гр. Варна, 03.11.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №19401
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза по извършването, решението за
допускането на която е влязло в законна сила на 30.12.2022 г. Със същото, на
основание чл.34 от ЗС, е допуснат до делба следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор - АПАРТАМЕНТ № 24 /двадесет
и четири/, с идентификатор № 10135.3517.270.4.9, съгласно схема №
15-587941-01.07.2019 г. на самостоятелен обект в сграда, одобрена със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. Директор на АГКК с площ 79.56. кв. м., с адрес: гр.
В.находящ се в сграда №4, разположена в поземлен имот
с идентификатор №10135.3517.270, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 /едно/, състоящ се от кухня, дневна,
баня и тоалет, коридор и спалня, при граници на етажа: апартамент
10135.3517.270.4.8, под обекта 10135.3517.270.4.6, над обекта
10135.3517.270.4.12, ведно с прилежащата му ИЗБА №24 с площ от 2,00 кв.м, както
и 4,3490 % идеални части от общите части и от правото на строеж между
съсобствениците при следните квоти: 1/2 идеална част за Д.Л.Г., ЕГН **********
и 1/2 идеална част за З.А.С., ЕГН **********, на основание чл.34 от ЗС.
В първо съдебно заседание е приета за съвместно разглеждане претенция по
сметките от ищцата с правно основание чл. 346 ГПК, вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за
сумата от 8800 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от
ползването на процесния апартамент в периода от 14.06.2019 г. до 23.02.2023 г.
в размер на месечния пазарен наем, съответно на припадащата се на ищцата
½ ид. част от съсобствеността на имота.
Ответникът
изразява становище за неоснователност на претенцията по сметките. Иска
възлагане на делбения имот, на осн. чл.349, ал.2 ГПК.
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата З.А.С.
е живяла в наследствения делбен имот преди и след
смъртта на наследодателката Ж. П. А..
От
ищеца е представена покана от Д.Л.Г. до З.А.С., с която претендира обезщетение
в размер на по 200 лв. месечно, считано от момента, от който е лишена от
ползването на процесния апартамент. Видно от приложените обратни разписки с
отбелязване, че лицето е търсено на адреса, но не е открито, ограничило е
входящите си обаждания, както и още две обратни разписки с отбелязване –
„непотърсена“.
Към доказателствения материал по делото е приобщето и заключението на вещото лице В.С. по допусната
съдебно-техническа и оценителна експертиза, съгласно което допуснатият до делба
недвижим и имот е реално неподеляем, а пазарната му цена е в размер на 100297,00
лв. Размерът на средномесечния наем за периода на
претенцията е 17039 лв. за целия апартамент, или 8519,50 лв. за притежаваната
от ищцата ½ ид.ч.
Основният способ, предвиден в чл. 348 от ГПК,
за ликвидиране на съсобствеността в делбеното
производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична
продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице
другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез
поставянето му в дял на някой от съделителите съгласно чл. 349 от ГПК.
В настоящия случай са налице изискуемите от
закона предпоставки за възлагане на неподеляемото
жилище съгласно чл.349, ал.2 от ГПК на ответницата, съобразно с направеното от
нея искане в този смисъл в преклузивния срок по чл. 349, ал.4 ГПК, доколкото по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че тя е живяла в
жилището при откриване на наследството, оставено от Ж. Л..
Неподеляемостта на делбения имот не позволява обособяването
на отделни дялове за всеки от съделителите, поради което делбата следва да бъде
реално извършена чрез възлагането на процесния имот на ответницата, съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал.2 – ал.6 от ГПК.
Видно
от заключението на вещото лице стойността на дела на ищцата е в размер на
50148,50 лв., поради и което ответницата следва да бъде осъдена за заплати
именно тази сума за уравняване дела на ищцата в шестмесечния срок по чл.349,
ал.5 ГПК, ведно със законната лихва.
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът
по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.
5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична
продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2
и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената,
по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в
него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с
квотите им.
По приетата в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2023 г. за
съвместно разглеждане на основание чл.346 от ГПК претенцията на ищцата с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 8800,00 лв. за периода от 14.06.2019
г. до 23.02.2023 г., или по 200,00 лв. на месец съдът намира същата за
неоснователна.
От
показанията на свидетеля Т. Ж. се установява, че ответницата ползва делбения
имот. Ищцата няма достъп до апартамента и няма ключ за него. От ответницата не
бяха ангажирани гласни доказателства в предоставения й от съда срок.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата
вещ се използува
лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени,
от деня на
писменото поискване.
В настоящия случай безспорно се установи, че ищцата
живее в процесния апартамент от смъртта на наследодателката (13.06.2019г.),
както и че ищцата няма достъп до апартамента.
В тежест на ответника беше да установи
положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и, че е предал
на ищцата ключ за съсобствения апартамент, с което й е осигурен достъп до същия,
което не беше сторено.
Доколкото обаче по делото не се събраха
доказателства на ответницата да е връчена покана, то съдът намира, че не е
осъществен в цялост фактическият състав на чл. 31, ал.2 от ЗС, доколкото до
ответницата не е достигнало „писмено поискване“, което е видно от обратните
разписки, на които е отбелязано, че пратката е непотърсена.
Тъй като поканата, приложена към молбата от
18.01.2023 г. е връчена на ответника официално едва в съдебно заседание,
проведено на 23.02.2023 г., то следва да се приеме, че тя е получена именно в
последния ден от срока на претенцията, която се явява неоснователна на това
основание.
На основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по
ГПК, всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметкана
ВРС държавна такса
в размер, определен съобразно стойността на квотата му от съсобствеността,
изчислена върху установената от
СОЕ актуална пазарна стойност на процесния делбен имот, както следва: за Д.Л.Г.
2005,94 лв. и за З.А.С. 2005,94 лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.344, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на
основание чл. 349, ал.2 от ГПК на З.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 24 /двадесет и
четири/, с идентификатор № 10135.3517.270.4.9, съгласно схема №
15-587941-01.07.2019 г. на самостоятелен обект в сграда, одобрена със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на изп. Директор на АГКК с площ 79.56. кв. м., с адрес: гр.
В., находящ се в сграда №4, разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.3517.270, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта 1 /едно/, състоящ се от кухня, дневна, баня и тоалет,
коридор и спалня, при граници на етажа: апартамент 10135.3517.270.4.8, под
обекта 10135.3517.270.4.6, над обекта 10135.3517.270.4.12, ведно с прилежащата
му ИЗБА №24 с площ от 2,00 кв.м, както и 4,3490 % идеални части от общите части
и от правото на строеж с пазарна стойност на имота към момента на извършване на
съдебната делбата 100 297,00 (сто хиляди двеста деветдесет и седем) лева.
ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Г., ЕГН **********,
сумата в размер на 50 148,50 лв. (петдесет хиляди сто четиридесет и осем лева и
петдесет стотинки), представляваща парично уравнение на дела на съделителката Д.Л.Г., ЕГН ********** от делбения
имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на
решението, която сума да бъде заплатена при условията на чл. 349, ал. 5 ГПК в 6-месечен срок от влизане в сила
на решението за възлагане.
ОТХВЪРЛЯ предявената
от Д.Л.Г., ЕГН ********** претенция по сметките с петитум да бъде осъдена
ответницата З.А.С., ЕГН ********** да заплати на ищцата Д.Л.Г., ЕГН ********** сумата от 8800,00 (осем хиляди и
осемстотин) лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от
ползването на АПАРТАМЕНТ №24 /двадесет и четири/, с идентификатор №
10135.3517.270.4.9, находящ се на адрес: гр. В. за периода от 14.06.2019 г. до
23.02.2023 г., или по 200,00 лв. на месец, на осн. чл.346 от ГПК вр. чл.31,
ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.Л.Г., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Варненски
районен съд държавна такса
в размер на 2005,94 лв. (две хиляди и пет лева и деветдесет и четири
стотинки), на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА З.А.С., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Варненски
районен съд държавна такса
в размер на 2005,94 лв. (две хиляди и пет лева и деветдесет и четири
стотинки), на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по
ГПК.
УКАЗВА на съделителите, че
съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на чл.346, ал.2 ГПК, става
негов собственик, след като изплати в срока по чл.346, ал.5 ГПК определеното
парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено
в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: