№ 95
гр. Разград , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200095 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. П. Б. ЕГН ********** от гр. ***** против НП № 38-
0001732/23.10.2020г. на Директор РД « АА « – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 139, ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.а от Наредба № 11803.07.2001г. на
МРРБ, е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 3000,00лв., на
основание чл. 177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се моли
същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, постъпила молба
от упълномощен процесуален прдставител, с която поддържа въззивната жалба и моли за
отмяна на обжалваното НП.
Административнонаказващия орган не изпраща процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: На 14.09.2020г. около 14,30ч., свидетелите Ив.
И. и М. М. – Д. и двамата контролни органи от РД „ АА „ – Русе, на път І-2, км. +72, спрели
1
за проверка ППС в състав влекач „ Скания „ с рег. № ***** с прикачено полуремарке с рег.
№ *****, с водач Г. П. Б. ЕГН **********. В хода на проверката констатирали, че водачът
извършва обществен автомобилен превоз на товари / слънчоглед / със съответния пътен лист
с маршрут от гр. Русе до гара Разделна. От представен от жалбоподателя контролен талон за
измерено тегло № 170274/14.09.20г. в 11,08ч. от Пристанище Русе, контролните органи
установили, че ППС е претоварено с 3460кг. Над максимално допустимата обща маса
съгласно чл.6, ал.1, т.3, б.а от Наредба № 11803.07.2001г. на МРРБ и водачът не представя
квитанция за претоварване от Агенция « Пътна инфраструктура».
За констатираното нарушение, св. И. И. в присъствие на жалбоподателя съставил АУАН
бл. № 277872, описал нарушението от фактическа страна по посочения начин, квалифицирал
го като такова по чл. 139, ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.а от Наредба №
11803.07.2001г. на МРРБ, запознал нарушителя със съдържанието на АУАН, в който
последният в графа възражения написал « …не…» и връчил екземпляр от АУАН. Със
заявление, входирано от адм. наказващия орган на 26.09.2020г. постъпила Квитанция за
платени такси в Република България на 14.09.2020г. в 16,53ч., т.е. около 2ч. и 30м. след
констатиране на нарушението. Заявлението, оставено без уважение, поради което на
23.10.2020г. било издадено и процесното НП, в което адм. наказващия орган по аналогичен
с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл. 139,
ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.а от Наредба № 11803.07.2001г. на МРРБ и
наложил посоченото адм. наказание.
НП редовно връчено на жалбоподателя на 27.11.2020г., жалбата срещу него постъпила
при адм. наказващия орган с пощенско клеймо от 04.12.20г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е основателна.
Основателно е възражението за липсата на точно описание на вмененото нарушение.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 139, ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6,
ал. 1 т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП, движещите се по пътищата пътни
превозни средства трябва да бъдат с товари, които не представляват опасност за движението.
Нормата - привръзка от наредбата сочи допустимата максимална маса на пътните превозни
средства от вида на това, с което е установен към момента на проверката жалбоподателя.
Очевидно препращащата норма урежда различна хипотеза, доколкото се касае до естеството
на товара, а не масата на автомобила. Така посочените в акта и постановлението
обстоятелства не кореспондират с възприетата правна квалификация, който факт влияе
пряко негативно върху правото на защита на жалбоподателя, създавайки пречки да се
2
разбере какво точно нарушение се приема за осъществено и се вменява във вина. Според
отразената цифрова квалификация на препращащата норма, наказващият орган е приел
наличие на нарушение по повод на товара /опасен товар/. От друга страна, както бе
посочено - привръзката с подзаконовия нормативен акт сочи на тежко ППС /като маса и
товар/, като санкцията е мотивирана в хипотеза на управление на тежко ППС, но по
принцип, а не при неспазване на установените правила за това.
По същество, съдът намира, че е налице неправилно приложение на закона поради
факта, че регламента на този вид дейност понастоящем не забранява абсолютно и напълно
движението на извънгабаритни или тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване, а въвежда специален режим. Нарушение на установения ред би било налице, ако
проверяващите констатират не движението на ППС от такъв вид, а само когато подобно
превозно средство се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е
спазен установения ред за това, т. е. - без надлежно разрешение. Конкретно обвинението в
акта и постановлението е така мотивирано, че в текстовата си част формира извод за
вменяване на отговорност у жалбоподателя за управление на тежко ППС, каквото
нарушение не е предвидено като обективни признаци от законодателя. В подкрепа на този
извод е и редакцията на санкционната разпоредба - чл. 177, ал. 3 от ЗДвП: "Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лева водач, който без да спазва установения за това ред.... " осъществи
определени действия. Предвидената отговорност е за онова лице, което в нарушение на реда
управлява "пътно превозно средство с размери, маса, или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство" /т. 1 на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП/. В проведеното производство изобщо не е
изследван въпроса какъв е реда за движение на ППС от вида на управляваното от
жалбоподателя и дали този ред е нарушен, като санкцията е наложена само за управление
на тежко ППС. Неясна откъм правно естество в цялото производство остава така наречената
както от актосъставителя, така и от адм. наказващия орган „…КВИТАНЦИЯ ЗА
ПРЕТОВАРВАНЕ…“.
Следва да се посочи, че независимо от изводите за незаконосъобразност на издаденото
постановление поради допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно
приложение на закона, основателен е аргумента в жалбата и за несправедливост на
наказанието. Санкционирането на водача с глоба в максимален размер не е свързано от
наказващия орган с никакво фактическо обстоятелство, което да мотивира такъв подход.
Административното наказание следва да отговаря както на критериите на закона, така и да
съответства на целите му, без да се явява необоснована репресия, израз на
административната мощ на съответен орган. Няма изложен баланс на относими към
отговорността обстоятелства, няма изтъкнат нито един мотив за налагане на санкция в
максимален размер. Принципно такъв подход е допустим, но очевидно следва да бъде
мотивиран, доколкото се явява конкретно в разрез с установените смекчаващи
отговорността обстоятелства- липса на данни за други нарушения и заплатената в същият
ден „ квитанция за платени такси в Република България“.
3
По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за необосновано
и незаконосъобразно, и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 38-0001732/23.10.2020г. на Директор РД « АА « – Русе, с което на
Г. П. Б. ЕГН ********** от гр. ***** за нарушение на чл. 139, ал.1,т.2,пр.2 от ЗДвП вр. с
чл.6, ал.1, т.3, б.а от Наредба № 11803.07.2001г. на МРРБ, е наложено административно
наказание « Глоба « в размер на 3000,00лв., на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП,
като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4