Р Е Ш Е Н И
Е
№ 925 19.04.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Мирослава Енчева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1874/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Б*, кв.”*******, представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т* против наследниците на Х.А.Т. – А.Ю.Т., ЕГН **********,***, Е.Й.А., ЕГН **********,***, Г.Й.Т., ЕГН **********,*** и А.Й.Т., ЕГН **********,*** за осъждането им да заплатят суми, дължими за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.09.2015г. до 24.02.2017г., с отчетен период по фактури от 21.07.2015г. до 27.01.2017г., ведно със съответните лихви от датата на падежа до предявяване на иска, както следва: А.Ю.Т. да заплати главница от 66.78 лева и лихва от 10.97 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, Е.Й.А. да заплати главница от 66.78 лева и лихва от 10.97 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, Г.Й.Т. да заплати главница от 66.78 лева и лихва от 10.98 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане и А.Й.Т. да заплати главница от 66.77 лева и лихва от 10.98 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства – фактури и справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство.
Искът е по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците чрез особените им представители, с които
искът се оспорва.
Ответницата А.Ю.Т. счита претенцията за неоснователна. Твърди, че задължението не се явява част от наследството на починалия, тъй като сумите касаят периоди след смъртта му, поради което отговорността на ответницата не може да се ангажира на това основание. Няма доказателства лицето да е приело наследството по реда на ЗН. Оспорва се твърдението, че починалият е бил собственик на имота и че ответницата го е придобила по наследство. Няма данни тя да е собственица на имота. Оспорва се и правилността на изчислените суми за вода.
Ответницата Е.Й.А. оспорва иска по основание
и размер. Заявява, че задълженията на починалия трябва да се поделят между
наследниците при квоти 5/8 ид.ч. за съпругата и по 1/8 ид.ч. за всяко от
децата.
Ответникът А.Й.Т. оспорва иска по основание и
размер. Оспорва се твърдението, че ответникът е собственик на обекта и
потребител на ВиК услуги. Няма данни ежемесечно да е отчитано потребление на
вода в имота, а представените документи не установяват реално потребление на
услуги. Фактурите са съставени от самия ищец, поради което ответникът ги
оспорва като неверни. Прави възражение за изтекла давност.
Ответницата Г.Й.Т. също оспорва иска.
Заявява, че липсва договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен с наследодателя
и заявление от наследниците му за промяна на партидата. Няма данни Т. да е бил
собственик на имота или негов ползвател, не се доказва и наследниците му да са
собственици или ползватели. Ответницата може да носи отговорност само за
задължения на наследодателя, възникнали преди неговата кончина и то само ако е
приела наследството му. За след кончината ответницата може да носи само лична
отговорност, но при доказване правото й на собственост, каквото доказване не е
проведено. Няма доказателства, че е налице действително потребление на вода за
процесния период, като фактурите не са подписани и не са подпечатани. Те са и
частни документи и нямат доказателствена сила. Твърди, че потребление на битова
вода въобще не е имало, а ако е имало, то е отчитано незаконосъобразно. Оспорва
се иска и по размер. Твърди се, че ответницата не дължи обезщетение за забавено
плащане, тъй като фактурите не са й били предявени. Моли се искът да се
отхвърли.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД искове се явяват частично
основателни.
Установява се по делото от
представеното удостоверение на Община Бургас, че лицето Х.А.Т. е починало на ***.2016г.,
като е оставило за наследници своята съпруга А.Ю.Т. и децата си Е.Й.А., Г.Й.Т.
и А.Й.Т..
С исковата молба се претендира
наследниците да бъдат осъдени да заплатят потребената за имота студена вода в
качеството им на собственици на имота от момента на придобиването му по
наследство. Следователно от тях се търсят суми за задължения, възникнали
направо в техния патрумониум вече като собственици, наследили имота, а не се
търсят задължения, възникнали първоначално в сферата на техния баща, докато е
бил жив.
Съдът приема, че между
ответниците и ВиК са съществували облигационни правоотношения за част от
посочения период. По смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците на имота и лицата с ограничени
вещни права – право на строеж и право на ползване. В случая съдът приема за
доказано, че ответниците са потребители, в качеството им на съсобственици на
имота. За да стигне до този извод БРС отчита представените от ищеца писмени
доказателства – писмо от общината № 1-00-89/1/16.01.2019г. и данъчна декларация по
ЗМДТ за притежавани недвижими имоти. С писмото на общината е удостоверено, че
за процесния недвижим имот на адрес гр.Б***, ул.“**** са подадени следните
декларации по чл.14 ЗМДТ: декларация № Д8/15547/07.04.1998г., според която собственици на
имота са Х* А.Т. – 3/12 ид.ч., А* А. И* – 3/12 ид.ч., Н* А* А* – 3/12 ид.ч., А*
Х* А* – 1/12 ид.ч., Г* Х* А* – 1/12 ид.ч. и А* Ю. А* – 1/12 ид.ч. и декларация № **********/27.02.2017г.
от А* А* С*. Данъчната декларация от 07.04.1998г. е подадена от Х.А.Т. и в нея
той се е обявил за съсобственик на имота, притежаващ 3/12 ид.ч. от него.
Конкретно са посочени от него лицата, които са съсобственици, посочени са и
идеалните им части от имота. При тези доказателства, които съдът не може да
пренебрегне, а следва да кредитира, се навежда извод, че съществуват достатъчно
убедителни индиции, че починалият Т. е бил собственик на идеални части от
водоснабдявания имот. След като това е така, той е бил в облигационна връзка с
ВиК ЕАД по повод доставяне, отвеждане и пречистване на вода.
Следва да се отбележи, че
индициите за правата на Т. върху имота касаят само периода до 27.02.2017г.,
когато трето лице е подало нова декларация за собствеността на имота, т.е. БРС
приема, че наследодателят е бил собственик до смъртта си през 2016г., а след
това неговите наследници са били собственици до февруари 2017г., след което
повече те не се легитимират като носители на правото на собственост, доколкото
друг собственик е подал декларация. Впрочем процесния период по искова молба,
за който се търсят суми за потребена вода, е до 24.02.2017г. С други думи,
търси се заплащане на суми за периода, през който ответниците, а преди това
баща им са били собственици.
След смъртта на Т., неговите
идеални части от имота са наследени от съпругата и трите му деца. Неоснователни
са възраженията, че липсват данни за приемане на наследството от наследниците.
БРС съобразява, че доколкото няма доказателства, че наследниците са се отказали
от наследството, то те са го приели, тъй като чл.48 ЗН представлява презумпция
за приемането /Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/.
Както беше констатирано по-горе, от ответниците се търсят суми за задължения, възникнали направо в техния патрумониум вече като собственици, наследили имота. Не се касае за задължения, възникнали първоначално в сферата на техния баща, докато е бил жив и преминали върху наследниците след смъртта му. Процесният период на ползване на вода е от 21.07.2015г. до 27.01.2017г. Т. е починал на 16.02.2016г. Следователно до тази дата 3/12 ид.ч. от имота е бил негова собственост. Няма данни посочените идеални части от имота да са били в режим на СИО между Т. и съпругата му, ответницата А.Т.. Напротив, в попълнената от него декларация съпругата не е посочена като собственик, въпреки указаната в бланката възможност за такова посочване. Ето защо трябва да бъде прието, че починалото лице е притежавало еднолично 3/12 ид.ч. от имота.
Доколкото до 16.02.2016г. идеалните част са били собствени на Т., кредиторът не може да претендира от неговата съпруга и деца да му заплатят вземанията, възникнали преди тази дата, защото петитумът на иска не включва претенция да бъдат осъдени ответниците да заплатят наследени от тях задължения на починалия. Искът е с предмет заплащане на суми, възникнали направо в сферата на всеки от ответниците, след като е придобита собствеността по наследство. В тази връзка съдът съобразява, че за потребената студена вода ищецът е издал множество фактури, като първите шест от тях касаят периода, когато Х.Т. е бил жив. Това са фактури № **********/25.09.2015г., № **********/26.10.2015г., № **********/25.10.2015г., № **********/25.11.2015г., № **********/23.12.2015г., № **********/25.01.2016г. и № **********/25.02.2016г. Тези фактури са на обща стойност 98.64 лева. Мораторните лихви върху главниците по фактурите са на обща стойност 21.74 лева. Посочените суми, възникнали като задължения в сферата на починалото лице, не могат да се присъдят в сегашния исков процес в тежест на наследниците, тъй като няма предявено такова основание на иска. В тази част искът е недоказан и неоснователен. Няма пречка ищецът да предяви нов иск, с който да претендира от ответниците да заплатят сумите именно като наследници на Т..
Ответниците следва да отговарят само за задължения, възникнали от потребяването на студена вода в периода, когато те са били собственици на общо 3/12 ид.ч. от имота. БРС намира, че се доказва потреблението на вода за периода след 16.02.2016г. Представена е справка за начисленията по партидата на процесния имот, записванията в която сочат, че потребяваните кубици вода са служебно начислени, тъй като липсва водомер. Налице е и предписание от ВиК ЕАД до Х.Т., пратено през 2015г., за снабдяването му с измервателен уред. Налице са и няколко протокола, съставени от инкасатор, за това колко души живеят в имота. В част от протоколите е записано, че в имота живеят два души, а в друга част е отразено, че там живее един човек. Действително протоколите не са подписани от някой от собствениците, но съдът намира отразяванията в тях за верни. В тази връзка следва да се имат предвид показанията на св.Т., инкасатор във ВиК, която заявява, че имотът е без водомер, поради което водата се определя по 5 кубика на човек месечно. Съставят се протоколи за броя на живущите на адреса. Тези протоколи не са ежемесечни, когато броят на живущите е един и същ. При промяна на броя на живущите задължително се прави протокол. Свидетелката изрично е заявила, че броят на лицата, които живеят в имота се установява по данни на самите живущи или по данни на съседите. БРС счита, че показанията й потвърждават отразеното в приложените протоколи. Според свидетелката, след месец септември 2017г. имотът е необитаем, т.е. трябва да се направи извод, че преди това е имало хора в него. Следователно съдът трябва да даде вяра на протоколите, които установяват, че в имота са живеели хора и съответно са потребявали вода.
Съгласно изготвената съдебно – техническа експертиза за процесния период потребеното водно количество е 140 куб.м. Доколкото в имота няма водомер, отчетите на потреблението не са реални, а доставчикът е приложил чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според тази разпоредба по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Според изготвената съдебно – икономическа експертиза счетоводството на ищеца е водено редовно, а фактурите са осчетоводени и възлизат на 267.11 лева. За периодите 21.07.2015г.-16.09.2015г., 21.01.2016г.-22.02.2016г. и 23.02.2016г.-11.03.2016г. е спазен редът за начисляване на количеството вода, а именно по 5 кубика на обитател. За периода 12.03.2016г.-16.05.2016г. /отчетени са 2 месеца/ са начислени 10 куб.м. вода за двама обитатели, вместо следващите се 20 куб.м., т.е. начислено е по-малко количество вода. Начислените количества за периоди 17.05.2016г.-27.07.2016г. и 28.07.2016г.-29.09.2016г. се отнасят за един обитател, а тези за периоди 29.09.2016г.-28.11.2016г. и 29.11.2016г.-27.01.2017г. се отнасят за двама обитатели. БРС намира, че фактурите на ищеца правилно са отразили размера на дължимите за потреблението суми, тъй като отразените служебни количества вода също са верни.
Следователно вземанията на ищеца
за главница се доказват по основание за периода след смъртта на Т.. За този
период сборът от сумите по фактурите се равнява на 168.47 лева. Тази сума обаче
се дължи за целия имот. Както стана ясно, починалият е имал 3/12 ид.ч. от
имота, следователно толкова имат общо и неговите наследници. Изчислена от съда
по реда на чл.162 ГПК, сумата, дължима от собствениците на имота, ответници по
делото, съразмерно на притежаваните идеални части, възлиза на общо 42.12 лева.
Наследниците са общо четирима, поради което всеки от тях дължи по 10.53 лева за
потребена вода.
По отношение на иска за
мораторна лихва, съдът съобразява следното:
Според чл.33, ал.2 от ОУ,
абонатът трябва да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от издаване на
съответната фактура. В случая има потребена услуга, издадени са фактури, но
няма данни абонатът да е заплатил сумите при падежирането им. Ето защо с
настъпване на падежа ответниците са изпаднали в забава и дължат и мораторно
обезщетение от падежа на всяка фактура до 20.03.2018г. Общата лихва за забава върху
главниците по фактурите, касаещи потреблението след смъртта на Т. възлиза на 22.16
лева. Тази лихва обаче е изчислена върху главницата, дължима за целия имот.
Ответниците са собственици на 3/12 ид.ч., следователно дължат лихва от общо
5.54 лева или всеки един от тях дължи по 1.39 лева.
В заключение, следва да се постанови решение,
с което всеки от ответниците бъде осъден да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от по 10.53 лева главница за периода от 25.03.2016г. до 24.02.2017г.,
с отчетен период по фактури от 23.02.2016г. до 27.01.2017г., сумата от по 1.39
лева лихва за забава за периода от 26.04.2016г. до 20.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, като в останалата
си част за претендираните горници на суми и по-големи периоди исковете подлежат
на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно –
деловодни разноски в размер на по 43.69 лева, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.Ю.Т., ЕГН **********,***
да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.**********,
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т* сумата от 10.53 лева /десет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.03.2016г. до 24.02.2017г., с отчетен период по фактури от 23.02.2016г. до 27.01.2017г., сумата от 1.39 лева /един лев и тридесет и
девет стотинки/ лихва за забава за периода от 26.04.2016г. до 20.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.03.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 10.53
лева главница до 66.78 лева, за периода от 25.09.2015г. до 24.03.2016г. и за
отчетен период по фактури от 21.07.2015г. до 22.02.2016г., както и за горницата
над 1.39 лева лихва за забава до 10.97 лева и за периода от 26.10.2015г. до
25.04.2016г.
ОСЪЖДА
Е.Й.А., ЕГН **********,***
да заплати на ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *******,
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т* сумата от 10.53 лева /десет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.03.2016г. до 24.02.2017г., с отчетен период по фактури от 23.02.2016г. до 27.01.2017г., сумата от 1.39 лева /един лев и тридесет и
девет стотинки/ лихва за забава за периода от 26.04.2016г. до 20.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.03.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над
10.53 лева главница до 66.78 лева, за периода от 25.09.2015г. до 24.03.2016г. и
за отчетен период по фактури от 21.07.2015г. до 22.02.2016г., както и за
горницата над 1.39 лева лихва за забава до 10.97 лева и за периода от
26.10.2015г. до 25.04.2016г.
ОСЪЖДА Г.Й.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от
изпълнителния директор Г*Й* Т* сумата от 10.53 лева /десет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 25.03.2016г. до
24.02.2017г., с отчетен период по фактури от 23.02.2016г. до 27.01.2017г., сумата от 1.39 лева /един лев и тридесет и девет стотинки/ лихва за
забава за периода от 26.04.2016г. до
20.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2018г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над 10.53 лева главница до 66.78 лева, за периода от
25.09.2015г. до 24.03.2016г. и за отчетен период по фактури от 21.07.2015г. до
22.02.2016г., както и за горницата над 1.39 лева лихва за забава до 10.98 лева
и за периода от 26.10.2015г. до 25.04.2016г.
ОСЪЖДА А.Й.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на ”Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.*******,
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т* сумата от 10.53 лева /десет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.03.2016г. до 24.02.2017г., с отчетен период по фактури от 23.02.2016г. до 27.01.2017г., сумата от 1.39 лева /един лев и тридесет и
девет стотинки/ лихва за забава за периода от 26.04.2016г. до 20.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 20.03.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над
10.53 лева главница до 66.77 лева, за периода от 25.09.2015г. до 24.03.2016г. и
за отчетен период по фактури от 21.07.2015г. до 22.02.2016г., както и за
горницата над 1.39 лева лихва за забава до 10.98 лева и за периода от
26.10.2015г. до 25.04.2016г.
ОСЪЖДА А.Ю.Т., ЕГН **********,*** 31да заплати на ” ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано от
изпълнителния директор Г* Й* Т* сумата от 43.69 лева /четиридесет и три лева
и шестдесет и девет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Е.Й.А., ЕГН **********,*** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано от
изпълнителния директор Г* Й* Т* сумата от 43.69 лева /четиридесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.Й.Т., ЕГН **********,*** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано от
изпълнителния директор Г* Й* Т*, сумата от 43.69 лева /четиридесет и три лева и шестдесет и девет
стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.Й.Т., ЕГН **********,*** да
заплати на ”Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.*******,
представлявано от изпълнителния директор Г* Й* Т*, представлявано от изпълнителния
директор Ганчо Йовчев Тенев сумата от 43.69 лева /четиридесет и три лева
и шестдесет и девет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М Е