Р Е Ш Е Н И Е № 508
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 30.10.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3072 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от Гражданско – процесуалния Кодекс /ГПК/, чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч
Марк, Бизнес център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, против Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в
облигационни отношения по силата на договор за доставка на електрическа енергия
на електроснабден имот находящ се в гр.Видин, обл.Видин, бул.„Панония” № 56,
вх.Б, ет.3, ап.5, с ИТН 310195769073. Твърди се още, че ищецът е изправна страна
по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на обекта
електрическа енергия, а ответникът е неизправна страна, тъй като е останал
задължен за заплащане стойността на разходваната ел.енергия - парична сума по
договор за продажба на електрическа енергия, за сумата общо в размер на 1121.34
лева – главница по издадени 13 бр. фактури
за периода от 06.10.2015г. до 07.03.2018г.
Поддържа
се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и
в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 1807/2018г. по описа на ВРС
му е издадена заповед за изпълнение, както и че заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземането си.
Иска
се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, възникнало по договор за
доставка на електрическа енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.Д.№ 1807/2018г. по описа на ВРС, за заплащане на сумите: 1121.34 лева –
главница, представляваща стойността на ползвана и не заплатена от ответника
ел.енергия за периода от 06.10.2015г. до 07.03.2018г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.07.2018г. до изплащане
на вземането; 61.76 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
04.12.2015г. до 26.06.2018г., както и за
направените в заповедното производство разноски: 25 лева за платена държавна
такса и 58 лева за адвокатско възнаграждение. Претендират се направените
разноски по настоящото производството. Иска се назначаване на съдебно –
икономическа експертиза, по която вещото лице да отговори на въпросите:
1.Редовно ли е водено счетоводството на ищеца?; 2.Отразени ли са в
счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД като задължение за плащане на
посочените в исковата молба фактури?; 3. Отразено ли е в счетоводството на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД извършено плащане по горепосочените фактури? При наличие
на отбелязване на извършено плащане, в какъв размер е същото, от коя дата е и
за коя фактура се отнася?; 4.Има ли открита партида в счетоводството на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, която да отразява извършеното снабдяване с електрическа енергия
на длъжника, има ли данни за предходни плащания по издадени от дружеството
фактури?; 5.Какъв е размерът на дължимата сума от ответника по делото по всяка
една от приложените по делото фактури и какъв е общият размер?; 6.Какъв е
размерът на дължимата мораторна лихва за забава по всяка една фактура за
периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за
възникнали задължения – 26.06.2018г., както и какъв е общият й размер? 7.Какъв
е размерът на общото задължение на ответника към „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,
включващо сбора от главниците по всяка една издадена фактура и сбора на
дължимата лихва за забава по всяка една издадена фактура.
Ответникът
Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес:г***, е подал отговор в срока за отговор на
исковата молба чрез назначения си особен представител, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва размера на исковата претенция по
представените от ищеца фактури, като частни документи, издадени едностранно от
ответника, удостоверяващи изгодни за него обстоятелства, които не се ползват с
обвързваща доказателствена сила и отразените в тях обстоятелства не могат да се
противопоставят на ответника. Поддържа също, че ищецът не доказва твърдението
си, че е изпълнил задълженията си да достави на потребителя - ответник
електрическа енергия в условията, при които е присъединен към разпределителната
мрежа и с показатели за качество на търговската услуга, приети от ДКЕВР –
задължение съгласно чл.5, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД. Прави възражение за погасени по давност
искови претенции. Моли, искът да бъде отхвърлен. Не претендира разноските по
производството.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от
доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна страна по този
договор - че е предоставил твърдяната ел.енергия през исковия период на
посочения недвижими имот, с партиден номер на ответника, както и размера на
претендираните главници и лихва за забава върху тях.
По
дето са събрани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по
делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска и от
фактическа страна:
Ищецът е подал заявление до съда по реда на
чл.410 и сл. от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№
1807/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото дело, му е издадена
заповед за изпълнение за претендираните парични суми - главница и лихва, като
искът за установяване на вземането е предявен в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради което искът е допустим.
Между
страните е налице облигационно отношение, което се регулира от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД.
Наличието
на договорните отношения между страните не се оспорват от ответника и се
установяват от представеното по делото заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди от 22.11.2011г., подадено от ответника до ищцовото
дружество, касаещо притежаван от ответника недвежем имот, находящ се в
гр.Видин, ж.к.“Панония“ № 56, вх.Б, ет.3, ап.5 /лист № 83 от делото/, както и
от съществуването на абонатен клиентски номер на името на ищеца № 310195769073,
видно от заключението на вещото лице, дадено въз основа на счетоводна справка
от първични счетоводни документи в ищцовото дружество.
Не се
оспорва от ответника и обстоятелството, че монтираното устройство за измерване на
разходената ел.енергия в процесния имот отговаря на съответните метрологичните
и технически характеристики, както и че отчитането е извършено в съответствие с
нормативната уредба за исковия период.
От
заключението на вещото лице се установява, че счетоводството на ищцовото
дружество като доставчик на ел.енергия, касаещо процесния недвижим имот,
находящ се в гр.Видин, ж.к.“Панония“ № 56, вх.Б, ет.3, ап.5, с клиентски
номер ИТН 310195769073 и титуляр Н.Б.К.,
е водено редовно; че издадените фактури за исковия период са осчетоводени при
спазване на хронологията на счетоводните записвания и че са издадени въз основа
на записванията от показанията на съответния за обекта електромер. Установява
се още, че към датата на извършване на проверката от вещото лице в
счетоводството на ответника, няма данни за постъпили плащания от страна на потребителя
по издадените фактури за исковия период, както и че последното плащане от негова
страна е извършено за предходен, преди процесния период – на 13.08.2012г. По
отношение на размера на задълженията на ответника, съдебната експертиза е
посочила, че общия размер на начислената и неплатена сума за исковия период е в
размер на 1121.34 лева; общият размер на законната лихва от падежа на всяка
една неплатена фактура до датата на издаване на справката за възникнали
задължения - 26.06.2018г., е в размер на
61.76 лева, а общия размер на дълга – 1183.10 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: Предявеният иск за заплащане цената на разходвана от ищеца ел.
енергия е основателен и доказан. Основанията за това са следните: Установиха се
безспорно обстоятелствата, че страните се намират в облигационни отношения по
силата на договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди на обект,
намиращ се на адрес: гр.Видин, ж.к.“Панония“ № 56, вх.Б, ет.3, ап.5, и с
потребител ответникът Н.Б.К., с клиентски номер
ИТН 310195769073, както и че ответникът не е заплащал ел. енергия за
исковия период. Не се спори между страните за изправността отчитащите
ел.устройства на абоната, тоест изправна страна ли е доставчика на ел. енергия
по договора, поради което, следва да се приеме, че ответникът е получил
действително отразената в тях количествено отношение и с необходимите
показатели за качество електрическа енергия. Поради изложеното, ищцовото
дружество, като доставчик на отчетената ел.енергия на потребителя за исковия
период е изправна по договора за продажба на електрическа енергия за битови
нужди, може да иска насрещно изпълнение по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия /ОУ/
потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение, като продължителността на периода за плащане е десет дни, след
изтичането на който вземането на доставчика на ел. енергия за съответния месец
става изискуемо. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез
съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта ежемесечно –/когато
отчетния период е един месец/ и съобразно графика на отчитане /когато периодът
на отчитане е по – дълъг от един месец/ – чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от ОУ. Според чл.
19, ал. 8 от Общите условия неполучаването на съобщение не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок, така както и
подаването на възражение срещу сметката поначало не освобождава потребителя от
задължението за плащане на дължимата сума – чл. 19, ал. 9 от Общите условия.
Принципно, основателен е доводът на ответника, че процесните фактури за
начислена ел.енергия са частни свидетелстващи документи и като такива имат
формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и
неговото авторство, и като свидетелстващ документ материализира
удостоверителното изявление на издателя относно определени факти.
Свидетелстващият документ може да бъде автентичен или неавтентичен - подправен
с оглед авторството /и верен или неверен/ с оглед удостоверителното изявление
отговаря ли на действителното фактическо положение, като неистинските документи
нямат доказателствена сила. При частните свидетелстващи документи, защитата
срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а я преценява с оглед всички събрани доказателства.
Частният свидетелстващ документ по правило не се ползва с материална
доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е. съответствието на
материализираното в него изявление с обективната действителност, не може да се
оборва по реда на чл.193 от ГПК. В писмения си отговор
ответникът, чрез процесуалния си представител е оспорил фактурите, но не с
оглед тяхната автентичност или неистинност като документи, а като неотговарящи
на действително потребеното количество ел.енергия за съответния обект. Затова,
същите са ценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, а именно:
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за исковия
период, липса на оспорване на показанията на измервателните технически
средства, редовно водено счетоводство от дружеството доставчик, както и липса
възражения от потребителя относно качеството и количеството на доставената му
ел.енергия.
Неоснователно
е възражението на ответника за погасени по давност искови претенции, тъй като
исковият период обхваща: за главницата времето от 06.10.2015г. до 07.03.2018г.,
за лихвата – времето от 04.12.2015г. до 26.06.2018г., а заявлението за издаване
на запавед за идпълнение по ч.гр.Д № 1807/2018г. е подадено на 05.07.2018г.,
тоест преди изтичане на тригодишната погасителна давност за периодични плащания
и лихви, съгласно чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, какъвто
е настоящия случай.
Размерът
на предявения иск за заплащане на главницата – парично задължение по договор за
доставка на електрическа енергия за битови нужди е основателен и доказан в
претендирания размер, съгласно заключението на вещото лице.
Предвид
основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск
за заплащане на лихва за забава върху уважената част от главницата за периода
от възникване на всяко месечно задължение за плащане до датата на издаване на
справката за възникнали задължения -
26.06.2018г., също в претендирания от ищеца размер, съгласно
заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и от датата подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.07.2018г. до изплащане на вземането.
Предвид
пълното уважаване на иска, съдът следва да пресъди и направените със заповедта
за изпълнение и претендирани в настоящото производство разноски, а именно: 25
лева за дължима се платена държавна такса и 58 лева за адвокатско
възнаграждение.
В настоящото
производство: на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца претендираните и направени разноски съразмерно уважената част от
исковете: 75 лева за дължима се платена държавна такса, 87 лева за адвокатско
възнаграждение, 120 лева за вещо лице и 313 лева за особен представител на
ответника.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Н.Б.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи изпълнение на вземане, възникнало по договор за доставка
на електрическа енергия за битови нужди с „ЧЕЗ
Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес
център, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, по 13 бр. фактури с включен
ДДС, на обща стойност: 1121.34 лева
- за доставена и потребена ел. енергия за периода от 06.10.2015г. до
07.03.2018г., както и: 61.76 лева –
лихва за забава върху главницата за периода от 04.12.2015г. до 26.06.2018г., за
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 1807/2018г.
по описа на ВРС, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
05.07.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център,
представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, разноски по ч.гр.Д.№ 1807/2018г. по
описа на ВРС в размер на: 25 лева за
дължима се платена държавна такса и 58 лева за адвокатско възнаграждение, а по
настоящото производство: 75 лева за
дължима се платена държавна такса, 87
лева за адвокатско възнаграждение, 120
лева за вещо лице и 313 лева за
особен представител на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: