РЕШЕНИЕ
№ 15448
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110112790 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 198о, ал. 1 от Закон за водите, във вр. чл. 79, ал. 1 от Закон за задълженията и
договорите, за признаване за установено по отношение на Е. Х. Т., Е. Н. Т., Н. Х. Т. и Д. Х.
Т., че за „С.в.“ АД съществува правото на парично вземане за сумата 2319,70 лв. за главница,
представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в ***********, за периода
01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на
вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №55154/2022 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ищецът притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите,
предоставящ ВиК услуги, а ответникът е потребител по смисъла на същия закон.
Последният е клиент на ищеца като собственик и ползвател посочения имот. Твърди се, че
ищецът доставил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на
стойността, която претендира, както следва: Е. Н. Т. дължи сумата 579,93 лева - главница,
представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в **********, за периода
01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г.
до окончателното й изплащане; Д. Х. Т. - сумата 579,92 лева - главница, представляваща
стойност на доставка на ВиК услуги за имот в **********, за периода 01.07.2012-23.07.2020
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й
изплащане; Н. Х. Т. - сумата 579,92 лева - главница, представляваща стойност на доставка
на ВиК услуги за имот в **********, за периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане; Е. Х. Т. -
сумата 579,93 лева - 1 главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за
имот в **********, за периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ответната страна оспорва иска по основание и размер по съображения, че липсва
1
облигационна връзка между страните; стойността на доставка не съответства на реално
изразходвано количество вода и нормативната уредба за отчитане и начисляване на суми за
доставка на услуги; навеждат възражение за изтекла давност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковите претенции в доказателствена тежест на ищцовото
дружество е да установи твърдените факти и обстоятелства касаещи основанието и
размерите на исковите претенции, а именно, че между страните съществува договорно
отношение за предоставяне на ВиК услуги, извършена доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период и на стойност, която претендира.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са
уредени с Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата/, издадена във връзка с приложението на ЗУТ, ЗВ и ЗРВКУ. Получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, съгласно чл. 8 от
Наредбата. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“ е
физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с
учредено вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК
услуги. Съдът при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства намира, че
въпреки дадените указания по реда на чл. 146, ал. 1и ал.2 от ГПК ищецът не установи пълно
и главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на претендираното
право, а именно наличие на валидно облигационно отношение, чието съществуване
ответникът изрично оспорва. По реда на чл. 192 от ГПК, по искане на ищеца, е постъпило
писмо на Столична Община, район „Искър“, Дирекция „Общински приходи“, с което
третото лице представя справка за това, че процесния имот е деклариран като собствен на
ответника през исковия период. Приложена е справка от СВ. Това са доказателствата, които
ищецът ангажира в подкрепа на твърдението, че ответникът е потребител на ВиК услуги, но
те не са убедителни и от тях не се установяват правнорелевантните факти. Следва да се
отчете, че удостоверението по ЗМДТ или справка на трето лице, че друго се легитимира
като собственик не е надлежно доказателство за установяване правото на собственост и не е
титул за собственост, вкл. за наследодателя/праводател на ответниците. Не е лишено от
доказателствена стойност, но е косвено доказателство за принадлежността на правото на
собственост и не правоизключва възможния извод трето лице да е придобило имота и да не
е изпълнило задължението да си да декларира имуществото пред общинските власти. Съдът
е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, а в конкретния казус, че ответникът не е нито собственик на имота,
нито притежава ограничено вещно право, с оглед на което да възникне задължение да
заплаща за Вик услуги. Ответникът не притежава материална легитимация по спора, поради
което предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответниците сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ответниците Е. Н. Т. и Н. Х. Т. доказват и имат
право на разноски за сумата от по 400,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение за
исково и заповедно производство. В полза на процесуалния представител на отв. Е. Х. Т. –
адв. В. Ц. следва да се пресъди сумата 400,00 лв. –възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за исково произовдство; на страната - 400 лв. за
платено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№55154/2022 г., СРС.
Предвид горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ********, срещу Е. Н. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
**********, за признаване за установено, че Е. Н. Т. дължи на „С.в.“ АД сумата 579,93 лева -
главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в *********, за
периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55154/2022 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ********, срещу Н. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
**********, за признаване за установено, че Н. Х. Т. дължи на „С.в.“ АД сумата 579,92 лева
- главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в **********, за
периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55154/2022 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ********, срещу Е. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
**********, за признаване за установено, че Е. Х. Т. дължи на „С.в.“ АД сумата 579,93 лева -
главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в *********, за
периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55154/2022 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *********, срещу Д. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
**********, за признаване за установено, че Д. Х. Т. дължи на „С.в.“ АД сумата 579,92 лева
- главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в *********, за
периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55154/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
********, да заплати на Е. Н. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 800,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№55154/2022 г. и гр. дело №12790/2023 г. , и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
******** *, да заплати на Н. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 800,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№55154/2022 г. и гр. дело №12790/2023 г. , и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
********, да заплати на Е. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 400,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№55154/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
********, да заплати на адвокат В. Ц. Т.-САК, с личен №*******, с адрес на упражняване
на дейността: **********, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата
400,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. дело
3
№12790/2023 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4