Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 801/11.10.2010 г. по гр.д. № 2433/2010 г. на ВТРС е осъден „Ц. Ц.”- гр.В.Т. да опразни и предаде на С. Д. Б. и И. Д. И., на когото и да било от двамата, помещение-магазин от 42.40 кв.м, намиращ се в гр.В.Т., ул.”Н.” № попадащ в УПИ ХХVІ-1091 по ПУП на града, предмет на договор за наем от 5.9.2001 г., подробно описан, който договор е прекратен чрез развалянето му на основание чл. 17 т.4 от договора- на 25.5.2010 г. С решението „Ц. Ц.”- гр.В.Т. е осъден за заплати на С. Д. Б. и И. Д. И., суми, както следва-330 лв. на И. Д. И. и 20 лв. на С. Д. Б., представляващи направени разноски по делото. Недоволен от решението е останал „Ц. Ц.”- гр.В.Т. , който го обжалва и твърди ,че то е незаконосъобразно. Твърди се ,че съдът го е лишил от възможността да сочи доказателства и да изслуша доклада, тъй като е даден ход на делото, а той е бил възпрепятстван да се яви по обективни причини, за което е представил доказателства. Твърди се ,че съдът неправилно е приел ,че се касае за виновно неизпълнение на задължение за плащане, което не кореспондира с едностранното разваляне на договора. Твърди се ,че не са представени доказателства какво точно е задължението на ответника, като не се представят доказателства относно размера на наема и начина на плащане. Изразява се становище, че е налице заем за послужване. Моли да се измени решението в частта , в която е прието за установено, че се касае за виновно неизпълнение на задължението за плащане на наема. По въззивната жалба е постъпил отговор от С. Д. Б. и И. Д. И. чрез техния пълномощник. Взема се становище по всяко от оплакванията в жалбата. Относно твърдението, че жалбоподателят е лишен от възможност да сочи доказателства се твърди ,че жалбоподателят пред първата инстанция не е представил годни доказателства за наличие на обективни причини за неявяването в съдебно заседание, че е представено копие от болничен лист и в него не е отразено че състоянието му е пречка да се яви в съда. Освен това се твърди ,че на е връчена искова молба с доказателствата, указано му е, че може да сочи доказателства ,но два дни преди изтичане на месечния срок ответникът е подал писмен отговор без да сочи доказателства. Относно оплакването в жалбата ,че не е ясно какво е задължението му се посочва, че по делото е представен договора за наем, че ответника в с.з. е взел становище, че не оспорва договора за наем, както е взел становище и по плащането на наемните вноски. Твърди се също ,че между страните е влязло в сила решение по гр.д. 460/2010 г., което е задължително за страните и не може да се оспорва. Твърди се ,че жалбата е неоснователна , а обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалба, отговора събраните по делото доказателства приема за установено следното: Производството пред районният съд е образувано по повод исковата молба на С. Д. Б. и И. Д. И. против „Ц. Ц.”- гр.В.Т.. Ищците твърдят ,че ответникът по силата на договор за наем от 5.9.2001 г. ползвал недвижим имот - магазин от 42.40 кв.м, намиращ се в гр.В.Т., ул.”Н.” № , попадащ в УПИ ... по ПУП на града. Твърди се, че от м. октомври 2009 г. ответникът е престанал да плаща наема, както и консумативите на обекта-вода и ел. енергия. Твърди се ,че с мотивите на съда по гр.д. № 460/2010 г. на ВТРС е прието от съда, че искът е преждевременно заведени че договорът за наем се разваля с тримесечно предизвестие, считано от 22.2.2010 г.-датата на подаване на исковата молба в съда. Твърди се ,че ответник ползва имота , не плаща обезщетение за ползването на същия и не желае да го освободи. Твърди се ,че с нотариална покана е определен размера на това обезщетение в размер на 1000 лв. месечно,считано от 22.5.2010 г.,заедно със законната лихва до освобождаване на имота. Молят да бъде осъден ответника да опразни и предаде/върне/ недвижимия имот на ищците,като се претендират разноски по делото. По исковата молба е постъпил отговор от ответника, в който се твърди ,че искът е неоснователен, че претенциите на ищците, че не плащан редовно месечния наем са неоснователни, че не са уточнени начините на плащане, както и че не е уговорено месечно възнаграждение за ползване на имота, че договорът е прекратен поради едностранно предизвестие от страна на собствениците на имота. За да постанови обжалваното решение съдията правилно е приÕл, че не се спори ,че между страните е сключен договор за наем от 5.9.2001 г. за ползване на процесния имот от ответника по делото, като подробно са разгледани клаузите по този договор. Съдията съобразявайки се с разпоредбата на чл. 233 ал.1 и чл. 87 от ЗЗД, както и клаузите на договора е анализирал задълженията на всяка от страните по него, изпълнението на договорните им задължения и основанията за прекратяването му, включително едностранното прекратявана на договора от ищците с тримесечно предизвестие. В тази връзка съдията е направил констатациите си съобразявайки се с мотивите по влязлото в сила решение по гр.д. 460/2010 г. на ВТРС. ВТОС напълно споделя това становище на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на последния. Относно оплакванията в жалба ,че районният съдия е допуснал процесуални нарушения и е лишил от възможността да представи доказателства въззивният съд ги намира за неоснователни. Съдията е направил докзада си съобразно изискванията на процесуалния закон, като е указал на всяка от страните каква е доказателствената тежестна в процеса, но въпреки това не е искал и не е посочил доказателства нито е представил такива, което е обсъдено и в мотивите на обжалваното решение. Относно оплакването ,че не е уважена молбата за отлагане на делото пред районния съд, ВТОС счита ,че също е неоснователно, тъй като съдията законосъобразно е приел ,че не са налице изискванията на чл. 142 ал.2 ГПК, и е изложил мотиви за това. Всъщност прави впечатление ,че ответникът по спора през цялото съдебно производство не е искал събиране на никакви доказателства, а се домогва да измести спора в други отношения ,които не са предмет на настоящото дело. С оглед изложеното окръжният съд намира за мотивиран правилен и законосъобразен и извода на ВТРС, че тази претенция е основателна и доказана. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора следва да бъдат присъдени на ответниците по жалбата 300 лв. ,представляващи разноски в настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 801/11.10.2010 г. по гр.д. № 2433/2010 г. на ВТРС. ОСЪЖДА „Ц. Ц.”- гр.В.Т., ул.”О.” №... да заплати на С. Д. Б. от гр.В.Т., ул.”Н.” ..и на И. Д. И. от гр.В.Т., ул. „С. П.”.. общо разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на ... лв. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ |