РЕШЕНИЕ
№ 181
Разград, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - III състав, в съдебно
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и
четвърта година в състав:
|
Съдия: |
МАРИН
МАРИНОВ |
При секретар
РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ
административно дело № 131 / 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, ал. 1 във вр.
с чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/
Образувано е по
жалба „АВВАА” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Исперих, ул. „Средна гора” № 47, чрез пълномощника си
адв. М. Р. от АК гр. Разград, срещу Заповед № 284 от 13.04.2021 год., издадена
от Кмета на Община Исперих, за премахване на незаконосъобразно поставен
преместваем обект. В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че оспорената
заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила - чл. 26, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 52, ал. 2, т. 4 от АПК в нея не са
посочени конкретни фактически и правни основания за издаването. Според
жалбоподателя административният орган неправилно се е позовал на чл. 56, ал. 2
от ЗУТ, тъй като в случая не е налице незаконен строеж. Жалбоподателят оспорва
фактическите констатации, отразени в констативния акт, въз основа на която е
издадена оспорената заповед. От съда се иска да отмени оспорената заповед, като
се претендират разноски само в размер на платената държавна такса.
Ответникът по
делото – Кмета на Община Исперих, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Г. М.-М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска съдът
да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх.
№ УТ-585 от 20.06.2019 год. /л.44/ „АВВАА” ЕООД е поискал разрешение за
поставяне на преместваем обект пред собственото на дружеството кафе – аперетив
в гр. Исперих.
С разрешение № 11
от 23.07.2019 год. /л.49/ главният архитект на Община Исперих на основание чл.
56, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията е разрешил на „АВВАА”
ЕООД с ЕИК ******** да постави пред УПИ XVI-338, в кв. 29 по ПУП на гр. Исперих - ЦГЧ,
„Преместваемо съоръжение – покритие с тента / подвижна пергола от плат/ върху
тераса /изградена от преместваеми модули с настилка от декинг/ към Кафе –
аперитив”, съгласно одобрения проект със срок от 7 години от въвеждане в
експлоатация на обекта. Площта на терасата, включително и стъпълата е 52,79
кв.м. Срокът на разрешението е 7 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на строеж „КАФЕ – АПЕРИТИВ” и съгласно сключения договор за наем с
Община Исперих. Разрешението е влязло в сила на 06.08.2019 год., съгласно
отбелязването в него.
С Решение № 722 по
протокол № 65 от 01.08.2019 год. /л.47/ Общински съвет Исперих на основание чл.
21, ал. 1, т. 8 и т. 12 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация във вр. с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост и чл.
9, ал. 3 от Наредба № 9 на общински съвет Исперих е дал съгласието си за
сключване на предварителен договор за наем на общински терен, представляващ
част от имот № 501.9570, с начин на трайно ползване „За обществено застрояване”
с начин на трайно предназначение „Пешеходни площи и алеи” с площ 6,903 дка с
Акт за публична общинска собственост № 6545 от 10.01.2018 год., вписан на
10.01.2018 год. в Агенцията по вписвания при следните условия: общинската част
от поземлен имот № 501.9570 да се отдаде под наем без търг или конкурс; площ за
поставяне на преместваем обект 39,29 кв.м.; срокът за сключване на предварителен
договор – 7 години, който започва да тече от въвеждането в експлоатация на
кафе-аперитива.
На 29.08.2019 год.
Община Исперих сключва със жалбоподателя АВВАА” ЕООД предварителен договор №
236 от 29.08.2019 год. /л.48/ за наем на общински терен от 39,29 кв.м,
представляващ част от имот № 501.9570 при условията, посочени в цитираното
по-горе решение на Общински съвет Исперих, като е посочена и съответната такса
за ползване на общински терен, месечна наемна цена и условия за прекратяване.
Предварителния договор за наем е сключен на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, чл. 4, ал. 3 т. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 9 за
разрешаване, функциониране и премахване на преместваеми обекти на територията
на Община Исперих, разрешение № 11 от 23.07.2019 год. главният архитект на
Община Исперих и Решение № 722 по протокол № 65 от 01.08.2019 год. на Общински
съвет Исперих.
С писмо изх. №
К-482 от 24.03.2020 год. /л. 50/ кметът на общината е помолил управителя на
АВВАА” ЕООД в едноседмичен срок от получаване на писмото да представи в
общината заявление за кандидатстване за еврофинансиране в Европейските фондове
с цел изграждане на преместваемо съоръжение пред собствения на дружеството
обект в гр. Исперих ул. „Лудогорие” № 11, а при липса на такова кандидатстване
да уведоми писмено общината.
Със Заповед № 310
от 24.04.2020 год. /л.51-52/, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и т. 8, т.8.6
от предварителен договор № 236 от 29.08.2019 год. и чл. 89, ал. 1, изречение 1
от Закона за задълженията и договорите кметът на Община Исперих е заявил, че
счита предварителния договор за наем на общински терен № 236 от 29.08.2019
год., сключен между община Исперих и „АВВАА” ЕООД с ЕИК ********, за развален по право от датата на
влизане в сила на заповедта. Заповедта е връчена с писмо изх. № К-614 от
29.04.2020 год. на адреса на седалището на дружеството жалбоподател на
05.05.2020 год., съгласно известие за доставка /49/. Дружеството е оспорило
заповедта пред АС – Разград, който с определение № 98 от 02.11.2020 год.,
влязло в сила на 22.01.2021 год. е оставил жалбата без разглеждане, като е
приел, че оспорената заповед не е индивидуален административен акт, а е
декларативно волеизявление на една от страните – Община Исперих, по един
гражданско-правен предварителен договор.
С удостоверение №
12 от 14.08.2020 год. /л. 79/, издадено от главния архитект на Община Исперих е
въведен в експлоатация строеж „Кафе-аператив и Офис” с административен адрес
гр. Исперих, ул. „Лудогорие” № 11.
Със заповед № 664
от 05.10.2020 год. кметът на Община Исперих на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА
и чл. 19 от наредба № 9 на Общински съвет Исперих е назначил комисия, която да
извърши проверка на място в гр. Исперих, ул. „Васил Левски” пред УПИ XVI-338, в кв. 29 за установяване на законосъобразността
на преместваемо съоръжение, поставено на тротоарната площ-общински терен.
Комисията
извършила проверка, за което е съставен Констативен акт № 6 от 05.10.2020 год.
/л.60-л.63/ В него е посочено, че проверявания обект не е строеж, а е
преместваем обект, съгласно §5, т. 80 от ДР на ЗУТ. За същия е налице одобрен
проект. Няма договор за наем, а има предварителен договор № 236 от 29.08.2019
год., който бил отменен със заповед № 310 от 24.04.2020 год. Има влязло в сила
разрешение за поставяне, но същото било загубило правното си действия, тъй като
не бил сключен договор за наем с общината в определения срок. На това основание
е прието, че преместваемия обект е монтиран без разрешение за поставяне,
издадено от главния архитект на Община Исперих – незаконен по смисъла на чл.
56, ал. 2 от ЗУТ и е поставен в общински имот без правно основание – без
договор за наем. Комисията е приела, че констативния акт е основания за
започване на производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на
преместваемия обект. Препис от констативния акт е връчен на лицето С. А. Ф. на
09.10.2020 год. - син
С констативен
протокол от 20.10.2020 год. комисията назначена със заповед № 664 от 05.10.2020
год. кметът на Община Исперих установила, че заповед № 310 от 24.04.2020 год.
на кмета на община Исперих е обжалвана пред АС – Разград и е решила да не
предприема действия по съставения Констативен акт № 6 от 05.10.2020 год.
На 13.04.2021 год.
кметът на Община Исперих позовавайки се на констативен протокол от 20.10.2020
год. и определение № 98 от 02.11.2020 год. по адм.д. № 200/2020 год. на АС –
Разград , влязло в сила на 22.01.2021 год., както и на Констативен акт № 6 от
05.10.2020 год. е издал Заповед № 284 от 13.04.2021 год. /л. 110/, с която е
разпоредил да се премахне незаконосъобразно поставен преместваем обект / тента
с подиум/ с размери 6,80 х 8,00 метра с височина на високата част 4,10 м., на
ниската част – 2,42 м., намиращ се в имот № 501.9570, с начин на предназначение
– пешеходни площи и алеи /пешеходна зона по ул. „В.Левски”/, в чертите на гр.
Исперих от „АВВАА” ЕООД с ЕИК *********. Дал е срок за
доброволно изпълнение 1 месец от влизане в сила на заповедта. Като фактическо
основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че
преместваемият обект е поставен без издадено разрешение от главния архитект на
Община Исперих, поради което е незаконен по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ,
както и че е поставен в общински имот без правно основание – без договор за
наем. Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени
разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗУТ.
Заповедта е
връчена на оспорващия на 22.04.2021 год., съгласно известие за доставка /л.
109/, а жалбата срещу нея е депозирана на 05.05.2021 год. – сряда, първи присъствен
ден след великденските празници.
В хода на
настоящото производство с Решение № 191 от 08.08.2022 год., постановено по
гр.д. № 323/2022 год. по описа на Районен съд Исперих е признато за установено
на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община Исперих, че предварителен
договор № 236 от 29.08.2019 год., сключен между Община Исперих и „АВВАА” ЕООД с
ЕИК ********* гр. Исперих, представлявано от управителя
А. Ф. А. е действителен, поражда правно действие и не е прекратен със заповед №
310/24.04.2020 год. на кмета на Община Исперих. Решението на районния съд е
потвърдено с Решение № 221 от 12.12.2022 год. постановено по въззивно гр.д. №
274 по описа за 2022 год. на Окръжен съд – Разград, влязло в сила на 01.12.2023
год.
При така
установените факти съдът направи следните правни изводи:
Жалбата като, подадена от надлежна страна,
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока
предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Заповедта е издадена от компетентен по материя
и място орган - кмета на Община Исперих, съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. Същата
е постановена в предвидената от закона писмена форма. Съдържа фактически и
правни основания, но доколко фактическите
основания са доказани и дали са подведени под съответните правни норми е въпрос
на съответствието ѝ с материалния закон.
Съдът намира, че при издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно -
производствените правила.
Материално правните предпоставки и
процесуалните правила по издаване на заповеди за премахване на преместваеми
обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, какъвто е процесния и изпълнението на тази
заповед е регламентирано в разпоредбите на чл. 57а от ЗУТ. Съгласно чл. 57а,
ал. 2, изречение последно от ЗУТ Констативните актове, с които се установяват
обстоятелствата по ал. 1 – основанията за премахване, се връчват на
собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в
тридневен срок от връчването му.
В настоящият случай съдът намира, че не е
налице надлежно връчване на Констативен акт № 6 от 05.10.2020 год. на
оспорващото дружество. Собственикът на процесния обект - „АВВАА” ЕООД с ЕИК *********, е известен на административния орган.
Известни са седалището и адреса на управление на дружеството - гр. Исперих, ул.
„Средна гора” № 47, както и законния представител да дружеството – управителя
А. Ф. А. Те са посочени както в Разрешението за поставяне, така и в
предварителния договор за наем на общински терен, цитирани в констативния
протокол, а и са вписани в Търговския регистър. Констативният акт е връчен на
лицето С. А. Ф. без да е посочено каква е връзката му с „АВВАА” ЕООД с ЕИК *********. Няма данни оспорващият да е посочил друг
адрес за кореспонденция пред административния орган. Също така няма данни
констативният акт да е връчен по реда на чл. 57а, ал. 5 от ЗУТ, а и от данните
по делото е видно, че в случая не са били налице предпоставките за такова
връчване. С оглед на горното съдът приема, че в случая не е налице надлежно
връчване на констативния акт на оспорващия, което е довело до нарушаване
правото му да участва в производството по издаване на оспорената заповед и да
направи възражения. Това нарушение на административнопроизводствените правила е
съществено и само на това основание оспорената заповед следва да бъде отменена.
На следващо място съдът констатира и
противоречие между фактическите и правните основания за издаване на оспорената
заповед. В мотивите на заповедта административният орган посочва, че в случая
се касае до преместваем обект, който е поставен в нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, но от друга страна сочи, че с констативният акт е започнал производство по
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗУТ.
Следователно, за адресатите на заповедта не е ясна волята на органа по
разпоредените с нея задължения. Основанията за премахване на преместваемите
обекти по чл. 57а, т.1-3 и 7 от ЗУТ не са равнозначни на основанията за
премахване на незаконните строежи по чл. 225а във вр. с чл. 225 от ЗУТ.
Премахването на незаконни строежи и премахването на преместваемите обекти се
подчиняват на различни правни процедури. Смесването на посочените правила
нарушава съществено правото на защита на оспорващия да разберат волята на
административния орган и степента на засягане на правната му сфера. Това
нарушение се явява съществено, тъй като ограничава адресата на
административният акт да разбере на какво фактическо и правно основание
административният орган е издал своя акт и да упражни правата си и да представи
доказателства, които да опровергаят приетите от административния орган
фактически обстоятелства.
Съдът счита, че оспорената заповед е
издадена и в нарушение на материалния закон. Основанията за премахване на
преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ са посочени в осем точки от
разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. В оспорената заповед изобщо не е
посочено, коя от тези точки е приложил административният орган.
От фактическа страна е посочено, че
преместваемият обект е поставен без издадено разрешение от главния архитект на
Община Исперих и без правно основание и е квалифициран като незаконен строеж по
чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 19, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 на Общински съвет
Исперих. От събраните по делото доказателства обаче е видно, че оспорващото
дружество има издадено от главния архитект на Община Исперих Разрешение № 11 от
23.07.2019 год. за поставяне на преместваем обект, влязло в сила на 06.08.2019
год., има схема за поставяне, одобрена от главния архитект / виж л. 67-74 от
адм.д. № 200/2020 год./, както и предварителен договор за наем на общински
терен № 236/29.08.2019 год. за срок от 7 години, действащ към момента на
проверката и към настоящия момент, съгласно влязлото в сила решение на
Исперихския районен съд, което е задължително за всички съдилища, учреждения и
общини на територията на Република България, съгласно чл. 297 ат ГПК.
Следователно, наличието на посочените в оспорената заповед фактически основания
за издаване на оспорената заповед не са доказани, а напротив – оборени са.
След като посочените в оспорената заповед
материално – правни предпоставки за издаването ѝ не са налице, то тя се явява издадена
в противоречие с материалния закон.
Отделен е въпросът, че посочените в
заповедта фактически основания за издаването ѝ изобщо не могат да бъдат
подведени под посочените правни основания – чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 57,
ал. 2 от ЗУТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. Първата разпоредба регламентира
правомощието на кмета на Общината да издава заповед за премахване на незаконни
строежи от по смисъла на чл. 225, ал. 2 от четвърта до шеста категория, а в
случая не е налице въобще строеж. Втората разпоредба е отменена с § 3 от Закона
за изменение и допълнение на ЗУТ / Д.В. бр. 103/2005 год./, а третата
разпоредба урежда общото правомощие на кмета на общината да издава заповеди при
упражняване на своите правомощия.
По изложените съображения съдът намира, че
Заповед 284 от 13.04.2021 год. на кмета на Община Исперих е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото искането на
оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски само за платена
държавна такса, е основателно и доказано в размер на 50 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 284 от 13.04.2021 год.,
издадена от Кмета на Община Исперих за премахване на преместваем обект.
ОСЪЖДА Община Исперих да заплати на
„АВВАА” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Исперих, ул. „Средна гора” № 47” разноски по делото в
размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението е окончателно на основание чл.
215, ал. 7, т. 4 от Закона за устройство на територията.
|
Съдия: |
/п/ |