РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Ямбол, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20252330102119 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София
против П. В. П. от с. З. обл. Я., с която молба ищецът твърди, че на 16.11.2023 г. е сключил
по електронен път от разстояние Договор за потребителски кредит № *** с ответника П. В.
П..
На основание така сключения Договор, ищецът е предоставил сума в общ размер на
2037.40 лв., от която сума 1000 лв. били предоставени за общо ползване на потребителя, а
сумата от 1037,40 лв. били предоставени за заплащане на избрани от потребителя
застраховка „BANK Живот Агент“.
Твърди се, че съгласно чл.7.2.1. от Договора за потребителски кредит за общо ползване,
средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата
на сключване на Договора по сметката на потребителя, открита в ищцовото дружество, като
кредитът се счита за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по
посочената му банкова сметка. Твърди се на следващо място, че съгласно чл.7.2.2 от
Договора когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при
условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по
банковата сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. Твърди се, че потребителят е изявил желание и е дал съгласието
1
си и в Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо
сключването на договора да бъде сключена застраховка. Общата дължима сума на
потребителя е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които по 89.80 лв. и
последна изравнителна вноска в размер на 90.06 лв.
Сочи се, че първата погасителна вноска е дължима на 15.12.2023 г., а последната - на
15.11.2028 г. Вноските включвали главница и договорна лихва. Сочи се изрично, че
договорът не е сключен при общите условия.На следващо място се сочи, че уговореният
между страните лихвен процент бил 47,82%, който бил фиксиран, поради което не е
приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.На свой ред ГПР
бил 59,79%, като общата дължима сума по договора възлизала на сумата от 5 388,26 лв.
Сочи се, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума се увеличава с
дължимите лихви и допълнителни разходи посочени в чл.15 от договора. Поддържа се, че
независимо, че ГПР е над 50%, същият отговаря и е в рамките на законоустановеният лимит
от 5 пъти размера на законната лихва, уреден в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че длъжникът е допуснал просрочие при изплащане на дължимите вноски с
падеж: 15.06.2024 г., 15.07.2024 г. и 15.08.2024 г., поради което ищецът изпратил
уведомление за обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо, получено от лично
от длъжника на 20.11.2024 г., считано от която дата е настъпила изискуемостта на всички
задължения по договора. Твърди се, че ищцовото дружество е подало заявление по реда на
чл.417 от ГПК срещу ответника П. В. П., по което било образувано ч.гр.д. № *** г. на РС-
Я. Твърди се, че настоящият иск е заведен след като със свое разпореждане заповедният съд
е предоставил на ищеца заявител в заповедното производство срок за предявяване на иск за
установяване на вземането си. С последното по същество ищецът обоснова правният си
интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът П. В. П., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски
кредит дължи изпълнение на парично задължение към ищцовото дружество, в качеството на
кредитодател, както следва: сумата от 2 510.01 лв., от които: 1 980.31 лв. - главница, 479.29
лв. – изискуема договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.06.2024 г. към 20.01.2024
г. и сумата от 50.41 лв. - обезщетение за забава върху просрочената главница и за периода от
15.06.2024 г. до 15.01.2025 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, като се
поддържа, че предявеният с исковата молба иск е неоснователен.
Поддържа се, че договора за потребителски кредит е недействителен, с оглед
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая ГЛП бил посочен. Липсвали обаче каквито
и да било условия за прилагането му. Липсвало посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок на кредита или е променлив.
2
Нито в договора, нито в погасителният план имало отбелязване какъв е общия размер
на дължимото за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главница
по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилаганият от заемодателя.
Посоченото съществено ограничавало правата на ответника и било основание за
недействителност на договора за потребителски кредит.
На следващо място се релевират възражения за недействителност на процесният
договор като противоречащ на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се поддържа,
че в договора липсва уточнение какви точно разходи се включват в ГПР.
Сочи се, че за да бъде спазена разпоредбата на закона е следвало в договора да е
посочено не само цифрово какъв е годишният процент от общия размер на предоставеният
потребителски кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които ответникът ще направи, и които са били отчетени при формиране на
ГПР.
На следващо място се поддържа, че погасителният план не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителна информация, доколкото в
договора е предвидена възможност за договорна лихва, както и застрахователна премия е
следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност,
което не било сторено от кредитодателя.
Това водело до невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по
погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.
На следващо място се релевират и възражения, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл.19,
ал.1, т.12 от ЗПК.
Поддържа се, че в настоящият случай, в договора за потребителски кредит е било
предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна
премия, като това съставлявало елементи от договора по отношение на които е следвало да
бъдат спазени посочените законови изисквания.
Твърди се, че дори и без специални познания може да се види, че застрахователното
удостоверение и приложенията към него са изготвени в различен по размер шрифт, като и
застрахователните документи този шрифт категорично бил в размер по-малко от 12 и
практически бил нечетлив.
На следващо място се поддържа, че договорът за потребителски кредит, както и
погасителният план към него не съдържали нужната информация относно правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените предстоящи плащания, който
погасителен план трябвало да посочва и дължимите плащания и сроковете, и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
3
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база на лихвен процент и кога
е приложимо - допълнителните разходи.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит не следвало да бъде включена и
застраховката, тъй като липсвали доказателства кредитодателя да е финансирал тази услуга
чрез заплащането й на застраховател.
На следващо място се поддържа, че е следвало застрахователната премия да се включи
в ГПР, а в случая това не било сторено, което съставлявало заобикаляне разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Поради невключване на уговорките за застрахователна премия и такса експресно
разглеждане на документи в размера на ГПР, то и последният не съответствал на
действително прилаганият от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 69д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Иска се отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от пълномощника на
ответника, с което се поддържа отговора на исковата молба, като се излагат и допълнителни
съображения към вече изложените такива с отговора на исковата молба като основание,
обосноваващи извод за недействителност на процесния договор за кредит.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС на
27.01.2025 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от ищеца в настоящото производство „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу
длъжника-ответник в настоящото производство П. В. П., за следните суми: 1980.31 лева –
главница, 479.29 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024 год. до
20.11.2024 год., 50.41 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2024 год. до
15.01.2025 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Посочено е че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката и
договор за потребителски кредит.
Заповедният съд е уважил подаденото заявление по чл.417 ГПК като е издал Заповед за
изпълнение на парично зцадължен за претендираните от заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
парични суми и разноски срещу длъжника-ответник в настоящото производство П. В. П..
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника П. В. П., че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което заповедния съд
със своя разпореждане № *** год. е уведомил заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че може да
4
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед постъпилото възражение и указания от съда срок ищцовото дружество е
предявило иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед по чл.417
ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: уведомление за предсрочна изискуемост от 07.11.2024 г., зав. копие
на известие – обратна разписка, зав. копие на договор за потребителски кредит № *** от
15.11.2023 г., зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ от 15.11.2023 г., зав. копие на
заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 15.11.2023 г., зав. копие
на Декларация от П. В. П. от 15.11.2023 г., зав. копие на застрахователна програма „Защита
на кредита“, ведно със застраховка на кредитополучатели от 06.06.2023 г., декларация от
15.11.2023 г. и зав. копие на Сертификат № *** от 15.11.2023 г., ведно със зав. копие на
общи условия.
От така събраната писмена доказателствена съвкупност се установява, че на 15.11.2023
год. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника П. В. П.
в качеството на кредитополучател е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, с
общ размер на усвоения кредит – 2037.40 лева, от които 1000.00 лева – заемна сума по
договора за кредит и 1037.40 лева – общ размер на застрахователна премия по застраховка:
живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ.
В чл.9.1 страните по договора да уговорели лихвен процент – 47.82%, а в т.10 от
Договора ГПР в размер на 59.79 % и обща дължима по договора сума в размер на 5388.26
лева. В договора е обективиран и погасителен план по кредита, видно от който изплащането
на дължимата сума е разсрочено на 59 погасителни равни месечни вноски от по 89.80 лева и
последна погасителна вноска в размер на 90.06 лева, с падеж на последната 60 погасителна
вноска – 15.11.2028 год. В погасителния план са посечени още както размерът на
погасителната вноска, така и включващите се в нея размер на главницата и размер на
лихвата за съответния период.
В чл. 7.2.2 пък е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, дължимата част от
кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя
или застрахователния посредник, съгласие за което потребителя дава изричното си
нареждане и съгласие с подписване на Договора.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза: Към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 27.01.2025
год., Договор за потребителски кредит № *** от 15.11.2023 год., е платена сума в размер на
общо 540.84 лева, с която са погасени вноски от № 1 до № 6 от погасителния план, от които:
главница – 57.09 лева; договорна лихва за периода 15.11.2023 год.-15.05.2023 год. – 481.72
5
лева и лихва за забава за периода до 07.06.2024 год. – 3.69 лева. Непогасената главница е в
размер на 1980.31 лева. Според изчисленията на експертизата, към датата на подаване на
Заявлението по чл.417 ГПК – 27.01.2025 год., по Договор за потребителски кредит № *** от
15.11.2023 год. са неплатени 8 вноски от Погасителен план – от № 7 до № 14, в размер на
общо 2 485.67 лева, от които: 1980.31 лева – главница; 479.29 лева – договорна лихва за
периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и 26.07 лева – обезщетение за забава за периода
от 16.06.2024 год. до 15.01.2025 год. По данни от счетоводните регистри на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК – 27.01.2025 год., по
Договор за потребителски кредит № *** от 15.11.2023 год. са неплатени 8 вноски от
Погасителен план – от № 7 до № 14, в размер на общо 2 510.01 лева, от които: 1980.31 лева –
главница; 479.29 лева – договорна лихва за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и
50.41 лева – обезщетение за забава за периода от 16.06.2024 год. до 15.01.2025 год. Заемната
сума по Договор за потребителски кредит № *** от 15.11.2023 год. е усвоена на 16.11.2023
год., в размер общо 2 037.40 лева, от които: 1000.00 лева – предоставена сума по кредита и
1037.40 лева – застрахователна премия. Видно от обстоятелствената част на заключението е
че за ответника е била сключена застраховка по пордукти „Защита на кредита“, „Защита на
сметките“ и „Второ медицинско мнение“ във връзка с Договор за потребителски кредит №
*** от 15.11.2023 год. чрез ищцовата банка като застрахователен агент, като ответника е бил
включен в Групов застрахователен договор със застрахователите „ Кардиф-Общо
застраховане“ и „Кардиф-Животозастраховане“, както извадка за плащания във вразка със
застраховките в размер на общо 1 037.40 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените обективно съединени установителни искове е
както следва: 1. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и 430, ал.1 ТЗ за сумата от 1980.31
лева; 2. по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 479.29 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и 3. по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 50.41 лева – обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год.
Срещу заповедта за изпълнение длъжника ответник е подал възражение и на кредитора
са дадени указания за предявяване на установителен иск. Искът е предявен в месечния срок,
като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за
изпълнение, поради което установителните искове са допустими.
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД представлява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целият период
6
на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК, уреждат формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като
последиците са уредени в чл.23 ЗПК – отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече
нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия ответник е
релевирал възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери
съответствието на договора със същите.
Това е така, защото, ответника има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1
ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
В случая с отпускането на кредит в размер на 1000 лева, в полза на ответника като
физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на
ЗПП и като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в гл.6 на ЗПП, за които съдът следи служебно. В този смисъл е и чл.24 ЗПК,
която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски
кредит, препраща към чл.143-148 ЗПП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на
клаузи, които противоречат на императивните разпоредби на закона или го заобикалят и
този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В случая договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, съгласно която
разпоредба изискване за действителност на потребителския договор се поставя като
изискване за действителност на потребителския договор за кредит посочването на общия
размер на кредита и условията за усвояването му.
В процесния договор е посочен размер на кредита – 1000 лева, както и общ размер на
кредита – 2037.40 лева, като не е посочено как е формиран общия размер на кредита,
доколкото не отговаря на предоставената на потребителя парична сума. Може единствено да
се предполага, че общия размер на кредита е формиран като към предоставената на
потребителя заемна сума от 1000 лева е прибавена посочената в чл.7.1 застрахователна
премия в размер на 1037.40 лева. Нормата на чл.10 ЗПК от друга страна поставя изискване
към договора за потребителски кредит не само сключване в писмена форма, на хартия или
7
друг траен носител, формат и размер на шрифта, но и за сключването му по ясен и
разбираем начин за потребителя, което условие на практика в конкретната хипотеза на чл.7
от процесиня договор не е изпълнено.
Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишен
процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение 1 начин. Годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за
потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на
неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 59.79 % като абсолютна процентна
стойност и е посочена цифрово общата дължима от потребителя по договора сума в размер
на 5388.26 лева. Не са посочени обаче конкретни допускания, използвани при изчисляване
на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Наред с това в чл.7.1 от Договора е била уговорена застрахователна премия в размер
на 1037.40 лева, която според настоящия съдебен състав се явява разход по кредита, който
разход е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е.
годишният процент на разходите включва лихвения процент по кредита, както и всички
останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора
или в бъдеще.
Следователно се налага извода, че застрахователната премия следва да бъде включена
в годишния процент на разходите по кредита. Този извод следва и от обстоятелството, че в
случая застрахователната премия, фактически представлява част от месечната погасителна
вноска по кредита, като сам ищеца при формиране на исковата си претенция я включва като
част от дължимата по договора за кредит главница. При включването в ГПР на
застрахователната премия неминуемо размера на разходите нараства. На практика
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената. След като
посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация следва да се окачестви
като заблуждаваща търговска практика, респективно като неравноправна, което влече като
последица недействителност на договора в неговата цялост.
След като плащането на застрахователната премия не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 59.79%, въпреки че е била включена в общия дълг и
месечните погасителни вноски, налице е нарушаване изискването на чл.19, ал.1 ЗПК.
При това положение решаващият съд счита, че макар формално процесинят договор да
8
покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните в него параметри не
кореспондират с изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя,
тъй като служи за сравнение на кредитните продукти и може да ориентира потребителя в
неговия икономически избор, както и да прецени тежестта на поетите от него парични
задължения.
Като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Следователно, в настоящия случай ответникът дължи на ищеца само непогасената
главница по договора, като тук следва да се посочи, че дължимата главница е в размер на
1000.00 лева, тъй като с оглед съдържанието на представения договор не се установява на
ответника да е бил отпуснат кредит в размер на 2037.40 лева. Напротив предоставената
заемна сума е била в размер на 1000.00 лева, а разликата представлява начислена
застрахователна премия в случая 1037.40 лева. Тя обаче не е част от главницата – заетата
сума, а е разход по кредита по смисъла на пар.1 от ДР ЗПК, и в тази връзка може да се
претендира въз основа на договора за застраховка, доколкото е начислена въз основа
договорна клауза, но не и като главница по договора за кредит. Следователно претенция за
главница над 1000.00 лева е изначало неоснователна, доколкото с процесния договор не е
уговорена главница в по-висок размер.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат предвид като
погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по договора са
недължими, поради недействителност на същия, договорна/мораторна лихва.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че е налице плащане по кредита от ответника на сума в размер на
общо 540.84 лева, следователно дължимата от ищеца по договора главница – заемна сума,
след приспадане на извършеното от него плащане е в размер на 459.16 лева.
Тук следва за пълнота да се посочи още, че недействителността на договора за
потребителски кредит изначало влече нищожност и на сключен въз основа на него
застрахователен договор, тъй като последния би останал като сключен без основание и
заплатената застрахователна премия по него би могла да бъде търсена като платена без
основание – чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви вземането по договора за изцяло и
предсрочно изискуемо, доколко се установява просрочие на ответника-длъжник по смисъла
на чл.16, т.2 от Договора, и за което последния е бил надлежно уведомен на 20.11.2024 год.
от ищеца-кредитор видно от представеното по делото пощенско известие /л.7 от делото/.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявения
9
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, за установяване
съществуване на вземане на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД спрямо П. В. П. за сумата от
1980.31 лева – главница, следва да бъде уважен, но само до размера на сумата от 459.16 лева,
а за горницата над 459.61 лева до предявения размер от 1980.31 лева като неоснователен да
бъде отхвърлен.
Следва да се уважи искането за присъждане на законната лихва върху уважената
главница в размер на 459.16 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК – 27.01.2025 год. до окончателното и изплащане.
На свой ред исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ – за
сумата от 479.29 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – за сумата от 50.41
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год.,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
В случая ищецът се е представлявал от юрисконсулт в заповедното и исковото
производство.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева, а
съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита в
заповедното производство възнаграждението от 50 до 180 лева. Ръководейки се от
посочените разпоредби, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, съобразявайки и степента на
фактическа и правна сложност на делото.
Освен определеното от съда възнаграждение за процесуално представителство за
юрисконсулт, ищецът е представил доказателства за сторени от него разноски, както следва:
50.20 лева заплатена държавна такса в заповедното производство, 50.20 лева заплатена
държавна такса в исковото производство и 300 лева – заплатено възнаграждение на вещо
лице. Общо разноски с включено юрисконсултско възнаграждение в размер на 550.40 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски по съразмерност на уважената част от исковете, в случая в размер на 100.69 лева.
В заповедното производство и в исковото производство ответника е бил защитавана
безплатно от адвокат М. В. М. от АК ***, което се установява от представените в
заповедното и исковото производство договори за правна защита и съдействие. Адв.М. М.
10
претендира да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение на основание 38, ал.1, т.2 ЗА с
ДДС, като видно от представените по двете производство удостоверения същият е
регистрирано лице по ЗДДС.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение. В случаят съдът определя общо в
заповедното и исковото производство при съобразяване разпоредбата на чл.7 от Наредбата
за възнаграждения на адвокатската работа, както и на фактическата и правна сложност на
делото, в размер на 400 лева, съответно 480 лева с ДДС, от което възнаграждение
определено и изчислено от съда с ДДС, следва да бъде осъден ищецът да заплати на адв.М.
М. съразмерно на отхвърлената част от иска сумата от 392.19 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430, ал.1 ТЗ, че П. В. П. с ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.С., обл.Я.,
ул.“*** в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***
сключен на 15.11.2023 год., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от *** А.Ч.Д. и Н.Г.С., в размер на сумата от 459.16
лева - изискуема главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в съда – 27.01.2025 год., до
окончателното изплащане на сумата, като иска за главница за разликата над сумата от
459.16 лева до пълния предявения размер от 1980.31 лева, иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.9,
ал.1 ЗПК и чл.430, ал.2 ТЗ – за сумата от 479.29 лева, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2024 год. до 20.11.2024 год. и иска по чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД – за сумата от 50.41 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.06.2024 год. до 15.01.2025 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на
***РС ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, П. В. П. с ЕГН **********, с адрес: с.З.,
общ.С., обл.Я., ул.“***" ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от ***
А.Ч.Д. и Н.Г.С., по съразмерност сумата от 100.69 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от *** А.Ч.Д. и Н.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на адвокат М. В. М.
от АК ***, с адрес на кантората: гр.***, бул. “***, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на П. В. П. в исковото и заповедното
производство в размер общо на 392,12 лева.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12