РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501643 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. Д. П., ЕГН ********** чрез
пълномощника му адвокат К. против Решение № 269 от 13.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 116/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II
гр.с., с което е признато за установено по отношение на А. Д. П., ЕГН
**********, че ищците са собственици на следните идеални части от: УПИ
XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700
кв.м., при съседи: УПИ XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и
улица и построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със
застроена площ от 63 кв.м., както следва: К. Г. Г., ЕГН ********** на 1/16
идеална част, А. Х. Г., ЕГН ********** на 1/16 идеална част, И. Х. Г., ЕГН
********** на 1/16 идеална част, Г. А. Ж., ЕГН ********** на 1/16 идеална
част, А. И. Н., ЕГН ********** на 1/4 идеална част; З. К. З., ЕГН **********
на 1/16 идеална част, Б. А. З., ЕГН ********** на 1/16 идеална част; Р. А. М.,
ЕГН ********** на 1/16 идеална част и И. А. А., ЕГН ********** на 1/16
идеална част, на основание наследствено правоприемство от общите им
наследодатели Х. П. – починал през 1974 г., и Р. П. – починала през 1985 г., и
давностно владение; осъден е А. Д. П., ЕГН ********** да предаде
владението върху следните идеални части от: УПИ XIX-***** в кв. **** по
ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700 кв.м., при съседи: УПИ
XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и улица и от построената в
1
имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м.,
както следва на: К. Г. Г., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, А. Х. Г., ЕГН
********** – 1/16 идеална част, И. Х. Г., ЕГН ********** – 1/16 идеална част,
Г. А. Ж., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, А. И. Н., ЕГН ********** – 1/4
идеална част; З. К. З., ЕГН ********** – 1/16 идеална част, Б. А. З., ЕГН
********** – 1/16 идеална част; Р. А. М., ЕГН ********** – 1/16 идеална част
и И. А. А., ЕГН ********** – 1/16 идеална част и е отменен по реда на чл. 537,
ал. 2 от ГПК Нотариален акт № *****, том 3, рег. № *****, нот.д. № ***** на
нотариус К. с район на действие Районен съд - ****, вписан с вх.рег. №
*****/*****.2021 г., акт *****, т. 9, дело № *****/2021 г. на Служба по
вписванията при Районен съд – *****, за частта над 1/4 идеална част
Поддържа се, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно
и в явно противоречие със събрания доказателствен материал. Твърди се, че не
е доказано и на двете придобивни основания – по наследство и по давностно
владение, че ищците са придобили собственост върху претендираните
идеални части. Поддържа се, че не е оборена доказателствената сила на
нотариалния акт, установяващ собствеността върху процесния имот на
жалбоподателя. Искането е за отмяна на обжалваното решение. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А.
А. чрез пълномощника им адвокат Б. К., с който се оспорва същата като
неоснователна. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноските.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на К.
Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж., А. И. Н., З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А.
против А. Д. П. с твърдения, че са собственици на общо 3/4 идеални части от
УПИ XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от
700 кв.м., при съседи: УПИ XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и
улица, заедно с 3/4 идеални части от построената в имота масивна жилищна
сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., като собствеността им
произтича от наследствено правоприемство от общите им наследодатели Х. З.
П., починал на 09.04.1974 г., и съпругата му Р. Г. П., починала на 18.07.1985 г.,
и давностно владение, като ищецът А. И. Н. притежава 1/4 идеална част от
имота, останалите ищци – по 1/16 идеална част от същия, а ответникът А. Д.
П. – 1/4 идеална част. Изложени са твърдения, че с Нотариален акт № *****,
том 3, дело № *****/*****.2021 г., на нотариус К. с район на действие
2
Районен съд - ****, вписан в Службата по вписвания - **** с акт № *****, т.
9, дело № ****/2021 г. ответникът е признат за собственик на основание
давностно владение и наследство от Д. Х. П. върху целия недвижим имот,
подробно описан по-горе. Поддържа се, че имотът е съсобствен между
страните, като делба не била извършвана. По съгласие на наследниците в
имота живял Д. Х. П., син на наследодателите, без да плаща наем, но със
задължение да поддържа имота. Ответникът, негов син, никога не бил живял в
имота и не бил ползвал дворното място. Тъй като с факта на снабдяване с
нотариален акт за собственост върху имота, ответникът оспорва правото на
собственост на ищците, предявяват иск за признаване за установено, че
притежават съответните идеални части от имота, и за осъждане на ответника
да предаде владението върху имота, като констативният нотариален акт бъде
отменен.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. Д. П. оспорва иска като
неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищците, а при условията
на евентуалност – квотите им в съсобствеността. Твърди, че наследодателят
му Д. Х. П. е бил владелец на имота още от 1974 г. по силата на уговорка
между него, майка му, брат му и сестрите му, които до смъртта си не са
оспорвали правата на баща му, а ищците от своя страна никога не са владели
имота.
След дадени от въззивния указания ищците, понастоящем въззиваеми
страни, са уточнили, че основанието за собствеността им е наследство и
придобивна давност, като давностното владение е установено от общите им
наследодатели Х. З. П. и Р. Г. П. още преди 1960 г. и е продължило до смъртта
им, без същите да се позоват на правните последици на изтеклата придобивна
давност, след това владението е осъществявано от преките им наследници по
силата на наследственото правоприемство, отново без позоваване на
придобивната давност, а след тяхната смърт – от ищците като техни
наследници.
Между страните не е спорно, а и от представеното по делото
удостоверение от Община ***** се установява, че УПИ XIX-***** в кв. ****
по ПУП на с. *****, общ. *****, в разписната книга на с. *****, неразделна
част от действащия план на същото село, е бил записан на наследници на Х. З.
П., преди да стане собственост на А. Д. П..
Х. З. П. е починал на 09.04.1974 г. и е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Р. Г. П., починала на 18.07.1985 г.; дъщеря си И. Х. Г.,
починала на 26.07.2005 г. и наследена от съпруга си А. Й. Г., починал на
29.10.2016 г., дъщеря си З. А. Б. и синовете си Й. А.ов Г. и Х. А.ов Г., починал
на 10.08.2018 г. и оставил за наследници съпругата си К. Г. Г., сина си А. Х. Г.
и дъщеря си И. Х.ва Г.; дъщеря си З. Х.ва Н.а, починала на 09.09.2011 г. и
оставила за свои наследници по закон внучките си И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а и А.
Х. Н.а – по право на заместване на починалия преди майка си техен баща Х. И.
Н., и сина си А. И. Н.; сина си А. Х. П., починал на 15.09.2008 г. и наследен от
3
съпругата си З. К. З. и дъщерите си Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А.; сина си Д. Х.
П., починал на 17.05.2021 г. и оставил за свой наследник по закон А. Д. П..
Наследниците И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а, З. А. Б., А. Х. Н.а и Й. А.ов Г. са се
отказали от наследството, оставено от Х. З. П. и Р. Г. П., като отказите им са
вписани в особената книга на Районен съд – ****.
На *****.2021 г. ответникът А. Д. П. се е снабдил с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № *****, том 3, рег. № *****, дело № *****,
издаден от нотариус С. К. с район на действие Районен съд - ****, вписан в
Службата по вписвания - **** с вх.рег. № *****/*****.2024 г., акт № *****, т.
9, дело № *****/2021 г., с който е признат за собственик на основание
давностно владение и наследство от Д. Х. П., починал на 17.05.2021 г., на
процесния недвижим имот.
С декларация с вх. № **********/26.05.2021 г. ответникът А. Д. П. е
декларирал процесния имот в отдел „Местни приходи и контрол“ при Община
***** като собственост на А. Д. П., З. А. Б., Й. А.ов Г., К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х.
Г., Г. А. Ж., Д. С. Н.а, И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а, А. Х. Н.а, А. И. Н., З. К. З., Б. А.
З., Р. А. М. и И. А. А..
Припадащите се местни данъци и такси за имота за периода от 2011 г. до
2021 г. са платени от всеки от ищците и от ответника през 2021 г.
Свидетелите И. Й. К., без родство със страните, Я. К. З., съпруг на
ищцата Б. А. З., и Н. Р. Р., без родство със страните, установяват, че
процесният имот представлява къща на два етажа, намираща се в с. *****, с
площ около 60-70 кв.м. и двор около 600-700 кв.м. Къщата била на Х. П.. Той
имал двама сина и две дъщери, всички вече били починали. Последен починал
синът му Д. П.. След смъртта на Х. П. в къщата останали да живеят съпругата
му Р. и синът му Д. П.. Брат му и сестрите му го оставили да живее там,
защото нямало къде да живее. А. П. бил син на Д. П., но не бил живял в
къщата, защото след раждането му родителите му се разделили и той живял с
майка си. След смъртта на Р. П. в къщата останал само Д. П.. Той не
поддържал къщата и тя била пред срутване. Други роднини не били идвали в
имота.
Свидетелите П. З. Р., И. Р. Г. и Й. З. И., всички без родство със страните,
установяват, че Д. П. бил син на Х. и Р. П.и и живеел в къщата в с. *****,
откакто се бил родил. След като починал Х. П., Д. П. останал да живее в
къщата с майка си, а след нейната смърт продължил да живее там, докато
починал. Къщата била оставена на него от баща му (според свидетелите Р. и
И.). Синът му А. П. не бил живял в къщата, а живеел с майка си. Х. П. имал
общо четири деца. Братът и сестрите на Д. П. си имали собствени къщи и
живели в тях. След смъртта на Р. П. никой друг не бил идвал в имота. Къщата
не била поддържана и била пред падане.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично
4
неправилно.
Предмет на делото са субективно и обективно съединени
ревандикационни искове по чл. 108 от ЗС, предявени от невладеещите
съсобственици срещу владеещия съсобственик за предаване на владението на
неоснователно ползваните от съсобственика-ответник идеални части от имота.
В тежест на ищците, сега въззиваеми страни, е да оборят легитимиращото
действие на констативния нотариален акт за собственост, с който се е снабдил
ответникът, като установят при условията на пълно и главно доказване всички
елементи от фактическия състав на твърдяното от тях придобивно основание –
давностно владение, осъществявано от общия им наследодател и
наследствено правоприемство, както и упражняваната от ответника
фактическа власт върху целия имот.
Между страните няма спор, че всички са наследници по закон на общия
наследодател Х. З. П., починал на 09.04.1974 г., и съпругата му Р. Г. П.,
починала на 18.07.1985 г., а и това се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници. Ищците, както и ответникът, са наследници по
закон на преките си наследодатели – И. Х.ва Г. (от нейното коляно са ищците
К. Г. Г., А. Х. Г., И. Х. Г., Г. А. Ж.), З. Х. Н.а (чийто наследник е ищецът А. И.
Н.), А. Х. П. (от неговото коляно са ищците З. К. З., Б. А. З., Р. А. М. и И. А.
А.) и Д. Х. П. (чийто единствен наследник е ответникът А. Д. П.). Те от своя
страна са наследници по закон на родителите си Х. З. П. и Р. Г. П.. По делото
няма данни, нито твърдения някои от ищците или техните наследодатели да са
се отказали от наследството, което сочи, че е настъпило наследствено
правоприемство между страните по делото и общите им наследодатели Х. и Р.
П.и.
Ищците се позовават на правото на собственост, придобито от общите
им наследодатели по силата на давностно владение, осъществявано явно,
спокойно и непрекъснато отпреди 1960 г. до смъртта на всеки от тях – 1974 г.,
респективно 1985 г. Упражняваното от съпрузите Х. и Р. П.и фактическо
владение върху имота се установява безпротиворечиво и убедително от
събраните по делото гласни доказателства, според които имотът е бил на Х. и
Р. П.и, които са живели в него до смъртта си. По отношение на началната дата
на владението са относими показанията на свидетелите З., Р. и И., според
които синът им Д. П. е живял в къщата с родителите си, откакто се е родил.
Следователно най-късната дата, в която е установена фактическата власт
върху имота от страна на съпрузите П.и е около 1957 г., когато е роден Д. П..
От тази дата до датата на смъртта на Х. и Р. П.и е изтекъл период от повече от
10 години, с оглед на което е осъществен следва да се приеме, че е
фактическият състав на придобивната давност. Те обаче не са се позовали на
изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Поради това по силата на
наследственото правоприемство след смъртта им наследниците са придобили
само владението като фактическата власт върху имота и правото да се позоват
на изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност, щом са
продължили владението – в този смисъл ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
5
Макар наследникът Д. П. да е установил самостоятелно владение върху целия
имот, което обстоятелство не е спорно делото, фактическата власт е
упражнявана от него със съгласието на останалите наследници, в който смисъл
са показанията на свидетелите К. и З., които съдът намира за логични,
последователни и неопровергани от други доказателства по делото, т.е.
ищците в качеството си на наследници са продължили владението на имота
чрез наследника, упражняващ фактическа власт върху него. Липсват
доказателства за твърденията на ответника между преките наследници да е
имало уговорка Д. П. да получи собствеността върху имота, като данните по
делото сочат на възникнало между тях облигационно отношение по
предоставяне на държането на имота. Не могат да бъдат приети за достоверни
и показанията на свидетелите Р. и И., според които имотът бил оставен на Д.
П. от баща му, тъй като и двамата свидетели заявяват, че не помнят бащата на
Д. П. – Х. П., а и към датата на смъртта му същите са били в невръстна
възраст, поради което няма как да имат непосредствени впечатления от
събития, случили се преди смъртта му. Освен това в тази част показанията им
противоречат на писмените доказателства по делото – записванията в
разписната книга и подадената от ответника декларация по ЗМДТ, които
сочат, че имотът е съсобствен между наследниците на Х. З. П..
С предявяване на настоящия иск ищците са се позовали на последиците
от изтеклата придобивна давност в полза на общите им наследодатели.
Правните последици от позоваване на придобивната давност, а именно
придобиването на вещното право на собственост, се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок, т.е. приема се, че придобивното
основание е осъществено от наследодателя. Следователно правото на
собственост е придобито приживе от общите наследодатели Х. и Р. П.и в
режим на съпружеска имуществена общност и по силата на наследственото
правоприемство е преминало в патримониума на техните преки наследници, а
след това – в патримониума на ищците.
Съгласно ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, какъвто е случаят при наследяване като общо
правоприемство, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици и намерение за своене на идеалните
части на останалите съсобственици, като тези действия са доведени до
знанието им. По делото не е установено праводателят на ответника – Д. Х. П.,
да е извършил действия, които да обективират завладяване правата на
6
останалите сънаследници. Фактът, че е живял сам в имота и го е ползвал
според предназначението му, сам по себе си не е достатъчен, за да се направи
извод, че е имал намерение да го свои. Дори да се приеме, че е извършвал
ремонти за поддържане на имота, в каквато насока са показанията на
свидетеля Р., това не означава непременно демонстриране на намерение за
своене, тъй като се касае за търпими действия, свързани със запазване на
вещта и ползването й, с които не се отричат правата на останалите
сънаследници и в този смисъл не установяват явно завладяване на тези права.
Следователно възражението на ответника за изтекла в полза на праводателя
му придобивна давност е неоснователно.
По отношение на направените откази от наследство от наследниците И.
Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а, А. Х. Н.а (от коляното на З. Х. Н.а), З. А. Б. и Й. А.ов Г.
(от коляното на И. Х. Г.) приложение намира разпоредбата на чл. 57 от ЗН,
регламентираща принципа на наследствената трансмисия, според който ако
приживе прекият наследодател не е приел, нито се е отказал от наследството
на своя наследодател, наследникът му може да приеме наследството на общия
наследодател, само ако приеме наследството на прекия си наследодател, но
може да се откаже от наследството на общия наследодател, въпреки че е приел
наследството на прекия си наследодател. Касае се за императивна
материалноправна норма, за чието приложение въззивният съд следи
служебно, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая отказите от наследство на част от наследниците са направени в
хипотеза, в която същите без да се отказват от наследството на преките си
наследодатели З. Х. Н.а и И. Х. Г. са се отказали от наследството на общите си
наследодатели Х. и Р. П.и. За да е валиден този отказ обаче, е необходимо тези
наследодатели приживе да не са приели наследството на техните
наследодатели, а в случая доказателствата по делото сочат противното – с
постигнатата между наследниците на Х. и Р. П.и уговорка в имота да остане да
живее единият от тях – Д. П., по същество останалите наследници, в т.ч. З. Х.
Н.а и И. Х. Г. са изразили воля за приемане на наследството, оставено от
родителите им. Даването на съгласие за ползване на имота от друго лице е в
правомощията само на собственика, т.е. касае се за действие, което ясно и
неминуемо сочи, че наследниците се считат за собственици на оставения от
родителите им имот. Следователно приживе наследниците З. Х. Н.а и И. Х. Г.
са приели наследството на Х. и Р. П.и с конклудентни действия, респективно
техните наследници не са имали правомощието да се откажат от наследството
на общите им наследодатели, тъй като не е налице хипотезата на чл. 57 от ЗН.
Поради това направените от И. Х.ва Д.а, З. Х.ва Н.а, А. Х. Н.а, З. А. Б. и Й.
А.ов Г. откази от наследство са недействителни и не са породили правни
последици, в т.ч. уголемяване на дяловете на останалите наследници от
съответното коляно. С оглед на това квотите в съсобствеността са, както
следва: за З. А. Б. – 1/16 идеална част, за Й. А.ов Г. – 1/16 идеална част, за К. Г.
Г., А. Х. Г. и И. Х. Г. – по 1/48 идеална част (1/3 от 1/16 идеална част), като
7
наследници на Х. А.ов Г., за Г. А. Ж. – 1/16 идеална част, за И. Х.ва Д.а, З. Х.ва
Н.а и А. Х. Н.а – по 1/24 идеална част (1/3 от 1/8 идеална част), като
наследници по право на заместване на баща си Х. И. Н., починал преди майка
си З. Х. Н.а (съпругата му Д. С. Н.а, макар да фигурира в удостоверението за
наследници, не е наследник на З. Х. Н.а, респективно на нейните
наследодатели, тъй като по право на заместване наследяват само низходящите,
но не и съпругът – чл. 10, ал. 1 от ЗН), за А. И. Н. – 1/8 идеална част, за З. К. З.,
Б. А. З., Р. А. М. и И. А. А. – по 1/16 идеална част, за А. Д. П. – 1/4 идеална
част.
С оглед изложеното и доколкото не се спори, че фактическата власт
върху процесния имот се осъществява от ответника, исковите претенции като
основателни следва да бъдат уважени до размера на съответния дял от
съсобствеността, притежаван от всеки от ищците, а като законна последица от
това съставеният в полза на ответника констативен нотариален акт за
собственост следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК по
отношение на идеалните части на ищците.
При тези изводи на въззивния съд първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на
ответника А. Д. П., че ищците К. Г. Г., А. Х. Г. и И. Х. Г. са собственици на
процесния недвижим имот за разликата над припадащата се 1/48 идеална част
за всеки от тях до признатата с решението 1/16 идеална част за всеки и за
ищеца А. И. Н. – за разликата над припадащата му се 1/8 идеална част до
признатата с решението 1/4 идеална част, както и в частта, с която ответникът
е осъден да предаде владението върху следните идеални част от процесния
недвижим имот: на ищците К. Г. Г., А. Х. Г. и И. Х. Г. за разликата над 1/48
идеална част за всеки от тях до 1/16 идеална част за всеки, а на ищеца А. И. Н.
– за разликата над 1/8 идеална част до 1/4 идеална част, като вместо това бъде
постановено решение, с което в тази част исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която на
основание чл. 537, ал. 1 от ГПК е отменен констативният нотариален акт за
собственост за частта над 1/4 идеална част, като вместо това същият бъде
отменен за частта над 24/48 идеални части, равняващи се на правата на
ищците в съсобствената вещ (3 х 1/48 + 1/8 + 5 х 1/16). В останалата част
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено в частта за разноските, като с оглед
изхода на делото разноските по делото за първата и въззивната инстанция
следва да се определят по съразмерност съгласно представените списъци с
разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 269 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. №
8
116/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която е
признато за установено, че К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН **********,
И. Х. Г., ЕГН ********** и А. И. Н., ЕГН ********** са собственици на
основание наследствено правоприемство от общите им наследодатели Х. П. –
починал през 1974 г., и Р. П. – починала през 1985 г., и давностно владение на
идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ XIX-***** в кв. ****
по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700 кв.м., при съседи: УПИ
XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и улица и построената в имота
масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 63 кв.м., както
следва: за К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН ********** и И. Х. Г., ЕГН
********** – за разликата над 1/48 идеална част за всеки от тях до 1/16
идеална част за всеки, а за А. И. Н., ЕГН ********** – за разликата над 1/8
идеална част до 1/4 идеална част; в частта, с която ответникът А. Д. П., ЕГН
********** е осъден да предаде владението върху следните идеални части от
описания по-горе недвижим имот на К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН
**********, И. Х. Г., ЕГН ********** и А. И. Н., ЕГН **********, както
следва: на К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН ********** и И. Х. Г., ЕГН
********** – за разликата над 1/48 идеална част за всеки от тях до 1/16
идеална част за всеки, а на А. И. Н., ЕГН ********** – за разликата над 1/8
идеална част до 1/4 идеална част; в частта, с която е отменен по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № *****, том 3, рег. № *****, нот.д. №
***** на нотариус К. с район на действие Районен съд - ****, вписан с вх.рег.
№ *****/*****.2021 г., акт *****, т. 9, дело № *****/2021 г. на Служба по
вписванията при Районен съд – Асеновград, за частта над 1/4 идеална част,
както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН
**********, И. Х. Г., ЕГН ********** и А. И. Н., ЕГН ********** против А.
Д. П., ЕГН ********** искове за признаване за установено, че същите са
собственици на основание наследствено правоприемство от общите им
наследодатели Х. П. – починал през 1974 г., и Р. П. – починала през 1985 г., и
давностно владение на идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ
XIX-***** в кв. **** по ПУП на с. *****, общ. *****, целият с площ от 700
кв.м., при съседи: УПИ XXIV-*****, УПИ XX-*****, УПИ XXV-***** и
улица и построената в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със
застроена площ от 63 кв.м., както следва: за К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г.,
ЕГН **********, И. Х. Г., ЕГН **** за разликата над 1/48 идеална част за
всеки от тях до предявения размер от 1/16 идеална част за всеки от тях и за А.
И. Н., ЕГН ********** – за разликата над 1/8 идеална част до предявения
размер от 1/4 идеална част от имота и за осъждане на ответника А. Д. П., ЕГН
********** да им предаде на владението на идеални части от описания по-
горе недвижим имот, както следва: на К. Г. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН
********** и И. Х. Г., ЕГН **** – за разликата над 1/48 идеална част за всеки
от тях до претендираната 1/16 идеална част за всеки от тях, а на А. И. Н., ЕГН
********** – за разликата над 1/8 идеална част до претендираната 1/4 идеална
9
част от имота.
ОТМЕНЯ по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт № *****, том
3, рег. № *****, нот.д. № ***** на нотариус К. с район на действие Районен
съд - ****, вписан с вх.рег. № *****/*****.2021 г., акт *****, т. 9, дело №
*****/2021 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Асеновград, за
частта над 24/48 идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 269 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 116/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с. в останалата част.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****
да заплати на А. И. Н., ЕГН ********** от с. *****, ул. ***** разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 666,67 лева и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на
400 лева.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****
да заплати на К. Г. Г., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, А.
Х. Г., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, И. Х. Г., ЕГН
********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, Г. А. Ж., ЕГН ********** от с.
*****, общ. *****, ул. *****, А. И. Н., ЕГН ********** от с. *****, общ.
*****, ул. *****, З. К. З., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****,
Б. А. З., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, Р. А. М., ЕГН
********** от с. *****, общ. *****, ул. ***** и И. А. А., ЕГН ********** от
с. *****, общ. *****, ул. ***** разноски за платени държавни такси в
първоинстанционното производство в размер на 40 лева.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****,
А. Х. Г., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, И. Х. Г., ЕГН
********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, Г. А. Ж., ЕГН ********** от с.
*****, общ. *****, ул. *****, А. И. Н., ЕГН ********** от с. *****, общ.
*****, ул. *****, З. К. З., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****,
Б. А. З., ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, ул. *****, Р. А. М., ЕГН
********** от с. *****, общ. *****, ул. ***** и И. А. А., ЕГН ********** от
с. *****, общ. *****, ул. ***** да заплатят на А. Д. П., ЕГН ********** от с.
*****, общ. *****, ул. ***** разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 333,33 лева и разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 333,33
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11