ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 10.05.2021 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети състав, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ – мл. съдия
като разгледа докладваното от младши съдия Василев въззивно гражданско дело №145 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх.
№00473/23.03.2021г. от Община *, адрес: гр. ***, представлявана от кмета П.
П., против постановление за определяне на адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело №20217450400014/2021г. по описа на ЧСИ Н.
Славов.
С обжалваното постановление /л. 9 от изпълнителното дело/ са присъдени
разноски и са приети такси, като размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя е в размер на 450 лв.
Жалбоподателят намира, че така
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Счита жалбата си за
допустима по аргумент от т. 2 от ТР №3 от 10.07.2017г., постановено по ТД 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
възнаграждението било над минимума по Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения /Наредбата/. Наредбата в чл.10, т.1 предвиждала за образуване на изпълнително
дело възнаграждение в размер на 200 лв.
В конкретния случай хонорарът бил необосновано висок, предвид липсата на правна
и фактическа сложност и отсъствието на множество действия по изпълнение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК допускала съдът да намали адвокатското възнаграждение до минималния
размер, определен в Наредбата. Единствените
действия от страна на взискателя били подаване на молба за образуване на изп.
дело и посочване на изпълнителните способи.
На тази база се иска съдът да
намали адвокатско възнаграждение и то да бъде определено в размер на 200
лв.
По делото е депозирано възражение от страна на
взискателя И.В. чрез адв. Е. Й. Счита се жалбата за неоснователна. Според
Наредбата в чл.10, ал.1 минималното адв.
възнаграждение е 200 лв. за образуване
на изпълнително дело, а в ал.2 на чл.10
– за процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело за
удовлетворяване на парични вземания минималното адвокатско възнаграждение е 200
лв. по делото била представена допълнителна молба с указнва коя е банковата
сметка на взискателя, както е направено искане за налагане на запор на
банковите сметки на длъжника. Неправилно жалбоподателя се позовавал на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Не можело отнапред да се предвидят обемът от
правни действия, които щели да се извършат, за да се определи размерът на
възнаграждението като прекомерен.
Въз основа на горното се
иска оставяне без уважение на жалбата и присъждане на разноски за настоящото
производство в размер на 200 лв.
Приложени са и
мотиви от съдебния изпълнител. Намира жалбата за неоснователна и като такава
следвало да се остави без уважение.
Съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Подадената жалба
е процесуално допустима. Изхожда от длъжник в изпълнителното производство и е
насочена срещу обжалваем акт по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Спазен
е законоустановеният срок за обжалване. Изпълнени са изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и компетентен да се произнесе е Кюстендилският окръжен съд.
Изпълнителното дело е образувано по молба на И.В. ***, като е приложен изпълнителен лист,
издаден на 22.01.2021г. въз основа на решение №230/15.07.2020г. по АНД №186/2020г.
по описа на КРС за сумата от 450 лв. представляващи съдебни разноски. На
18.02.2021г. с разпореждане е образувано изпълнителното дело, а с постановление
от същата дата са присъдени разноски и приети такси по изп. дело, от които 450
лв. за адв. възнаграждение по делото. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение до Община Кюстендил, получена на 17.03.2021 г. На 02.04.2021г. е
депозирана молба до съдебния изпълнител за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника до размера на
задължението, поради липса на плащане в срока за доброволно изпълнение.
В настоящият случай се възразява срещу размера на начисленото адвокатско
възнаграждение, като същите, в размер на 450 лв., се приемат за прекомерни. В
т.2 от ТР №3/2015г., постановено по ТД №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
съгласно чл.79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените, са за сметка на длъжника, като е без значение дали
изпълняемото право е парично или непарично. За разлика от исковото производство,
в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски
със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма
изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се
произнесе по разноските. Те се внасят авансово от взискателя.
Съгласно чл.434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира
извършеното от него изпълнително действие
чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите
факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение.
Приложимата на общо основание разпоредба на чл. 248 от ГПК сочи, че
съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си разноски, и
искането за изменение на разноските в изпълнителното производство следва да
бъде направено най-напред пред съдебният изпълнител и тогава длъжникът в
изпълнителния процес ще има възможност да обжалва постановеният от СИ акт. По
общите правила длъжникът има право да възразява относно прекомерността на
възнаграждението за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на
разноските в тачи част – чл. 78, ал. 5 от ГПК.
За да бъде осъществен съдебен контрол следва да е налице изричен акт на
СИ, с който последният да се произнесе по искане за изменение на разноските в
изпълнителното дело. Компетентен да се произнесе по молбата за изменение на размера на
разноските е съдебният изпълнител. Съдът не би могъл да извърши вместо него
действия по определяне на размера на разноските, респективно изменение на
установените вече разноски по аналогия с разпоредбата на чл. 248 от ГПК (така
Определение №460 от 19.09.2011г. на ВКС по ч. гр. д. №338/2011г., III г.о., ГК). В настоящия случай следва длъжникът да
отправи молба до СИ за ревизия на размера на адвокатско възнаграждение и при
неудовлетворителен акт от страна на съдебния изпълнител да обжалва последният
пред Окръжен съд – Кюстендил. По тези съображения жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, тъй като липсва произнасяне от съдебния изпълнител,
който да бъде проверяван от съда.
По
обжалваемостта:
Настоящото определение подлежи на
обжалване чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Апелативен съд - София в
едноседмичен срок от връчването му.
По разноските:
С оглед характера на производството и поради
липса на акт по същество, то разноски в настоящото производство не могат да
бъдат присъждани въпреки искането в тази насока във възражението срещу
жалбата.
Предвид изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба
с вх. №00473/23.03.2021 г. от Община *, адрес: гр. ***, представлявана от кмета П.
П., против постановление за определяне на адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело №20217450400014/2021г. по описа на ЧСИ Н.
Славов.
ПРЕКРАТЯВА производството по
в. гр. д. №145/2021 г. по описа на КОС.
Определение подлежи на обжалване чрез
Окръжен съд – Кюстендил пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.