О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260075, 08.06.2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 08.06.2021г, в закрито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 501 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
На 07.06.2021г ищецът С.М.П. е подал
молба за допускане на обезпечение на предявените парични искове с обща цена
79069.47 лева чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника
„ТЮЛЮ“ ЕООД, открити във всички банки в страната; налагане на запор върху
всички МПС, регистрирани в България, собственост на ответника; налагане на
възбрана върху всички недвижими имоти на ответника.
Твърди се, че ответникът, след като
узнал за решението, постановено по гражданско дело № 270/2019г на РС Котел (с
което е разрешен идентичен казус), бил решил да „фалира“ дружеството, за да
направи невъзможно реализиране на евентуално позитивно за ищеца решение по
настоящото дело, като ответникът планирал за изтегли всички суми от банковите
си сметки и подготвял документи за продажба на движимите и недвижимите си вещи.
Ищецът счита, че интересите на
ответника не биха били ощетени при допускане на исканото обезпечение, тъй като
дори и в случай на свръхобезпечение, съдът незабавно щял да отмени излишните
обезпечителни мерки.
Направено е искане да бъде изискана
справка за регистрираните МПС.
От твърденията на ищеца и въз основа
на представените по делото писмени доказателства съдът установи следното:
Проиводството по делото е образувано
по искова молба, подадена от С.П. срещу „ТЮЛЮ“ ЕООД, с която се предявяват
следните искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно и да бъде отменено, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановен на
длъжността, която е заемал преди уволнението и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225
от КТ ответникът да бъде осъден да му плати сумата 1250.00 лева, частично от
20 000.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца
(07.05.2019г. – 07.11.2019г). Ако съдът отхвърли исковете по чл.344, ал.1,
т.1-3 от КТ, предявява при условията на евентуалност иск по чл.220, ал.1 от КТ
с цена 1250 лева, частично от 6495.66 лева, представляващи обезщетение за
неспазено предизвестие, което следва да се изчисли на база възнаграждението,
което е следвало да получи през последния месец преди уволнението, съобразно
установеното възнаграждение в Кралство Белгия. При условията на обективно
кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“
от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги с цена 1250 лева, частично от 75864.00 лева,
представляваща разликата между размера на платеното трудово възнаграждение и
това, което му се полага да получи в Кралство Белгия, дължимо за периода
от 22.09.2017г. до 07.05.2019г., през
който ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение на територията на
Кралство Белгия. Моли за присъждане на законната лихва върху сумите по
паричните искове с начален момент подаване на исковата молба – 15.10.2019г., до
окончателното изплащане на паричните задължения.
За да допусне обезпечение на предявения иск, съдът
следва да провери дали същият е допустим, налице ли е обезпечителна нужда и
подходяща ли е предложената обезпечителна мярка, в случая мерки.
С доклада по делото съдът е разрешил предварителните
въпроси по редовността на исковата молба и по допустимостта на предявените
искове. Събрани са доказателства – писмени доказателства, разпитани са
свидетели, приобщена е техническа експертиза, предстои изслушване на изговената
счетоводна експертиза.
Молбата за допускане на обезпечение обаче е нередовна
и на това основание искането се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Процесуалните правила на чл.129 от ГПК не се
прилагат за обезпечителното производство, тъй като чл.129 от ГПК не се намира в
част І от ГПК, нито част ІV от ГПК препраща към чл.129 от ГПК, което означава,
че в обезпечителното производство не се
провежда процедура за отстраняване на нередовности на молбата за обезпечение,
без значение дали се иска обезпечение на бъдещ или на предявен иск.
Съгласно чл.395, ал.1 от ГПК в молбата за
допускане на обезпечение следва да се посочи цената на иска и желаната
обезпечителна мярка. Следователно, непълнотата на молбата, освен непосочване на
реквизитите по чл.395, ал.1 от ГПК, не води до недопустимост, а е от значение
на основателността.
По искането за налагане на запори върху всички
банкови сметки, открити във всички банки : В тази му част е недостатъчно
конкретизирано по смисъла на чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като следва да бъде
посочено третото задължено лице, на което да се връчи запорното съобщение. Това обуславя необходимост ищецът не само да
посочи поименно съответните банки – трети задължени лица, но и да определи
поредността, в която запорът следва да бъде налаган до достигане размера на
обезпечената претенция. Няма пречка запорът да бъде наложен и върху всички
сметки на длъжника, открити в лицензирани банки в страната, но само при
условията на поредност на налагането на обезпечението до покриване на
обезпечаваната претенция. В контекста на изложеното страната е длъжна да посочи
третото задължено лице по обезпечителната мярка чрез индивидуализиране на една,
няколко или всички лицензирани банки и поредността, в
която водените от тях сметки следва да бъдат запорирани. Недопустимо е съдът да
върши преценка както за това в кои точно банки да бъдат наложени запори на
сметки, така и за поредността, в която това следва да се направи.
По искането за налагане на запор върху всички МПС,
собственост на ответника : Искането и в тази му част е неконкретизирано, което
води до невъзможност да бъде изпълнено, ако бъде наложен исканият запор. Това е
така, защото съгласно чл.400, ал.1 от ГПК, налагането на запор се извършва
незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на
обезпечителната заповед на съда съгласно чл.449, ал.1, чл.450, ал.1 и ал.2,
чл.507, чл.515, чл.516 и чл.517, като на ответника се връчва съобщение вместо
призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният
изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл.465
– 472. Изложеното означава, че ищецът е този, в чиято тежест е установено
задължението да посочи къде се намират превозните средства и какви са техните
индивидуализиращи белези.
По искането за налагане на възбрана върху недвижими
имоти : Искането в тази му част също не е конкретизирано в необходимата
пълнота. Налагането на възбрана се извършва чрез вписване по персоналната
партидата на ответника в съответната служба по вписвания. Описанието на имотите следва да се извърши съобразно
изискванията на чл.6, ал.1, б."в" от Правилника за вписванията – такива са задължителните указания по т. 2 на ТР № 7 от 25.03.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, т.2.
Изложеното дотук прави безпредметно обсъждането на
въпроса дали са налице предпоставките за допускане на обезпечение, очертани в
чл.391 от ГПК.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца С.М.П. за допускане на обезпечение на предявените
срещу „ТЮЛЮ“ ЕООД осъдителни искове с обща цена 84003.84 лева чрез : налагане
на запор върху всички банкови сметки на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД, открити във
всички банки в страната; налагане на запор върху всички МПС, регистрирани в
България, собственост на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД; налагане на възбрана върху
всички недвижими имоти на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
С
Ъ Д И Я :