№ 265
гр. Варна, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. С.
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. С. Административно наказателно дело
№ 20243110204464 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. С. К. ЕГН:********** с адрес: гр.Варна,
кв.“Аспарухово“, ул.“Дедеагач“ №2, против Наказателно постановление №
ПЕК – 91/17.09.2024 г. на Директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ -
Варна, с което на П. С. К., е наложена глоба в размер на 100. 00 /сто/ лева на
основание чл. 209, ал.3 от Закона за здравето.
В жалбата си въззивницата прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, не оспорва нарушението, представя доказателства
с жалбата за извършени имунизации на 02.04.2024г. и на 24.07.2024г. преди да
бъде издадено наказателното постановление.
В съдебното заседание въззивницата редовно призована не се явява,
представлява се от проц. представител, който поддържа жалбата и по
същество не оспорва нарушението, но моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна РЗИ - Варна, редовно призована, се представлява
от проц. представител, който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
1
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване,
от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директора на РЗИ – Варна.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2024г. е извършена проверка на "Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ", стопанисвана от ЕТ
"Свети Мина-M*р*я Ва****ва-амбулатория за индивидуална практика" с
адрес на практиката: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. "Димчо Дебелянов" № 24
по повод: с писмо на МЗ с вх. № 03-1006-3/06.02.2024 г., относно
имунизационен обхват срещу - Морбили, Паротит, Рубеола и в тази връзка
издадената от Директора на РЗИ – Варна Заповед, изх. № РД-01-26/08.02.2024
г. и писмо на МЗ вх. № 03-43-4/06.03.2024 г., относно регистрация и отчитане
на обхванатите лица при изпълнение на Имунизационния календар на РБ за
2023 г. и в тази връзка с издадената Заповед на Директора на РЗИ – Варна –
Заповед изх. № РД-01-55/08.03.2024 г.
В хода на проверката е прието за установено, че П. С. К., в качеството
си на родител не е осигурила провеждането на задължителна имунизация на
детето си Ирина К. /родена на 26.04.2010г./ съгласно Имунизационния
календар на Република България.
Въз основа на констатираното нарушение на 14.05.2024 г. бил
съставен АУАН на П. С. К.. Нарушението е квалифицирано в АУАН като
такова по чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15/12.05.2005 г. за имунизациите в Р
България и във вр. с чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето.
На база на съставения АУАН на 17.09.2024 г. е издадено процесното
Наказателно постановление от Директора на РЗИ – Варна. В
обстоятелствената част на същото е отразена вече описаната фактическа
обстановка в АУАН. Въз основа на горепосоченото, АНО - Директора на РЗИ –
Варна е наложил административно наказание – "глоба" на П. С. Карамчанова
2
в размер на 100. 00 /сто/ лева на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на въззивницата е проведено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно преценена степен на
обществена опасност на извършеното от въззивницата.
В хода на административнонаказателното производство АНО е
допуснал процесуални нарушения, всяко от които е съществено и
представлява самостоятелно отменително основание.
Във връзка с приета Наредба № 15 от 12.05.2005 година за
имунизациите в Република България, е посочено в чл.2, ал.1 задължителните
планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулозата,
дифтерията, тетануса, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит,
рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В и пневмококови
инфекции. По смисъла на ал.2 от същия член тези задължителни планови
имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационен календар
на Република България, който е определен като Приложение № 1 към
цитираната по-горе наредба. При неизпълнение на задължението, вменено по
закон, определеното лице – носител на административно – наказателна
отговорност, понася такава по смисъла на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето,
когато се явява родител или настойник на дете.
В състава на този текст от Закона за здравето е предвидено
административно нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез
бездействие – неосигуряване за провеждане на задължителни имунизации на
дете от родител, като в тези случаи нарушението се осъществява само от
особен по вид субект – родителят /независимо кой/ на детето. В тези случаи
конкретното изпълнително деяние се състои именно в липсата на законово
предписано поведение – осигуряване на присъствието на детето от родителя за
извършване на имунизация или реимунизация.
При условие, че самата Наредба № 15 от 12.05.2005 година за
имунизациите в Република България допуска отлагане на задължителните
имунизации, според съда на конкретните дати жалбоподателката не е
извършила административно нарушение, конкретно на чл. 209, ал.3 от Закона
за здравето, доколкото законът й позволява в един по – късен момент да
имунизира детето си. Съдът е приел доказателствата представени от
3
въззивницата за извършени имунизации на детето й Ирина К. на 02.04.2024г. и
на 24.07.2024г., преди да бъде издадено наказателното постановление.
За допълнение на мотивите, съдът би желал да посочи няколко
съществени процесуални нарушения свързани с процедурата по издаване на
АУАН и неговото връчване.
На първо място, съдът намира, че липсва основен реквизит в АУАН, а
именно, не е посочено, кога според АНО е извършено нарушението, на коя
точно дата, а това е съществено изискване според чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН.
На следващо място липсват каквито и да било доказателства, че акта е
надлежно предявен за връчване на въззивницата, което от своя страна влече
нарушение свързано с нарушаване правото и да подаде възражения срещу
акта в определен срок. Реализирани са били нарушения и на чл. 43 и на чл. 44
от ЗАНН.
Съдът намира, че следва да обърне внимание, че административното
производство е строго формално и изискванията за законосъобразност на
производството са задължителни за АНО и безспорно подлежат на съдебен
контрол.
Така при издаването на своето НП, АНО е описал идентична
фактическа обстановка с тази посочена в АУАН, като отново липсва дата на
извършеното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
въззивницата. Така описаните нарушения винаги представляват съществено
нарушение на процесуалните правила и са самостоятелни отменителни
основания, доколкото не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното
производство.
От административната преписка не се установява да са настъпили
някакви вредни последици в резултат на установеното нарушение. Не се сочи
и нарушението да е повторно. От тук, остава неясен въпросът защо
административно – наказващия орган не е изложил мотиви за това дали и
защо констатираното нарушение не е маловажен случай. По смисъла на чл. 28
от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може: а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание".
4
В Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., постановено по т. д. №
1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което е задължително за прилагане както от
правораздавателните органи, така и от административните органи
категорично се приема, че изразът в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН "може"
не предполага действие при "оперативна самостоятелност", а означава
възлагане на компетентност на съответния административен орган.
Следователно при издаване на наказателното постановление той е длъжен да
извърши и преценка дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и
съответно да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи
на административно нарушение, от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК според която това е такова деяние, при което
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните
фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на
вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. Тази проверка включва в обсега си обективни и
субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието
и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.
В конкретния случаи е било възможно и е следвало АНО вместо да
наказва, да приложи чл. 28 от ЗАНН и само да предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Като не е сторил обаче това,
Директорът на РЗИ - Варна е нарушил материалния закон, нарушил е и
дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г.,
постановено по т. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № ПЕК - 91/17.09.2024 г. за налагане на глоба, издадено от
Директора на РЗИ - Варна, следва да бъде отменено.
Съдът не е сезиран с претенции за разноски от нито една от двете
страни в съдебното производство, поради което и не дължи произнасяне в тази
5
насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 вр. ал.
1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПЕК – 91/17.09.2024 г. на
Директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Варна, с което на П. С. К.,
ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул.“Дедеагач“ №2 е
наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл. 209, ал.3 от
Закона за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6