Решение по дело №500/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от О. М. Варна, чрез юрисконсулт К. Л. срещу Решение № 92/25.01.2024г. постановено по НАХД № 20233110204333/2023г. по описа на ВРС, с което е отменен електронен фиш серия К 7230078, издаден от ОД МВР Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърден ЕФ серия К 7230078, издаден от ОД МВР Варна. Намира, че оспореното въззивно решение е постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че в ЕФ серия К № 7230078 на ОД МВР Варна изрично е посочено, че нарушението е осъществено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № К 3348296, като била посочена и датата на влизане в сила на последния – 28.07.2022г. Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и, че от съдържанието на НП се установява, че нарушението е индивидуализирано в степен, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да упражни правото си на защита.

Прави извод за неправилност на съдебното решение, иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде потвърден ЕФ. Иска присъждане на сторените разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 92/25.01.2024г. постановено по НАХД № 20233110204333/2023г. по описа на ВРС, с което е отменен електронен фиш серия К 7230078, издаден от ОД МВР Варна. С електронният фиш на М. Т. Е. – В. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: спрямо М. Т. Е. – В. е издаден електронен фиш К 7230078, издаден от ОД МВР Варна. С електронният фиш на М. Т. Е. – В. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв, за това, че на 21.11.2022г., в 9.26ч. в гр.Варна, А. мост – ЮПВ в посока [улица]управлявала собственият си автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер] със скорост от 75 км.ч. при разрешена от 50 км.ч. за населеното място. Превишението на скоростта било установено с АТСС № 120сс8е. Техническото средства било поставено в районна на А. мост – ЮПВ посока [улица].

Въззивният съд констатирал, че електронният фиш предмет на проверка в съдебното производство е валиден акт. След обстоен анализ на относимите разпоредби и съдържанието на електронния фиш приел, че в проверяваният от него електронен фиш е посочено в правната квалификация нарушение на чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, а в обстоятелствената част било отразено само, че нарушението е извършено при повторност в едногодишният срок от влизане в сила на ЕФ К № 3348296. Посочил е, че не е посочено ясно и конкретно за какво е било санкционирано лицето с ЕФ К № 3348296 и по – точно дали се касае за нарушение от същия вид, кога е бил връчен и кога е влязъл в сила, обстоятелства които са от значение за определяне, че нарушението е извършено при условията на повторност. Посочил е, че ЕФ К № 3348296 не е приложен към материалите по административната преписка. На тези мотиви отменил електронния фиш.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

За да се произнесе касационната инстанция съобрази разписаните в НПК задължения на въззивната инстанция относно установяването на фактите обуславящи съставомерност на деянието. Съгласно принципите на наказателното производство заложени в чл.14, ал.1 от НПК „Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.“ Цитираната разпоредба, предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, въвежда правилото, че в съдебното производство фактите описани в ЕФ (обективната истина от значение за налагането на съответното наказание), следва да се установят по реда и със средствата, предвидени в НПК (арг. и от чл.13, ал.2 от НПК). Този принцип е в корелация с друг, заложен в чл.13, ал.1 от НПК, съгласно който „Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.“, доразвит в разпоредбата на чл.107, ал.2 вр. ал.5 от НПК („Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина.“) В този смисъл съдът съобрази и тълкуванията дадени в Решение № 113 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 285/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Е. А., съгласно мотивите на което „Принципът за разкриване на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с характера на деянието и неговия автор. Съдът е суверенен при формиране на доказателствената съвкупност, но е задължен да събира и проверява, както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават отговорността му.“ и Решение № 110 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 472/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят К. М., съгласно мотивите на което „В случаите, когато намери, че за конкретни релевантни обстоятелства, в рамките на предмета на доказване, установен с чл. 102 НПК, първата инстанция не е събрала необходимите доказателства, въззивната е тази, която сама следва да го стори. Освен по правото, въззивната инстанция е и последна такава по фактите (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК) и именно поради това, законът изрично е регламентирал процедурата по допускане на доказателства (чл. 327 НПК) и за тяхното събиране в хода на въззивно съдебно следствие (чл. 332 НПК), уреждайки изрично възможността да бъдат ползвани всички способи по НПК за това. Съдът като орган по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза е задължен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно правилата на чл. 13 НПК. Съгласно чл. 304 НПК, подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположение.“

При проверката на НП, предвид правната същност на последното като правораздавателен акт (в този смисъл С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната характеристика на наказателното постановление. То се издава при елементарно състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То може да бъде контролирано само по съдебен ред. Законът е предвидил и това, че те влизат в сила и придобиват характерната за основните съдебни актове устойчивост. Наказателните постановления след влизане в сила имат силата на пресъдено нещо. Това е важна особеност на актовете, които са издадени в резултат на спорно производство.“), съставът на районния съд е въззивна инстанция. От разпоредбите на чл.315, чл.316 вр. чл.317 от НПК вр. чл.344 от НПК се налага извод, че въззивния съд има правомощията да извърши както проверка на първоинстанционния правораздавателен акт, така и да пререши спора по същество. В този смисъл проф.дюн М. Ч. и проф.дюн Г. М. в Ч., М.; М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, С. Н. АД, София, стр.514 развиват следния анализ на дейността на въззивния съд при проверката на правораздавателния акт: „Той проверява присъдата, като същевременно извършва „качествено еднаква“ дейност с тази на първоинстанционния съд по събиране, проверка и оценка на доказателствата, по установяване на правилността на фактическите положения по делото и по обосноваността на направените изводи.“

От цитираните разпоредби, анализите и тълкуванията им, възпроизведени в цялост по-горе за яснота на изложението следва, че въззивната инстанция съгласно възложените й от НПК правомощия проверява доказателствения материал по първоинстанционния акт (решение, НП, ЕФ), като предвид принципите заложени в чл.13, ал.2 вр. чл.14, ал.1 от НПК има задължението по чл.315 от НПК да допусне и събере всички доказателства релевантни за съставомерността на деянието (разкриването на обективната истина) и при наличието на основания за това да установи нови фактически положения – арг. от чл.316 от НПК.

В решението предмет на настоящата проверка въззивният съд се е ограничил само до констатацията, че не са представени доказателства относно факта описан в електронен фиш К 7230078 на ОД МВР Варна, че нарушението е повторно, предвид наложената санкция за квалифициран състав, т.е. констатирал е, че нито към административната преписка, нито в хода на съдебното производство пред ВРС не е приложен ЕФ К № 3348296, но не е изпълнил задължението си да извърши всички необходими процесуални действия по разкриването на обективната истина, като изиска от АНО прилагането на посочения в електронен фиш К 7230078 на ОД МВР Варна ЕФ К № 3348296.

В този аспект и предвид разпоредбата на §1, ал.2 от ЗАНН (в която е разписана легалната дефиниция на института на „повторно нарушение“) са неоснователни възраженията на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че описанието на един акт в електронния фиш само с номер и дата е достатъчно да обоснове наличието на повторно нарушение по отношение на деянието констатирано в оспорения последващ акт (ЕФ). Правораздавателния акт (НП,ЕФ), в който е констатирано извършването на административното нарушение за първи път следва да бъде приложен по административнонаказателната преписка, защото от данните по него (дата, място, състав на нарушението, нарушена разпоредба и основание за налагането на административното наказание, дата на връчването му и влизането му в сила) може да се обоснове наличието на повторно нарушение.

От горното следва, че въззивният съд като не е изпълнил задължението си за събирането на доказателството описано в електронен фиш К 7230078 на ОД МВР Варна, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаването на процесуалните права на касатора, поради което е налице предвиденото от чл.348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 от НПК касационно основание за отмяна на Решение № 92/25.01.2024г. постановено по НАХД № 20233110204333/2023г. по описа на ВРС и връщането на делото за разглеждане от фазата на съдебното следствие от нов състав на районния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска ЕФ К № 3348296 описан в електронен фиш К 7230078 на ОД МВР Варна, както и доказателства за надлежното му връчване и влизане в сила и да направи проверка предвид данните съдържащи се в ЕФ К № 3348296 и доказателства за надлежното му връчване и влизане в сила налице ли е повторно нарушение, за което е издаден електронен фиш К 7230078 на ОД МВР Варна.

 

Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение, по което следва да се произнесе въззивния съд при второто разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 92/25.01.2024г. постановено по НАХД № 20233110204333/2023г. по описа на ВРС.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на съдебното следствие.

Решението не подлежи на обжалване.