№ 7980
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110162757 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
13.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седми юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 62757/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу Н. СТ. К., в която се твърди, че страните
се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи
условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за доставена
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има
1
качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект
– недвижим имот, находящ се в гр. ..................., аб. № **********. Навежда доводи, че
ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 28.05.2019
г. до 22.11.2020 г. задължението на ответника било в размер на 780,79 лева. Твърди. че тъй
като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал в забава, като се
дължала и мораторна лихва за периода 28.06.2019 г. до 22.11.2020 г. в размер на 114,60 лева.
Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, но същата била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, от което извежда правния си
интерес да предяви исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба от особения
представител и не е изразено становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с с първаначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
2
вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца
договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответникът
има това качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани доказателства,
че ответника е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за
обект – недвижим имот, находящ се в гр. ..................., аб. № **********. В тази насока
трябва да се отбележи, че във връзка с уважено доказателствено искане по чл. 186 ГПК на
ищеца – по делото е постъпило писмо от Столична община с вх. № 130379/23.06.2022 г. от
което се установява, че за процесният имот няма открита данъчна партида.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото не е доказана първата материална
предпоставка, то е безспредметно изясняването на втората материална предпоставка с оглед
на която е прието и неоспорено заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ, която преценена
съобразно чл. 202 ГПК, следва принципно да бъде кредитирана. За пълнота обаче трябва да
се посочи, че от заключението в частта СТЕ се установява, че ищецът е начислявал суми за
процесния период на база, като общото количество възлиза 687,65 куб. м. за имота и 15,5
куб. м. за общ водомер.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В случая
по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за процесния
период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че ищецът е
спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга „на база“, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от
Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а
за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
3
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая ищецът нито
е сочил, която от хипотезите е налице, за да се извършва служебно отчитане на водомера – т.
нар. „отчитане на база“, нито е ангажирал каквито и да било писмени или други
доказателствени средства, за да се установи наличието на предпоставките за това.
Следователно, дори първата предпоставка да беше налице, то искът отново е неоснователен,
тъй като не са доказани предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. „база“.
Основателността на акцесорния иск за претендираното обезщетение за забава в
размер на законната лихва е обусловено от основателността на главния иск. Тъй като
обуславящият главен иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорния обусловен иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски и
не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „СВ“ АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес
на управление: гр. .................. III“ № .................... срещу Н. СТ. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ....................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. СТ. К., ЕГН: ********** дължи на „СВ“ АД, ЕИК: ..................,
сумата от 1780,79 лева, представляващи стойност на потребена питейна вода по договор
4
при общи условия за периода 28.05.2019 г. до 22.11.2020 г., както и сумата от 114,60 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 28.06.2019 г. до 22.11.2020 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2021 г. по
ч. гр. д. № 11550/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5