РЕШЕНИЕ
№ 957
Хасково, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VII състав, в съдебно
заседание на
двадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Съдия: |
ПЕТЪР
ВУНОВ |
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА
и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20237260700811 / 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от
„Булкрафт 2“ ООД, чрез адв. Р.Р. от САК, срещу Агенция за хората с увреждания
(АХУ).
Ищецът твърди,
че с Наказателно постановление (НП) № 105/0023-4358 от 23.07.2018 г. на
изпълнителния директор на АХУ, на основание чл. 54а от Закона за интеграция на
хората с увреждания (ЗИХУ), и чл. 53, вр. чл. 83 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), му било наложено административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, но то било изцяло отменено
с влязло в сила Решение по НАХД № 14112/2018 г. на СРС, потвърдено с Решение №
6500/04.11.2019 г. по КАНД № 9733/2019 г. на АССГ. В хода на проведените
съдебни производства ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер от
1 660 лева, по 830 лева за всяко едно от тях, изплатено на две части, всяка от
които отговаряла на минималния размер, предвиден към релевантния момент в
Наредба № 1 от 09.04.2007 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати на ищеца сумата от 1 660 лева, представляващи обезщетение за претъпени
имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за иницииране и водене на
административнонаказателно производство по Наказателно постановление № 105/0023-4358
от 23.07.2018 г., сумата от 629,83 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 04.11.2019 г. до 04.07.2023 г., както и законната
лихва върху нея,
считано от датата на
предявяването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Богдан Богданов, счита предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково дава
заключение за основателност на иска, поради което предлага да бъде
уважен.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
НП № 105/0023-4358 от
23.07.2018 г., издадено
от изпълнителния директор на АХУ, на „Булкрафт 2“ ООД, на основание чл. 54а от
ЗИХУ и чл. 53, във вр. с чл. 83 ЗАНН, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 за нарушение по чл. 12, ал. 2, т. 1
от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по
предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с
увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ.
С влязло в сила Решение (без номер и дата), постановено по
НАХД № 14112/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 6500/04.11.2019 г.
по КАНД № 9733/2019 г. по описа на АССГ, горепосоченото НП е отменено.
От представените по делото 2 бр. споразумения
се установява, че между „Булкрафт 2“ ООД и Адвокатско дружество „Р.
& К.“ е постигнато
съгласие последното да представлява жалбоподателя във връзка с обжалване на НП
№ 105/0023-4358 от 23.07.2018 г. пред СРС, респ. пред АССГ по обжалване на Решението по НАХД № 14112/2018 г. по описа
на СРС, за което е определено адвокатско възнаграждение в размер на по 830 лева
за всяка една съдебна инстанция.
Видно от приетите 2 бр. преводни
нареждания тези суми са изплатени по банков път на 30.01.2019 г. и на
11.09.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
които са процесуално допустими, доколкото в
случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки
за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват
отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по
чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като са насочени срещу юридическoто лице, в чиято структура е
включен административният орган - пряк причинител на твърдените вреди, а
незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно
решение.
Разгледани по същество, исковете се
явява основателни, като съображенията за това са следните:
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи
от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на
сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло
в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените
имуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна
връзка между незаконосъобразно издадения акт и
причинените вреди.
В конкретния случай не се спори
между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява
по несъмнен начин, че НП № 105/0023-4358 от 23.07.2018 г. на изпълнителния
директор на АХУ е отменено по жалба от
„Булкрафт 2“ ООД с влязло в сила Решение (без номер и дата), постановено по
НАХД № 14112/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 6500/04.11.2019 г.
по КАНД № 9733/2019 г. по описа на АССГ, както и че в
производствата пред двете съдебни инстанции е било представлявано
Адвокатско дружество „Р. & К.“
по силата на сключен между тях договори за правна защита и съдействие, за което
му е заплатило по банков път адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 660
лева - по 830 лева за всяка една от тях. Тези вреди подлежат на репариране от
ответника, тъй като имуществото на „Булкрафт 2“ ООД е неблагоприятно засегнато
в пряка причинно-следствена връзка с издаденото НП, доколкото ищецът не би
ангажирал адвокатското дружество и не би му заплатил адвокатско възнаграждение,
ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен,
акт – НП № 105/0023-4358 от 23.07.2018 г., т.е. те са именно във връзка със защитата срещу него чрез
оспорването му. Тук е уместно да се посочи, че според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия, „…хонорара, платен
на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде
отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания,
каквито имат адвокатите.“
Посочено е още, че за всеки един български гражданин без юридическо
образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със
защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна,
както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган,
носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни
служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. В тези мотиви се съдържа отговор и на другото основно
възражение на ответника, а именно, че поради липсата на уредба в ЗАНН и в НПК
относно разноските при обжалване на НП, такива не се дължали. Именно, защото
към онзи момент е нямало процесуален ред за присъждането им на
признатия за невиновен за извършено административно нарушение, единственият път за него да ги възстанови,
е по реда на чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ.
Доводите на ответника,
свързани с обстоятелствата относно издаването на НП № 105/0023-4358 от 23.07.2018 г., са напълно
неотносими в настоящото производство, поради което й не следва да бъдат
обсъждани.
Върху сумата от 1 660,00 лева
следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на главния
иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от от
04.11.2019 г. до 04.07.2023 г. Тя има
акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи
от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно (главно)
парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на
падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (лихва за забава). Освен това, по арг. от чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ се дължи обезвреда на всички
вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат. В тази връзка е
необходимо да се отбележи и че съгласно т.
4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при
незаконни
актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се
отменят унищожаемите административни актове. Следователно,
в случая това
действително е 04.11.2019 година, като размерът й не
е спорен, а и с
помощта на общодостъпна програма в интернет, на основание чл. 162 ГПК, се
установява, че за релевантния период възлиза на претендирания такъв от 629,83 лева.
По изложените съображения съдът
счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
на ответника спрямо ищеца, поради което предявените искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора
и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
единствено в полза на същия
следва да се
присъдят такива в общ размер на
398,30 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и
представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение е
неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в
приложимия чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция
за хората с увреждания, със
седалище: ***, да заплати на „Булкрафт
2“ ООД, ЕИК
************,
със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 1 660,00 лева,
представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за иницииране и водене на административнонаказателно производство по
Наказателно постановление № 105/0023-4358 от
23.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция
за хората с увреждания, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата
на предявяването на исковата молба в съда –
05.07.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 629,83 лева, представляваща лихва за забава върху нея за периода
от 04.11.2019 г. до 04.07.2023 г.,
както и сумата от 398,30 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: |
|