№ 652
гр. Русе, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520104066 по описа за 2023 година
Предявените искове са с процесуално-правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявен иск от „Ден Си 21“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Смолян срещу
„Мебелис Груп“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе с посочени: обща цена на иска – 4709,79 лева от които 4474 лева
главница дължима по фактура и 235,79 лева мораторна лихва. Претендира се
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски по делото. Направени са доказателствени искания,
представени са писмени доказателства.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува непогасено
задължение в общ размер от 4709,79 лева, представляващо сбор от неплатена
главница и лихви по две фактури, съответно с №403/17.11.2022г. на стойност
3670,00 лева и фактура с №426/09.12.2022г. на стойност 804,00 лева. Твърди се
в исковата молба, че и двете фактури били издадени за извършена услуга от
страна на ищеца в полза на ответното дружество за боядисване на детайли
собственост на ответника.
1
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове. Не спори, че фактурите са осчетоводени в счетоводството му, но е
направил възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца, както и
възражение за прихващане, тъй като за отстраняване на констатираните
недостатъци ответникът направил разходи, които следвало да бъдат заплатени
от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Представени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следнота фактическа
обстановка:
От събраните по делото се установява, че ответникът работи с фирма
„Веrкаi" LTD, регистрирана във Франция, която приерма проекти за изработка
на мебели от френски клиенти, осигурява монтажа на мебели по обектите и
възлага на „Мебелис Груп" ЕООД производството и транспорта на мебелите
до Франция. От своя страна, „Мебелис Груп" ЕООД произвежда или отдава
част от производството, вкл. и боядисването на подизпълнители.
В настоящия казус се установява, че мебелите, които е следвало да се
монтират във Франция са били дадени на две фирми - „Петров и Петров
Интериор" ООД и „ДЕНСИ 21" ЕООД. По делото няма спор, че поръчката е
заведена в програмата на ответното дружество под №297, като под този номер
са издадени и фактурите от страна на ищеца. Установява се, че „Петров и
Петров Интериор" ООД е следвало да разкрои мебелите, а ищцовото
дружество да ги боядиса, като материалите са дадени на „Петров и Петров
Интериор" ООД от ответното дружество. По делото няма спор, че мебелите,
които е следвало да се монтират по поръчка №297 са били за кухня, гардероби
за спалня, шкафове, етажерки и решетъчни врати. Не се спори, че
първоначалната уговорка между страните е била на 22.11.2022г. да се предадат
боядисаните мебели. Установява се обаче, че при приемането били
констатирани проблеми с боядисаните детайли, като ответното дружество ги е
отказало. Дефектните детайли били описани и изпратени по Вайбър от дата
22.11.2022г. /врати, чела, дъно, плот и др./, като част от тях се товарят за
Франция на 23.11.2022г., а друга част на 15.12.2022г.
2
Установява се от доказателствата по делото, че след като всички части
от мебелите пристигнали във Франция, в края на януари 2023г. служителите на
фирма „Веrкаi" LTD започнал да ги сглобяват и монтират. По време на
монтажа се установило, че мебелите имат недостатъци. Същите са описани в
мейл изпратен от дружеството ответник до двете фирми изпълнителки на
01.02.2023г., на който мейл нито една от фирмите не отговорила.
Констатираните недостатъци по поръчката били подробно описани в мейла. В
същия мейл дружеството ответник направило възражение за констатираните
недостатъци, като освен, че са изпратени снимки и видео на недостатъците, е
направено и предложение да се намали от възнаграждението дължимо към
двете фирми.
С отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество е направило
възражение за неизпълнен договор от страна на ищеца „ДЕНСИ-21" ЕООД, в
количествено, качествено и времево отношение. В количествено, тъй като
ищецът не предал всички детайли на ответника, които е следвало да се
боядисат; в качествено, защото боята се е отлепяла много лесно и във времево,
защото не са предадени в срока, уговорен между страните. За
пребоядисването на детайлите, които са имали недостатъци, ответникът е
заплатил на фирма „Лориан Колор“ ЕООД сумата от 6960,00 лева по две
фактури, едната от 29.03.2023г. - фактура №134 на стойност 3876,00 лева, а
другата от 24.04.2023г. - фактура №142 на стойност 3084,00 лева, както и на
фирма „Фурвиер груп“ ЕООД от която е закупена боя, разредители и
втвърдители. За закупуването на тези материали била издадена фактура
№175/22.02.2023г. на стойност 1195,56 лева, като сумата от 912,36 лева е
разходена за закупуването на материали за отстраняването на недостатъците
по поръчка №297.
Към разходите, които ответникът е направил за отстраняване на
недостатъците следва да бъдат включени и разходите за транспорт от
България до Франция, които са в размер на общо 3128,61 лева. Това е така, тъй
като вместо с един курс до Франция, ответникът е реализаирал 6 курса до
Франция за транспортиране на процесните детайли. Ответникът за транспорта
е плащал на килограм товар, а видно от фактурите, които са приложени по
делотоза всеки един от тези курсове, ответникът е плащал различни суми, тъй
като за курсовете на 02.03.2023г, на 24.03.2023г. и на 31.03.2023г. ответникът
3
наел друга фирма, която да превози мебелите до Франция, а за курсовете на
07.04.2023г., на 02.05.2023г. и на 12.05.2023г. е използвал собствен транспорт.
От показанията на св.Ангел А. се установява, че е работил за фирмата
ответник в периода от 2019г. до март 2023г.. Установява, че са работили с
няколко фирми, сред които и тази на ищеца, като са им давали мебели за
боядисване. В конкретната поръчка фирма „Петров-Петров" е трябвало да
произведе мебели, които след това „ДенСи-21" да боядиса. Свидетелят не си
спомни точно кога е възложена поръчката, но сочи, че това най-вероятно е
станало през септември 2022г.. като лично той с бус на „Петров-Петров" са
транспортирали мебелите на „ДенСи-21". Свидетелят установява, че срокът за
изработка /боядисване на мебелите/ е бил края на ноември 2022г. Установява,
че в деня преди датата, собственикът на „ДенСи-21" му позвънил и му казал,
че поръчката може да се натовари, след което свидетелят се обадил на фирма
„Петров-Петров", тази фирма му предоставила камион, с който на място
отишли – той, шофьора на фирма „Петров-Петров", както и Костадин -
управителят на „ДенСи-21" и започнали да товарят буса.
Св.А. установява, че на следващия ден, фирма „Петров-Петров"
започнала монтажа на боядисаните детайли, при което му позвънили и го
уведомили, че около половината от тях са с лоша боя и ще ги отделят на
отделно пале, като най-добре било да се обади на управителя на „ДенСи-21"
да отиде лично да провери и той на място, за да се направи рекламация.
Управителят на ищеца и свидетеля отишли на другия ден във фирма „Петров-
Петров", като управителят на ищеца установил че действително боята е с
лошо качество. Заявил, че ще ги върне в бояджийното и ще ги пребоядиса за
негова сметка отново. По този начин се била забавила поръчката.
От показанията на св.Б. Г. се установява, че живее в Париж, Франция и
работи във фирма „Беркай", като фирма „Мебелис груп" се явявала
подизпълнител на фирма на „Беркай". Свидетелят установява, че работил във
френската фирма, като координатор монтажи и организатор доставка на
мебели. В началото на 2018г. е започнал работа във фирма „Беркай", а и към
момента на разпита работи там. Установява, че френското дружество не се
занимавало с изработка на мебели, а възлагало изработката на фирма
„Мебелис Груп“ ЕООД, а „Беркай" само ги монтирали. Свидетелят твърди, че
е присъствал на монтажа на мебелите от поръчка №297, като сочи, че
4
клиентът се е казвал Кехпа. Свидетелят Г. установява, че проблемите с тази
поръчка са били с боята на мебелите. Поръчката включвала кухненско
обзавеждане, хол с кухня, мебели ТV, мебели библиотеки и три спални.
Установява, че боята се е лющела още при отварянето на пакетите и при
отпечатването на детайлите. Мебелите били от MDF, като кантовете по
детайлите на спалните не били завършени а боята се лющела. Свидетелят
установява, че той самият е направил снимките, които са приложени по делото
с отговора на исковата молба.
Свидетелят Г. установява с показанията си, че се е наложило фирмата
ответник да произведе изцяло за нейна сметка процесните мебели.
Свидетелят разбрал, че ищецът е боядисвал мебелите, които са били с
недостатъци. Установява, че в края на януари 202Зг. са дошли последните
мебели, като е уведомил за това управителя на фирмата - ответник, който да
търси отговорните за тези недостатъци.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в счетоводството на ищеца „Ден Си 21" ЕООД са осчетоводени
процесните фактури с №403/17.11.2022г. и №426/09.12.2022г., а при фирмата
ответник „Мебелис Груп“ ЕООД същите фактури са осчетоводени по дебита
на сметка 302/2 „Материали" и кредита на сметка 401 „Доставчици". Вещото
лице е установило че по фактура №**********/17.11.2022г. има извършено
частично плащане на сумата от 2000,00 лева.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че средната пазарна цена за пребоядисването на мебелите с
недостатъците е в размер на 4852,00 лева, а ако се ползва боята, която е
ползвала фирмата ответник, то цената за пребоядисването на мебелите с
недостатъци ще бъде в размер на 7484,39 лева. Вещото лице е изчислило, че
транспортните разходи по тази рекламация възлизат на сумата от 3129,12
лева. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че всички документи, с
които е работило по експертизата, касаят все една и съща поръчка и направена
в тази връзка рекламация. Това е така, тъй като във фактурите на ищеца е
посочено, че е по поръчка №297, документите и рекламацията от страна на
ответника също са заведени, като поръчка №297, за това и вещото лице
установява, че така индивидуализиращият номер 297 съвпада напълно между
описанието, което е дадено във фактурите на ищеца и рекламациите по
5
отношение на тази поръчка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи.
За успешното провеждане на предявения установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за изработка, че е изпълнил поръчката на ответника,
качествено и в уговорения срок; че в срока на действие на договора ответната
страна не е заплатила дължимата сума; че ищецът е уведомил ответника за
задълженията му. От своя страна ответникът следва да установи всички
положителни възражения срещу предявените искове, в т.ч., че е платил
стойността на сумата по договора за изработка, както и че е уведомил
своевременно насрещната страна за наличие на недостатъци на процесните
мебели. Във връзка с направеното от ответната страна възражение за
прихващане, съдът приема, че същото намира своето правно основание в
нормата на чл.265, пр.2 от ЗЗД, респективно ответника следва да докаже, че
изработеното от ищеца има недостатъци и че е възразил веднага след като е
узнал за недостатъците, както и размерът на разходите, които е направил, за да
поправи тези недостатъци. Анализа на събраните по делото доказателства
дава основание на съда да формулира извод, че ищецът не е изпълнил
договора за изработка на предоставените му от ответника мебели качествено и
в срок, поради което исковете се явяват неоснователни и недоказани. От друга
страна съдът приема, че ответникът „Мебелис Груп“ ЕООД, съобразно
въведеното в процеса възражение за прихващане, има вземане срещу
ищцовото дружество, в размер на 4852,00 лева - за отстраняване на
недостатъците по предоставените мебели и 3129.12 лева — транспортни
разходи. Това е така, тъй като в хода на процеса ищецът „Денси 21“ ЕООД не
доказа да е изпълнил в количествено, в качествено и във времево отношение
сключения договор за поръчка с ответника. Според показанията на св.А.,
поръчката е следвало да се изпълни в края на ноември 2022г., а когато са
отишли да взимат боядисаните мебели се оказало, че част от тях са боядисани
лошо, а друга част изобщо не са боядисани. Това обстоятелство, според св. А.
е забавило срока за монтиране на мебелите във Франция и е довело до
допълнителни разходи за ответника. Нещо повече, установи от показанията на
двамата свидетели, така и от представените писмени доказателства и снимки,
че поръчка №297 е с недостатъци, което е наложило връщане на мебелите и
пребоядисването им за сметка на фирмата ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.1 от ЗЗД ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа
има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от
него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за
поправката, или съответно намаление на възнаграждението. В практиката на
ВКС се приема, че не съществува ограничение за формата, в която
6
възложителят може да упражни правата си по чл.265, ал.1 от ЗЗД, като това
може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в
хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД, така и чрез
възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по
чл.266, ал.1 от ЗЗД.
За да възникне правото на ответника „Мебелис Груп“ ЕООД по чл.265,
пр.2 от ЗЗД същият следва да е отправил рекламация при откриване на
недостатъците. По делото се установи по безспорен начин, че в края на януари
2023г. са разпечатани последните кашони от поръчка №297 във Франция и
след като св.Г. е уведомил за това управителя на дружеството -ответник,
същият е изпратил рекламацията си по мейл на двамата му подизпълнители.
Никой от тях не е отговорил на тази рекламация, но по-същественото в случая
е че същите не оспорват получаването й, а видно от приложените по делото
мейли се съдържа наименованието на фирмата ищец -
***********@*****.***.
За доказване на разходите е ангажирана съдебно-техническа експертиза,
по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото е
отговорило на зададените му въпроси, както следва: средната пазарна цена за
пребоядисването на мебелите с недостатъците е в размер на 4852 лева, цената
за пребоядисването на мебелите с недостатъци, ако се ползва боята, която е
ползвал ответникът е в размер на 7484,39 лева, транспортните разходи по тази
рекламация възлизат на 3129,12 лева.
Следователно минимума, с който следва да се прихваща вземането на
ищеца с вземането на ответника е 4852,00 лева за пребоядисване на мебелите
с недостатъци и 3129,12 лева за транспортни разходи или общо 7981,12 лева.
След извършване на прихващане между вземането на ищеца с вземането на
ответника се установява, че вземаното на ищеца е погасено до сумата от
4709,79 лева. т.е. искът се явява неоснователен поради погасяване на
вземането на ищеца, чрез прихващане с вземането на ответника.
Възражението за прихващане е процесуално средство за защита срещу
първоначално предявения иск, като целта е отхвърляне на този иск поради
погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.
Институтът на прихващането, уреден в чл.103 - 105 от ЗЗД, изисква насрещни
вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на
7
прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на
прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е
изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока
(чл.70, ал.2 от ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата
предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане.
Действието на прихващането е винаги обратно и произтича пряко от чл.104,
ал.2 от ЗЗД. При уважено възражение за прихващане признатите от съда
насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в
който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното
вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Кога е настъпила
ликвидността е без значение (вж. ТР № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК).
Изложеното по-горе дава основание на съда да формулира извод, че по
договора за изработка ответникът „Мебелис Груп“ ЕООД има изискуемо
вземане за заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците по
поръчката на ищеца, които са в размер на 7981,12 лева, според изготвената от
вещото лице сьдебно-техническа експертиза. Следва извода, че са
осъществени предпоставките за съдебно прихващане, предвидени в чл.104 от
ЗЗД. При възражението за прихващане, заявено в хода на висящ съдебен
процес, като процесуален способ на защита срещу предявения иск,
погасителният ефект настъпва с влизане в сила на решението, установяващо
съществуването на вземането и неговата изискуемост. От този момент същото
е ликвидно, т.е. установено по размер.
При тези обстоятелства съдът прием, че са налице две насрещни
еднородни вземания, произтичащи от едно и също облигационно
правоотношение между страните - договор за изработка, а оттук и на
предпоставките на чл.104, ал.1, изр. последно от ЗЗД за съдебна компенсация
на вземанията и за погасяване на по-малкото от тях - вземането на
изпълнителя за възнаграждение за изработеното в размер на сумата 4709,79
лева.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените искове,
поради което същите следва да бъдат отхвърлени, поради направеното
възражение за прихващане.
По разноските:
При този изход на делото, съобразно представен надлежен списък по
8
чл.80 от ГПК, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в общ
размер на 2420,00 лева, от които 1270,00 лева платен адвокатски хонорар и
1150,00 лева платен депозит за вещо лице по назначената и приета СТЕ. В
тежест на ищеца следва да се присъдят и направените от ответника разноски
по заповедното производство в размер на 300,00 лева по ч.гр.д.N:2674/2023г.
по описа на Русенски районен съд.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ден Си 21“ ЕООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.Смолян срещу „Мебелис Груп“ ЕООД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с
чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът
дължи на „ДенСи21" ЕООД сумата от 4709.79 лева, представляваща сбор от
неплатена главница и лихви по две фактури - първата с №403/17.11.2022г. в
размер на 3670,00 лева, представляваща остатък от неплатена главница, ведно
със законната лихва на стойност 29.93 лева изчислена върху първоначалната
главница от 5670,00 лева, дължима за периода от 18.11.2022г. до 06.12.2022г.,
както и лихва в размер на 169.23 лева за периода от 08.12.2022г. до
22.05.2023г. и фактура с №426/09.12.2022г., с главница в размер на 804,00
лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 36.63 лева за
периода от 10.12.2022г. до 22.05.2023г. или общо 840.63 лева, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ДенСи21“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.Смолян да заплати на „Мебелис Груп“ ЕООД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.Русе сумата от 2720,00 лева разноски
по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9