Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, 25.05.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №16661/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 49  във  връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.59  от ЗЗД.

Ищецът „И.Е.Е.“ ЕООД излага в исковата молба, че  е производител електроенергия от възобновяеми източници като оперира  фотоволтаична електрическа централа, находяща се в УПИ I-041012,  м. "Фусковица" в землището на с.Джигурово, община Сандански, която е въведена в експлоатация с разрешение от 28.05.2012г. Ищецът сключил договор с "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД, по силата на който произведената енергия се изкупува.

По силата на приетите § 6, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Поддържа, че съгласно чл. 35а ЗЕВИ за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от цената на произведената енергия от вятърна и слънчева енергия. Считано от 01.01.2014г. таксата била удържана директно от производителите. С решение  на Конституционния съд посочените разпоредби от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни.  В периода 01.01.2014 г. - 31.08.2014 г. ищецът заплатил такса в размер на 29 304,89лева, която е била удържана от цената на произведената електрическа енергия от купувача  "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България"АД, както и че последният е внесъл таксата в държавния бюджет съгласно разпоредбите на чл. 35б ЗЕВИ. Ищецът счита, че таксите са удържани незаконосъобразно, без валидно правно основание. Излага твърдения и че Народното събрание /НС/ не е изпълнило задълженията си по чл. 22, ал.4 от Закона за конституционния съд, съгласно който възникналите правни последици от обявения за незаконосъобразен акт се уреждат от органа, който го е постановил. НС незаконосъобразно е бездействало и не е изпълнило задълженията си да уреди правните последици, възникнали от решението на конституционни съд, а е имало задължение да приеме законови норми, които да регламентират възстановяване на таксите, събрани на основание процесните норми на производителите, от които са били удържани.

Счита, че Държавата като възложител отговаря за вредите, причинени от виновните и противоправни действия и бездействия на народните представители. Обосновава претенцията си с аргумента, че НС е приело противоконституционен закон-законовите норми, регламентиращи дължимостта на таксата, са обявени за противоконституционни, не са уредени последиците след това, поради което са прилагани незаконосъобразно в посочения период, което му е причинило вреди в размер на исковата претенция.

Предвид изложеното ищецът предявява искове за осъждане на Република България, чрез министъра на финансите на основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 29 304,89лв. – претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. такси по чл. 35а ЗЕВИ, чиято дължимост е отречена впоследствие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018 г. до изплащане на вземането.

               При условията на евентуалност са предявени с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, евентуално чл.59 от ЗЗД, за осъждане на РБ чрез Министъра на финансите да заплати на ищеца сумата от 29304,89лв. – представляваща платена на без основание сума или евентуално представляваща сума, с която Държавата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, чрез плащане в периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г. такси по чл. 35а ЗЕВИ, чиято дължимост е отречена впоследствие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът  Република България, представлявана от Министъра на финансите, в писмения си отговор, излага съображения за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства  и становищата на страните, приема за установено  от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца е издадено разрешение за ползване на фотоволтаична централа,  находяща се в УПИ I-041012,  м. "Фусковица" в землището на с.Джигурово, община Сандански, която е въведена в експлоатация с разрешение от 08.12.2012г. С договор от 01.01.2012г. сключен с "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД , ищецът се задължил да произвежда електроенергия от възобновяеми източници, чрез горепосочената фотоволтаична централа, срещу насрещното задължение на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД да изкупува същата на преференциални цени.

От представените с исковата молба фактури и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода  от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. е начислена на ищеца от"ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД такса , изчислена съобразно формулата на чл.35а, ал.1 и ал.2 от ЗЕВИ , в размер на 25 679,11лева.

С решение, постановено по конституционно дело № 1/2014 г.  са обявени за противоконституционни т. 2 и т. 3 от § 6 от ЗРЗДБ за 2014 година, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3; чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4; чл. 35в, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, като решението е обнародвано в ДВ бр. 65/06.08.2014г. и влязло в сила на 10.08.2014 година.

Вземайки предвид мотивите изложени е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №72 от 21.04.2020г. на ВКС по гр.дело№2377/2019г.  съдът приема, че  "решението на Конституционния съд, с което се установява противоконституционността на закон установява със задължителна по отношение на всички сила на пресъдено нещо (за която съдът следи служебно и длъжен да зачете), че законът е противоконституционен. Това не може да означава друго, освен че приемането му е във висша степен противоправно".

По делото е установено, че в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. от приходите на ищеца при реализиране на произведената от него електроенергия е удържана сумата от 75177,58лева, съставляваща такса върху приходите по приложимия чл.35а от ЗЕВИ, чиято противоконституционност е установена впоследствие.

"Отговорността за вреди е на държавата-тя дължи обезщетение на увредените лица, защото неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият този орган противоправно бездейства. Приемането на противоконституционния закон, както и последвалото противоправно бездействие е осъществено чрез поведението на мнозинството народни представители, като противодействието на малцинството от тях е без правно значение, доколкото не е довело до резултат. Без значение е кои са народните представители и от кое по ред Народно събрание са те. Тяхното поведение като длъжностни лица от състава на Народното събрание ангажира отговорността на държавата, като правен субект".

Предвид изложеното предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 25 679,11лева,  ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, и да се отхвърли до пълния предявен размер.

Предвид изложеното не следва да се разглеждат предявените при условията на евентуалност искове.

При  този  изход  на  спора  и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на  ищцата направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, Представени са доказателства за направени разноски в размер на 3214,20лева, искът е отхвърлен за 3625,78лева или за 1/8. Следователно следва да се присъдят разноски в размер на 2812,42лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК  ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.  Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение като взема предвид установените в  наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размери и приема,  че се дължи сумата от в размер на  176,14лева или 1/8 от 1409,14лева.

Така мотивиран съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на “И.Е.Е."ЕООД с ЕИК ******** сумата от 25 679,11лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от удържана такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода от 01.01.2014 г.  до 31.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба-12.12.2018г. до  окончателното плащане, както и  на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 4271,21лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “И.Е.Е."ЕООД с ЕИК ******** срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД до пълния предявен размер от 25 679,11лева до 29304,89лева.

ОСЪЖДА “И.Е.Е."ЕООД с ЕИК ******** да плати на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на176,14лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен  съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                           СЪДИЯ: