№ 13207
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110155920 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на Т. Б. Б., с която са предявени искове
срещу „....“ ООД, за признаване на установено в отношенията между страните,
че клаузата на чл. 34, ал. 2 от сключения между тях договор за обучение на
ученик от 11.01.2022 г., предвиждаща неустойка в случай на едностранно
прекратяване на договора без предизвестие от страна на родителя, в размер на
1 500 евро, е нищожна като противоречаща на закона, морала и добрите
нрави, евентуално – за прогласяване на унижощаемостта й, като сключена при
крайна нужда, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1
500 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.10.2022 г. до окончателното плащане, представляваща сума за
неустойка, прихваната със заплатена от ищцата такса за обучение. В
условията на евентуалност, се иска осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1856,08 лева, представляваща разликата между удържаната
от ищцата неустойка в размер на 1500 евро и намаления поради прекомерност
размер на неустойката от 1077,66 лв.
В исковата молба се твърди, че на 11.01.2022 г. ищцата, в качеството си
на родител, сключва с ответника договор за обучение на ученик по отношение
на нейния син - А. М.. Видно от чл. 1 на договора, неговият предмет обхваща
обучението на ученика за периода на учебната 2022/2023 г., като същото
следва да се извърши съобразно учебната програма на училището за пети
клас. Възнаграждението по договора е в размер на 5800 евро, платимо до
15.03.2022 г., като при плащане до 15.02.2022 г. е налице отстъпка в размер на
5% (като дължимата сума е в размер от 5510 евро). Съгласно чл. 34, ал. 2 от
договора, същият може да бъде прекратен едностранно от родителя без
1
предизвестие, с писмено уведомление до училището, в срок най-късно до
десет дни преди започване на учебната година, която е предмет на договора. В
тези случаи родителят дължи на училището неустойка в размер на 1 500 евро.
Неустойката следва да се удържи от заплатеното възнаграждение по договора,
като остатъка от същото се връща на родителя в срок до 1 месец след
прекратяването на договора. На 18.07.2022 г. ищцата отправя до ответника
покана за прекратяване на договора, тъй като ученикът впоследствие е изявил
желание да учи в математическо училище, в резултат на което се е явил на
приемните изпити и ги е преминал успешно. Видно от съдържанието на
поканата, ищцата изявява желание и предложение за прекратяване на
договора по взаимно съгласие. При несъгласие на училището, ищцата изявява
воля поканата да послужи като писмено уведомление за прекратяване на
договора съгласно чл. 34, ал. 2 от същия. Излага аргументи, че следва да й се
възстанови в цялост заплатената от нея сума за учебната 2022/2023 г., а
именно: 10 776.62 лв. (левова равностойност на 5510 евро), тъй като
договорът е подписан и сумата е заплатена при крайна нужда. Ищцата
поддържа, че поканата се отправя до училището много преди започване на
учебната година, като реалните възможности от заемане на мястото от друг
ученик са големи и няма да донесе до никакви неблагоприятни последици за
училището. Ответникът изпраща до ищцата отговор с изх. № П-496-
08/10.08.2022 г., в който заявява, че счита договора за прекратен на основание
чл. 34, ал. 2 от същия, респективно не приема предложението за
прекратяването му по взаимно съгласие. Изразява становище, че към момента
на подаване на отговора, заплатената по договора сума е върната на ищцата,
като от нея е удържана неустойката в размер на 1 500 евро. По отношение на
същата ответникът твърди, че било негово право да я задържи, тъй като
същата била част от договора (както и от договорите по отношение на
останалите ученици в училището). На ищцата е изпратен и проект на
споразумение за прекратяване на договора, съгласно който неустойка отново
се дължи. С електронно писмо от 08.08.2022 г. ищцата отказва да подпише
такова споразумение, тъй като не е съгласна с чл. 4 от проекта му, съгласно
който е дължима неустойката в размер на 1 500 евро. С банков трансфер от
08.08.2022 г. на ищцата е възстановена сумата от 7842,88 лв. (представляваща
възнаграждение по договора), като е удържана сумата от 1 500 евро.
(неустойка по чл. 4 от договора). Ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречие със закона, както и с морала и добрите нрави,
тъй като ограничава свободното преместване на ученика и избора му на
училище Така, при преместване на ученика в друго учебно заведение по
причини, които не са здравословни, семейството на ученика следва да заплати
висока неустойка, дори и това да е съобщено на училището почти два месеца
преди началото на учебната година и въпреки факта, че приемът в училището
е целогодишен (видно и от информацията на уебсайта на ответника - ****). В
условията на евентуалност, ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е
сключена при крайна нужда, поради което е унищожаема. Ищцата се е
съгласила да подпише процесния договор, въпреки несъгласието си с клаузата
на неустойка, тъй като по правилата на ответника договорите за обучение за
2
следваща учебна година в училището следва да се сключат на ранен етап -
преди започване на приема и приемните изпити в държавните и други
училища. Това е видно и от изпратено до ищцата (и приложено към исковата
молба) електронно писмо от 08.12.2021 г. Впоследствие, ищцата е изявила
пред училището, че на този етап не е сигурна дали детето и ще се запише в
същото училище за следващата учебна година поради нейни лични
съображения. Същата е получила отговор с електронно писмо от 06.01.2022 г.,
в което й се съобщава, че ако не подпише договор и не заплати таксите за
следващата учебна година в посочените срокове, не може да се гарантира, че
мястото на детето й ще бъде запазено. Така, видно от съдържанието на
договора, сроковете за плащане на таксата за учебната 2022/2023 г. са до
15.03.2022 г. без отстъпка и до 15.02.2022 г. с отстъпка. Така родителите на
деца, които предстои да бъдат 5-ти или 7-ми клас се поставят в ситуация на
риск - от една страна, в случай че не подпишат договора с училището преди
приемните изпити, няма гаранция, че детето им впоследствие ще може да се
запише за следващата учебна година в училището (поради твърдян висок
интерес към тези паралелки). От друга страна, няма как да се предвиди и
гарантира, че детето ще премине успешно през приемните изпити за друго
желано от него учебно заведение. Така може да се окаже, че детето трябва да
смени учебното заведение, което посещава, и да отиде в ново, нежелано от
него такова (в случай че мястото му в У. не бъде запазено и не бъде прието в
училищата, в които кандидатства). Към този момент не са били налице други
образователни възможности за сина на Ищцата в този период на годината.
Наред с това, училището е водило активна набирателна кампания с
аргументите, че 5-ти клас (класът, в който ученикът е през учебната 2022/2023
г.) бил много желан и няма да запазят местата на деца, които не са записани и
платили таксата за следващата учебна година до 15.03.2022 г. Предвид това, не
е бил налице вариант мястото му в училището да се запази и гарантира,
респективно таксата да се заплати, след датите на приемните изпити в другите
учебни заведени заведения. Така ищцата, въпреки изявеното желание на
детето да учи в математическо училище (какъвто специализиран профил не
се предлага от У.) и въпреки евентуална възможност за нея да приеме работа в
чужбина, е следвало на ранен етап (до 31.01.2022 г.) да потвърди записването
на детето си в 5-ти клас в същото училище. В условията на евентуалност
ищцата поддържа, че размерът на неустойката е прекомерен. В тази връзка,
поддържа, че неустойката е в размер на над 27% от цялото дължимо по
договора възнаграждение (в частност 27,22%), тъй като общата дължима сума
по договора (в случай че се заплати до 15.02.2022 г. и се ползва отстъпка) е в
размер на 5510 евро, а неустойката е в размер от 1 500 евро. Ищцата като
страната, която дължи неустойка е физическо лице, като не се касае за
търговска сделка. Същата сключва договора в качеството си на родител,
загрижел за своето дете, и при посочените по-горе условия - срокове за
плащане преди приемните изпити в желаното от детето й математическо
училище. Не е налице и недобросъвестно поведение и неизпълнение от страна
на ищцата (които именно водят до основание за заплащане на неустойка), а
единствено упражняване на изрично предоставено съгласно Договора право
3
(досежно неговото прекратяване). Освен това, неустойката е и в абсолютен
размер - 1 500 евро, независимо от конкретния случай. Така, например,
Ищцата е следвало да заплати същата неустойка дори ако не бе инициирала
прекратяването на Договора през месец юли, а, например, в началото на месец
септември. Ищцата поддържа и че ответникът е могъл да положи грижата на
добрия стопанин за запълване на броя си на ученици, тъй като приемът в
училището е постоянен и не са налице никакви пречки за това. Нещо повече,
шансовете за търсене и набиране на ученици след датите на приемните изпити
за други училища (напр. училището, в което е приет Ученикът) са по-високи,
защото могат да бъдат привлечени учениците, които не са преминали успешно
през изпитите за вход в желано от тях училище и тепърва следва да търсят
алтернатива. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва
наличието на процесния договор за обучение на ученика А. М. за учебната
2022/2023 година, и в частност наличието в договора на оспорваната клауза на
чл.34 ал.2, извършеното от ищцата прекратяване на договора, отговора на
училището-ответник до ищцата, възстановяването на сумата от 7842,88 лева и
задържането от ответника на спорната сума в размер на 1500 евро. Поддържа,
че правната характеристика на уговорената в чл. 34 ал. 2 от процесния договор
сума в размер на 1500 евро е на отметнина, независимо, че тя е наречена от
страните „неустойка“. Отменината, съгласно правната теория и аналогията с
нормата на чл. 308 от ТЗ е възможност за страна по договора да се откаже
/отметне/ от договора като изгуби определена, уговорена от страните сума. На
практика отменината е привилегия за отказалия се от договора, в случая
ищцата, и благоприятна възможност, чрез претърпяване на минимални загуби,
да се откаже от договора, който вече не е актуален и не е предпочитан за нея.
При липсата на оспорваната клауза на чл.34 ал.2 от договора, алтернатива за
ищцата би била липса на възможност за прекратяване на договора, доколкото
възможностите за едностранно и безвиновно прекратяване на договора от
страна на възложителя са изчерпателно посочени в процесния договор за
обучение или в най-добрия за ищцата случай - едностранното и без виновно
прекратяване на договора по реда на чл.34 ал.1 от договора, при която
хипотеза фискалната загуба за ищцата би била в чувствително по-голям
размер. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 33 от ЗЗД за
унищожаемост на клаузата на чл.34 ал.2 от процесния договор. Договорът
нито е сключен поради крайна нужда, нито е сключен при крайно неизгодни
условия. Не са налице и условията за нищожност на нормата на чл. 34 ал. 2 от
процесния договор на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави. Поддържа, че ищцата, подписвайки с дружеството-ответник
договора за обучение на ученика А. М. за учебната 2022/2023 година, не се е
намирала в условията на крайна нужда, тъй като в гр. С. функционират
десетки училища с приемливо ниво на обучение, добра репутация и достъпен
прием. Голяма част от тях са държавни училища, но има и много частни
училища, които биха задоволили изискванията на претенциозни и загрижени
родители. Поради тази причина, счита за абсурдно някой родител да се
4
самоопределя като изпаднал в крайна нужда, в частност принуден от
обстоятелствата да обезпечи на всяка цена записването на детето си точно в
определено училище, било то и училището- ответник. Образованието на дете в
пети клас, освен че е конституционно гарантирано, е напълно обезпечено в
практически план. Във връзка с предпочитания от ищцата математически
профил за обучението на детето А. М. е видно от сайтовете на посочените по-
долу училища, че през месеците юли-септември 2022 година е имало незаети
места в елитните и предпочитани математически училища в град С. - ПЧМГ
„П.”, СМГ „....” и НПМГ „....”. Поради това, за ищцата обективно не е
съществувал риск детето й да остане неприето в добро училище с предпочитан
от нея математически профил или че подобен риск е съществувал само в
субективните представи на ищцата. Ответникът поддържа, че приемът на
ученици в ЧСУ „У.” ООД се планира достатъчно рано, а ранното му
практическо осъществяване е важна цел за ръководството на училището и са
екипа специалисти, които го обезпечават, тъй като изборът и наемането на
учители, формирането на техните трудови възнаграждения, а така също и
извършването на останалите, важни за провеждането на учебния процес
действия - обезпечаване на материална база, храна, транспорт, медицинска
грижа на територията на училището, наличие на извънкласни дейности и
много други, не е сериозно, а за някои от изброените не е и възможно да бъдат
извършвани в последния момент. Ето защо, клаузата на чл.34 ал.2 от
процесния договор за обучение се явява необходима. Тя, освен всичко
останало, е и средство за осигуряване в някаква степен на предвидимостта на
приходите за бъдещата учебна година. В пети клас, през учебната 2022/2023
година в училището-ответник са останали незаети учебни места. Ако
процесният договор за обучение на ученика А. М. не беше прекратен от
ищцата, незаетите места в пети клас през тази учебна година щяха да бъдат е
едно по-малко. От това следва, че училището-ответник е претърпяло вреда в
размера на цената по процесния договор за обучение. По отношение на
твърдението за прекомерност на неустойката ответникът твърди, че същата не
е прекомерна, защото нейният размер /около 27% от цената по договора/ е
съобразен, както с цената на договора, така и с евентуалните вреди, които
ответникът би претърпял. Поддържа, че въпросът за прекомерността на
неустойката следва да се третира, с оглед обстоятелствата към момента на
подписване на процесния договор за обучение, и в частност да се извади от
контекста на бъдещите събития, и да не зависи от обстоятелството дали
действително са претърпени вреди или не. Основанието за дължимост на
неустойката е неизпълнението на договора от страна на ищцата, обективирано
в едностранното му прекратяване. Ето защо неустойката е дължима,
независимо дали от неизпълнението са произтекли вреди. В тази връзка
твърди, че реално дружеството-ответник е претърпяло вреди в размер на
цената по договора, тъй като освободеното твърде късно място на ученика А.
М. е останало незаето. Излага доводи, че прекомерността предполага размерът
на уговорената неустойка да бъде в такива величини, които са изначално
несъвместими и фрапантно разминаващи се с нормалните представи, с общо
възприетата търговска, житейска и правна логика. Пример за фрапантност на
5
неустойката би бил размер на неустойката, надвишаващ размера на основното
задължение, равен на размера на основното задължение или най-малкото
представляващ преобладаващ процент от него, напр. 60-80%.
Обстоятелството, че неустойката е константна величина, в никакъв случай не
води до извода на нейната нищожност. В конкретния случай уговорената
неустойка няма как да не бъде константна величина, защото тя не обезпечава
евентуална забава, а обезпечава интересът от наличието и реализацията на
процесния договор за обучение. В условията на евентуалност, прави
възражение за прихващане на претенцията на ищцата, с вземане на ответника
срещу нея за връщане на цената, дължима от ищцата по договора, в размер до
1500 евро. Поддържа, че ако клаузата по чл.34 ал.2 от процесния договор за
обучение бъде призната от съда на нищожна или бъде унищожена, всяка от
страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по силата
на тази клауза. Именно в изпълнение на задължението си по чл.34 ал.2 от
процесния договор за обучение ответникът е заплатил на ищцата сумата в
размер на 7842,99 лева, което обстоятелство се признава от ищцата в исковата
молба. Поддържа, че ако клаузата чл. 34, ал.2 от процесния договор бъде
призната от съда на нищожна или бъде унищожена, следва да се приеме, че
тази клауза не съществува в договора респ. в правния мир. В тази ситуация би
бил налице действащ договор за обучение, който не е прекратен и по който се
дължи платената цена, поради което обогатяването на ищцата с върнатата от
ответника сума в размер на 7842.99 лв., се явява неоснователно. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове: 1. иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, кумулативно съединен с иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; 2. евентуален иск с правна
квалификация чл. 27, предл. последно ЗЗД, кумулативно съединен с иск по чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, 3. евентуално съединен иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието на облигационно
правоотношение с ответника, съдържащо клауза за неустойка с твърдяното
съдържание; 2) упражнено право на прекратяване на договора от страна на
ищцата; 3) по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД – че
клаузата за неустойка противоречи на закона и добрите нрави; 4) по иска с
правна квалификация чл. 27, предл. последно ЗЗД – че ищцата, поради
изпадане в крайна нужда, е сключила договор, съдържащ клауза за неустойка
с явно неизгодни условия за нея; 5) по исковете с правна квалификация чл. 55,
ал. 1 ЗЗД – заплащането на сумата от 1 500 евро по процесната клауза на
неустойка; 6) по иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 92, ал. 2
ЗЗД - заплащането на сумата от 1 500 евро, че размерът на неустойката е
прекомерен в сравнение с претърпените вреди от ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидно правно основание за задържане на платената от ищцата парична
6
сума.
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните е сключен
договор от 11.01.2022 г. за обучение на ученик в ЧСУ „У.“ за учебната
2022/2023 г.; че ищцата е прекратила договора едностранно договора с покана,
получена от ответника на 19.07.2022 г.; че с отговор от 10.08.2022 г.
ответникът е отказал да възстанови на ищцата сумата от 1500 евро, заплатена
от нея като част от възнаграждението по договора в общ размер от 10776,62
лв.; че с платежно нареждане от 8.08.2022 г. ответникът е заплатил на ищцата
сумата от 7842,88 лв. с посочено основание „прекратяване на договор А. М.“.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД,
кумулативно съединени с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По отношение на противоречието на клаузата за неустойка със закона,
съдът не намира, че същата противоречи на императивна правна норма.
По отношение на противоречието на клаузата за неустойка с добрите
нрави следва да бъде съобразено ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС. В т. 3 на ТР №
1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Критериите, приложими при преценката за нищожност на клаузата за
неустойка поради накърняване на добрите нрави, са примерно: естеството на
задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка - парични или
непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за
обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че
прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с
настъпилите от неизпълнението вреди. Само несъразмерност между
главницата и неустойката към момента на неизпълнението не е основание за
обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Липсата на уговорен краен
предел и срок за начисляване на неустойката не я прави нищожна, доколкото и
периодът, и размерът на неустойката, са последица единствено от виновното
бездействие на страната по договора.
В настоящия случай е уговорена неустойка, ако родителят прекрати
едностранно договора в срок най-късно десет дни преди започване на
учебната година. Размерът на неустойката е 1500 евро, а това, което е платила
ищцата, като обща сума по целия договор, е 5510 евро. Видно от чл. 1 на
Договора сумата, която се дължи за обучение на едно дете, е 5800 евро, но ако
цялата сума бъде платена до 15.03.2022 г., тогава се правят 5% остъпка и се
плаща 5510 евро, както явно е постъпила и ищцата. Вследствие може да се
заключи, че неустойката обезщетява парично задължение, налице е уговорен
краен предел, дори същата е фиксирана в конкретен размер – 1500 евро, който
7
представлява около 25% от цялата сума.
Видно от разпита на св. Е. Д. – маркетингов директор на ответното
дружество, когато даден ученик бъде приет, а впоследствие отписан, загубите
за училището са приблизително в размер на 19 500 евро, тъй като мястото му
остава незаето за 3 години напред, респ. не е налице несъразмерност между
така уговорената неустойка и действително претърпените вреди. Това
обстоятелство, само по себе си, е наложило въвеждането на процесната
неустойка. Предвид установеното по делото, ищцата отправя покана за
прекратяване на договора до ответното дружество на 18.07.2022 г. /по-малко
от два месеца преди започване на учебната година/, според гласните
доказателства, събрани чрез рапзита на св. Д., приемът на ученици за 5 и 8
клас е значително по-рано в „У.“, тъй като трябва да се види колко ученици,
обучавали се досега при тях, ще продължат да го правят, респ. колко места за
външни деца ще останат. Съдът намира, че по средата на лятото, когато вече
всички ученици са записани в съответни училища, може да се приеме, че
наистина ответното дружество се поставя в затруднено положение да запълни
съответната бройка.
Съобразно изложеното, този съдебен състав счита, че така уговорената
неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на иска по чл. 27, предл. последно ЗЗД, кумулативно
съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, 3:
Не само обстоятелството, че страната по един договор е имала сериозна
нужда, която е смятала да задоволи със сключването му, може да бъде
основание за унищожаването. Необходимо е освен това сделката, сключена
при крайна нужда, да е с явно неизгодни за нуждаещата се страна условия - т.
е. престацията на тази страна да е очевидно несъответна и несъразмерна на
насрещната престация, като нееквивалентността следва да е във вреда на
крайно нуждаещия се /Решение № 299 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1633/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев и др./.
В настоящия случай подобни обстоятелства не се констатират. Ищцата
твърди, че е изпаднала в крайна нужда, тъй като е трябвало да подпише
договора още през февруари 2022 г., защото от ответното дружество са
обяснили, че няма как да гарантират място на детето за следващата година.
Настоящият съдебен състав категорично не може да приеме, че гореописаното
положение е крайна нужда. Така е, защото според данни от Националния
статически институт на територията на гр. С. има общо 94 основни училища
(41 от които частни), щом ищцата е считала, че договорът е с неизгодни за нея
условия, спокойно е можела да не го подпише, тъй като за детето ноторно
има и други опции. Съдът не констатира и нееквивалентност в престациите –
подписан е договор за обучение в частно училище срещу заплащане на
конкретна такса за обучението.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 92, ал. 2 ЗЗД:
Доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на
определяне на неустойката (нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна),
страните са свободни сами да определят този начин - като глобална сума или
8
като процент от главното задължение, както и те да преценят дали плащането
й да бъде еднократно или периодично. Неустойката, наред с обезщетителната
си функция, изпълнява и стимулираща, обезпечителна и наказателна функция.
Тя е гаранция за това, че ще обезпечи едно точно изпълнение на поетите с
договора задължения.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място
неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. В
доказателствена тежест на ищеца е и да докаже, че размерът на неустойката е
прекомерен съобразно претърпените от ответника вреди. В процесния случай
ищецът не можа в условията на пълно и главно доказване да направи това.
Напротив, от разпита на св. Д., чиито показания са логични, последователни и
безпротиворечиви, се установи, че загубите са училището са около 19 500
евро, тъй като мястото остава незаето в продължение на три години – от пети
до осми клас.
Предвид изложеното, съдът намира, че неустойката не е прекомерна,
предвид размера на претърпените вреди и общата сума, дължима по договора.
По разноските:
Съобразно изхода от делото, разноски се дължат единствено на
ответната страна – 600 лева за адвокатско възнаграждение и 15 лева за
съдебни удостоверения.
Решението е изготвено в срок от една година и два месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. Б. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. ....., срещу „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК; ****, с адрес
на управление: гр. С., р-н Л., ул. ...., иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, кумулативно съединени с иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване за нищожна поради противоречие със закона на
клаузата за неустойка по Договор за обучение на ученик от 11.01.2022 г.,
сключен между Т. Б. Б., с ЕГН: **********, и „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК; ****.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. Б. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. ....., срещу „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК; ****, с адрес
на управление: гр. С., р-н Л., ул. ...., иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, кумулативно съединени с иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване за нищожна поради противоречие с добрите
9
нрави на клаузата за неустойка по Договор за обучение на ученик от
11.01.2022 г., сключен между Т. Б. Б., с ЕГН: **********, и „ЧСУ У.“ ООД, с
ЕИК; ****.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. Б. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. ....., срещу „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК; ****, с адрес
на управление: гр. С., р-н Л., ул. ...., иск с правно основание чл. 27, предл.
последно ЗЗД, кумулативно съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за
прогласяване за унищожаема, като сключена поради крайна нужда, на
клаузата за неустойка по Договор за обучение на ученик от 11.01.2022 г.,
сключен между Т. Б. Б., с ЕГН: **********, и „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК: ****.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. Б. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. ....., срещу „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК; ****, с адрес
на управление: гр. С., р-н Л., ул. ...., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 92, ал. 2 ЗЗД, за намаляване поради прекомерност на неустойка
по Договор за обучение на ученик от 11.01.2022 г., сключен между Т. Б. Б., с
ЕГН: **********, и „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК: ****.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. ....., ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧСУ У.“ ООД, с ЕИК; ****, с адрес на управление: гр. С., р-н
Л., ул. ...., сумата от 615 лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10