№ 929
гр. Перник, 09.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20251700100597 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В. Г. Д. против С. П. М., с която са предявени
осъдителни искове, както следва: 1) за сумата от 23 000 лв. - невърнат остатък от сума по
предоставен паричен заем, съгласно сключения между заемодателя В. Г. Д. и
заемополучателя С. П. М. договор за паричен заем от 09.04.2020г.;2) за сумата от 56 000 лв. –
- невърнат остатък от сума по предоставен паричен заем, съгласно сключения между
заемодателя В. Г. Д. и заемополучателя С. П. М. договор за паричен заем от 23.09.2022 г. С
исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по
делото.
В срока по чл. 131 ответникът, чрез адв. Л. Б. е депозирал писмен отговор, с който
изразява становище, че предявеният иск е допустим, но абсолютно неоснователен, като моли
съдът да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Потвърждава, че
ищецът и ответникът се намират в родствена връзка, както и че между тях на дата
09.04.2020г. е бил сключен договор за паричен заем в размер на 30 000 /тридесет хиляди/
лева. Оспорва като невярно твърдението, че към датата на подаване на исковата молба от
общия размер 30 000 /тридесет хиляди/ лева са заплатени само 7000 /седем хиляди/ лева и че
остава неизплатена сума в размер на 23 /двадесет и три хиляди/ лева. Видно от приложените
към отговора на исковата молба 31 броя разписки от „Изи Пей“, С. М. е изплатил напълно
сумата от 30 000 лева на ищеца. Потвърждава, че между страните на дата 23.09.2022г. е бил
сключен договор, като оспорва твърдението, че на С. П. М. е преведена сумата от 100 000
лева. Видно от приложения договор за паричен заем от дата 23.09.2022г. заемодателят се е
задължил да предостави на заемодателя сумата от 100 000 лева, като предаването на сумата е
записано, че ще се извърши в брой или по банков път, след писмено поискване. Видно обаче
от приложеното към исковата молба платежно нареждане от дата 07.09.2022г. на С. М. е
предоставена единствено сумата от 40 000 лева. Твърди, че на С. М. други суми не са му
предоставяни, нито по банкова сметка, нито на ръка. При това положение, признава, че на С.
1
М. под формата на парични заеми е предоставена сумата общо от 70 000 лева, а именно:
сума в размер на 30 000 лева по паричен заем от дата 09.04.2020г. и сума в размер на 40 000
лева по паричен заем от дата 23.09.2022г. Видно от исковата молба, ищецът сам признава, че
по втория договор за заем от дата 23.09.2022г. е получил сума от ответника в размер на
44 000 лева, което е с 4000 лева повече, отколкото същият е предоставил. По-високият
размер на получената от ищеца сума е в резултат на устна договорка между страните за
заплащане на лихва върху отпуснатата сума. В тази връзка твърди, че С. М. е върнал на
ищеца абсолютно всички получени под формата на парични заеми суми и към настоящия
момент същият не дължи претендираната сума от 79 000 лева. С отговора са представени
документи с искане за приемане като доказателства по делото.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
следното:
Предявените с исковата молба искове са с пр. осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Доказателствена тежест
Основателността на исковете с пр. осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване
от ищеца при условията на пълно и главно доказване на кумулативното наличие на
предпоставките: 1) действителен договор за паричен заем между ищеца и ответника; 2)
фактическото предаване и получаване на договорения заем и неговият размер (договорът е
реален - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните
парите бъдат предадени на заемателя) и 3) изискуемост на задължението за неговото
връщане в уговорения срок.
Ответникът следва да докаже релевираните в срока по чл. 131 ГПК възражения срещу
исковете с пр. осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за положителните факти: че дадената сума е върната на
срока /задължението е платено/, както и за частично получаване на сума в размер на 40 000
лева по паричен заем от дата 23.09.2022г., вместо уговорената заемна сума от 100 000 лева.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
По доказателствените искания
Представените с исковата молба и с отговора документи са допустими и относими и
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като писмени доказателства заверени с
оригиналите копия на документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, подробно описани в същите.
2
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.01.2026 г. от 13,30 часа,
за когато да се призоват страните, като на страните им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3