№ 390
гр. Р., 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Милен П.
Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
*0244500500500 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗП А.К. К. – П., Булстат *********, с адрес
за кореспонденция: гр. Р., ул. „Н.Т.“*, сграда ***, *, * и местоизвършване на дейността село
Б., община С.п., обл. Р., ул. Х.Б.“ ** чрез пълномощника адв. В. Т., против Решение
*13/23.02.2024 г. постановено по гр.д. № 3177/2023 г. по описа на РС - Р., с което
първоинстанционния съд е отхвърлил предявените от дружеството срещу „Алл Брандс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Голямо Враново, общ. С.п.,
обл. Р., представлявано от у. Д.П., искове за сумата от 5594,40 лв., дължима по фактура №
73/02.12.2022 г. и сумата от 1513,00 лв., дължима по фактура № 74/07.02.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, основателни до размер на
6691.48 лв., като погасени чрез прихващане с насрещно парично вземане на ответното
дружество за сумата 9508,87 лв., представляваща цена за извършена услуга по фактура №
**********/18.05.2023 г. на „Алл Брандс“ ООД, ЕИК ********* срещу ЗП А.К. К.-П.,
Булстат *********, до размера на по-малкото от тях. В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, като
постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи
относно правно релевантните факти по спора. Прави се искане същият да бъде отменен,
1
като предявеният иск бъде уважен изцяло и отхвърлен предявеният насрещен иск.
Въззиваемата страна по жалбата „Алл Брандс“ ООД – с. Голямо Враново, общ.
С.п., обл. Р. представлявано от у. Д.П., чрез процесуалния си представител адв. С. Ц. е
представила писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна, излага съображения за
недоказаност на твърденията на въззивника относно сключването на устен договор за
продажба на конкретно количество морков, както и че не са договорили извършените услуги
по съхранение и обработка да са за негова сметка. Счита, че чистото обработено количество
морков предоставено от ЗП е 58 967 кг. следователно налага извода, че продукцията е изцяло
платена. Направено е искане обжалваният съдебен акт да бъде потвърден изцяло.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявенияте от ЗП
А.К. К.-П., осъдителни искове срещу „Алл Брандс“ООД, представлявано от у. Д.П. П., с
правно основание чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ : да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5594.40 лв., дължима по фактура №
73/02.12.2022 г. и сумата от 1513.00 лв., дължима по фактура № 74/07.02.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, основателни до размер на
6691.48 лв., като погасени чрез прихващане с насрещно парично вземане на ответното
дружество за сумата 9508,87 лв., представляваща цена за извършена услуга по фактура №
**********/18.05.2023 г. на „Алл Брандс“ООД, срещу ЗП А.К. К.-П., до размера на по-
малкото от тях и е осъдена да заплати на „Алл Брандс“ ООД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. с
чл. 258 ЗЗД: сумата от 2817.39 лв. неплатен остатък по насрещния иск, ведно със законната
лихва върху главницата. Така постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са
следните:
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява наличие
на търговски отношения, свързани с производството и реализацията на продукцията
произведена от членуващите в дружеството производители, като ищецът е бил съдружник в
ответното дружество с дял 1,2% за периода от 28.07.2021 г. до 05.02.2024 г., видно от справка
от Търговски регистър. Съгласно представените по делото дружествен договор на „Алл
Брандс“ ООД и вътрешният правилник за дейността на групата производители на плодове и
зеленчуци „Алл Брандс”ООД ответното дружество има задължение да реализира
произвежданата продукция чрез групата /Алл Брандс ООД/, а групата има задължение да му
съдейства при производството, обработката на продукцията и продажбата й на клиенти. В
чл. 29 от вътрешния правилник е прието, че стойността, която получава производителят е
цената, по която е продадена стоката, намалена минимум с 10 %, заделен за организацията за
извършване на заготовка и съхранение на продукцията, търговската дейност, маркетинг,
офис и други услуги. За изясняване на спора от фактическа страна, в първоинстанционното
производство е назначена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна
2
експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение за това, че процесните
фактури издадени от ЗП А.К. К.-П. са включени в счетоводството на двете дружества.
Спорна се явява № **********/18.05.2023 г. за съхранение и обработка на продукция и
товаро - разтоварна дейност на стойност 9508,87 лв. с ДДС, която е включена в
счетоводството и в справката - декларация по ДДС и дневника за продажби на “Алл Брандс”
ООД и не е включена в счетоводството и в дневника за покупки на ЗП А. К.–П.. От
приложените по делото Приемо-предавателни протоколи ЗП е доставил готова продукция в
склад на „Алл Брандс“ дървен бокс морков на 08.11.2022 г. - 4 бр., на 14.11.2022 г. - 24 бр., на
26.11.2022 г. - 28 бр. и на 27.11.2022 г. - 17 бр., всичко 73 бр. дървен бокс, бруто 75,288 тона,
които след извършената обработка по приемането им се равнява на 58 967 кг. чиста
продукция съгласно заключението на вещото лице. В отговор на поканата за доброволно
плащане от 13.04.2023 г. от страна на жалбоподателя, у.т на ответното по жалбата
дружество посочва като основание за непълното плащане на фактурите, разходите за
обработката на доставената продукция.
Спорът се свежда до това сключен ли е между страните договор за търговска
продажба или отношенията на страните са уредени от дружествения договор и вътрешния
правилник на „Алл Брандс“ ООД. Твърденията от страна на земеделския производител за
сключване на устен договор са оспорени от ответното дружество. Договорът за търговска
продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като
по отношение на твърдяното от страна на ищеца правоотношение следва да намерят
приложение, правилата, установени в Търговския закон на основание чл. 286 ТЗ, тъй като
сделката представлява двустранна търговска сделка по смисъла на цитираната разпоредба.
Дори да се приеме, че договорът е консенсуален, той се счита сключен с приемане на
предложението и пристигане на приемането у предложителя, за което няма данни да е
потвърдено от страна на въззиваемия.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и гласни доказателства на
свидетелите, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи
за основателността на заявените претенции от страна на ЗП А.К. К.-П. до размер на 6691.48
лв. Настоящият въззивен състав споделя този извод, като не приема за основателен и
доказан предявения от „Алл Брандс“ ООД насрещен иск, респективно за законосъобразно
извършеното прихващане на двете насрещни задължения, в каквато насока е обжалваното
съдебно решение.
Само фактът, че ищецът е издал фактура за извършени услуги към възивника, на
стойност 9508,87 лв. с ДДС, не е доказателство за облигационна обвързаност между
страните по силата на неформални договори за търговски продажби, в какъвто смисъл е и
константна е съдебната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
51/10.12.2012 г. по гр. д. № 962/11 г. на ВКС, Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, I т.о., Решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 546/08 г. на ВКС, II т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г.
на ВКС, II т.о. и др., и съобразно която фактурата може да бъде приета като доказателство за
3
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване.
По своята правна природа фактурите представляват частни свидетелстващи
документи, като последните и в качеството им на вторични счетоводни документи, не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Само по себе си, отразяването
на фактурата в счетоводството на получателя, включването й в дневника за продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване, както е посочено в Определение № 306 от 13.05.2011 г. по
търг. д. № 963 / 2010 г. на Върховен касационен съд. Релевантен в случая се оказва фактът, че
фактурата не е подписана и получена от земеделския производител, видно от приложената
по делото разписка на куриерската фирма връчител. Съдът кредитира заключението на
приетата и неоспорена от страните СИЕ, в което вещото лице установява, че фактура №
**********/18.05.2023 г. не е включена в счетоводството и в дневника за покупки на ЗП А.
К.–П., не е ползван данъчен кредит, не са приспаднали начисленото в нея ДДС, като приема
същата за неприета до момента. Въззивният съд счита претенцията за посочената сума като
неоснователна и същата подлежи на отхвърляне.
Събраните по делото доказателства, мотивират настоящия съд да приеме, че
релевантен за решаване на спора е дружественият договор, както и вътрешния правилник по
силата на които са уредени отношенията на страните. Относно ценообразуване на
продукцията се прилагат правилата разписани в чл. 21 на Вътрешните правила, според които
ОРГАНИЗАЦИЯТА може да предложи цена различна от заявената от производителя, в
зависимост от качеството на предадената продукция. Съгласно чл. 29 от вътрешния
правилник е прието, че стойността, която получава производителят е цената, по която е
продадена стоката, намалена минимум с 10 %, заделен за ОРГАНИЗАЦИЯТА за извършване
на заготовка и съхранение на продукцията, търговската дейност, маркетинг, офис и други
услуги. Което налага извода, че услугата за която е издадена фактура, предмет на насрещния
иск, е предвидена да бъде удовлетворена в рамките на намалената цена спрямо продажната.
Според предоставената възможност съгласно правилника, ОРГАНИЗАЦИЯТА би следвало
да намали цената, ако продукцията не отговаря на разписаното качество.
Всичко това води до заключение, че „Алл Брандс“ ООД претендира разходи два пъти
за една и съща услуга или се опитва да възстанови посочените в СИЕ загуби породени от
пропуски на ОРГАНИЗАЦИЯТА при ценообразуване и определяне на качеството на
продукцията.
Следва да се отчете и обстоятелството, което се спори от въззивника за
постановеното прихващане от първоинстанционния съд на основание чл.103, ал 1 от ЗЗД.
Условията за прихващане са: наличие на насрещни вземания, те да са с предмет пари или
еднородни заместими вещи и да са ликвидни (безспорно установени с влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, както и неоспорените от длъжника); правото на
прихващащият трябва да е изискуемо, а задължението му да е поне изпълняемо.
4
Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато
вземането не е ликвидно, нито изискуемо, като в тази хипотеза на съдебно прихващане
погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент
вземането става ликвидно и безспорно. Действително претенцията за заплащане на
фактурата, нито е доказана по основание към момента на нейното предявяване и
доказването на размера и основателността й е било предмет на първоинстанционното
производството по делото.
В случая обаче не се доказва основателността на вземането и наличието на всички
изискуеми елементи от фактическия състав на правото да се извърши прихващане на осн.
чл. 103, ал. 1 от ЗЗД: да са налице две еднородни вземания - изискуемост и ликвидност на
активното вземане. на „Алл Брандс“ ООД за сумата 9508,87 лв., представляваща цена за
извършена услуга по фактура № **********/18.05.2023 г. издадена на ЗП А. К.–П.. Съдът
намира, че възражението за прихващане на въззиваемия следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение, следва да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което предявените ЗП А.К. К. – П. искове за сумата
от 5594,40 лв., дължима по фактура № 73/02.12.2022 г. и сумата от 1097.08 лв., дължима по
фактура № 74/07.02.2023 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до окончателното
изплащане, бъдат уважени. Насрещният иск предявен от „Алл Брандс ООД“ за сумата
9508,87 лв., представляваща цена за извършена услуга по фактура № **********/18.05.2023
г. издадена на ЗП А. К.–П. бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на въззиваемата
страна са направените от въззивния жалбоподател разноски в производството възлизащи в
общ размер на 4431,63 лв, от които 3374.30 лв. разноски пред РРС за държавна такса,
адвотакски хонорар и депозит за вещи
Водим от горното, Р.нски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 213/23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 3177 по
описа за 2023 г. на Районен съд Р., с което е отхвърлен предявения предявените
от ЗП А.К. К.-П., Булстат *********, с адрес за кореспонденция: гр. Р., ул.
„Н.Т.“*, сграда ***, *, * и местоизвършване на дейността село Б., община С.п.,
обл. Р., ул. Х.Б.“ **, осъдителни искове срещу „Алл Брандс“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Голямо Враново,
община С.п., област Р. ул. „Панайот Хитов“ № 7, представлявано от у. Д.П. П.,
с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ : да
5
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5594,40 лв.,
дължима по фактура № 73/02.12.2022 г. и сумата от 1513,00 лв., дължима по
фактура № 74/07.02.2023 г., ведно със законната лихва от 15.06.2023 г. до
окончателното изплащане, основателни до размер на 6691.48 лв., като
погасени чрез прихващане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Алл Брандс“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Голямо Враново, община С.п., област Р. ул. „Панайот Хитов“
№ 7, представлявано от у. Д.П. П. да заплати на от ЗП А.К. К.-П., Булстат
*********, с адрес за кореспонденция: гр. Р., ул. „Н.Т.“*, сграда ***, *, * и
местоизвършване на дейността село Б., община С.п., обл. Р., ул. Х.Б.“ **,
сумата от 5594,40 лв., дължима по фактура № 73/02.12.2022 г. и сумата от
1097,08 лв., дължима по фактура № 74/07.02.2023 г., ведно със законната
лихва от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с парично вземане на ответното
дружество за сумата 9508,87 лв., представляваща цена за извършена услуга по
фактура № **********/18.05.2023 г. на „Алл Брандс“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: село Голямо Враново, община С.п.,
област Р. ул. „Панайот Хитов“ № 7, представлявано от у. Д.П. П. срещу ЗП
А.К. К.-П., Булстат ********* с адрес за кореспонденция: гр. Р., ул. „Н.Т.“*,
сграда ***, *, * и местоизвършване на дейността село Б., община С.п., обл. Р.,
ул. Х.Б.“ **, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АЛЛ Брандс“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: село Голямо Враново, община С.п., област Р. ул. „Панайот
Хитов“ № 7, представлявано от у. Д.П. П., ДА ЗАПЛАТИ на ЗП А.К. К.-П.,
Булстат *********, с адрес за кореспонденция: гр. Р., ул. „Н.Т.“*, сграда ***,
*, * и местоизвършване на дейността село Б., община С.п., обл. Р., ул. Х.Б.“ **,
сумата 4431,63 лв. направени разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7