Решение по дело №3511/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е №1122

гр. Перник, 19.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при участието на секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3511 по описа на съда за 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  по постъпила искова молба от К.Н.Д. *** АД, с която е предявен иск  за установяване несъществуването на парични вземания по издаден изпълнителен лист от 08.09.2014г. по ч.гр.д. № 4839/2014г. на РС-Перник  за от сумата от 144.67 лв., представляваща 1/6 от стойността на незплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2011г. до 30.04.2013г., за сумата от 22.76 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.05.2011г. до 24.03.2014г. и  за1/6 от  разноските по изпълнителния титул.

Ищецът твърди, че паричните вземания на ответника по издаден изпълнителен лист от 08.09.2014г. по ч.гр.д. № 4839/2014г. на РС-Перник  за сумата от 144.67 лв., представляваща 1/6 от стойността на незплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2011г. до 30.04.2013г., за сумата от 22.76 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.05.2011г. до 24.03.2014г. и  за 1/6 от  разноските по изпълнителния титул не съществуват, поради погасяването им по давност. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист по молба на ответника било образувано изпълнително дело, от където обосновава и правния си интерес от воденето на процесния иск за установяване несъществуването на вземанията. 

При така изложените съображения отправя искане към съда да признае за установено по отношение на ответника несъществуването на паричните вземания и да му присъди разноски.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен със съображения, че докато трае съдебен процес за вземанията давност не тече, а с образуването на изпълнително дело същата се прекъсва. Твърди, че на 25.02.2016г. по образуваното изпълнително дело била платена сумата от 630 лв., с което се признавало вземането и се прекъсвала давността. Твърди, че по изпълнителното дело били извършени и действия по изпращане покана за доброволно изпълнение и налагане на запор, които също прекъсвали давността.

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения препис от заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 4839/2014г. на РС-Перник е видно, че същото е срещу К.Н.Д.  за по 1/6 от цената за доставената до топлоснабден имот с адрес гр. Перник, ул. “Р.Димитров” 91/Д/108  за периода от 01.03.2011г. до 30.04.2013г. на обща стойност  862,09 лв. и от обезщетението за забава в плащанията за пеирода от 01.03.2011г. до 30.04.2013г. на обща стойност 136,42 лв.

Представено е и е прието по делото заверено копие от изпълнително дело № 755/2017г. на ЧСИ У.Д.. От приложените по последното книжа е видно, че изпълнителното дело е образувано по молба от „Топлофикация-Перник“ АД от 24.02.2017г. въз основа на приложения към същата изпълнителен лист от 08.09.2014г., издаден  по ч.гр.д. №4839/2014г. на РС-Перник за процесните вземания за главница, лихви и разноски. Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело е, че в същата са посочени конкретен способ за принудително изпълнение и са отправени искания за проучване имущественото състояние и налагане на запор и/или възбрана върху вземания, респ. недвижими вещи на длъжниците, в т.ч. на К.Н.Д..

По изпълнителното дело е приложена покана за доброволно изпълнение до длъжника К.Н.Д., получена лично от него на 03.05.2017г.

Изпратени са запорни съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника в „Обединена Българска Банка АД“ и върху трудовото му възнаграждение от „Темпо Груп М“ ООД. Запорното съобщение до второто е получено на 24.04.2017г.

От „Обединена Българска Банка“ АД по изпълнителното дело е постъпило уведомление до съдебния изпълнител за това, че дължимите суми по запора са преведени частично на 24.04.2017г.

Други относими доказателства не са ангаржирани по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

По допустимостта на иска

Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в ппроизводството, по което е издадено изпълнителното основание.

От приложеното изп.д. №755/2013г. на ЧСИ У.Д.  е видно, че същото е образувано на за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист,  от където следва и правният интерес на ищеца от водененто на процесния иск. 

По основателността на иска

Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност.

От представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания не са признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011г. е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с  предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Установява се от представените писмени доказателства, че давността за вземанията е прекъсната на 24.02.2017г. – с подаването на редовна молба за образуване на изпълнително дело, в която длъжникът е посочил конкретен изпълнителен способ и е отправил искане към съдебния изпълнител за извършването на изпълнителни действия по налагане на запор и/или възбрана. От дата на издаването на изпълнителния лист за процесните вземания – 08.09.2014г.  до подаването на молбата за образвуане на изпълнителното дело, не е изтекъл тригодишният давностен срок за същите.   Този срок не е изтекъл и за периода от 24.04.2017г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция.

С оглед на изложеното съдът приема, че тригодишният срок за вземанията за главница и обезщетение за забава  не е изтекъл, поради което искът по чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Останалите наведение възражения от длъжника за недължимост на сумите поради нарушения на процесуалния закон в производството по чл. 410 и сл. ГПК и нарушения в материалния закон по отношение на възникването и размера на вземанията, съдът не обсъжда предвид наличието на влязъл в сила изпълнителен лист, с което се преклудират и всички възражения на длъжника, които се основават на твърдения за факти, послужили като основание за издаването му. Заповедта  за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист,  също е влязла в сила, поради което и в това производство съдът не следва да обсъжда възражения за евентуално допуснати нарушения при издаването й.   

По разноските

С оглед изхода на делото в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на дължимото се на ответника юрисконсултското възнаграждение. В В тази връзка и като взе предвид цената на иска, както и фактическата и правна сложност на делото, Районен съд-Перник намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., което и следва да бъде присъдено на ответното дружество.

Ищецът претендира разноски, но с оглед изхода на делото такива не му се дължат.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.Н.Д. с ЕГН ********** ***АД, с ЕИК ********* за признаване за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 144.67 лв., представляваща 1/6 от стойността на незплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2011г. до 30.04.2013г.,  сумата от 22.76 лв., представляваща 1/6 от начислената законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.05.2011г. до 24.03.2014г. и 1/6 от  разноските по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.4839/2014г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№755/2017 на ЧСИ У.Д., поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА К.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на "Топлофикация- Перник"АД, с ЕИК:*********сумата в размер на 100,00лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: