РЕШЕНИЕ
№ 5187
Пазарджик, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20257150700235 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на З. Г. С., от гр. Септември, [улица], № 3 против Заповед № 7855з-217 / 07.03.2025 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, с която същият, в качеството му на държавен служител на длъжност „разузнавач II степен“ в сектор 02, отдел 05 при дирекцията, е преназначен на длъжност „разузнавач II степен“ в сектор 03, отдел 04 при същата дирекция, считано от датата на встъпване в длъжност със специфично наименование на длъжността "инспектор" считано от датата на встъпване в длъжност, с основно месечно възнаграждение в размер на 2 233 лв.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед. Излага съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в подадени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР – оспорва жалбата също, чрез процесуален представител в проведените заседания и в подадени писмени бележки. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания административен акт.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от служител, засегнат от разпореденото с оспорената заповед, с която е променено мястото му на работа в друг значително отдалечен град.
От доказателствата по делото се установява, че със заповед на министъра на вътрешните работи от 15.01.2025 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, съобразено с районите на апелативните прокуратури. Новото щатно разписание увеличава общия брой на длъжностите, като не се установява намаляване или закриване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Длъжността „разузнавач II степен“ със специфично наименование „инспектор“ е запазена, със същите функции и идентична длъжностна характеристика.
Жалбоподателят е бил поканен на 04.03.2025 г. да се яви в Дирекция „Вътрешна сигурност“ в София, за да подпише протокол за предлагане на друга длъжност. Протоколът е бил предварително подготвен и съдържал списък с номера на отдели и сектори по новото разписание. На жалбоподателя е било заявено, че в Благоевград, където е бил преназначен по предходна заповед от 18.12.2024 г., няма свободни места, и че ако не подпише, служебното му правоотношение ще бъде прекратено. В списъка са посочени длъжности в градовете Враца, Велико Търново, Разград и Добрич.
Жалбоподателят е подписал протокола, като в него собственоръчно е написал: „Протокола подписвам, за да не бъда съкратен от работа. Не са спазени законовите изисквания на ЗМВР, АПК и подзаконовите нормативни актове. В момента водя дело в съдебна фаза за предходното ми преназначаване.“ Отказал е да попълни подготвеното заявление за преназначаване, след което на 07.03.2025 г. му е връчена обжалваната заповед.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че промените в длъжностното разписание са единствено административни и организационни. Няма данни за закриване на длъжности, а напротив – броят на щатните бройки е увеличен. В отдел 04, сектор 03, в който е преназначен жалбоподателят, е била налице свободна бройка, но същевременно такива са съществували и в други райони, включително по-близо до предишната му месторабота. Вещото лице посочва, че длъжностните характеристики на предишната и новата длъжност са идентични, без различие във функциите или отговорностите.
Свидетелските показания потвърждават изложеното. Разпитаните свидетели – служители на дирекцията и колеги на жалбоподателя – са били подложени на същата процедура на „предлагане“ на длъжности. Всеки от тях е получил един и същ списък, в който служителите са вписвали собственоръчно имената си срещу съответните позиции. От техните показания се установява, че информацията за свободните длъжности е била ограничена и не е предоставяна официално, а решението за преназначаване е било по същество предварително взето. Съдът кредитира тези показания като последователни, логични и взаимнодопълващи се.
Формата и съдържанието на протокола от 04.03.2025 г. потвърждават, че процедурата не е имала характера на реално предлагане на друга длъжност, а на уведомяване за вече взето решение. Служителят е поставен в положение, в което трябва да избере между подписване на протокола и прекратяване на правоотношението. Такова поведение на органа представлява пряко нарушение на принципите на добросъвестност и равнопоставеност в административния процес, прогласени в чл. 8 от АПК.
Административният орган не е извършил индивидуална преценка по чл. 164 от ЗМВР относно възможността жалбоподателят да бъде оставен на заеманата длъжност или назначен на друга, съобразена с неговия професионален опит и здравословно състояние. Не е изследвано нито дали е налице необходимост от промяна на заеманата длъжност, нито дали същата може да се запази в рамките на съществуващата структура. В протокола и заповедта липсват мотиви, които да разкриват фактическа връзка между организационните промени и преместването на конкретния служител.
По този начин е допуснато нарушение на основния принцип на административната дейност по чл. 6 от АПК – съразмерност, както и на изискването актовете да се издават при пълно изясняване на фактите от значение за случая (чл. 35 от АПК). Непосочването на конкретни факти в подкрепа на преназначаването и липсата на мотиви относно причините за избора на конкретната длъжност в град Добрич правят заповедта немотивирана и формална.
Дори и формално да се приеме, че е било изразено съгласие, то е направено под натиск и при липса на реална възможност за избор. Такова „съгласие“ е лишено от правна стойност и не може да легитимира издаването на заповед за преназначаване. Принудителното подписване на протокола, съчетано с отказа на служителя да подпише заявление за преназначаване, разкрива липсата на доброволност и наличието на принуда, несъвместима с принципите на служебното правоотношение.
Налице е и отклонение от целта на закона. Целта на разпоредбата на чл. 164 ЗМВР е да осигури ефективна организация на службата и да предотврати структурни несъответствия, а не да служи като средство за упражняване на натиск върху служители. Използването на тази процедура за фактическо преместване на служители без мотиви и без обективна необходимост представлява злоупотреба с власт и превратно упражняване на правомощия.
При тези обстоятелства съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Поради това тя следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 1 345 лв., от които 500 лв. за експертиза, 800 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса и 35 лв. за свидетел.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 7855з-217 / 07.03.2025 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, с която същият, в качеството му на държавен служител на длъжност „разузнавач II степен“ в сектор 02, отдел 05 при дирекцията, е преназначен на длъжност „разузнавач II степен“ в сектор 03, отдел 04 при същата дирекция, считано от датата на встъпване в длъжност със специфично наименование на длъжността "инспектор" считано от датата на встъпване в длъжност, с основно месечно възнаграждение в размер на 2 233 лв.
Осъжда Министерството на вътрешните работи да заплати на З. Г. С., от гр. Септември, [улица], № 3 разноски по делото в размер на 1345 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | (п) |