По така изложените съображения,
подробно развити в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпределение. Направено е
доказателствено искане по чл. 192 от ГПК за изискване удостоверение от НАП с вписване на
горните данни.
В предоставения срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК останалите страни по изпълнителното
дело не са депозирания възражения по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Николов е представил мотиви
във връзка с обжалваното разпределение, в които е изразил становище за неоснователност
на жалбата. Посочил е, че сумата от 12 716.33 лв., постъпила от публична продан на делбен
имот по изп. д. № 20208030401169 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е била запорирана за
събиране на вземането на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
настоящото изп.дело, поради което е била заделена от ЧСИ Таня Маджарова и след като е
преведена по настоящото изп. дело ЧСИ Николов е извършил обжалваното разпределение.
Счита, че процесната разпределена сума не е била предмет на разпределение по изп. дело по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, а е разпределена по настоящото изп. дело. Излага
съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, че сумата не е
следвало да се разпределя за задължения на длъжника към НАП, като счита, че
разпределението е извършено законосъобразно при спазване на разпоредбите на чл. 458 от
ГПК вр. с чл. 191 от ДОПК, предвид привилегията на това публично вземане по чл. 136, т. 1,
т.6 от ЗЗД.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК, в срок от лице, имащо право на жалба и
отговаря на изискванията на закона.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 20168040400454 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. №
804 с район на действие - БОС е образувано на 27.06.2016г. по молба на взискателя
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД за принудително събиране на вземането му към няколко
солидарни съдлъжници, между които и Д. К. Т. по издаден изпълнителен лист от 21.06.2016
г. по ч.гр.д. 3489/2016г. по описа на Районен съд – Бургас за сумата от 168 851.18 евро-
главница по договор за банков кредит от 25.01.2008г. и анексите към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2016 г. до окончателното й изплащане,
2
както и съдебни разноски в размер на 6604.88 лв.
По делото се установява, че за принудително събиране на вземането в полза на
взискателя „Уникредит Булбанк“ АД е вписана възбрана върху собствената на длъжника
Д.Т. ид.ч., представляваща дела й от делбен поземлен имот, ведно с построените в него
сгради, находящи се в гр. Бургас, кв. Лозово. Тези имоти са предмет на принудително
изпълнение по изп. д. № 20208030401169 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, като са
продадени на публична продан по същото изп.дело. Постъпилата от публична продан сума е
била разпределената с протокол от 10.12.2020г., изготвен по изп. д. № 20208030401169 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, в който е посочено, че дължимата на длъжника Д. К. Т.
продажната цена съобразно дела й в размер на 13 227.61 лв. /след приспадане на такси и
разноски от 410.72 лв./ следва да се задържи до представяне на удостоверение или
изпълнителен лист от взискателя по възбраната върху дела й от делбените имоти -
„Уникредит Булбанк“ АД.
Междувременно с разпореждане от 02.09.2019г. по изп. дело№ 20168040400454 по
описа на ЧСИ Делян Николов като взискател е конституиран жалбоподателя„АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД в качеството му на цесионер на вземането на
първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД по горепосочения изпълнителен лист
съгласно сключен между двете дружества договор за цесия от 06.11.2017г., като
изпълнителното производство е прекратено по отношение на банката- цедент.
По повод искане на новоконституирания взискател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на 23.12.2020г. ЧСИ Николов е наложил запор на вземанията на
длъжника Д. К. Т., представляващи продажната цена, получена от публичната продан на
съсобствения с трети лица делбения имот, извършена по изп. д. № 20208030401169 по описа
на ЧСИ Таня Маджарова. С оглед превеждане на получената сума ЧСИ Николов е издал
удостоверение по чл. 456 от ГПК за размера на дълга.
В изпълнение на задължението си по чл. 458 от ГПК с писмо от 12.01.2021г.
съдебният изпълнител е изискал от ТД на НАП – Бургас справка чл. 191, ал. 4 от ДОПК за
публичните задължения на длъжника Д. К. Т.. От издаденото на 09.02.2021г. удостоверение
от ТД на НАП- Бургас е видно, че общия размер на публичните задължения на длъжника е в
размер на 51 657.04 лв. С оглед наличието на дължими от този длъжник публични
задължения в посочения размер съгласно представеното удостоверение по чл. 191, ал. 4 от
ГПК на основание чл. 458 от ГПК съдебния изпълнител е приел, че Държавата се счита за
присъединен взискател по право и се ползва с предпочтително удовлетворение по чл. 136,
ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
С обжалваното разпределение, обективирано в протокол от 11.02.2021г. ЧСИ Делян
Николов е разпределил постъпилата от запора, наложен върху вземането на длъжника Д.Т.
за продажната цена на делбения й дял по извършената по изп. д. № 20208030401169 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова публична продан сума в размер на 12 716.63 лв., както
следва: 1. разноски на взискателя по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в размер на 964 лв. и 2.
3
публични задължения на длъжника към НАП по чл. 136,ал. 1, т. 6 от ЗЗД в размер на
11 632.63 лв.
В подадената жалба по чл. 463 от ГПК взискателят е изразил недоволство от така
извършеното разпределение, като с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът
намира същата за неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение,
като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
От горното следва, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото
изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението за цялостно
удовлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесния случай, тъй като видно от
данните по делото получената от изплащане на запорираното вземане на длъжника
продажна цена не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания по изпълнителното
дело. Жалбоподателят- взискател е хирографарен кредитор, тъй като вземането му няма
привилегия по смисъла на чл. 136, ал. 1 от ГПК. Затова съгласно правилата на чл. 136 от ЗЗД
вземането му подлежи на удовлетворяване след погасяване на привилегированите вземания.
С привилегия по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД по настоящото изп. дело е само
публичното вземане на присъединения по право кредитор Държавата към длъжника, което
съгласно удостоверението от ТД на НАП- Бургас е в размер на 51 657.04 лв. Действително,
видно от данните по делото длъжника Д.Т. е развивал дейност в качеството си ЕТ
„Чифлика- Д.К.“, който е обявен в несъстоятелност и последствие е заличен като търговец
на основание чл. 735 от ТЗ. Регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не
води до възникване на нов правен субект, различен от физическото лице, а създава
разширена правосубектност на физическото лице, с оглед осъществяваната от него
търговска дейност. Затова едноличният търговец и физическото лице, което го представлява
не са различни субекти, в т.ч. и за целите на фиска, поради което физическото лице,
действащо като едноличен търговец отговаря за задълженията на ЕТ с цялото си лично
имущество. По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, че удостоверението на НАП следва да съдържа разбивка по пера, вид и
размер на отделните публични задължения на длъжника, с цел разграничване кои са на
длъжника –физическо лице и кои са на ЕТ „Чифлика- Д.К.“. Затова и неоснователно се явява
и доказателственото искане на жалбоподателя 192 от ГПК в този смисъл. Що се касае до
доводите в жалбата, че тези данни са нужни с цел преценка дали публичните задължения са
погасени по давност, следва да се отбележи, че в изпълнителното производство не могат да
се правят възражения за давност, тъй като съдебния изпълнител от обвързан от размера на
4
дълга, посочен в удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК, представляващо несъдебно
изпълнително основание. Щом като в удостоверението, представено от ТД на НАП- Бургас
са посочени като дължими от длъжника публични държавни вземания в конкретен размер,
ЧСИ не разполага с правомощия да преценява дали същите са изискуеми. В случай, че
взискателя оспорва изцяло и частично размера на публичните задължения на длъжника към
Държавата, той може да оспори вземането му по исков ред по чл. 464 от ГПК в едномесечен
срок от разпределението. Тогава предаването на сумата на взискателя с оспореното вземане
се спира до разрешаване на спорад. Данни за предявен такъв иск в законовия едномесечен
срок от разпределението няма, поради което тези въпроси и спорове не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство
Що се касае до доводите в жалбата, че процесното разпределение е
незаконосъобразно, тъй като е извършено след като процесната сума от 12 716.63лв. е вече
разпределена по изп. д. № 20208030401169 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, съдът намира
същите също за неоснователни. Касае се за разпределение на сума, получена от публична
продан на делбени имоти, извършена по друго изп. дело, в което освен съделителите няма
данни за други присъединени други взискатели, в т.ч. настоящия жалбоподател и
Държавата.
Затова извършеното от ЧСИ Маджарова разпределение е само между
съделителите и касае само получената от проданта продажна цена съобразно дяловете им.
Заделянето на получената за дела на длъжника Т. сума за изплащане на дълга й по
настоящото изпълнително дело по описа на ЧСИ Николов въз основа на наложения запор не
представлява разпределение по смисъла на закона, а изплащане на сумата по запора с оглед
удовлетворяване на дълга по настоящото изп. дело. Едва с процесния протокол, поради
недостатъчност на сумата за погасяване на всички задължения ЧСИ е извършил
обжалваното разпределение на основание чл. 460 от ГПК в съответствие с изискванията на
закона на при спазване на разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ГПК. Правилно е определил
реда на привилегиите съгласно правилата на чл. 136 от ЗЗД като законосъобразно е
разпределил в полза на Държавата, чрез НАП за изплащане сумата от 11632.63 лв. като
привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т 6 от ЗЗД, съгласно представеното
удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК за размера на публичните вземания на длъжника
Д.Т..
По гореизложените съображения БОС намира, че обжалваното разпределение по
чл.460 от ГПК е извършено законосъобразано, а жалбата следва да се остави без уважение
като неоснователна.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не му се дължат разноски, а що се
касае до дължимата в настоящото производство държавна такса, тъй като в приложената
преписка няма данни такава да е внесена от жалбоподателя, последният следва да бъде
осъден да заплати дължимата по подадената жалба държавна такса в размер на 25 лв. по
5
сметка на БОС.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане в жалбата по чл. 192 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев за отмяна на разпределение на сума
по чл. 460 от ГПК, извършено с протокол за 11.02.2021 г. по изпълнително дело №
20168040400454 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 и район на действие БОС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев да заплати по сметка на БОС дължимата по жалбата държавна такса в размер на
сумата от 25 лв.
Решението, в частта, с която е оставено без уважение доказателственото искане по
чл. 192 от ГПК представлява определение, което не подлежи на обжалване. В останалата
част решението може да се обжалва от страните пред Апелативен съд - Бургас в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6