РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Берковица, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100669 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. Й. против В. В.
Е. с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК– за предоставяне на бащата на
упражняването на родителските права по отношение на детето Денимир
Димитров Й., родено на 27.10.2011 г., определяне местоживеенето на детето
при бащата и режима на лични контакти с майката.
Ищецът Д. П. Й. твърди в исковата си молба , че с ответницата са
родители на децата - И.Д. Й.а и Д. Д. Й.. Сочи, че с ответницата са разделени
от три години, като децата живеят с майката в дома на неговата майка /баба по
бащина линия/ на адрес гр. Б.. Сочи, че ответницата живее на семейни начала
с неговия брат /чичо на децата/. Заявява, че не е преставал да се грижи с
децата и се вижда с тях всеки ден. Поддържа, че притежава необходимия
родителски капацитет да отглежда детето Д. Д. Й. с подкрепата на жената, с
която в момента живее на семейни начала. Счита, че детето И. Д. Й.а следва да
продължи да се отглежда от майката.
Моли съда да постанови решение, с което:
- по отношение на детето Д. Д. Й. – упражняването на родителските
права да бъде предоставено на бащата, местоживеенето му да бъде
1
определено при него на адрес гр. Б....., на майката да бъде определен режим на
лични контакти – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 ч. в петък
до 18:00 часа в неделя, където живее майката /при желание на детето и с
преспиване/, два пъти по 10 дена през летния период, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, през коледните празници на всяка нечетна година,
през първата половина на коледната и пролетната ваканция на всяка нечетна
година, като родителите се уговарят за свободен режим на лични отношения,
при предварителна уговорка между тях;
- по отношение на детето И.Д. Й.а – упражняването на родителските
права да бъде предоставено на майката, местоживеенето й да бъде определено
при нея на адрес гр. Б....., на бащата да бъде определен режим на лични
контакти – всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 18:00
часа в неделя, където живее бащата /с преспиване при желание на детето/, два
пъти по 10 дена през летния период, когато не съвпада с платения годишен
отпуска на майката, през коледните и новогодишните празници на всяка четна
година, през втората половина на коледната и новогодишната ваканция на
всяка четна година, като родителите се уговарят за свободен режим на лични
отношения, при предварителна уговорка между тях;
- двамата родители да не дължат издръжка за детето, което не отглеждат.
Ответната страна В. В. Е. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.
Не спори, че с ищеца са родители на децата - И. Д. Й.а и Д. Д. Й., като и
че от три години са разделени, като тя и децата живеят с майката на ищеца
/бабата по бащина линия/, която й помага в тяхното отглеждане на адрес гр. Б.,
но твърди, че с децата живеят там по настояване на ищеца, като поддържа, че
има собствено жилище на адрес – гр. Б., където може да отглежда децата.
Не спори, че бащата контактува с децата почти всеки ден.
Твърди, че след подаване от нейна страна на искова молба за издръжка
на децата, по което е образувано гр.д. № 593/2024 г. Денимир е променил
своето поведение към нея – да й отговаря, не слуша, закъснява, употребява
алкохол.
Възразява родителските права по отношение на детето Д. да бъдат
2
предоставени на бащата. Заявява, че иска да се грижи и за двете деца.
Предявени са насрещни искове от В. В. Е. против Д. П. Й. с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 СК и чл. 143 СК – за предоставяне на
упражняването на родителските права върху родените от съвместното
съжителство на страните деца, местоживеенето им, което да бъде определено
при нея на адрес гр. Б., определяне на режим на лични контакти с бащата –
всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 ч. в петък до 18:00 часа в
неделя, където живее бащата /с преспиване при желание на детето/, два пъти
по 10 дена през летния период, когато не съвпада с платения годишен отпуска
на майката, през коледните и новогодишните празници на всяка нечетна
година, през първата половина на коледната и пролетната ваканция, като при
взаимно съгласие родителите да могат да уговарят режим на лични отношения
и в различни периоди,.
Искът е обективно кумулативно съединен с искове с правна
квалификация чл. 143 СК – за издръжка за бъдеще време на децата И.Д. Й.а
и Д. Д. Й. по 250 лева месечна издръжка за всяко от децата, считано от датата
на постановяване на решението по гр.д. № 593/2024 г. по описа на РС-
Берковица.
Подаден е отговор по насрещните искове от Д. П. Й. по
допустимостта и основателността на предявените искове в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок. Не възразява упражняването на
родителските права спрямо детето И. да бъдат предоставени на майката и
местоживеенето на детето да бъде определено при нея. Оспорва
насрещните искове по отношение на детето Денимир, както и
заплащането на издръжка за двете деца.
Заявява нови факти, настъпили след подадената от него искова молба, а
именно, че въпросите относно детето Д. Д. Й. били уредени извънсъдебно с
майката, като от 14.11.2024 г. детето живее при него със съгласието на
майката, като представя доказателства в подкрепа на своите твърдения. Не
оспорва претенциите на майката по отношение на другото дете Ивет, с
изключение на заплащането на издръжка.
В тази връзка на страните е предоставена възможност да уточнят кои са
спорните между тях въпроси по отношение на децата.
Майката В. В. Е. е изразила становище, че постигнатите договорки на
3
срещата с ДСП не се спазват и поддържа подадените от нея насрещни искове.
Бащата Д. П. Й. твърди, че спора се свежда единствено до дължимата за
децата издръжка. Заявява, че няма спор за детето Ивет, че родителските права
следва да се упражняват от майката и детето да живее при нея, както и режима
на лични контакти да е такъв, какъвто предлага майката. По отношение на
детето Денимир иска да бъде одобрено постигнатото между страните
извънсъдебно споразумение на съвместната среща с ДСП, като му бъде
предоставено упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето да бъде определено при него, режима на лични контакти да бъде
определен по становище на майката, като всеки от родителите да заплаща
издръжка за детето, което живее при него.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, обективиран в Определение № 87 от 05.03.2025г.
съдът е:
Първо, отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
- малолетните И.Д. Й.а и Д. Д. Й. са деца на страните по делото;
- детето Ивет живее с майката, а от средата на месец ноември
2024 г. със съгласието на майката детето Д. живее с бащата;
Второ, обявил е на страните, че следните факти са му служебно
известни:
- че с влязло в сила Решение по гр.д. № 593/2024 г. по описа на
Районен съд-Берковица бащата Д. П. Й. е осъден да заплаща на В. В. Е.,
като майка и законна представителка на децата И. и Д., месечна издръжка в
размер на по 250.00 /двеста и петдесет/ лева за всяко от децата, считано от
14.08.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
В случая ищцата В. Е. не претендира увеличение на така присъдената
издръжка, като предявява същата претенция, по която съдът вече се е
4
произнесъл с влязлото в сила решение по гр.д. № 593/2024 г. по описа на
Районен съд-Берковица.
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго /какъвто настоящия случай не е/, като ал. 2 на същата
разпоредба предвижда повторно заведеното дело се прекратява служебно от
съда.
Ето защо със същото Определение № 87 от 05.03.2025г., което не е
обжалвано и е влязло в сила, съдът е прекратил производството в частта
относно предявените насрещни искове по чл. 143 СК за заплащане на
месечна издръжка за двете деца в размер на по 250 лева месечно.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото, съдът е приел, че
по отношение на детето Ивет Димитрова Й.а, предвид липсата на спор за
упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти с
детето е сезиран с молба по чл. 127,ал. 1 от СК – за утвърждаване на
споразумение по посочените въпроси за детето.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 15.04.2025 г.
съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба по отношението
на детето И.Д. Й.а, с която родителите са се споразумели родителските права
по отношение на момичето да се упражняват от майката, местоживеенето е
определено при последната, а на бащата е определен режим на лични контакти
всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя,
където живее бащата, с преспиване при желание на детето; два пъти по десет
дни през летния период, когато не съвпада с годишния платен отпуск на
майката, през коледните и новогодишните празници на всяка нечетна година,
през първата половина на коледната и пролетната ваканция, като при взаимно
съгласие родителите могат да уговорят режим на лични отношения и в
различни периоди.
В същото съдебно заседание съдът е прекратил производството по
отношение на детето И.Д. Й.а, поради постигнатата между страните
спогодба.
Така спора по настоящото производство се свежда единствено до детето
Д. Д. Й..
5
Безспорно е, че от средата на месец ноември 2024 г. със съгласието на
майката детето Д. по свое желание живее при бащата, което се потвърждава и
от приложения Протокол от 14.11.2024 г. за проведена среща с екип на ДСП –
Берковица на л. 42.
По делото е изготвен социален доклад на л. 89-91, като при посещение
на адреса на бащата, където в момента живее детето в гр. Б. са установени
добри битови-жилищни условия, на Денимир е осигурена собствена стая, а в
същото жилище бащата живее със съжителстващата с него на семейни начала
жена, които спят в отделна стая.
В социалния доклад е отразено, че майката не е оказала съдействие на
социалните работници във връзка с неговото изготвяне и е отказала да им
съдейства, което се потвърди от представителя на ДСП в проведеното на
15.04.25 г. съдебно заседание, като в същото съдебно заседание съдът изрично
указа на майката да окаже съдействие на ДСП Берковица във връзка с
изготвяне на социален доклад и изготвяне на становище както за адреса, на
който живее на ул. ...., така и за адреса, на който иска да бъде определено
местоживеенето на детето на ул. ..... Въпреки дадените указания обаче майката
отново не е оказала необходимото съдействие на ДСП Берковица, което
същата е отказала да направи без наличието на уважителна причина за това,
поради което и не е изготвен нов социален доклад относно условията за
живеене при майката. Независимо от това съдът намира, че същите са
установени от показанията на разпитаните по делото свидетели И. С. С. и В.
П. Й., които живеят заедно с майката.
От съдържанието на социалния доклад на л. 89-91 се установява, че пред
социалния работник, изготвил социалния доклад в проведен разговор с детето
то е споделило, че на адреса на майката, на който е живял до сега на ул. А.
момчето е спяло в една стая с баба си и сестра си, а майка му спи в друга стая
с чичо му, а за другия адрес на майка си на ул. П... Д. е заявил, че „не е хубаво
и не иска да спи там“. Заявил е, че в дома на майка му всички пушат и преди
децата са му се подигравали, че му мирише якето, а сега същото се случва с И.
Момчето е споделило, че взаимоотношенията в дома на майка му са лоши и не
се разбира с роднините в къщата на майка му, дори е разказал, че при
последните му гостувания баба му на няколко пъти го е изгонила, за разлика в
дома на баща му, където се чувства добре. Детето е заявило още, че желанието
6
му е да живее с баща си. Отбелязано е, че Д. поддържа контакти със сестра си
– ежедневни срещи в училище и всеки петък И. гостува в дома на бащата, а по
данни на Д. той всяка вечер посещава дома на майка си във времето, в което
баща му ходи, за да храни животните, които отглежда. Свикнал е да живеят
разделени със сестра му и срещите им в училище и в петък вечер са им
достатъчни, за да не се отдалечат един от друг. Д. е споделил, че не желае да
преспива в дома на майка си и иска да се вижда с нея два пъти в месеца, в
съботния ден от 10 ч. до 16 ч., без преспиване, като иска в неделя да е
свободен, за да се готви за училище.
При изслушването си пред съда детето потвърди казаното от него при
изготвянето на социалния доклад и заяви категоричното си желание, че иска
да продължи да живее при баща си, защото при него се чувства по-добре –
„Искам да живея при тати. Защото там е по - спокойно. Имам си стая.
Тати ми помага за домашните. Добре ми е при тати… Разбирам се много
с жената, с която тати живее“.
Детето има желание да се вижда с майка си, но „Не искам да остана да
живея при мама. Искам да се виждам с нея от време на време, когато аз
реша. Не искам да преспивам при нея.“
Сподели пред съда, че в дома на майка си не се е чувствал добре, тъй
като е имало постоянни караници - „При мама бяха зле нещата, караници
такива неща - при мама, баба, мама и чичи и сестра ми. Баба и мама се
караха с мен, че върша глупости и такива неща…Чичо ми също ми се е
карал.“, ограничавали са го – „Не ме пускаха навънка“, няма собствена
стая и битово-жилищните условия са по-лоши– „…Не искам да живея там
заради пушенето. Умирисват ми се дрехите и ми се подиграват в училището.
При майка ми нямам собствена стая. На другия адрес на мама нямам също
собствена стая…. При майка ми спях с баба и сестра ми в една стая… По -
хубаво е да имам собствена стая…Сестра ми има едно яке, то смърди и
децата й се подиграват, че мирише якето. Сега като живея при тати няма
да ми миришат дрехите.“.
Сподели, че спрямо него е упражнявано насилие от
съжителстващите с майка му лица както от баба му – „Баба ми ме удари
по пръста и той се сви и поду“, така и от чичо му -„Чичи един път почна да
ме души, уплаших се и отидох при тати“, с когото майката е заживяла на
7
семейни начала - “Майка ми спеше при чичи“ и с когото детето не се
разбира добре – „Чичо ми също ми се е карал. Не се разбирам с него“.
Детето заяви, че не желае да контактува със съжителстващите с майката
лица „Притеснявам се от чичо ми и от баба ми и не искам да се виждам с
тях“.
Сподели, че иска да се вижда със сестра си Ивет, но не в дома на майка
му – „С Иветка искам да се виждам другаде“.
От изготвената по делото ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА /л. 148-
171/ от вещото лице д-р И. П. се установи следното:
не са налице данни за стресово разстройство, породено от текущата
ситуация около детето /л. 156/.
не се откриват данни /или белези/ на страх от някой от родителите
му, както и да са източник на перманентен стрес у момчето /л. 163,
отг. въпр. 1/, нито в разширения кръг на родителите му /л. 164, отг.
въпр. 2/.
не се откриват данни за текущо зловредно влияние върху Денимир,
на който и да е от двамата му родители, които да могат да се свържат с
опит за отчуждаване от другия родител /л. 161/.
текущите взаимоотношения с баща му Д. са в норма, както и
отношенията със съжителката на баща му Габриела са в границите на
общоприетата норма /л. 163/, като благодарение на подкрепящото
поведение от страна на Габриела са изградени положителни
взаимоотношения между тях и за нея детето споделя „Габриела се
грижи за мен“. /л. 164, отг. на въпр. 2/.
привързаността на Денимир и към двамата му родители е изградена и
налична, но текущо е компрометирана към майка му В. /л. 163/.
наблюдава се синдром на конфликт на лоялност към майката В. /л.
162/, откриват се данни за начална /граничеща с напреднала/ фаза на
родителско отчуждение само от майка му В., като основния фактор
на отчуждаването е пасивната роля на майка му в отношенията
им /л. 163/, като мотивацията на майката за отглеждане на детето е
висока, но променлива /л. 153/.
По време на изслушването си пред съда в проведеното на 18.09.25 г.
съдебно заседание вещото лице разсясни, че „Формата на родителско
8
отчуждение към майката има два произхода. Единия от поведението на
майката, който от конфликта с бившия съпруг избягва контакт с детето
Д., казва че майката се крие от него и сестрата. Майката да започне
активна роля, да комуникира с детето, а не да се крие. Обсъдили сме това
нещо с майката, дори в рамките на спора тя трябва да има по-активна
роля и това ще подобри отношенията … ако В. предприеме активни
действия ще нормализира“.
налице са текущи разриви на взаимоотношенията между Денимир и
цялото обкръжение на майка му, с изключение на сестра му Ивет
/л.157/, като пред вещото лице детето е споделило за промяна на
отношението на майка му към него - „Майка ми В. ме игнорира,
когато съм с баща ми Д.“.
временно взаимоотношенията с майка му В. са затруднени – поради
страхопочитанието към нея, както и поради специфичните родителски
изисквания, инспирирани /с известна вероятност/ от баба му по
бащина линия Иванка и чичо му Венислав, съжителстващ с майка
му /л. 163/. Денимир има изградена връзка с майка му, която обаче в
момента е силно компрометирана, тъй като текущите убеждения на
момчето са, че е обект на манипулация и изолация от страна на майка
си, като детето е споделило: „Майка ми не се интересува от мен и не
ме търси често, а всеки път, когато идвам в къщата, я няма, както и
сестра ми – мисля, че се крият от мен“.
Според вещото лице допълващ фактор на временното отчуждение
към майка му е и фактът, че тя живее на „семейни начала“ с В.,
който е брат на баща му – ситуация, която Д. не може лесно да
приеме /л. 163, отг. на въпр. 1/. Връзката с него е аналогично
компрометирана, както с тази на майка му, като детео е споделило
„Венислав не се интересува от мен и не ме търси “ /л. 164, от. На въпр.
2/.
Отношението на детето към сестра му И. положително – „ Обичам И. и
ми липсва много – не съм я виждал от един месец /крият я от мен/.
Искам да живеем заедно – в къщата, където живея в момента /л.
164, отг. въпр. 3/, като двамата имат силна емоционална връзка, но
текущо затруднена /л. 156, т. 3/. Въпреки това според вещото лице
разделното живеене на децата и малкото възможности за
9
общуване между тях не е силен фактор за влошаване на техните
отношения, напротив би могло да има позитивни последици в
зависимост от начина, по който се управлява комуникацията помежду
им /л. 164, отг. въпр. 3/.
По делото е приложена и Етапна епикриза на детето, изготвена на
03.09.25 г. от личния му лекар /л. 50/, от която се установява, че Денимир няма
здравословни проблеми, същият е в добро общо състояние и няма
здравословни оплаквания.
В изисканата и приложена прокурорска преписка № 05379/2024 г. по
описа на РП Монтана се съдържа докладна записка за възникнал семеен
скандал на 30.10.24 г. на адреса на майката на ул. Атанас Кюркчиев № 65, на
който към онзи момент е живеело детето, след който детето е избягало при
бащата, както и сведение от детето, че чичо му го е душил.
В. П. Й. /брат на бащата/ даде показания, че до средата на ноември
детето е живяло с майка си и тя е полагала грижите за него, а след тази дата Д.
живее с баща си. Свидетелства, че на адреса, на който в момента живее
майката на ул. А.... живеят заедно свидетелят, майката, бабата и сестрата на
детето и жилището се състои от две спални и кухня, като едната спалня се
използва от свидетеля, а другата от двете деца и бабата. За жилището на ул. П.
свидетелства, че е на два етажа – на втория има две спални, хол, коридор, баня
и тоалетна, а първия етаж се обитава от дядото на майката, като може да се
обособи самостоятелна стая за Д.
И. С. С. /майка на бащата и баба по бащина линия на детето/ също
свидетелства, че на адреса, на който в момента живее майката на ул. А....
живеят заедно свидетелката, майката, чичото и сестрата на детето, като едната
спалня се използва от свидетелката и децата, а другата спалня се използва от
чичото и майката – „В. спеше първо при них, сега спи при чичова къ бащата
спи с нея“. За жилището на ул. П. потвърди, че е на два етажа – на втория се
състои от детска, спалня, хол, баня и тоалетна, а на първия живее дядото на
майката.
В същия смисъл са показанията на свидетелката Г. А. П.а
/съжителстваща на семейни начала с бащата/, която свидетелства, че
жилището в което живее майката, заедно с бабата, чичото и сестрата на детето
се състои от две спални и кухня, като едната спалня се използва от бабата и
10
децата, а другата спалня се използва от чичото и майката, които съжителстват
на семейни начала – „Всяка вечер влизаме, като идваме да нахраним
животните, за да си види децата за известно време. Като влезеш голям
коридор, вляво стаята на чичото, който живее на семейни начала с
майката на децата, следващата стая която Митко обитавал е спалня, в
която бабата в момента спи с малката, а до 15.11 и Дени спеше там. Има
една кухня, която не подлежи на обитаване. Като багажна стая е, всичко
което трябва да е по двора беше вътре.“
Г.А. П.а даде показания, че детето се чувства по-добре при баща си -
„Съжителстваме добре заедно. Той се чувства добре, повиши си успеха… Ние
с него много си говорим. По принцип по - добре се чувства, по – спокоен е,
няма напрежение. Имаше проблеми в училище, не се чувстваше комфортно,
подиграваха му се децата за миризливи дрехи, че не е изпран. Сега били се
подигравали на малката. Сега ми казва и се срамува от това, не че не обича
майка си и никога не сме говорили на тази тема. Просто се чувства по -
добре с баща си.“ Свидетелства, че пред нея детето е споделяло, че не иска да
преспива в дома на майка си – „Единствено е споделял, че не иска с
преспиване. Иначе ходи в събота, няма проблем. През седмицата поне
последните две седмици не е искал да ходи. Той е ангажиран, от 13.30 ч. до
19 ч е на училище и няма кога да ходи.“ Че бабата, с която съжителства
майката има лошо отношение към детето и го обижда – „Бабата го напада по
– често, бие го с една мухарка за мухите, което съм видяла, че е глупак,
малоумен“. Че чичото, с когото майката живее на семейни начала също не се
държи добре с детето и дори е упражнил физическо насилие над него – „Чича
ти почна да ме обижда и души, щото лъжем. Това беше обяснението. Друго
не е имало. Това е била някаква конфликтна ситуация и това е, което е
споделил. Той така си го обясни и пред полицията.“
Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. А. П.а, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото
доказателства, а именно – изготвената по делото психологическа експертиза
от вещото лице П., изслушването на детето, социалния доклад, приложената
прокурорска преписка № 05379/2024 г. по описа на РП Монтана, както и от
показанията на разпитаните други двама свидетели в частта относно
жилищните условия на адреса, на който живее майката, съответно от
показанията на свидетелката Стоянова в частта, в която свидетелства, че
11
майката спи в една стая с чичото.
Съдът не кредитира в останалата част показанията на свидетеля В. П. Й.
/брат на бащата/ и свидетелката И.С.С. /майка на бащата и баба по бащина
линия на детето/, която заяви, че е в недобри отношения с бащата и като
такава е заинтересована изхода на спора да е в полза на майката – в частта, че
се разбират с детето и са в добри отношения с него показанията им се
опровергават от изготвената по делото психологическа експертиза от вещото
лице П., изслушването на детето, социалния доклад, показанията на
свидетелката Г. А. П.а, а показанията на свидетеля Й. в частта, че майката спи
отделно от него в кухнята противоречат и на показанията на свидетелката С.,
която живее в същото жилище.
По делото са изискани и приложени справки относно доходите на
страните - справка от АСП на л. 78 от делото, справка от НОИ Монтана на л.
80, писмо от НАП Монтана на л. 81, ведно с приложени справки от л. 82 до л.
85, от които е видно, че и двамата работят – майката получава около 1200 лева
месечно, а бащата получава около 1900 лева месечно, и двамата притежават
недвижимо имущество и МПС, не са подпомагани от фондовете на държавно
обществено осигуряване, като детските помощи за детето са получавани от
майката.
При така установените факти по делото съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че в
най-добър интерес на детето е то да продължи да живее при бащата, на когото
да бъдат предоставени родителските права.
Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се
преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е
обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум
на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. /отм. ДВ.,
бр. 41 от 1985 г./, но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем
/арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г.
о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV
г. о., ГК/. Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението
на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава
на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: -
12
родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества
на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на
децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на
трети лица и др."
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия
родител има интересът на детето.
По разбиране на съда с оглед установените по делото данни в интерес на
детето е същото да продължи да живее при бащата и той да упражнява
родителските права върху него.
Детето е момче на възраст почти 14 години, предвид което няма нужда
от непосредствени грижи от майката, а предвид пола му бащата е еднакво
пригоден с майката да се грижи за него.
Съдът намира, че бащата е по-пригодния от двамата родители и
притежава необходимия родителски капацитет, за да отглежда и възпитава
детето.
Установи се, че е налице конфликт между детето и съжителстващите с
майката баба и чичо. Отношенията на детето с чичото, с когото майката живее
на семейни начала са силно влошени и има данни за упражнено физическо
насилие върху детето, като Денимир не може приеме новата роля на чичо си в
живота на майка му, което е и една от причините за настъпилата криза в
отношенията между нея и детето /изготвената по делото психологическа
експертиза /л. 148-171/ от вещото лице д-р И. П./.
Бащата също е създал нова връзка с друга жена, но за разлика от
съжителстващия с майката мъж, Денимир се разбира с новата жена на баща си
и получава подкрепа и грижи от нейна страна /изготвената по делото
психологическа експертиза /л. 148-171/ от вещото лице д-р И. П./.
При съблюдаване на интереса на детето и при кого от двамата родители
да живее, следва да се държи сметка и за разширеното семейство на всеки от
двамата родители и съжителстващите с тях лица. Несъмнено в интерес на
детето е да живее при този от родителите, с когото детето не се намира в
конфликт със съжителстващите с него лица, а в случая това е бащата и
съжителстващата с него жена, с която Денимир има изградени положителни
13
отношения.
Другият фактор за настъпилата криза в отношенията между Денимир и
майка му е поведението на последната, която е непостоянна в отношението
към сина си и има пасивна роля в техните взаимоотношения, което
допълнително допринася за влошаване връзката между майка и син
/изготвената по делото психологическа експертиза /л. 148-171/ от вещото
лице д-р И. П./. Детето се чувства игнорирано от майката, което поведение го
отблъсква и наранява. Променливата мотивация на майката за отглеждане на
детето и предприетата от нея пасивна роля на поведение спрямо детето е
индикация за недостатъчен родителски капацитет и невъзможност на майката
да се справи със ситуацията и временната криза настъпила в отношенията със
сина й. Именно неумението на майката за активно и подкрепящо поведение
към Денимир е основният фактор за отчуждаването на Денимир. За да бъде
преодоляна кризата и да не се задълбочи отчуждаването, майката е тази която
следва да промени своето поведение и да прояви разбиране към нуждите на
Денимир, като постави на първо място неговия, а не своя интерес.
Важно е да се отбележи, че според вещото лице за кризата в
отношенията между майката и детето, бащата няма какъвто и да е принос и не
се откриват данни за текущо зловредно влияние върху Денимир, на който и
да е от двамата му родители, които да могат да се свържат с опит за
отчуждаване от другия родител /л. 161/.
За разлика от майката, бащата Д. е по-подкрепящият от двамата
родители, проявява постоянство и има активна родителска роля, което е
допринесло за добрите отношения между баща и син. Проявеното
постоянство и отговорност на бащата към родителските му задължения
свидетелства, че същият има по-голям родителски капацитет от майката да
отглежда детето и да му даде необходимата подкрепа и нормална среда за
неговото правилно развитие и отглеждане.
В отглеждането на детето бащата разчита на подкрепата на
съжителстващата с него жена, с която Денимир е в добри отношения, докато
майката разчита на подкрепата на съжителстващите с нея баба и чичо, с които
Денимир не се разбира, притеснява се от тях и не иска да общува /изготвената
по делото психологическа експертиза, по време на изслушването си детето
заяви „Притеснявам се от чичо ми и от баба ми и не искам да се виждам с
14
тях“/.
Пред съда детето заяви категоричното си желание да продължи да
живее с баща си, с когото живее от почти една година и да се вижда с майка си
без присъствието на съжителстващите с нея лица.
Детето е на почти 14 г., предвид което така изразеното от него желание
следва да е напълно осъзнато и същото следва да бъде съобразено от съда,
като се има предвид, че изцяло съответства на неговия интерес да продължи
да живее при баща си, където се чувства по-добре.
От събраните по делото доказателства се установи, че при бащата са
създадени по-добри жилищни условия за отглеждане на детето, където за него
е обособена самостоятелна стая /социален доклад л. 89-91/.
Жилищните условия в жилището, в което в момента продължава да
живее майката на ул. А. по-лоши и детето не разполага със собствена стая,
като дели една стая с баба си и сестра си /показания на разпитаните по делото
свидетели/, като по данни на самото дете там се пуши, което му създава
неудобства и дискомфорт /изслушване на детето, социален доклад, показания
на свидетелката Габриела П.а/. Въпреки изразеното желание на майката да
отглежда детето на другия посочен от нея адрес на ул. П. до момента майката
не е предприела действия да се премести на този адрес и да осигури
самостоятелна стая на Д., като не демонстрира каквото и да е намерение да се
премести да живее в това жилище. От показанията на разпитаните по делото
свидетели в проведеното на 15.04.25 г. съдебно заседание се установи, че
майката живее на ул. А., където продължава да живее и към датата на
изготвяне на психологическата експертиза от 01.09.25 г.
Денимир е момче в тийнейджърска възраст – на почти 14 г., предвид
което няма нужда от непосредствени грижи от майката, а се нуждае от
непосредствен надзор от бащата /в какъвто смисъл е б. “Ж” на раздел II от
ППВС № 1/12.11.1974 г. – “Децата във възраст към пълнолетието, особено
момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата”./
По делото има данни за възникнал скандал на 30.10.24 г. между майката и
детето /изисканата и приложена прокурорска преписка № 05379/2024 г. по
описа на РП Монтана/, след който детето е избягало от нейния дом при
бащата, което свидетелства за невъзможността на майката да се справи с
поведението на момчето и обуславя необходимостта на този етап в живота му
15
грижите за него да бъдат поети от бащата, който да осъществява
непосредствен надзор върху него.
Предвид изложеното съдът намира, че най-добрият интерес на детето
изисква да бъде запазено така създаденото фактическо положение и Денимир
да продължи да живее и да се отглежда от баща си. Установените по делото
обстоятелства са такива, че с оглед висшата цел – благополучието на детето,
налагат упражняването на родителските права да бъде възложено на бащата,
който има родителския капацитет и възпитателски, емоционален и
материален ресурс за това, като съответно – и местоживеенето на детето
следва да бъде определено при бащата.
Фактът, че по-малкото дете на страните И. и сестрата на Д. по съгласие
на родителите живее при майката и тя упражнява родителските права върху
нея въз основа на постигнатата между тях спогодба не изисква задължително
и Д. да живее с майка си, при положение че от събраните по делото
доказателства се установи, че това не е в негов интерес и по разбиране на
съда само би задълбочило кризата в техните отношения. В случая съдът
намира, че са налице важни причини, които налагат разделното живеене на
децата и това е най-добрият интерес на Д., който изиска детето да продължи
да живее и да се отглежда при бащата. Децата вече почти година живеят
разделено, като това не е довело до влошаване на техните отношения или
промяна на отношението на Денимир към сестра му. Разделното живеене на
децата не е предпоставка за влошаване на техните отношения и
отдалечаването им един от друг в бъдеще. Според вещото лице, изготвило
психологическата експертиза разделното живеене на децата и малкото
възможности за общуване между тях не е силен фактор за влошаване на
техните отношения, напротив би могло да има позитивни последици в
зависимост от начина, по който се управлява комуникацията помежду им /л.
164, отг. въпр. 3/.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на бащата и детето Денимир
да продължи да живее при него, каквото е не само установеното фактическо
положение, но и желанието на самото дете.
Относно мерките за лични отношения:
Съдът определя режима на лични отношения, изхождайки на основание
16
чл. 59, ал. 4 СК единствено от интересите на детето и свързаните с неговия
интерес обстоятелства. Преценката е служебна, като съдът не е ангажиран от
предложения от родителите режим на лични контакти.
Макар според вещото лице, изготвило психологическата експертиза по
делото фиксиран режим да не е най-подходящ за детето с оглед неговата
възраст, съдът с решението следва да определи конкретен режим на лични
контакти и да постави определени рамки, като не може да предостави режима
да се определя по усмотрение на детето, а следва да се гарантира един
минимум на лични контакти на майката, за да може да се нормализират
отношенията й с Д. и да й се предостави възможност да предприеме по-
активно ролята си на майка и да се преодолее временната криза в техните
отношения.
Съдът намира, че не е в интерес на детето да преспива при майката
предвид, че същата продължава да живее на един адрес с бабата и чичото на
детето и установените влошени отношения между детето и съжителстващите
с майката лица, което би било предпоставка за последващи конфликти и
задълбочаване на кризата във взаимоотношенията между майката и детето,
като по разбиране на съда контактите между тях следва да се осъществяват без
присъствието на бабата и чичото, с които съжителства майката именно с оглед
осуетяване на бъдещи конфликти /което би било невъзможно при режим, при
който на детето ще се наложи да преспива в дома на майката/. Установи се, че
именно влошените отношенията на детето и съжителстващите с майката –
баба и чичо са причината за нежеланието на детето да остава в дома й.
Предвид което съдът намира, че с оглед най-добрия интерес на детето
контактите с майката следва да са без преспиване.
Според настоящия съдебен състав при определяне на режима на лични
контакти следва да се съобрази режима на лични контакти на бащата с другото
дете на страните съгласно постигнатото между тях споразумение, за да се
осигури възможност на двете деца да контактуват помежду си, когато И.
гостува в дома на баща си - всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. в
петък до 18.00 ч. в неделя, където живее бащата, с преспиване при желание на
детето; два пъти по десет дни през летния период, когато не съвпада с
годишния платен отпуск на майката, през коледните и новогодишните
празници на всяка нечетна година, през първата половина на коледната и
17
пролетната ваканция.
Това мотивира съда да определи режим на лични контакти на майката с
Д. през времето, през което на бащата не е определено да контактува с другото
дете, а именно –
всяка втора и четвърта седмица от месеца без преспиване – в
събота от 09:30 ч. до 20:00 ч. и в неделя от 09:30 ч. до 17:00 ч.,
както и 1 месец през летния период, когато не съвпада с годишния
платен отпуск на бащата от 09:30 ч. до 18:00 ч. без преспиване,
през коледните и новогодишните празници на всяка четна година
от 09:30 ч. до 18:00 ч. без преспиване, през втората половина на
коледната и пролетната ваканция от 09:30 ч. до 18:00 ч. без
преспиване.
Относно издръжката:
Съдът следва служебно да се произнесе относно издръжката на детето
Д., тъй като интересът на детето налага в настоящото производство да бъдат
уредени/разрешени всички въпроси относно упражняването на родителските
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката – в тяхната
съвкупност и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от
тях.
Детето е непълнолетно и има право на издръжка от майката, като
задължението за издръжка е безусловно съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 СК във вр. с чл. 141 СК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи, като съгласно чл. 142, ал. 2 СК издръжката на едно дете при всички
случаи не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата, която
се равнявана 1077 лева или издръжката не може да е по-малка от 269.25 лева.
18
По делото не събраха доказателства за конкретните нужди на детето,
поради което съдът намира, че следва служебно да определи сумата
необходима за неговата издръжка. С ПМС № 328/30.09.24 г. линията на
бедност за 2025 г. е определена в размер на 638 лева, която сума се явява
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване и от който
размер нагоре следва да бъде определен размера на необходимата месечна
издръжка за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето. При
служебна справка, направена от съда в публичния електронен регистър на
НСИ за паричния разход средно на лице за второ тримесечие на 2025 г. е
видно, че средностатистическият общ разход на лице възлиза на 2490.73 лева
/като се извадят разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, данъци,
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, тъй като
не са относими към издръжката на едно дете/ – тоест за един месец разходите
на дадено лице достигат до около 830.24 лева, като в тази сума се включва
храна, облекло, обувки, свободно време, културен отдих, образование и др.
Ето защо и като съобрази възрастта на детето, което в момента е тийнейджър,
съдът намира, че за нуждите на детето са необходими около 800 лева месечно.
В случая бащата не е претендирал конкретен размер на издръжката,
предвид което съдът следва да определи издръжка в минимален размер от
269.25 лева.
Майката работи и реализира доходи над минималната за страната
заплата, като получава основно трудово възнаграждение в размер на около
1200 лева месечно и притежава недвижимо имущество и МПС / писмо от
НАП на л. 81, ведно с приложени справки от л. 82 до л. 83/, предвид което по
възможностите й е да заплаща издръжка за детето в минималния предвиден в
закона размер.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Относно разноските:
При този изход на спора разноските следва да останат за страните така,
19
както са направени /така Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т.д.
№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС/.
Държавната такса върху присъдената издръжка следва да се възложи на
майката на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69,
ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които събират
съдилищата по ГПК, като същата е в размер на 387.72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето Д. Д. Й. с
ЕГН ********** на бащата - Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б. и настоящ
адрес: гр. Б..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.Д.Й. с ЕГН ********** при
бащата - Д. П. Й. с ЕГН ********** на адрес гр. Б..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. В. Е. с ЕГН
********** от гр. Б. с детето Д. Д. Й. с ЕГН **********:
– всяка втора и четвърта седмица от месеца без преспиване – в
събота от 09:30 ч. до 20:00 ч. и в неделя от 09:30 ч. до 17:00 ч., както и 1
месец през летния период, когато не съвпада с годишния платен отпуск
на бащата от 09:30 ч. до 18:00 ч. без преспиване, през коледните и
новогодишните празници на всяка четна година от 09:30 ч. до 18:00 ч. без
преспиване, през втората половина на коледната и пролетната ваканция
от 09:30 ч. до 18:00 ч. без преспиване.
УКАЗВА, че втората /съответно четвъртата/ седмица се броят от
втория /съответно четвъртия / понеделник на месеца.
ОСЪЖДА майката В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА
ЗАПЛАЩА на Д. Д. Й. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител Д. П. Й. с ЕГН ********** от гр. Б. и настоящ адрес: гр. Б.,
месечна издръжка в размер на 269.25 лева, считано от постановяване на
решението до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до
окончателното заплащане
20
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса върху присъдения размер на издръжката в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Берковица в размер на 387.72
лева, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
21