РЕШЕНИЕ
№ 14492
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110151217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответниците – М. А. Б. и О. С. С., за потребена топлоенергия (ТЕ) по
издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и
присъждане на разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията в срок, клиентът дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума.
Твърди, че в тежест на ответника е възникнало и задължение за заплащане на предоставена
услуга дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски
Ответникът М. А. Б., чрез назначения от съда особен представител, оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, в т. ч. качеството клиент на топлинна енергия, като излага
твърдения, че ответникът не е ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва
количеството и качеството топлинна енергия, доставяно до процесния имот.Прави
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Третото лице помагач взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
1
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено на 11.01.2021 г. заявление,
срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за техни задължения
за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ в периода м. м.12.2017 г. – м.04.2019г. по ч. гр. д.
1288/2021 г. по описа на СРС, 124 състав.
Видно от приложеното по настоящото производство ч. гр. д. 1288/2021 г. по описа на
СРС, 124 състав, заповедта за изпълнение в частта относно ответника О. С. С. е влязла в
сила и за вземанията е издаден изпълнителен лист, поради което за ищеца липсва правен
интерес от установява задълженията на ответника О. С. С., предвид това в тази част
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
В останалата част относно установяване задълженията на ответника М. А. Б., съдът
намира исковите претенции за частично основателни предвид следното.
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. Нотариален акт №
**, том * рег. № ***, дело № ************, ответникът М. А. Б. е придобил в обикновена
съсобственост при квоти от по ½ ид. част с О. С. Б.а, доколкото по делото липсват
доказателства, че приобретателите да са съпрузи, респ. квотите им в съсобствеността да са
различни.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г.
на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Необходимо е да се посочи,че тези
изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна, съгласно която се
говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се от по делото от заключението на вещото лице по СТЕ, че сградата, в
която се намира жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва
/ФИРМА/, като за процесният имот фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в
имота, за извършването на който реален отчет е положен подпис от потребител.
Предвид изложеното, съдът намира, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот.
За установяване размера на задълженията на ответника, по делото е прието
заключението на вещо лице по изготвена СТЕ и ССчЕ. Вещото лице по СТЕ посочва, че за
процесния период от 01.12.2017 г. – 30.04.2019 г. в топлоснабдения имот е доставена ТЕ на
стойност 569,69 лева, като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че на
09.03.2021 г. в погашение на процесните вземания е заплатена сумата от 394,22 лева, като
след извършеното плащане, на ищеца за аб. № ****** е дължима главница в размер на
332,90 лева, както и законна лихва за забава в размер на 23,81 лева.
Съдът намира, че част от процесните вземания са погасени по давност, а именно
вземания настъпили преди 11.01.2018 г., като от ССчЕ се установява, че вземанията за този
2
период са в размер на 74,32 лева, но доколкото по процесните вземания са извършени
доброволни плащания извънсъдебно и доколкото погасяване се извършва на най-старите
задължения, съдът намира, че макар погасени по давност, за същите е извършено плащане,
поради което иска следва да бъде отхвърлен в тази част поради погасяване чрез плащане.
Доколкото по делото се установи, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане цена за ТЕ доставена до процесния топлоснабден имот в размер на ½ ид. част и
предвид установените в настоящото производство непогасени размери на задълженията за
процесния период, исковата претенция е основателна до сумата в размер на 166,45 лева,
представляваща незаплатена цена за ТЕ и дялово разпределение за периода от 11.01.2018 г.
до 30.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 11,91 лева за периода от 15.09.2019 г. до
17.12.2020 г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК страните имат право на
разноски в тежест на ответника следва да се възложат част от сторените от ищеца разноски,
съразмерна на уважената част от исковете. Ищецът е извършил разходи в размер на 37,50
лева в заповедното и 1150 лева в исковото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, от които се присъждат 18,75 лева за заповедното и 574,98 лева – за
исковото производство, съответни на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба в частта, в която е предявен установителен иск по реда на
чл. 422 срещу О. С. С., ЕГН ********** за 1/2 ид.ч., а именно: сума в размер на 356,71 лева,
от които 310,28 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода мЛ2.2017г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 11.01.2021 г. до изплащане на вземането, 18,92 лева - мораторна лихва за
забава от 15.02.2018г. до 17.12.2020г., както и суми за дялово разпределение 22,63 лева -
главница за периода от м.12.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 11.01.2021г,
до окончателното изплащане на вземането, и 4,90 лева - лихва за периода от 31.01.2018г. до
17.12.2020г. като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че М. А. Б., ЕГН:
********** и адрес: /АДРЕС/, дължи на /ФИРМА/ с ЕИК: ************** и адрес:
****************, сумата в размер на сумите 166,45 лева, представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № *, находящ се в /АДРЕС/ с аб. № ******
за период от 11.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 11.01.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата 11,91 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 31.01.2018 г. до 17.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. 1288/2021 г. по описа на СРС, 124
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им предявени размери като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. А. Б., ЕГН: ********** и адрес: /АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/ с
ЕИК: ************** и адрес: ****************, сумата от 574,98 лева – разноски по
делото, както и 18,75 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /ФИРМА/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4