№ 8533
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110163430 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил осъдителни искове срещу В. Ю.
Г. и М. Ю. Г. – в качеството им на наследници на В. Н. В., за заплащане разделно при
равни квоти по 1/2 от всеки от ответниците на сумите, както следва: сумата от 1955,33
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото; сумата от
293,32 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до
25.10.2023 г.; сумата от 12,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер на 2,68
лева за периода от 01.09.2021 г. до 25.10.2023 г.
Ищецът твърди, че твърди, че В. Н. В. е бил клиент на “Топлофикация – София”
ЕАД, в качеството му на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ.
Лозенец, ул. „Персеник“, бл. 119, ет. 13, ап. 74 и е потребявал топлинна енергия за
абонатен № 309925 и № на инсталацията **********, като не е заплатил начислените
суми за процесния период. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявените искове по основание и размер и молят да бъдат
отхвърлени. Правят възражение за изтекла погасителна давност за периода 05.2020 г. –
1
04.2021 г. Оспорват количеството топлинна енергия, което се твърди че е доставяно,
разпределението на топлинна енергия, както и размера на претендираната сума.
Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
По силата на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 174, том VI,
нот. дело № 1174/1987 г. от 25.06.1987г. на I-ви нотариус при СРС, В. Н. Влдимиров е
признат за собственик на Апартамент № 73, находящ се в бл. 119, на 13 етаж в
комплекс Лозенец /л. 9-10 от делото/. Видно от удостоверение за наследници с изх. №
РЛЦ23-ТД26-2550 от 07.12.2023г., издадено от Столична община, район Лозенец /л.
59/, В. Н. В. е починал на 01.02.2022 г., като е оставил наследници по закон В. Ю. Г. и
М. Ю. Г. – негови внуци, които съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН наследяват по право на
заместване своята майка Весела В.а Н.а – низходяща на наследодателя, починала преди
него на 02.08.2016 г. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН същите наследяват по равни части от
правото на собственост върху процесния имот, тоест по 1/2 идеална част всеки. В
качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № 309925, инсталация **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Според главните отчети на ФДР в процесния имот за заявения
период има налични 4 радиатора с монтирани уреди за дялово разпределение с
дистанционен отчет и 1 брой щранг лира, а ТЕ за БГВ се отчита с 2 водомера за топла
вода. Отразено е, че съгласно протоколите на ФДР за безплатни посещения през
процесните периоди м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и за м.05.2021 г. – м.04.2022 г. абонатът
не е осигурил достъп за отчет /л. 103-104/. Вещото лице посочва, че в този случай, на
основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, ТЕ за БГВ се начислява при
норма за разход на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощия.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на действително потребената топлинна
енергия за процесния период е в размер от 5 908,48 лв., съобразявайки и изготвените от
ФДР изравнителни сметки, които са за доплащане. С оглед диспозитивното начало
предявеният иск за сумата от общо 3910,66 лв. се явява изцяло основателен. От
посочената сума и съгласно гореизложените мотиви относно собствеността на имота,
всеки от ответниците дължи сумата от по 1955,33 лв.
И двамата ответници са заявили своевременно възражения за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се
3
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 20.11.2023 г., следва да се приеме, че
вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 20.11.2020 г. са погасени
по давност, като такива се явяват тези за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл.,
са погасени по давност. При кредитиране заключението на СТЕ, на основание чл. 162
ГПК, съдът приема, че погасените по давност вземания са в размер на 951,34 лв. Извън
погасителната давност са останалите вземания за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022
г. /задължението за м.10.2020 г. е станало изискуемо на 16.12.2020 г./, които възлизат в
общ размер на сумата от 4 957,14 лв. Ищецът претендира по-малка сума – 3 910,33 лв.
общо, или по 1 955,33 лв., поради което с оглед диспозитивното начало предявените
искове се явяват изцяло основателни по размер, като следва да бъдат отхвърлени
единствено в частта за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., който обхваща
вземания, погасени по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата
за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период – протокол от ОС на ЕС
за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с ФДР,
договор между ищцовото дружество и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово
разпределение обхваща периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., т.е. обхваща период
извън погасителната давност, поради което исковете са основателни за пълните
предявени размери от по 12,78 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
4
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година.
Ответниците не доказват да са изпълнили задълженията си за плащане на
потребената топлинна енергия, поради което са изпаднали в забава и дължат
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г., чийто размер изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор, възлиза на сумата
от 905,11 лв. Ищецът претендира заплащането на сумата в размер на 586,64 лв., поради
което исковете са основателни и следва да бъдат уважени в цялост, така както са
претендирани срещу ответниците съобразно притежаваните от тях квоти /по 1/2 от
всеки/, тоест за сумата от по 293,32 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне – съответно за сумите от по 2,68 лв., представляващи лихви
за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 01.09.2021 г.
до 25.10.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 354,58 лв. /или по 177,29 лв.
от всеки от ответниците/, представляващи заплатена такса за издаване на съдебно
удостоверение, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът констатира, че не са налице доказателства за направата на
разноски в размер на 207,45 лв., както са посочени в списъка.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на сумата от 1,18 лв. за
адвокатско възнаграждение. Последното е действително заплатено в полза на
Адвокатско дружество „А. и Н.а“, видно от преводно нареждане от 09.02.2024 г. и
издадени фактури № 223 и № 224 от 05.02.2024 г. /л.84-86/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ю. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК . на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
5
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1955,33 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба /20.11.2023 г./
до окончателното плащане на дължимото; сумата от 293,32 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г.; сумата от 12,78 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
/20.11.2023 г./ до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 293,32 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., както и иска по чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата от 2,68 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение
на ТЕ за периода от 01.09.2021 г. до 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА М. Ю. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК . на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1955,33 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба /20.11.2023 г./
до окончателното плащане на дължимото; сумата от 293,32 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 25.10.2023 г.; сумата от 12,78 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
/20.11.2023 г./ до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 293,32 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г.,КАТО ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2,68 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 01.09.2021 г. до
25.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Ю. Г., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК . сумата от 177,29 лв. представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Ю. Г., ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК . сумата от 177,29 лв. представляваща разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК . да
заплати на В. Ю. Г., ЕГН ********** и М. Ю. Г., ЕГН **********, сумата от 1,18 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7