Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
9646 по описа на съда за 2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от „Е.“ ЕООД
искова молба, в която моли ответникът „Н.с.“ ЕАД да бъде осъден да му предаде
владението върху движими вещи, подробно описани приложение към исковата молба.
Ищецът твърди, че на 04.11.2004 г. СНЦ „Л.Р.Д.– П.“ и „Н.с.“
ЕАД сключили договор за обединяване на дейността си за изграждане и експлоатация
на МВЕЦ „Г.Д.“ на язовир „Г.Д.“. СНЦ „Л.Р.Д.се задължило да осигури чрез
собствени или привлечени капитали инвестиции, проектни разработки, съгласуване,
оборудване, изграждане на МВЕЦ и съоръжения за отвеждане на преработени водни
маси, както и необходимия обслужващ персонал и ремонта на съоръженията.
На 12.11.2004 г. СНЦ „Л.Р.Д.-П.“ и ЕТ „Е.-И.Е.“ сключили
договор за гражданско дружество, по силата на което страните обединили дейността
си за постигане на обща цел – изграждане и експлоатация на МВЕЦ „Г.Д.“.
Задължение на ЕТ „Е.-И.Е.“ било до финансира строителството със свои средства –
пари и вещи и да осигури поддръжката, ремонта и експлоатацията на изградените
съоръжения.
Впоследствие търговското предприятие на ЕТ „Е.-И.Е.“ било
продадено на „Е.“ ЕООД.
След прекратяване на сключения на 04.11.2004 г. договор
между СНЦ „Л.Р.Д.–П.“ и „Н.с.“ ЕАД страните по него подписали
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че цялото налично имущество в МВЕЦ
„Г.Д.“ преминава върху „Н.с.“ ЕАД. Описаното в приложението към исковата молба
имущество било изключителна негова собственост и се държало от ответника без
основание, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди „Н.с.“
ЕАД да му предаде владението върху него, евентуално да заплати равностойността
на имуществото – 63 460 лева.
Ответникът „Н.с.“ ЕАД оспорва иска, като твърди, че в
замяна на осъщественото от ищеца финансиране, последният получил 57% от
печалбата след производството и продажбата на електрическа енергия. Твърди, че
голяма част от вещите не били в наличност и били върнати на ищеца, а други
излезли от употреба или били подменени. Оспорва и стойността на някои от
посочените вещи.
Третото лице помагач на страната на ответника – СНЦ „Л.Р.Д.–
П.“ не изразява становище по предявените срещу ответника искове.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест
на ищеца е да докаже, че е собственик на процесните вещи и че ответникът ги
владее без правно основание.
Материално-правната си легитимация ищецът „Е.“ ЕООД извежда
от прекратен договор за гражданско дружество между СНЦ „Л.Р.Д.-П.“ и „Н.с.“ ЕАД
за изграждане и експлоатация на МВЕЦ „Г.Д.“ на язовир „Г.Д.“, обл. П.,
извършена инвестиция, чрез влагане на собствени вещи за постигане на обща цел,
по силата на сключен между ЕТ „Е.-И.Е.“ (праводател на ищеца) и СНЦ „Л.Р.Д.-П.“
договор за гражданско дружество и неоснователно държане на вещите от ответника
„Н.с.“ ЕАД.
Евентуално се иска заплащане на тяхната равностойност,
в случай, че се установи, че процесните вещи не се намират във владение на
ответника.
Не се спори между страните, че „Н.с.“ ЕАД и СНЦ „Л.Р.Д.-П.“
са сключили договор за дружество по чл. 357-364 от ЗЗД (договор за съвместна
дейност) за постигане на обща цел – изграждане и експлоатация на МВЕЦ „Г.Д.“ на
язовир „Г.Д.“, обл. П. и МВЕЦ „Витска елия“ край гр. П.. Съгласно чл. 4 от
договора СНЦ „Л.Р.Д.-П.“ се е задължило да осигури инвестициите, проектните
разработки, съгласуването, оборудването и изграждането на МВЕЦ-овете, както и
съоръженията за отвеждане на преработените водни маси от МВЕЦ „Витска елия“ до
рибарниците чрез собствени или привлечени капитали.
Безспорно е и сключването и изпълнението на договор за
дружество по чл. 357-364 от ЗЗД (договор за съвместна дейност) на 12.11.2004 г.
между СНЦ „Л.Р.Д.-П.“ и ЕТ „Е.-И.Е.“. Предмет на договора е обединяване на
дейността на съдружниците за постигане на обща цел – изграждане и експлоатация
на МВЕЦ „Г.Д.“ на язовира край с. Г.Д., обл. П.. Съдружникът ЕТ „Е.-И.В.“ се е
задължил да финансира строителството на МВЕЦ „Г.Д.“ със свои средства – пари и
вещи, както и със свои средства да отговаря за поддръжката, ремонта и
експлоатацията на изградените съоръжения. В замяна на това след изграждането на
МВЕЦ ЕТ „Е.-И.Е.“ получава от СНЦ „Ловно-рибарско дружество-П.“ 57% от чистата
печалба след производство и продажба на електрическата енергия.
С решение № 649/15.05.2006 г. по ф.д. № 468/1994 г. по
описа на ОС – гр. П. е вписана продажбата на търговското предприятие на
едноличен търговец с фирма „Е.-И.Е.“ като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ от едноличния търговец на „Е.“
ЕООД.
В изпълнение на задълженията си по договора за
съвместна дейност със СНЦ „Л.Р.Д.-П.“ ЕТ „Е.-И.Е.“ е предприел сключване на
договори за изработване на технически проект и екзекутивна документация за част
„Е. и КИП и А“ на ВЕЦ „Г.Д.“; за изработване на техническа документация за
изграждане, окомплектоване на оборудването и въвеждане в експлоатация на МВЕЦ „Г.Д.“;
за доставка на табла и апаратура за ВЕЦ „Г.Д.“; за строителство на пристройка
сграда за ЗРУ 20кV за ВЕЦ „Г.Д.“.
Приети са фактури за закупуване от ЕТ „Е.-И.Е.“ на
машини и оборудване.
Въз основа на издадено разрешение за строеж №
28/02.08.2005 г. на Община Долни Дъбник е реализирано строителство и с протокол
от 29.12.2005 г. е установена годността за ползване на строеж МВЕЦ „Г.Д.“
(„Преустройство на ППС „Г.Д.“ – Пристройка за ЗРУ 20 кV) с подобекти: централа, водовземно съоръжение,
напорен тръбопровод, изпускателен тръбопровод, изпускателна шахта и ЗРУ 20 кV.
В приложение на чл. 20, ал. 2 от ЗЗД и като взе
предвид съдържанието на целия договор от 12.11.2004 г., съдът намира, че волята
на страните по него - СНЦ „Ловно-рибарско дружество-П.“ и ЕТ „Е.-И.Е.“ е била
вторият съдружник да вложи свои пари и вещи в строителството на МВЕЦ „Г.Д.“.
Характерът, предназначението и функциите на вещите са такива, че предполагат
тяхното трайно влагане в строежа. Съгласно чл. 358, ал. 2 от ЗЗД заместимите
вещи са обща собственост на съдружниците. Поради финансирането на
строителството с пари и вещи, ЕТ „Е.-И.Е.“, съответно правоприемникът „Е.“ ЕООД
има право на 57% от чистата печалба след производството и продажбата на
електрическата енергия. Придобиването на процесните вещи е извършено единствено
и само за целите на тяхното влагане в изграждане на МВЕЦ „Г.Д.“. Общата цел и пълноценното
функциониране на съоръжението предполагат трайно влагане на собствени на ищеца
вещи в него. След изграждането на МВЕЦ „Г.Д.“ ЕТ „Е.-И.Е.“ престава да е техен
собственик.
Прекратяването на договора за гражданско дружество
между СНЦ „Л.Р.Д.“ и „Н.с.“ ЕАД не поражда отново право на собственост за
вложителя ЕТ „Е.-И.Е.“ („Е.“ ЕООД). Не представлява правопораждащ
собственически права за ищеца и фактът на преустановяване функционирането на
МВЕЦ „Г.Д.“.
Данни за прекратяване на гражданското дружество по
договора между праводателя на ищеца и СНЦ „Л.Р.Д.-П.“ по делото липсват. Дори и
то да бъде прекратено обаче, чл. 9 от договора от 12.11.2004 г. поражда право
за всеки от съдружниците да иска сторените от него разноски и вредите, които е
претърпял във връзка с водене на дружествените работи. Легитимиран ответник по
този иск би бил СНЦ „Л.Р.Д.-П.“.
Тъй като не се установи ищецът да е собственик на
процесните вещи, искът подлежи на отхвърляне, без да се обсъжда въпросът за
наличие на противопоставими от страна на ответника права.
Този извод препятства разглеждане на претенцията за
заплащане на равностойността на вещите, тъй като тя е предявена при условията
на евентуалност – в случай, че същите не се намират при ответника.
При този изход на спора разноски се дължат на „Н.с.“
ЕАД. Представителят на ищеца е възразил за прекомерност на претендирания от
ищеца адвокатски хонорар в размер на 5 841.60 лева. Определено в
приложение на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 и § 2а от ДР на от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от 3 040.56 лева.
При съобразяване на вида на търсената искова защита, фактическата и правна
сложност и извършените процесуални действия, съдът определя на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лева. Дължимите на ищеца
разноски са на стойност 3 600 лева, които ищецът дължи да му заплати,
съобразно изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ЕООД,
ЕИК********срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. 108 от ЗС
за установяване правото му на собственост и предаване на владението върху:
ЗАКРИТО РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО
УСТРОЙСТВО – 20кV, съставено
от силов трансформатор ТМА 25/20/0.4; маслен прекъсвач; разединител РМм 20/400
– 1 бр. и ЗН 20/630 – 4 бр.; комплект високоволтови предпазители със стойка 3
Пр ВПм 20/2; токови трансформатори ТКS 24 – 3 бр.; напрежение трансформатори НК-І-24 – 3 бр.;
проходна плоча „вън-вътре“ 20 кV – 2 бр.; вентилационна решетка 1300х500 – 4 бр.; ръчно лостово задвижване
РЛЗ-15 – 8 бр.; Е.магнитни блокировачи 24 VDC – 4 бр.; сигнално устройство – 3 бр.; подпорни
изолатори ПАК-20 – 15 бр.; алуминиева шина АТ 50х5 – 50 м; поцинкована тръба
¾“ – 60 м; стомана ъглова равностранна № 4 – 60 кг; стомана ъглова
равностранна № 5 – 145 кг; телена мрежа 20х20 с ф2 – 16 м2; ламарина
d=0.8 мм – 2 кв.м.; стоманена шина
40х4 – 60 м; входна врата 2000х1000;
ТРАСФОРМАТОР силов ТМ 630/20/6;
ТУРБИНА от реконструирана помпа
тип сдвоен францес, състояща се от турбина СДФ 24НДн и ротор комплект за
турбина СДФ 24НДн с дебит Q=1,650-2,150м3/s и АСИНХРОНЕН ГЕНЕРАТОР;
КОМАНДНИ ТАБЛА, АВТОМАТИЗАЦИЯ ВЕЦ
и апаратура към тях, съставени от следните съоръжения: команден пулт, команден
пулт – дистанционен, ръчен режим,; табло мерене; устройство за синхронизация
(синхронизатор); датчици за температура – 6 бр., програмируем логически контролер,
крайни изключватели, контактори, електрически защити;
КАБЕЛИ и МЕТАЛНИ СКАРИ, вложени и
монтирани в изградените кабелни канали на МВЕЦ „Г.Д.“, представляващи кабел тип
САХЕ и Т – 200 м.; кабели тип – СВТ – 900 м.; метална скара 2500/100/40 – 4
бр.; метална скара 2500/160/4 – 4 бр.; капак за метална скара 2500/160 – 4 бр.;
капак за метална скара 2500/100 – 4 бр.;
ПРЕХОДНИК от водоотвеждащ канал
до турбина;
ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ СЪОРЪЖЕНИЯ,
включващи катодни отводнители 24 кV, 10 kA – 3 бр.; стойки за високоволтови предпазители Пр ВПм 20/4 – 2 бр.; кабелни
глави – 12 бр.;
ХИДРАВЛИЧНА УРЕДБА с компоненти –
хидравлична помпа и цилиндър хидравлична уредба;
БИТОВО ОБОРУДВАНЕ ДИСПЕЧЕРИ,
МАШИНИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОДДРЪЖКА, ОСИГУРЯВАЩИ ТЕХНИКА НА
БЕЗОПАСНОСТ И ПОДДРЪЖКА НА ПЛОЩАДКАТА НА СЪОРЪЖЕНИЕТО: халогенни прожектори,
рефлексорни лампи, фенери, гидория, видеокамери и датчици СОТ, диелектрични
ръкавици и ботуши, ъглошлайф, радиатор и вентилаторна печка, газов и ел.
котлони, кафемашина, климатик, маса и столове, алуминиеви щори, телевизор,
антена, електрическа косачка, маркучи и разпръсквачи, пръскачка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 600
лева разноски за производството.
Решението е постановено при
участието на СНЦ „Л.Р.Д.– П.“, с адрес гр. П., ул. „********– трето лице
помагач на страната на ответника „Н.с.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: