№ 21
гр. гр.Силистра , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261278/03.12.2020г., постановено по гр.д. № 1375/2019г.
по описа на СРС, е осъдено „Сириус Секюрити“ ООД гр. София да заплати на
Г. Х. Х. с ЕГН ********** следните суми: 2 760 лева - неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.03.2019 до 27.08.2019г., ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба - 30.09.2019; 50 лева - обезщетение
за забава за периода 01.04.2019-30.09.2020; 300 лева - възнаграждение за
извънреден труд за периода 01.03.2019-27.08.2019г., ведно със законната
лихва от 30.09.2019; 560 лева - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ ведно със
законната лихва от 30.09.2019; 100 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неползван платен годишен отпуск за 2019 г. ведно със законната лихва от
21.08.2019; 2500 лева - разноски по делото.
Недоволно от решението, е останало „Сириус секюрити“ ООД гр.
София, с ЕИК *********, което чрез процесуалния представител го обжалва в
законоустановения срок. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е
порочен, постановен при неправилно приложение на материалния закон и
1
съществени процесуални нарушения, без да излага каквито и да са
съображения в тази насока. Моли за неговата отмяна.
Ответната страна Г. Х. Х., чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно
основание чл. 128 КТ и чл. 128 КТ във вр. с чл. 143 КТ и чл. 9а НРВПО, по
чл. 221, ал.1 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случая жалбоподателят обжалва изцяло решението на
първата инстанция, сочейки че е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения, без да излага
каквито и да са съображения за това.
Според въззивната инстанция решението е валидно и допустимо.
Липсата на каквито и да е съображения в жалбата срещу правилността
на обжалваното решение силно ограничава възможностите на СОС да
извърши собствен анализ на доказателствения материал и да формира свои
фактически и правни изводи. Проверката, която в случая дължи въззивната
инстанция по оплакването за неправилност, е във връзка с т. 1 на ТР № 1 от
09.12.2013 на ВКС по тълк.дело № 1/2013 на ОСГТК: относно наличието на
приложими по делото императивни материалноправни норми, които да не са
спазени от районния съд; както и дали по делото участва страна, за чиито
интереси съдът е длъжен да следи служебно, и дали тези интереси са
накърнени от порок, водещ до неправилност на обжалвания съдебен акт.
След проверка на материалите по делото, Силистренският окръжен съд
намира, че СРС е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни
процесуалния действия по изясняване на спора, в който не участва страна, за
чиито интереси съдът трябва да следи служебно, и не са налице императивни
материалноправни норми, които да са приложени неправилно от
първоинстанционния съд. Същият е постановил правилно и законосъобразно
решение, съдържащо подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които
въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата
препратка на чл. 272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да
се потвърди без преповтаряне на мотивите.
С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят
разноските за процесуално представителство от адвокат в размер на 500 лева -
2
с малко над минимума, изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
въз основа на материален интерес от 3 770 лева. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК е основателно. Обстоятелството, че същото е направено от
жалбоподателя преди въззиваемата страна да представи пред съда договора за
правна помощ и да поиска разноските по него, е ирелевантно в случая, тъй
като е ясно, че е направено в условията на евентуалност: ако бъде поискано
присъждането на разноски и доколкото същите се явяват прекомерни с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261278/03.12.2020г., постановено по
гр.д. № 1375/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Сириус Секюрити“ ООД гр. София да заплати на Г. Х. Х. с
ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин лева/ лв. – разноски по делото пред
въззивната инстанция за заплатен адв.хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3