№ 262
гр. Несебър, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Й.Г.М.И.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от Й.Г.М.И. Гражданско дело № 20252150100572
по описа за 2025 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с
определение № *** от 01.04.2025г., постановено по гр.д. № ***/2025г. по описа на
Районен съд - С., производството по предявен насрещен иск за нищожност на
решение по т. 3 от ОС на ответната ЕС е било прекратено и същия е бил изпратен по
подсъдност на Районен съд - Несебър.
Предявеният по гр.д. № ***/2025г. по описа на Районен съд - С. иск по чл. 38
ЗУЕС от „В.М.“ ЕООД, ЕИК ********* против А. К. и А. К. е останал за
разглеждане пред РС - С..
Настоящото производство е образувано по повод исковата молба на А. М. К.,
ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН **********, двамата с адрес: с. А., обл. С., ул. „П.“
№ 32, заявена чрез пълномощника им адв. В. М. от АК - С., с която е предявен иск
за прогласяване нищожност на решението по т. 3 от дневния ред на общото
събрание на Етажна собственост на сграда с идентификатор 51500.507.**** по
КККР на гр.Несебър, представлявана от „В.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. О., ул. „К.М.“ № ****, представлявано от
управителя П.П.Т.
Ищците твърдят, че съгласно Нотариален акт № 111, томIX, рег. № ******,
дело № 1560/2018г. са собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.****.20 по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. Несебър,
комплекс „С. Д. 1“ № ******, с площ от 58.88 кв.м., ведно с 1.04 % (7.41 кв.м.) ид.ч.
1
от общите части на сградата. Излагат съображения, че решението по т. 3, взето на
процесното общо събрание е нищожно поради липса на кворум. Цитирана е съдебна
практика (Определение № 89 от 22.05.2017г. на ВКС, първо г.о.) в насока, че за
предявяване на иск за прогасяване на нищожност на взето решение преклузивният
срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не се отнася. С тези доводи молят от съда да уважи
предявения иск. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
излагат доводи за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Цитира се съдебна практика във връзка с контрола за законосъобразност на
решенията на етажната собственост и предявяването на иск по чл. 40 от ЗУЕС.
Изтъква се, че в конкретния случай е настъпила преклузия по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Акцентира се, че съгласно решение от 16.11.2022г. предишния управител на
етажната собственост отново бил „В.М.“ ЕООД, като се сочи разпоредбата на чл.
21, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли
предявения иск. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноските
по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожност на решение по т. 3, взето на 15.08.2024г. от общото събрание
на етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.507.**** по КККР на гр.
Несебър, представлявана от „В.М.“ ЕООД, ЕИК *********, тъй като е взето в
нарушение на изискването за кворум. Развити са съображения, че поради липса на
кворум, оспореното решение не е взето, въпреки, че е отразено в протокола.
Видно от протокол от проведено на 15.08.2024г. общо събрание е взето
решение по т.3 за избор на „В.М.“ ЕООД като управител на етажната собственост на
комплекс „С. Д.“.
На ищците е указана доказателствената тежест, че по тази претенция следва да
докажат, че са собственици на самостоятелен обект в сградата, която се намира в
режим на етажна собственост, че е било взето посоченото РОСЕС, прогласяването на
чиято нищожност се иска, включително и наведените в исковата молба фактически и
правни основания за твърдяната нищожност. Респективно на ответника е указана
доказателствената тежест да установи, че оспореното решение е валидно и
законосъобразно. Тежестта на доказване е указана на страните с определение № 694 от
02.07.2025г. по настоящото дело.
Въпреки указаната доказателствена тежест ищците не сочат доказателства за
2
твърденията си, изложени в исковата молба, че са собственици на самостоятелен обект
в сграда в режим на етажна собственост, с идентификатор 51500.507.****.20 по КККР
на гр. Несебър, находящ се в гр. Несебър, комплекс „С. Д. 1“ № ******, с площ от
58.88 кв.м., ведно с 1.04 %, равняващи се на 7.41 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата. Доколкото последното не касае надлежната процесуална легитимация на
страната, а до установяване на една от материалноправните предпоставки, които
пораждат предявения иск, то констатираната липса/поради непредставяне на
доказателства/, води на самостоятелно основание до извод за неоснователност на
предявената претенция.
По отношение на предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на решението по т. 3 от проведеното на 15.08.2024г. ОСЕС,
следва да се съобрази, че с решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г., I г.о.,
ВКС, съдът е приел, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление/т. е. не е персонифицирана/, се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо
формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите
на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници“ - чл. 357 и чл. 360
ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения,
както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото
събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки.
След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В
този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група
лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална
процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване,
състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези
правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките,
дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията
на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Според даденото тълкуване на ВКС законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за
3
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове
всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на
иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е
активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на
собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, а правомощията
на съда са ясно дефинирани.
Прието е от касационната инстанция, че отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни
решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна
решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе
решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38
ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Върховната инстанция е посочила, че определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията.
Разяснила е, че неспазването на различни правила от предвидените за свикване
и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство.
Наред с горното с решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г.
върховната инстанция е допълнила даденото тълкуване, като е приела, че извън срока
по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез
иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се
установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за
взето решение. Пояснено е в мотивите, че такива биха били случаите, в които е взето
решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй
като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е
прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни
собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от
чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в
протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9
ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на
4
обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално
притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност
за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до
нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или
до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл.
40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при
спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
На практика с посочените решения ВКС е обобщил съдебната практика, според
която предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, тъй
като законосъобразността на оспорените решения се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС и по реда на чл. 40 от ЗУЕС, а не по реда на ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че съдебната практика е задължителна за
всички съдилища и доколкото предявеният иск не касае нищожност на решението на
общото събрание поради привидност, то същият следва да бъде отхвърлен. Това е така
защото в конкретния случай се твърди, че решението по т.3 от ОСЕС, проведено на
15.08.2024г. е било взето в нарушение на изискването за кворум, поради което следва
да се приеме, че липсва такова решение. Посоченото основание по естеството си
представлява възражение за законосъобразност, което се подчинява на правилата на
ЗУЕС и би могло да бъде наведено само при спазване на преклузивния срок по чл.40
от ЗУЕС, който в конкретния случай е изтекъл и решението на ОСЕС е стабилизирано.
Налага се извод, че Общото събрание не е излязло извън компетентността си и
взетото от него решение не попада в обхвата на посочените по-горе от касационната
инстанция хипотези, поради което не касае нищожност поради привидност, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 750 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложендоговор за
правна защита и съдействие към постъпил писмен отговор по предявения пред РС-С.
инцидентен установителен иск с писмения отговор.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. К., ЕГН ********** и А. А. К., ЕГН
**********, двамата с адрес: с. А., обл. С., ул. „П.“ № 32, иск с правна квалификация
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на решение по т. 3, взето на
15.08.2024г. от общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор
51500.507.**** по КККР на гр. Несебър, представлявана от „В.М.“ ЕООД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. О., ул. „К.М.“ № ****,
представлявано от управителя П.П.Т. тъй като е взето в нарушение на изискването за
кворум, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. М. К., ЕГН ********** и А. А.
К., ЕГН **********, двамата с адрес: с. А., обл. С., ул. „П.“ № 32, да заплатят на
„В.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. О., ул. „К.М.“
№ ****, представлявано от управителя Пламен Петров Тодоров, сумата от общо 750
лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6