Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.06.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
01.06.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
45 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А. И., подадена чрез
пълномощник – адв.С.М. от АК-***, против Решение №20
от 21.01.2022 год., постановено
по АНД
№1106/2021 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, с
което е потвърдено наказателно постановление №НЯСС-204
от 03.09.2021 год., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът заявява в жалбата, че
счита обжалваното решение за незаконосъобразно и
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост
на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че с обжалваното
наказателно постановление, на
община Кърджали
е наложено административно наказание за нарушение
на разпоредбата на чл.190а, ал.1 т.3 от
ЗВ, която гласи, че председателят на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни
лица по чл.190, ал.4 имат право да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията
към тях съобразно
правомощията си по този закон и
наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки
и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение
№1 към чл.13, т.1,
за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Счита, че съществуват различни понятия за „водоем” и за „язовир”
според Допълнителните разпоредби на Закона за водите, като може да се
предполага, че същият с това е искал да обоснове, че в случая не се касае за
„язовир” по смисъла на Закона за водите, а за „водоем”, с оглед представения
Акт за публична общинска собственост на Община Кърджали, в който процесният поземлен имот е вписан като „водоем”. Сочи също,
че според разпоредбата на §1, ал.1, т.94 (нова - ДВ, бр.58 от 2015 г., изм., бр.55 от 2018 г.) от
Допълнителните разпоредби на Закона за водите, „язовир” е водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени”, докато легална дефиниция
за понятието „водоем” в тези Допълнителни разпоредби на Закона за водите не
съществува.
Сочи на следващо място, че съществува обаче, дефиниция за понятието
„повърхностно водно тяло”, дадена в разпоредбата на §1, ал.1, т.59 (нова - ДВ, бр.65 от 2006
г., изм., бр.61 от 2010 г.) от ДР на Закона за водите, съгласно
която, „повърхностно водно тяло” е отделен и значим елемент от повърхностните
води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал,
преходни води или пространство от крайбрежните води.”. Предвид това счита, че е
нарушена разпоредбата на чл.42, ал.5 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение на
чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.З от Закона за
водите, не се отнася за водоем. В жалбата касакторът
твърди, че след
като не
е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, съдът
е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на постановения съдебен акт. По
тези съображения касаторът моли съда, да бъде
постановен съдебен
акт, с който да бъде отменено Решение
№20 от 21.01.2022 год., постановено
по АНД №1106/2021 год. по
описа на Районен
съд – Кърджали и
да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателно постановление
№НЯСС-204
от 03.09.2021 год., издадено от
председателя на ДАМТН.
Касаторът – Община Кърджали,
представлявана от кмета Х. А. И., редовно призован за съдебното заседение, не се представлява. От адв. С.Ф.М. от
АК-***,
като пълномощник на касационния жалбоподател, е преди съдебното
заседание е депозирана молба, в
която заявява, че поддържа депозираната касационна жалба, като излага съображения в подкрепа на
доводите за незаконосъобразност на атакуваното решение на Районен съд –
Кърджали, идентични с тези, развити в касасационната жалба. Отново моли съда да бъде
постановен съдебен
акт, с който да бъде отменено Решение
№20 от 21.01.2022 год., постановено
по АНД №1106/2021 год. по
описа на Районен
съд – Кърджали и
да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателно постановление
№НЯСС-204
от 03.09.2021 год., издадено от
председателя на ДАМТН.
Ответникът по касация -
председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ -
град София, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява. От
Е. В. З. – ***- юрист при Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - пълномощник на заместник-председателя на ДАМТН, преди
съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което са изложени
подробни съображения относно неоснователността на жалбата, респективно, относно
законосъобразността, обосноваността и съответствието на атакувания
първоинстанционен акт, със събраните в производството доказателства. В
същото се иска касационната инстанция
да остави в сила Решение №20
от 21.01.2022 год., постановено
по АНД №1106/2021 год. по
описа на Районен
съд – Кърджали, като в случай, че жалбата не бъде уважена, моли в полза на
ответника да бъдат присъдени сторените в производството деловодни разноски,
съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли в
полза на касатора да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на законовия минимум.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали предлага настоящият съдебен
състав да остави в сила Решение №20 от 21.01.2022 год., постановено
по АНД №1106/2021 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено НП №НЯСС-204 от
03.09.2021 год., с което
са наложени две имуществени санкции от по
1000 лева, на община Кърджали, представлявана
от кмета на общината. Сочи, че твърдяните в касационната жалба доводи са
съвсем идентични с тези, които са
развити пред първата инстанция и същите са намерили
своя отговор в обжалваното решение. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като съдържа подробно изложени мотиви за това, че
нарушението е извършено и правилно е квалифицирано като нарушена санкционна норма.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №20 от
21.01.2022 год., постановено по
АНД №1106/2021 год., Кърджалийският районен съд
е потвърдил наказателно постановление
№НЯСС-204 от
03.09.2021 год., издадено от
председателя на
ДАМТН, с което, на
основание чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, са наложени две административни наказания
„имуществена санкция” от по 1000/хиляда/ лева или
общо „имуществена санкция”, в размер на 2000/две хиляди/ лева, на община
Кърджали, представлявана от кмета Х. А. И.,
за нарушение на чл.190, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Община Кърджали,
ЕИК ***, седалище и адрес на
управление – ***, представлявана от Х. А. И. – кмет, да заплати на на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/
- град София,
***, юрисконсултско възнаграждение, в размер на
80.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че
на
29.12.2020 год. свидетелите Ц. И. и Д. К. - служители
в РО НЯСС „Южна България” при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена
и съоръженията към нея и документацията, за
експлоатация на язовир „***”, находящ се в имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастрални регистри на ***, имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастрални регистри на *** и имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастрални регистри на ***, собственост на община Кърджали, видно от Акт
№*** от *** год., Акт №*** от *** год., Акт №*** от *** год., и трите за публична
общинска собственост. Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания, дадени с Констативен протокол №08-02-132 от 02.09.2020 год. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях”, а именно:
1. „Да
се премахне храстовидната растителност по водния откос”, със
срок на изпълнение - 14.12.2020 год.; 2. „Да се премахне храстовидната и дървесната растителност по въздушния откос”, със
срок на изпълнение
- 14.12.2020 год. Даденият краен
срок за изпълнение
и на двете предписания бил 14.12.2020 год., като свидетелите И. и К. установили, че и двете предписания
не били изпълнени
от жалбоподателя в този
срок. По този повод, на 09.02.2021 год. срещу жалбоподателя
бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно - за деяния
съставляващи неизпълнени към 14.12.2020
год. задължителни предписания. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя,
след връчване на надлежна покана, входирана в община
Кърджали на 08.03.2021 год., а на 01.09.2021 год. актът бил предявен на кмета
на община Кърджали, но той отказал да подпише и получи акта, като отказът му
бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел. Въз основа на този АУАН, на
03.08.2021 год. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
с което, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, наложил две административни
наказания „имуществена санкция”, в размер на по 1000 лева всяка, на община
Кърджали, за нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният
съд е преценил следното:
Съдът
е приел най-напред, че жалбата е е процесуално допустима,
тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на община Кърджали са
наложени две административни наказания, за две нарушения на разпоредбата на чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ и че
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, а текстът на
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че председателят на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените
от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията
за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по
приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Съдът е посочил на следващо място, че
санкцията за посочените нарушения е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до
20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо
лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е осъществил две административни нарушения по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на
задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, тъй като в случая, на
община Кърджали са били дадени предписания, които общината, като собственик на
язовира и адресат на предписанието, не е изпълнила в определения срок - до
14.12.2020 год. Съдът е посочил, че доколкото се касае за нарушение, извършено
от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от
чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието
не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли
и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма.
Съдът
при извършената служебна проверка не е констатирал да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление, каквито оплаквания са направени в
жалбата, като е посочил, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци,
като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. Посочил е също, че от изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща
отмяната му, както и че словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Съдът е посочил, че не се
установява да са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в
ЗАНН процедура относно връчването на АУАН, т.к. същият е бил предявен на кмета на
община Кърджали, но той е отказал да го подпише и получи, което обстоятелство е
надлежно удостоверено с подпис на свидетел, с отбелязани в акта име и точен
адрес, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Районният
съд е приел за неоснователен доводът, изложен в писмената защита от
процесуалния представител на жалбоподателя, касаещ
статута на проверявания обект. В тази връзка е посочил, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства не оставят никакво съмнение, че провереният
обект представлява „язовир” който по смисъла на §1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ и е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени и че се касае за язовир с водна площ от 66.63 декара, с 446 м3
завирен обем, със земнонасипна язовирна стена с
дължина от 170 м. и височина 21 м.
По
тези съображения районният съд е извел и окончателния си издвод,
че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради
което и с обжалваното решение го е потвърдил изцяло.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е
приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева.Съдът е
посочил, че в случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е
изготвил и депозирал писмена защита поради пкоето
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева. Отбелуязъл е, че доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Държавната агенпция
за метрологичен и технически надзор – град София, именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също
така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
Фактическата обстановка,
установена от въззивния съд, напълно се споделя и от
настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на Кърджалийския
районен съд съответстват на приложимия материален закон и се споделят и от
настоящата касационна инстанция. Районният съд се е мотивирал, въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, че извършеното нарушение
– неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено с посочения
констативен протокол, е доказано по безспорен начин, както и че по този начин е
осъществен състава на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание в жалбата, настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. В съответствие с
приложимите правни норми е направеният от районния съд извод, че административнонаказващият орган е приложил правилно
материалния закон, като е квалифицирал констатираното деяние като нарушение на
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, за неизпълнено предписнание,
дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ урежда правомощието на председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица да дават задължителни предписания
на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, като със същите се
цели да се предприемат мерки и действия за изясняване на техническото състояние
на контролираните обекти, както и условията за експлоатацията им, а
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ вменява задължение на собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и
по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ. По делото няма спор, че с посочения констативен
протокол са дадени две предписания на собственика на язовирната стена и
съоръженията към нея, на посочения язовир „***”, именно на основание чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, както и е безспорно, че тези предписания имат задължителен
характер за адресата им, като последният е длъжен да ги изпълни в посочените
срокове, както и че при неизпълнение на дадените предписания, задълженият субект
- в случая община Кърджали, носи административнонаказателна
отговорност съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В конкретния
случай, административнонаказващият орган е реализирал
точно това свое правомощие – да санкционира адресата на задължителните
предписания – община Кърджали, за това, че не е изпълнил същите. Нормата на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, освен санкционна, е и материална и с посочването й в атакуваното
наказателно постановление, вмененото на общината Кърджали нарушение се явява
надлежно мотивирано и подведено под правилната правна квалификация. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че община Кърджали,
в качеството си на собственик на язовир „***”, находящ
се в землището на посомените три села - ***, *** и ***,
не е изпълнила дадените две задължителни преписания в указания срок – 14.12.2020
година. Това бездействие на задължения субект правилно е квалифицирано като
административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, като е наложена
предвидената в тази норма имуществена санкция, в нейния минимален размер.
Следва да се посочи, че
в АУАН и в издаденото въз основа на него процесно НП
подробно са описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на
които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административнонаказващия орган административнонаказателен състав. Спазен е и тримесечният давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на акта
за установяване на административното нарушение, тъй като крайният срок за
изпълнение на дадените две предписания е бил 14.12.2020 год. и след като същите
не са били изпълнени в този срок, то от 15.12.2020 год. нарушенията вече са
били факт. АУАН №08-039, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление, е съставен на 09.03.2021 год., т.е. в тримесечния
срок, считано от 15.12.2020 година.
На следващо място, касационната
инстанция в настоящия състав намира а неосновантелни
доводите и аргументите в касационната жалба, че в случая, провереният обект, за
който са дадени неизпълнените две предписания, не представлявал „язовир” по
смисъла на §1, ал.1, т.94 от ДР на ЗВ, а водоем, за който в закона нямало
легална дефиниция, а оттам и доводът, че е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.5
от ЗАНН, тъй като описаното нарушение на чл.190а, ал.2, вр.
с чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите, не се отнасяло за водоеми.
Обстоятелството, че в
приложените по административнонаказателната преписка Акт
№*** от *** год., Акт №*** от *** год. и Акт №*** от *** год., и трите за публична
общинска собственост, провереният обект, за който са били дадени двете
задължителни предписания, е вписан с начин на трайно ползване – „водоем” по КК
на землището на трите села, а в АУАН и процесното НП
– като язовир, не води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Настоящеият съдебен състав счита, че от събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че собственост на община
Кърджали е язовир в землището на ***, *** и ***, който е бил проверен от
служители на ДАМТН – РО НЯСС „Южна България” и по отношение на който са били
дадени задължителните две предписания с Констативния протокол №08-02-132 от
02.09.2021 год., със срок за изпълнение – 14.12.2020 год. Същият е „язовир” по
смисъла на §1, ал.1, т.94 (нова - ДВ, бр.58 от 2015 г., изм., бр.55
от 2018 г.)
от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, тъй като представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени.”. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно легалната
дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.34 от ДР на Закона за водите, „воден обект” е постоянно или
временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в
земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с
принадлежащите към тях земи. В конкретния случай, е налице такъв воден обект,
като към този воден обект има изградена язовирна стена – тип земнонасипна, с дължина 170 метра и височина 21 метра, има
изградени и съоръжения – бетонов преливник с подпорна стена, за оразмерителното
водно количество на който няма данни, както и основен изпускател с бетонова шахта
и спирателен кран, за оразмерителното водно количество на който също няма
данни. Така при наличието на такъв воден обект, към който има изградена
язовирна стена и има изградени и посочените съоръжения, както и земята, върху
която са изградени, посочена в АПОбС за целия обект с
площ 8570 кв.м., от която, залята площ към датата на проверката 29.12.2020
год., от 66.63 дка/6663 кв.м./, то всичко това характеризира и безспорно определя
обекта именно като „язовир” по смисъла на §1, ал.1, т.94 (нова
- ДВ, бр.58 от 2015 г., изм., бр.55 от 2018 г.) от Допълнителните
разпоредби на Закона за водите и в тази връзка са неоснователни доводите, изложени
в касационната жалба.
По
отношение другото оплакване в касационната жалба, а именно - за необоснованост
на атакуваното съдебно решение, съдът намира за нужно, за пореден път да
разясни следното:
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, решенията на районните
съдилища по
административнонаказателни
дела подлежат на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс/а това са
основанията, изчерпателно изброени в чл.348
от НПК/ и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Тези основания са изброени конкретно и изчерпателно в нормата на чл.348, ал.1
от НПК и сред тях не се съдържа основанието
„необоснованост” на
съдебния акт, поради което това оплакване по принцип
не следва
да се обсъжда
от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да
отбележи, че необосноваността на
решението се изразява в опорочени фактически
констатации на съда не поради
допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него
грешки при формиране на неговото
вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани
от закона. Такива са грешките на
съда при прилагане на правилата
на логиката, на опитните правила,
на каузалните връзки между явленията,
на данните на науката, като тези грешки
неизбежно водят до неистински фактически
констатации, а оттам и до неправилни правни
изводи. В случая, настоящият
съдебен състав намира, че такива грешки районният съд категорично не е допуснал
при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по
делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически
констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни
изводи. При това положение, след като Кърджалийският районен съд
е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил процесното наказателно
постановление, като правилно
и законосъобразно, е постановил
едно правилно и законосъобразно решение,
което освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са констатирани
допуснати нарушения на съдопроизведствените правила в
хода на производстото пред районния съд, които да
обосновават незаконосъобразност на обжалваното в настоящото касационно
производство съдебно решение.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в обжалваното решение неправилно
са посочени основанията, т.е. разпоредбите от ЗАНН, за присъждане на деловодни
разноски в полза на ДАМТН – град София, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Посочените като правни основания норми на чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, към датата на постановяване на
обжалването решение – 21.01.2022 год., а и понастоящем, не регламентират
присъждането на разноски в производствата по ЗАНН пред районния съд, а нещо
съвсем друго. Основанията, респ. условията за присъждане на разноски в тези
производства, представляващи адвокатски или юрисконсултски
възнаграждения и техните размери, се регламентират от разпоредбата на чл.63д (Нов
– ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) ал.1 – ал.5 от ЗАНН.
Така, с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция намира жалбата на община Кърджали, представлявана от
кмета Х. А. И., подадена чрез пълномощник – адв.С.Ф.М. от
АК-***, с изложените
в нея оплаквания и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
допуснати нарушения на материалния закон и поради необснованост на правните
изводи, за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на
първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно и правилно и като такова, същото
следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото и с оглед своевременно
заявеното искане в представеното,
преди съдебното заседание, писмено становище, за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение,
то на основание
чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
осъден касаторът - Община Кърджали,
със седалище и адрес – ***,
с ЕИК ***, представлявана
от Х. А. И. – кмет,
да
заплати в полза на ответника по
касация, юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция,
в размер на 80.00
лева.
Същото следва да се присъди в полза на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София, ***, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и в структурата
на която се намира административнонаказващият орган –
издател на процесното наказателно постановление.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.217, ал.3, предл.IV
от Административнопроцесуалния кодекс и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№20 от 21.01.2022 год., постановено по АНД №1106/2021 год. по описа на Районен съд –
Кърджали.
ОСЪЖДА Община
Кърджали, ЕИК ***, със седалище и адрес – ***,
представлявана от Х. А. И. – кмет, да заплати на на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, ***,
***, с ЕИК ***, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/
лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.