Присъда по дело №229/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 22
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20214440200229
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Червен бряг, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
СъдебниИ. М. А.

заседатели:И. С. Б.
при участието на прокурора К. Сл. П.
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Наказателно дело от общ
характер № 20214440200229 по описа за 2021 година
по описа на Червенобрежкия районен съд, въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия В. С. К., роден на 15.03.1982 г. в гр. Плевен, с постоянен адрес в
г..............., българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен,
неосъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че
на 29.07.2020 г. около 11:00 часа в ...................., извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14
годишна възраст – 16-годишната М. Т. И. от гр. Червен бряг, като употребил за това сила –
насилствено я целувал по устните, шията, врата, опипвал я в областта между краката, бутнал
я да легне на леглото по гръб и насилствено опитал да я съблече, държал я за кръста и я
притискал към себе си, захапал я за врата, поради което и на основание чл.150, ал. 1 от НК
го осъжда на 2 /две/ години лишаване от свобода, които да търпи при първоначален „общ“
режим.
Осъжда на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимия В. С. К., с ЕГН
********** да заплати на М. Т. И., с ЕГН ********** от г............ сумата от 3000 /три
хиляди/ лв., представляваща причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от 29.07.2020 г. до окончателното и изплащане,
като за разликата до 18 000.00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан, ведно с
1
направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1930.00 лв.
Осъжда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В. С. К., с ЕГН ********** да
заплати по бюджетната сметка Районен съд гр. Червен бряг сумата 120.00 лв. /сто и
двадесет лева/ държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 1527.02 лв.
/хиляда петстотин двадесет и седем лева и две стотинки/ съдебно деловодни разноски по
делото.
Осъжда подсъдимия В. С. К., с ЕГН ********** да заплати по с/ка на ОД на МВР град
Плевен сумата 408.60 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по досъдебно
производство № ЗМ - 278/2020 г. по описа на РУ Червен бряг.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред
Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъда № 22/10.06.2022 г. по НОХД № 229/2021 г. по описа на ЧРС:
Районна прокуратура – Плевен е внесла обвинителен акт срещу ВЛ. С. К. с ЕГН
**********, адрес г..........., българин, с българско гражданство, женен, със средно
образование, безработен, неосъждан за това, че: на 29.07.2020 година около 11.00 часа в
...........вършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – 16 годишната .......... от гр. Червен
бряг, като употребил за това сила – насилствено я целувал по устните, шията, врата, опипвал
я в областта между краката, бутнал я да легне на леглото по гръби насилствено опитал да я
съблече, държал я за кръста и я притискал към себе си, захапал я за врата – престъпление по
чл. 150, ал.1 от Наказателния кодекс.
Държавният обвинител поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът
изразява мнение, че са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.
150 ал.1 от НК от подсъдимият, като Съда следва да го признае за виновен по повдигнатото
му обвинение. Предлага наказанието му да бъде по-високо от предвидения минимум от
закона, който е 2 години, а именно 3 години лишаване от свобода с отлагане изпълнение на
същото за срок от 5 години, както и да бъде уважен гражданският иск.
Гражданският ищец .........., редовно призована не се явява. Представлява се от адвокат И.
В. – АК Плевен. Същия пледира за налагане на осъдителна присъда и поддържа
становището на прокурора.
Подсъдимият е редовно призован за съдебни заседания, явява се лично и с адв. Б.. Молят
съда да постанови оправдателна присъда
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ВЛ. С. К. с ЕГН **********, адрес г..........., българин, с българско
гражданство, женен, със средно образование, безработен, неосъждан.
Свидетелите П. Ем. Ил. и Т. М. И. живеият в г............ в апартамент, находящ се на 4 етаж
с трите си деца – .......... – 16-годишна към м. юли 2020 г. и малолетните ................. – 6
годишен. И двамата свидетели работят във фирма „Палфингер“ – гр. Червен бряг. И на
двамата работното време е от 08.00 до 17.00 часа. Бащата на Т. М. И. – свидетелят М. И.
В.,живее в с. Горник, обл. Плевен. В дворното си място има басейн. Лятно време всяка
сутрин М. В. пристигал в гр. Червен бряг, вземал малолетните си внуци ................... и ги
водел в с. Горник, където двамата се къпели в басейна, а на обяд ги връщал в гр. Червен
бряг, като ги оставял при по-голямата им сестра, която се грижела за тях по времето, в което
родителите й били на работа. Подсъдимият ВЛ. С. К. живее в същия жилищен блок, в който
живеят П.и Т. И. с децата си. Същият живее със съпругата си и двете им малолетни деца.
Към лятото на 2000 г. подсъдимият В.К. работел във фирма „Палфингер“ – гр. Червен бряг.
С П. и Т. И.и подсъдимият се познавал като съседи и лица, работещи в една и съща фирма.
На неустановена дата през м. юни 2000г. подсъдимият ВЛ. С. К. позвънил на входната врата
на П. и Т. И.и. Показала се П.И.. Подсъдимият я попитал дали може съпругът й, който е
началник цех в Палфингер, да направи нещо, за да получава по-висока заплата. Т. И. не бил
в дома си, поради което П.И. заявила на подсъдимия да не я занимава с подобни въпроси, а
да намери съпруга й на работното му място и там да му зададе въпросите си. Това било
единственото посещение към този момент на подсъдимия в дома на П. и Т. И.и – разговорът
се състоял на входната врата. Сутринта около 07.30 часа на 29.07.2020г. П.И. и Т. И. излезли
от дома си и отишли на работа.В дома им останали трите им деца. Около 09.00 часа на
29.07.2020г. на входната врата на апартамента на П. и Т. И.и се позвъняло. Непълнолетната
М.И. отишла при входната врата и погледнала през шпионката. Видяла подсъдимия В.К..
Същата го познавала визуално – знаела, че е техен съсед. Визуално познавала и съругата
му.Ето защо отворила входната врата и попитала подсъдимия какво иска. К. я попитал дали
родителите й са вкъщи, при което получил отговор,че са на работа и ако желае да разговаря
с тях, може да ги потърси след 17.00 часа. Получавайки този отговор, подсъдимият си
1
тръгнал.Около 09.30 часа на 29.07.2020г. свидетелят М. И. В. спрял пред жилищния блок в
гр. Червен бряг, в който живее семейството на сина му Т. И., телефонирал на внучката си
М.И. и я уведомил, че вече е пред блока и може да каже на братята си да слизат, за да ги
закара до с. Горник. ................... слезли пред блока, дядо им ги качил в автомобила си и
отпътували за с. Горник. По пътя децата уведомили дядо си, че въпросната сутрин се
събудили рано, тъй като „Владо от съседния вход“ бил звънял на входната врата, за да търси
родителите им.Около 11.00 часа на 29.07.2020г. на входната врата на П. и Т. И.и отново се
позвънило. Непълнолетната М.И., която била сама в жилището, отишла до входната врата,
погледнала през шпионката и видяла,че отвън отново е подсъдимият В.К.. Отворила вратата
и попитала подсъдимя защо пак звъни, при което същият й отговорил, че всъщност не търси
родителите й, а иска да види нея. Чудейки се как да реагира поради изненадата си, тъй като
с подсъдимя нямала никакви контакти, непълнолетната хванала с едната си ръка входната
врата.Подсъдимияят К. избутал ръката й и влязъл в апартамента, като се насочил към
кухнята. М.И. тръгнала след него. Сядайки на един от столовете до кухненската маса,
подсъдимият отново започнал да обяснява на непълнолетната, че бил посетил жилището
заради нея, както и че когато предишния месец бил разговарял с майка й за работа,
всъщност идвал да види непълнолетната, като мислел, че е сама в къщи, след което й заявил:
„Ще те скъсам“. По някое време подсъдимият станал, обърнал се с лице към непълнолетната
и започнал да я целува по устните и да я опипва между краката /същата била с къси
панталони/. Докато извършвал това действие с едната си ръка, с другата ръка я хванал през
кръста и я притискал към себе си. М.И. го поканила да си тръгне, но той не преустановявал
действията си. В опит да се освободи от него, непълнолетната одраскала лявата му ръка, при
което същият се дръпнал от нея и я пуснал. Непълнолетната тръгнала към стаята си, за да се
скрие от него, като многократно му заявявала да си тръгва. Вместо това, К. я последвал до
стаята й. Вратата на стаята на терасата била отворена. М.И. заявила на подсъдимия, че ако
не си тръгне, ще излезе на терасата и ще вика докато не я чуят всички съседи. К. затворил
вратата на терасата, бутнал детето на леглото, при което М. паднала по гръб, след което
легнал върху нея и отново започнал да я целува по устните, шията и врата, като
междувременно се опитал да я съблече – с дясната си ръка бръкнал под тениската й и се
опитал да свали сутиена й. Докато подсъдимият я целувал и бъркал под тениската й,
непълнолетната викала, като го призовавала да преустанови тези си действияи да си тръгва.
По някое време успяла да се освободи от него и да се изправи. Опитала да вземе телефона
си, като в този момент била с гръб към подсъдимия. Усетила, че същият я захапал по врата,
веднага след което я дръпнал към себе си, бутнал я на леглото по гръб и отново легнал
върху нея. Започнал да събува късите й панталони, с които била обута, като разкопчал
копчето и ципа. Не успял да свали панталоните й, тъй като през това време М. започнала да
го рита. След като успяла да го ритне между краката, същият я освободил от захвата си, при
което тя се опитала да стане. В този момент подсъдимият започнал да сваля късите
панталони, с които бил обут. Докато извършвал това действие, непълнолетната М. го
изритала още веднъж между краката, при което той станал, обул си панталона и й заявил, че
отива да вземе нещо от дома си и ще се върне. След като подсъдимия В.К. си тръгнал, М.И.
станала и заключила входната врата на апартамента. Била объркана и изплашена и не знаела
какво да прави. Около 12.30 часа дядо й телефонила, че е докарал братятя й, които щели да
се качат сами до апартамента, а тя да им отключи входната врата. След като децата се
прибрали, И. останала с тях целия следобед. Около 16.30 часа решила да се обади на
приятелката си – свидетелката Х. И. П., за да й разкаже за случилото се и да й поиска съвет
как да постъпи. По същото време П. била на басейн и не чула звъненето на телефона, но
тръгвайки си от басейна около половин час по-късно и виждайки, че е била търсена от И., й
позвънила. Провели разговор, при който М.И. била много разстроена и плакала. Рразказала
на приятелката си за действията на подсъдимия и я помолила за съвет какво да прави. П. й
казала, че е най-добре да потърси съвет от родителите си. Около 18.30 часа на 29.07.2020 г.
2
П. и Т. И.и се прибрали в дома си след работа. М., виждайки родителите си, се разплакала и
им разказала за действията на подсъдимия. Поради притеснения от баща си, пожелала да
отиде с майка си в Полицията в гр. Червен бряг, където сигнализирали за случилото се. На
29.07.2020 г. М.И. била освидетелствана от съдебен лекар в КСМД-Плевен. При прегледа
било установено, че на врата на М.И. има петнисто бледо червеникаво насядане с оформяне
в ляво и дясно на дълги изпъкнали настрани по около 3х0.3 см по две една до друга и една
над друга и прекъсвания по хода им. Уврежданията можели да са получени по време и
начин, както съобщила прегледаната – от леки еротични захапвания. Същите са довели до
болка. По искане на защитата била назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза
с въпрос възможно ли е установеното кръвонасядане да е причинено по друг механизъм.
Съгласно заключението на допълнителната експертиза, морфологичните особености на
установеното кръвонасядане са характерни. Отразяват действия с малка сила на съзъбие,
което съответства на съобщеното от М.И. захапване в сексуален контекст. Липсват данни за
обсъждане на друг механизъм на причиняване на установеното кръвонасядане. В хода на
разследването била назначена съдебно-психиатрична експертиза, в рамките на която
освидетелстването на непълнолетната М.И. е извършено около 10 дни след инцидента. При
психиатричното обсъждане, непълнолетната проявила съответна на възрастта й сексуална
култура и познания за интимните взаимоотношения между половете, разграничавайки
приемливите от неприемливите форми на сексуално поведение. Споделила,че интересът,
проявен към нея, я е притеснил и обезпокоили е възприела действията на възрастния мъж
като сексуално посегателснтво в противоречие на интересите й. Споделила страх,
тревожност и усещане и застрашеност на собствената й безопасност. Чувствала се объркана
и изпитвала неудобство да споделя за случилото се. Склонна била да се самообвинява за
случилото се, което, съгласно заключението на експерта, е типична реакция при жертви на
сексуално насилие. След сексуалното й притесняване се била затворила в себе си, имала
кошмари, избягвала контакти извън най-близкото си обкръжение, проявявала изнервеност.
По време на освидетелстването продължавала да проявява типичните реакции при жертви
на сексуално насилие, а именно чувсвона вина и самообвинения и повишена тревожност с
уязвено чувство за защитеност. В отговор на насилническия акт, е реагирала с чувство на
обърканост и страх. В недоволството си се е опитала да се противопостави на насилника,
като го е ритала, в последствие се разплакала, самообвинявала се и се е чувствала неудобно.
Същата е развила остра стресова реакция. В заключение експертът е посочил, че М.И. е в
състояние да възприема правилно, да запаметява и възпроизвежда факти от значение за
разкрИ.е на обективната истина при разследването. Развилата се при нея остра стресова
реакция след сексуалното насилие над нея, е краткотрайно разстройство, но със значителна
тежест. Тъй като все още при освидетелстването не било изминало достатъчно време от
сексуалното й притесняване, все още не можело да се обсъжда дали е свързано със стрес
психично разстройство, както и не могат да бъдат категорични прогнозите как това ще се
отрази върху общуването й с противоположния пол и върху физиологичните реакции при
секс при евентуално интимно сближаване с бъдещ партньор.
Събраните доказателства определят извод за кумулативна наличност на елементите от
фактическия състав на престъплението блудство по чл.150, ал.1 от НК, осъществени от
подсъдимия В.К.. С активни свои действия същият е извършил двуактното престъпление,
при което блудствените действия, които сами по себе си не са престъпни, когато са
доброволно приети, са извършени с употреба на сила. В процесния случай блудствените
действия се изразяват в опипване между краката на пострадалата, опит на подсъдимия да
свали панталонките й, целуването против волята й по устните, шията, врата. Тези
действияса били съпроводени с употреба на сила от страна на подсъдимия, изразена в
бутане на непълнолетната на леглото в поза по гръб, лягане върху нея, държането на
непълнолетната за кръста й и притискането към него. Използваната от подсъдимия сила е
обективирана чрез физическото въздействие върху пострадалата и чрез поставянетои в
3
такова положение, при което тя не намира друг изход, освен да търпи описаните по-горе
действия въпреки вътрешното си несъгласие и нежелание. По гореописания начин
подсъдимият е осъществил от обективна страна двата акта на изпълнителното деяние
„блудство”, визирани в първото предложение от състава на чл.150, ал.1 от НК. На първо
място е налице действие от негова страна, насочено към физически контакт със
пострадалата, което по своето естество може да възбуди или удовлетвори полово желание,
но без съвкупление. В конкретния случай проявната му форма била насочена към
въздействие върху ерогенни зони – половите органи на двамата. На второ място блудството
е било извършено посредством употреба на сила. Под употреба на сила следва да се разбира
физическо въздействие върху пострадалата, накърняване на телесната й неприкосновеност,
без непременно то да се е изразило в причиняване на средна или тежка телесна повреда. В
конкретния случай подсъдимият е употребил сила, чрез хващане на ръцете на пострадалата,
лишавайки я от възможност за съпротива и защита. От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че използва физическа принуда, както и че тя е средство, метод, начин за
сломяване съпротивата на пострадалата.
От установените в хода на разследсването факти е видно, че на 29.07.2020г. около 11.00
часа в гр. Червен ..................., подсъдимият ВЛ. С. К. извършил действия с цел да възбудии
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14
годишна възраст – 16-годишната .......... от гр. Червен бряг, като употребил за това сила –
насилствено я целувал по устните, шията, врата, опипвал я в областта между краката, бутнал
я да легне на леглото по гръб и насилствено опитал да я съблече, държал я за кръста и я
притискал към себе си, захапал я за врата, с което действие осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 150 ал.1 от НК, като от субективна страна деянието е
извъшено виновно под форма на пряк умисъл.
Обвинението е доказано от свидетелски показанияи заключения на съдебно-медицинска и
съдебно психиатрична експертизи.
В качеството на подсъдими, В.К. не се признал за виновен и дал обяснения.
Смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи отговорността обстоятелства: Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчита интензитета на упражнената сила от подсъдимия върху пострадалата. В с.з.
съдът лично възприе външността на пострадалата – нейната ниска и слаба женска фигура,
върху която е упражнено физическо насилие. От заключението на СМЕ на пострадалата се
установява, че по тялото на същата са установени телесни увреждания, които са
предизвикали у нея болки и страдания. Съпоставяйки я с външността на подсъдимия, който
е мъж в зряла възраст, физически силен със среден ръст и нормално телосложение, съдът
намира, че неговото физическо превъзходство над нея е очевидно и употребата на груба
физическа сила не е необходима, за да се сломи волята на пострадалата. При така
изложеното съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наказанието на
подсъдимия следва да се определи в границите, предвидени от закона, като са налице
предпоставки да бъде наложено наказание в минималния предвиден от законодателя размер
от две години. При определяне размера на наложеното наказание съдът се съобрази и с
обстоятелството, че за пострадалата не са настъпили тежки последици и няма трайни
последици върху психиката й. Същата е преживяла емоционален страх от случилото се, но
преживяното сексуално посегателство има временно травмиращ характер и е свързано със
срам и страх/ виж заключенията на вещите лица и свидетелските показания/.
По наказанието: Водим от горното съдът счита, че следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК, поради което наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим на осн. чл. 57, ал.1, т.3 вр. с ал.3 от
ЗИНЗС.
4
Съдът приема, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. По разбиране на настоящия състав в
случаи като конкретния следва да се отчита високата обществена опасност на деянието и
широкия кръг от обществени интереси които се засягат с него.
Съдът преценя, че само с реално изтърпяване на наказанието могат да се постигнат
неговите цели: да се превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави на
обществото, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да
извършва други престъпни деяния, както и де се въздейства предупредително и
възпитателно и върху другите членове на обществото.
По разбиране на настоящия състав не размера на наказанието определя превъзпитанието
на една личност, а усещането във всеки един член от обществото, че ако извърши
престъпление, то ще бъде наказано.
Съдът счита, че с така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на
нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в ниското обществено
съзнание на подсъдимия, незачитане на половата неприкосновеност на пострадалата, както
и от явното незачитане на моралните и правни норми на обществото.
По гражданския иск: Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, с
наказателната отговорност на подсъдимия К. и граждански иск от пострадалата, за сумата от
18 000.00 лв., обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху горната сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане и
разноските по делото.
Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението. Това е така,
защото основанията и размерът на иска се определят от престъплението, предмет на
обвинението по конкретното дело. Тъй като предпоставките, които характеризират от
обективна и субективна страна деликтния състав, поначало съвпадат с признаците на
престъпния състав, гражданският иск споделя съдбата на обвинението. За наличието на
деликта по чл. 45 от ЗЗД е необходима комулативна даденост на всички предпоставки. В
случая по един категоричен начин се доказва, че са настъпили вреди за пострадалата И.,
които са резултат на виновното противоправно поведение на подсъдимия и последният
следва да репарира вредите, които е причинил виновно другимо. Принципът за определяне
размера на неимуществените вреди, каквито се претендират от пострадалата – граждански
ищец, са в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Преценявайки
правилата на справедливостта, притеснения от близки и познати, причинените по тялото й
телесни увреждания, които са предизвикали у нея болки и страдания от една страна, а от
друга съдът съобрази обстоятелството, че за пострадалата не са настъпили тежки последици
и няма трайни такива върху психиката й. Същата е преживяла емоционален страх от
случилото се, но преживяното сексуално посегателство има временно травмиращ характер и
е свързано със срам и страх, и след като прецени характерът на уврежданията,
оздравителният период съдът намира, че гражданския ищец следва да бъде обезщетена от
подсъдимия К. със сумата от 3 000.00 /три хиляди/ лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането-29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно общите
принципи на непозволеното увреждане всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил другимо независимо от материалното си състояние и при определяне размера не
следва да се вземат предвид икономическото състояние на дееца или на увреденото лице. В
останалата му част, над уважения до пълния предявен размер от 18 000.00 лв. съдът намира
гражданският иск за прекалено завишен и недоказан, не отговарящ на принципра на
справедливост, поради което в тази му част го отхвърля, като неоснователен.
По разноските: На основание чл. 189, ал.3 от НПК и с оглед изхода от производството
съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски на подсъдимия. Същия
5
следва да заплати на гражданския ищец сумата от 1930.00 лв. – разноски по делото. По
сметка на РС – Червен бряг сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева държавна такса, върху
уважения размер на гражданския иск и 1527.02 лв. /хиляда петстотин двадесет и седем лева
и две стотинки/ съдебни разноски в наказателното производство. По сметка на ОД на МВР
Плевен сумата от 408,60 лв. /четиристотин и осем лева и шестдесет стотинки/
възнаграждения на вещи лица по ДП № ЗМ-278/2020 г. по описа на РУ – Червен бряг.
Воден от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6