№ 235
гр. Радомир, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20251730100680 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за потребителски кредит № . г.,
подписан с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, по силата на който е получила в заем сумата в
размер на 5000,00 лева, при ГПР от 62,97% и фиксиран лихвен процент от 50%. В чл. 6 от договора
за кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави допълнително
обезпечение на кредитора, а именно поръчителство или банкова гаранция, като в противен случай
дължи неустойка в размер на 9597,20 лева. Тъй като ищцата не могла да предостави в срок
обезпечение, неустойката била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния
план заедно с вноските за главница и лихва. По този начин общата сума, която следвало да бъде
върната по кредита, била в размер на 17 130,50 лева.
Според ищцата неустойката по естеството си представлява разход, който е известен на
кредитора и който следвало да бъде включен в ГПР.
Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит
формално отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в същия бил посочен
лихвен процент, ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, обаче не
съответствали на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Налице
било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР бил по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, което водело до недействителност на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК.
Последиците от недействителността на договора били уредени в чл. 23 ЗПК - заемателят
дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.
1
В процесния случай ищцата погасила предсрочно задължението си по договора за кредит,
като заплатила сумата в размер на 10 745,42 лева. Доколкото договорът за кредит бил
недействителен, то сумата от 5745,42 лева се явявала платена при липса на основание.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 5745,42 лева, представляваща
платена без основание сума по договор за потребителски кредит № . г., сключен между
„Кредирект“ ЕООД и Г. М. П..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове, с твърдения, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на
договора за заем и дори същата да бъде призната за нищожна, това не водело до нищожност на
целия договор за кредит.
Наред с това, твърди, че размерът на ГПР по договора не надхвърлял пет пъти размера на
законната лихва за забава, от което следвало, че не е допуснато нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не следвало да бъде включена в размера на ГПР, тъй като разходите,
които се включват в ГПР, били такива, с които кредиторът е наясно към датата на сключване на
договора. Неустойката била индивидуално договорена между страните и същата била дължима
след сключването на договора, от което следвало, че към датата на сключване на договора
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащането ú.
По отношение на клаузата за неустойка сочи, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни,
в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като именно чрез
възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя в
случай, че последният реши, че е сключил договора при недостатъчно изгодни за него условия.
Според ответника клаузите на договора били индивидуално договорени с
кредитополучателя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . г., сключен между
„Кредирект“ ЕООД (кредитор) и Г. М. П. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 5000,00 лева за срок от 18 месеца, с
размер на месечната вноска от 208,33 лева през първите четири месеца и 478,57 лева – през
останалите месеци до изплащане на задължението, при годишен процент на разходите – 62,97% и
фиксиран лихвен процент – 50,00%. В чл. 18, ал. 1 от договора е посочено, че при непредставяне на
договореното в чл. 6 обезпечение (поръчителство или банкова гаранция) в двудневен срок от
сключването му или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора
за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 9597,20 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предмет на доказване от ищцата е получаването
на сумата от 5745,42 лева от обогатилото се лице - ответника, която му е дадена от обеднялото
лице, а от ответника основанието за получаване ù.
Страните не спорят, че са били обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
2
от договор за потребителски кредит № . г., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 5000,00 лева за срок от 18 месеца, както и относно
уговорката между страните в чл. 18, ал. 1 от договора при непредставяне на обезпечение в
двудневен срок да бъде начислена неустойка в размер на 9597,20 лева.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски
кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на
обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация
от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 62,97%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за
непредставено в тридневен срок обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за паричен заем,
неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
3
договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира, че процесният договор за кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Страните не спорят, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 10 745,42 лева по
договора за кредит. По делото бе установено като безспорно обстоятелство, че предоставеният заем
е в размер на 5000,00 лева, което е чистата стойност на кредита, поради което горницата над тази
сума е платена без основание и искът следва да се уважи в претендирания размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в общ размер на 229,82 лева, представляваща направени разноски по делото за внесена
държавна такса.
Ищцата моли съда да осъди ответното дружество да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на
адв. Д. Г. от АК - Ловеч дължимото се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по делото. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 28.05.2025 г., адв. Д. Г. от АК – Ловеч се е ангажирал да представлява ищцата
безплатно при условията на чл. 38 от ЗА. Относно начина, по който се определя от съда
възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на
СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне
размера на възнаграждението на адв. Д. Г. от АК - Ловеч следва да вземе предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на
страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и
международни правни норми и броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. Д. Г. от АК - Ловеч в размер на 800,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Г. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК
„А.“, бл. ., ет. ., ап. . сумата в размер на 5745,42 лева (пет хиляди седемстотин четиридесет и пет
лева и четиридесет и две стотинки), представляваща платена без основание сума по договор за
4
потребителски кредит № . г., сключен между „Кредирект“ ЕООД и Г. М. П..
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Г. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК
„А.“, бл. ., ет. ., ап. . сумата в размер на 229,82 лева (двеста двадесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на адв. Д. Д. Г. от АК - Ловеч, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева (осемстотин лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5