№ 7239
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110159899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод молба вх. № 303655/27.09.2024 г. на ответника [ фирма ] ООД с
искане за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 15615/14.08.2024 г. в
частта за разноските, чрез присъждане в полза на ответника на сторените разноски в
исковото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – [ фирма ] ЕАД не е изразила
становище по искането по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска допълване на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С решение № 15615/14.08.2024 г. по гр. д. № 59899/2023 г. по описа на СРС, 29 състав,
съдът е уважил частично исковете на [ фирма ] ЕАД срещу „[ фирма ]“ ООД с правно
основание с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.ч л. 86, ал.
1 ЗЗД – до размера на сумата от 325,34 лева – главница, представляваща цена на
предоставени услуги по доставка на питейна вода за периода 13.03.2020 г. – 02.09.2021 г. в
имот, находящ се в гр. София, бул. №, вх., ет., ап., клиентски номер , и размера на сумата от
7,22 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г. – 17.11.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр. д. №
23852/2023 г. по описа на СРС, 29 състав. Така предявените искове са отхвърлени до пълния
1
им предявен размер, съответно за горницата над 325,34 лева до 906,02 лева и за горницата
над 7,22 лева до 48,31 лева.
Съобразно изхода на делото съдът е приел, че право на разноски имат и двете страни –
съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
Видно от мотивите на първоинстанционното решение съдът е допуснал неточност,
посочвайки, че ответникът претендира присъждане на разноски за платен адвокатски
хонорар в заповедното производство. В заповедното дело искане за присъждане на разноски
не е направено и не са представени доказателства за извършването на такива. Посочената
неточност на съда е дала отражение единствено в мотивите на съдебния акт, но не и в
неговия диспозитив. Това е така, тъй като съдът е визирал искането за разноски на ответника
в исковото производство – за заплащане на разноски за платено адвокатско възнаграждение
в общ размер на 450,00 лева, когато в диспозитива на решението му е присъдил сумата от
293,19 лева – отбелязвайки правилно, че тази сума представлява разноски в производството
по гр. д. № 59899/2023 г. на СРС, 29 състав.
С оглед горното и доколкото съдът се е произнесъл по искането на ответника за
присъждане на сторените разноски в исковото производство съразмерно на отхвърлената
част на исковете, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 303655/27.09.2024 г. на „[ фирма ]“ ООД по
чл. 248 ГПК за допълване на Решение № 15615/14.08.2024 г. по гр. д. № 59899/2023 г. на
СРС, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2